Evtim Djerekarov

pacman от форума е добър, и тънко взима. Пиши му едно ЛС.

Лютиер потърси(не трябва да ти вземе много). Иначе с епоксидна смола ги лепят.

За съжаление са аранжименти за пиано, а не истинските партии от песните. Явно ще трябва да си ги извадя.

Като си направиш клипса за батерията, провери първо каква е полярността на жака с мултицет, да не я обърнеш наопаки.

Ако искаш нек за метъл-рифове, мога да ти навия. Особено ако можеш да намериш кремонски хъмбъкер, ще е още по добре. Не се шегувам, доста хора от форума са чували такъв адаптер и са на мнение, че кърти за рифове и сола с дисторшън. Ако искаш даже можем да се видим да чуеш.

Малко глупава идея, но - може6 ли да вземеш монитор на заем с кинескоп "DynaFlat", Аз съм с такъв, и когато беше в хола, като го обърна към мястото, от където минават кабелите в стената, се изменяха доста цветовете. Предполагам, че със всеки неекраниран монитор може да се направи експеримента. Иначе не знам, пробвай с включен и увеличен микрофон(който много по-слабо се влияе от полето) да потърсиш източника. Основния тон на звука, който си пратил в 50 Хц, така, че това е брум от мрежата.

Аз свиря с перца от фонокарта - просто ги губя твърде често, не ми се дават по 1-2 лв. на ден за перца, а и в Люлин музиканли магазини няма. Малко преувеличено е това, че като свикнеш на такова перце, после не можеш да свириш с друго. Ако го изрежеш добре, се свири с него. Трябва да е оформено добре, обаче, и да не закача струните. Иначе по твърдост отговаря на медиум перце. Главният недостатък на рязаните перца е, че праха им цапа китарата. Ако се свири с перце, успоредно на струните - няма проблем с бързото изпилване. Не знам как е навън, казвали са ме че перцата са много евтини, а съм чувал, че на места даже подаряват, но 1лв. за парче пластмаса ми се вижда много. Не знам дали прецата струват толкова, или нашите фирми решават така да ги продават. Най-добре е да се свири с истинско перце, де. При мен проблемът е, че много ги губя.

Хубава пасивна симулация - невъзможно! Аз мога да ти дам само активна схема. Колко добра симулация/сложност на схемата ти трябва?

Мерси! Сега остава само някой да сийдва .

Много време е минало, а никой не е отговарял. Много ми трябват тези ноти. Някой може ли да помогне?

Да, ако не те дразни това, че звучи като малко кубе, вземи Peavey Transtube.

Нали знаете - Кога се яде дребна риба? - Като няма едра!

То май във форума цял подфорум "Авторска музика" си има, а? Я поогледай!

Пак да се рекламирам най-нахално че съм особено вещ в изработването на МТ-2 Металзон. Има си и допълнителни екстрички, и е на половин цена, спрямо оригинала, а и е по-безшумен.

DI box направо - не. Смешно ще звучи. Ако от друга страна, обаче имаш и някаква добра кубе-симулация, по - добре от нея - в пулта. Така ще си спестиш мъкненето на тежкото кубе и 95% шанс кубето ти да не е добре озвучено от гадни микрофони, некадърен тонрежисьор(или палячо, който изпълнява тази длъжност)/ лошо помещение и други подобни. Не се знае къде може да попаднеш, така че според мен всъщност е най-добре да имаш качествена амп симулация, включена направо в пулта. Аз, например, ако имам лаптоп, ще да нося него и китарата, ще да свиря през Guitar Rig 2, или RevalverII, и направо в пулта. Бих му направил и една USB педалиера, и бих си свирил само с него и китарата, никакви педалчета даже. А пък ако имаще 2-3 лаптопа, единия от които със 8-входова звукова карта, щях да прекарам всичко през него, и нямаше изобщо да се налага да има тонрежисьор/пулт, а само усилвател и колони. Така голяма част от работата щеше да е свършена предварително.

А, ама това, че кубето е например 100Вата, не значи че консумира 100Вата. Винаги консумира бая повече. Отзад трябва да пише.

Ако искаш да се учиш да свириш сериозно на акустична китара - да трябва да се научиш. Иначе няма кво да се притесняваш - на класическа китара толкова. По - добре посвири още време на нея. Дай ми е-маила-си чрес ЛС. Ще ти дам една книжка за акустична китара. Дано разбираш английски.

По- скъпо едва ли, но може би по-гадно, защото доколкото знам стаговете не са от много качествени материали. Разбира се, няма гаранция, че и новия скъп бас ще е от качествени такива.

Зависи дали ще прекалиш със шкуренето.

