Slacoth

^ Alley Sin съм много любопитен да ги чуя как забиват на живо.Дано някой сколаса да ги покани и при нас. Като стана дума по-нагоре, откъде се е наложило, като модел да се свири няколко сета с почивки? В един ресторант, примерно на някой круиз, е нормално групата да спира за да вечеря, но в един рок клуб не виждам особен смисъл от такова прекъсване. Виж ако говорим за пиано-бар или друга лъскава алтернатива може да се действа по някакво регламентирано споразумение. Ето защо намирам за нормално свиренето да бъде, като на концерт, а при авторски материал - задължително.

смЕх

Темата е поднесена малко по-агресивно от приемливото ... явно има причина и за това, не мога да знам. Никога не съм свирил в рок клуб на хонорар, но имам зад гърба си достатъчно участия по концерти, както и няколко фестивала.С повечето от съставите, в които съм участвал, сме правили доста кавъри, но водеща винаги е била идеята за реализиране на авторските ни неща.При подборът на кавърите обаче сме се ръководели от максимата кое ни харесва, а не, кое се слуша.Репетицийте ни обикновено са завършвали с няколко заучени кавъра, но винаги са започвали с авторските неща.Именно те са били и причината изобщо да се занимавам с музика и да ходя на репетиции.Именно те са моят стимул да свиря и сега.

Много е яка, нали? Уф майкооо, а дано, ама надали.

Всички казват, че е яко да се свири бавно, както и че е безсмислено да се свири прекалено бързо. Такива становища ми звучат малко ... подозрително. Ако обаче един несъмнен китарен виртуоз, за който никое темпо и такт не са проблем, излезе със същото твърдение, в подкрепа на бавното свирене, на него съм склонен да повярвам. Да си готов да импровизираш, би трябвало да означава, при свирене да ползваш до 30% от възможностите си. Едва тогава резултата би бил зашеметяващ.

Той човека вече писа, че си е купил, но аз ще ползвам темата за да направя едно, според мен, важно уточнение. По отношение на активните адаптери, мненията са противоречиви и трябва да се отбележи, че този тон, който те вадят доста се различава от този на един пасивен адаптор (общо погледнато). Аз например не харесвам звученето на активните адаптери, въпреки че звука който търся/ползвам е hi-gain изкривяване.Звучат ми ... най-малкото странно. Най-общо казано, за хората, които не са запознати с "батериите" (активните адаптери), това че са по-скъпи (пак общо погледнато), не ги прави автоматично по-хубави.Всичко опира до индивидуалното търсене.

Може би, но Том съм сигурен, че не го рита в 15 ватов Фендер (примерно).

Ако между "да имам или да бъда" приоритет е свиренето а бюджета не е достатъчен за добър амп, тогава хорус, дисторшън и дилей са достатъчни за най-използваните бленди.Еквалайзер, изпълнен като камионче е безсмислен, при наличието на толкова дистъри с паметричен еквалайзер. Аз свиря с процесор (чудесен процесор), но ако бях богат щах да го заменя с лампово кубе и уа педал.

Към автора: В какъв усилвател свириш?

О.К. нема вече Между другото Джеймс наистина е добър китарист (за разлика от колегата си в групата). Освен това не се заяждам, а се бъзикам.

... да, и като ходи пеша цялата земя трепери, а капките пот от челото му благославят с омайния си аромат, доброволно подложилите се поклонници, тръпнещи в мокър екстаз ... Хайл, Хайл, Хайл!

Що не оправите заглавието все пак?

Гласувах за Кремоната по две причини: защото такава ми беше първата китара и защото от Кремона и Орфей - само Кремоните се продаваха фабрично с хъмбъкери.Тогава още нямаше Пълдин.

Всъщност за буквеното означение май греша, но важното е, в крайна сметка да са логаритмични.

Слагат се предимно логаритмични потенциометри. Бележат с А (да, идва от аудио). п.с. - има начини да се "накара" линеен потенциометър да работи, почти като логаритмичен, за обратното не знам. По принцип грешно е схващането, че потенциометрите усилват сигнала.Напротив те го режат.Не случайно тяхна функция е съпротивлението, а стойностите им се дават в омове.

Колеги, това с бързото амортизиране на струните е добре известно на повечето хора тук, обаче смятам че не трябва да се изпада чак в такива крайности при определянето на сроковете за тяхното пълноценно използване. Моите ги сменям два/три пъти годишно с малки изключения определени от по-специални случай. Не се ръководя от икономия - винаги си имам един/два нови комплекта в наличност. Съгласен - това е един от специалните случай, за които споменах, но с уговорката че инотация се прави, не с нови струни на 5 минути, а с нови струни на 5 часа, от обясними съображения.

Може и само с каподастър да минеш.Още по-евтино ще ти излезе.

Въпреки, че съм отдавна оформен метълист, много харесвам този модел - Gibson SG Black с "пластмасови" ключове. Ако един ден си повиша стандарта дотолкова, че да мога да си позволя нещо такова, може би ще продам Jackson-а и процесора и ще взема един истински амп за тази хубавица.

Кажи, че се шегуваш!?!

Натоварването на грифа зависи от опъна, на който е подложен т.е. би следвало да зависи не само от размера на използваните струни, но и от тоналноста.Ние знаем, че всеки размер е предназначен за определена тоналност, където ще е най-подходящ, но всеки си експериментира с размерите, търсейки различна твърдост на струните. Дебелината на струните е предпоставка за бръжденето на тона и изисква по-висок екшън. В тази връзка, няма как предварително да знаеш дали и колко ще се наложи да врътнеш тръсроуда, защото това може да се разбере едва след като сложиш новите струни, и бих добавил, да ги настройш в тази тоналност, за която ще правиш сет-ъп на китарата. Аз обаче се включих в тази тема с малко некоректно зададен въпрос от моя страна. Като попитах какво поведение ще имат хибриден размер струни върху флойд-роус-а, имах предвид по отношение не на друго, а конкретно как ще се държи фината настройка, преди долното заключване. И по-точно, дали при експлоатация шестте фини ключета ще се ползват равномерно за да коригират тона, или някой струни, поради "хибриднен" размер ще се отпускат по-бързо от другите, в резултат на което ходът на съответните фини ключета ще ми "свърши" преждевременно? Е, не знам как да си задам по-просто въпроса. EDIT: Аз определено имам известен опит с китарен сетъп и мога да изкажа предположения по въпроса си, но ми се ще да чуя хора, които вече са ползвали такъв размер (9-46) на такава китара (Jackson DXMG).

Ха ха, аз от модела съм имал 6 броя във всички цветове,но с еднакъв звук. А за които не знаят "Милин Камък" е една могилна местност във Врачанско. Лично цветя съм поднасял там (сериозно) ... за приноса към Българския метъл.

Хм, интересно този фен (Doug Blair ) между кои модели се е колебаел?

Така е за съжаление. Аз обаче бих добавил, че тези синдроми не прилежат само към селските баровци с джапанките и техните безмозъчни фусти, простаци и пропаднали хора има колкото искаш и в рок/метъл общността. А ако беше просто проблем, можеше евентуално да има решение за него, но за съжаление това е действителност, грозна и реална ... и закономерна.

Лошото е, че при по-дебелите струни често е необходимо при сетъп, освен настройка на флойд да се увеличи и екшъна на струните.Затова след няколко опита се спрях на 10-46, които се държат много добре в РЕ.