Това за механичната част на хардуера е вярно. По-добре ти да си избереш хардуер. Е, съфорумците веднага заговориха за флойдове и EMG - та, забравяйки факта, че нито Страт, нито Лес Пол имат флойд. ЗА адаптерите - EMG ще бъдат малко по - безшумни от пасивните адаптери, но едва ли с тях ще можеш да докараш звука на стар страт или Лес Пол. Според мен много адаптери биха свършили работе, дори и евтини такива. Никой не може да предвиди как ще звучи китара ти с Сеймор дънкан за 200 долара, или бартолини, или не знам си какво. Има 50% шанс тя да звучи по-добре с адаптери за 50 лв. Също така пасивните маркови адаптери не са по-малко шумни от евтините. Всеки един адаптер, който е добре навит, и парафиниран не шуми много, и почти не прави микрофонии. Дори в някои случаи евтините адаптери са по-безшумни. Предимството на марковите адаптери е, че имаш голям избор. В нашите магазини, обаче не вярвам да ти дадат да ги пробваш на китарата си. Трябва да знаеш какъв звук искаш. Адаптерите с Алнико магнити имат по-мек и компресиран тон, и много добре стават за чисто свирене, или лек лампов драйв. Особено хубав алнико звук се получава тогава, когато самите 6 пръчици, които стоят под струните не са стоманени, а са направени от магнитен материал. В контраст, керамичните магнити звучат най реалистично, не компресират, и поради тази причина са малко груби. Те са по- подходящи за свирене с прилични количества дисторшън. Адаптерите с малки бобини имат по-ясен звук, с по-отчетлива атака, което е екстра за дисторшън, но е грозничко на чисто , а тези с по-големи бобини имат по-топъл, плътен тон, с по - гладка атака, и са идеални за чисто/крънч звучене. С дисторшън, обаче замазват положението. Ако имаш възможност да избираш от 10 адаптера на старо, например, да ги пробваш на китарата си след като е готова и сглобена, имаш 10 пъти по-голям шанс да улучиш звука, който искаш, отколкото ако просто си вземеш накакви, били те и скъпи адаптери. Повечето майстори ще ти вземат около 300-350 за труд, не забравяй, че средната заплата тук за около 160 часа работа е 200-ина лв. Китарата ще седи известно време докато съхне дървото/боята и т.н. Но ще отнеме бая по-малко от 160 часа работа. Имайки предвид, че труда е по-квалифициран, 300-ина звучи разумно. Материали: около 100(тук вече е въпрос на това дали ще си намериш и за колко, може и да се разровиш наляво - надясно и за без пари да набараш талпи). Значи 300 + ~150 бридж/троемоло, ключове, прагчета, винтове, копчета + ~80-300 за адаптери прави 530 - 750(по скъпото не гарантира нищо) в зависимост от адаптерите. За Лес пол може и малко отгоре, заради заобленото тяло. Цената за дървото не е включена, защото е много относителна.

Възможно. Той метълхамер направи едно Солдано, дето ми отряза главата. Много добър усилвател. Безспорно ламповия усилвател си има голяма чувствителност. И пак зависи от това, какво искаш да свириш. Някои хора съвсем умишлено си свирят с транзистори, например. А това с амп-а което казваш сигурно се дължи просто на не толкова голямото количество дисторшън, както от педалчетата и процесорите. Аз се почувствах по същия начин като се включих в едно Peavey - transtube. В него няма нищо лампово, но ефекта не "дървото" беше очевиден и там. Овен това в апартаментни условия е малко непрактично да бичим кубето на макс, за да постигнем типичния тон. В тези случаи е може би по-добра идея да свирим със симулации, въпреки компромисите със звука. И все пак Бобалан има право, че това не е лампов звук. Това е просто тона на лампов усилвател, не толкова динамиката. Но чуйте семплите - не може да кажете, че не звучи готино .

Да, наистина разликата от ламповите усилватели е в динамиката. И аз съм пробвал лампови усилватели, и с тях може да се свири малко по-изразително, като на акустична китара, дори със прилично количество дисторшън. Според мен това не се дължи на лампите(и те, както и транзисторите си имат някаква транзитна характеристика), а на топологията на самите усилватели. Факт е, че лампов и транзисторен предусилвател се различават много трудно, ако крайния усилвател е лампов, но ако той е транзисторен, дори предусилвателя да е лампов, пак си звучи като напълно транзисторен усилвател. Въпреки това, на мен лично ми е малко неприятно да свиря с крайно лампово стъпало, понеже дълго време свиря с транзисторни стъпала, и съм свикнал с тази динамика. При това при метъл тон, разликата не се усеща много. Най видима е тя при свирене на блус. Това, че ламповия усилвател не трещи на високи нива, според мен до голяма степен се дължи на това, че когато лампите кривят леко, обратната връзка не работи, когато сигнала е леко "отрязан", и в тези промеждутъци си проличава амплитудно-честотната характеристика на изходния трансформатор(няма толкова много високи).

Добре, като имам време, но това не може току така да се налепи - използва 30-ина операционни усилвателя, и е бая работа, може би 3-4 дни.

Общото е че пресъздава звука на усилвателя. Иначе интегралнте схеми вътре имат JFET входни стъпала, които не страдат от прекалено много нечетни хармониции, както биполярните транзистори. Дори при ламповите усилватели, типичният звук не се дължи на самите лампи, а по-скоро на компонентите около тях, високите напрежения, и изходния трансформатор, както и на обратната връзка.

Не мога .