Evtim Djerekarov

Пагубно не е. Както казах този филтър лесно се мод-ва така, че да е с по-малка стръмност. А този трик с изрязване за ниски и високи->ограничаване-> връщане на ниски и високи, е налице в някаква степен във всяка китарна техника. Иначе изкривяванията биха звучали ужасно. Просто в металзона(в интерес на истината само в по- новите версии на педала) този ефект е малко пресилен. С корекция на входния филтър се оправя. Може би малко прекаляваш с това, колко изразително се свири с лампи. Ако искаш всичко да се чува, мисля, че е по-добре да свириш на акустична китара. Лампите също имат компресиращо поведение. В интерес на истината лампов тон лесно се постига с полупроводникови средства. Силата на лампите е по-скоро в динамиката на свирене. А това дали тялото е от махагон или не, може да се познае само кигато адаптерите за завинтени в дървото здраво, а не на рамката с онези смешни пружини. Главната разлика, която чувам при ламповите апаратури, е това типично "затъмняване" на тона при дисонансни комбинации от тонове и при претоварване, вместо транзисторното трещене. Но това се дължи не на лампите, а на изходния трансформатор, и обратната връзка. Лампов звук = лампово крайно стъпало, поне според мен, което доказват и многобройните слепи тестове, информация за които можеш да намериш в гугъл. За предусилвателя, дали е лампов, или транзисторен не е от голямо значение. При това, тази изразителност може да се забележи при по- изтънчени стилове музика. При метъл ритъм китара, мисля, че разликата не е убийствена. Още за метълзоната - хората, които го ползват търсят тона му. Струва ми се глупаво да отричаш звук, само защото не ти харесва. Точно такъв тон с лампи ще ти е трудно да направиш. Просто говорим за две различни неща. Той и звука на Пантера не е много красив и изразителен . Но да, наистина, ако ще свириш блуз, металзона не е ефект за теб. А това, което казваш, педала изчиства шума на струните, е твърде несериозно. О да, и да не пропусна да кажа за един много добре звучащ транзисторен педал - Ibanez Shredmaster. Всъщност Marshall Shredmaster . http://www.tonefrenzy.com/effects/marshall_guvnor.html

По спомен в началото май акордите бяха Еm, D, C, G, C, B7, Em, B7. После на следващата част от коплета бяха мажори и минори в обръщения. Не е трудна. Лесно ще ги намериш. Припева най почваше с Am. След това имаше G, F, G, после на "Ти, мое сърце" C,F,G. За 10 минути ще я извадиш цялата. Не е трудна.

Кой? Максим Горанов? Това нещо общо със пиене ли има?

Не знам дали няма да е възможно да исправиш хлътналата част обратно, като я накараш да се поразмекне малко(може би с пара?!?). Нека някой от по-запознатите с обработката на дърво да си каже мнението.

ДА така е. Но това, което прочетох ми направи впечатление със следните неща: Нужда от 2 наистина хубави микрофона. Необходимост от свестен еквилайзер на пулта. Докато това не стане реалност в клубовете, тоя номер с овърхедите няма да е много успешен. Иначе идейното е, че освен, че така ще се намали нивото на чинелите, може с еквилайзера да се регулира кривата на барабаните до да кажем -3-4дБ/окт. над 2-3 кхц. Така биха звучали прилично естествено. А това с БГ-чертата за прехвърляне на вината - наистина е така това с лидерството. Сред добрите музиканти може би-не толкова, но сред младежите е очевадно. Наистина всеки иска да изпъкне.

Да, и след като мине китарата през чейна амп->преамп->хайпас филтър, и се запише се започва с обработката - (в днешно време цифрова) за да влезе китарката в микса, и се изпорязват един куп честоти и динамични пикове. Особено ако е чиста китарата - обработка доста си има. А относно металзоната - зависи как я настроиш, и на какъв усилвател свириш с нея. Найстина - за изразителни сола, тя не е най-подходящият възможен ефект, но за ритъм става добре. Особено когато гейна не е на 10(както повечето хора го правят), а на 2-4, и няма много високи честоти. Има една дразнеща нотка в звука около700-900 Хц, която прави много "сапунерски" звука. Това дразни някои хора. На входа на ефекта има 900Хц бандпас филтър, и това е причината за това. На моите модификации има едно ключе, с което се намалява стръмността на входния филтър, и нещата се пооправят. Също така относно стиловете - не мисля, че има амп, на който да се свирят всякакви стилове, освен ако не е 5 - канален, примерно, но това е равносилно и на 5 различни камиончета, и много по-скъпо. Не разбирам и какво толкова имаш срещу активните филтри? Когато си запишеш прекразния амп със звукова карта, в нея също има активни филтри. Всички параметри на филтрите, както и изкривяванията им, и шума, се изразяват в Децибели. Другото са митове и легенди. За "оцветяване" от филтрите можем да говорим само когато претоварваш активните компоненти. Иначе това оцветяване е под прага на чуваемост. Друго - обработката не лишава китарата от характерния и звук, както беше писал някой по-нагоре. Напротив - обработката цели да подчертае хубавите неща в характера на китарата. Също така електрическата китара поради обясними причини не звучи особено естествено, когато е необработена. Ако говорим за акустична китара, това твое понятие "естествен звук" е съвсем обективно, но за електрически китари - моля те, какъв естествен и прекрасен звук те гони - та адаптерите чуват такава малка част от струната, а и в случаите, в които те не са здраво захванати за корпуса на китарата(в почти всички случаи), адаптера не чува почти нищо от дървото. За блендването на кабинетите е така, но тези "някои хора" за с много нули над нас. Кой нормален човек ще държи 10 кабинета вкъщи в 50 кв.м. апартамент?

Днес страшен пресет избарах с моята апаратура, ама не знам кога ще се хвана да тейпна нещо да се похваля Ох, вече започвате да ме дразните с тия лампови истории. Добре, де, и аз правя лампови джаджи, харесвам ламповия звук, но все пак смятам, че ако използваш само лампова апаратура, губиш. Хубаво е да имаш и двата вида. А хубавата транзисторна апаратура също е скъпа. Бил съм свидетел на това, китаристи, които свирят само с хубави цифрови процесори(без говорители, дори), да звучат МНОГО по-добре от такива, които си носят ламповите ампове на концерти(Е, тези китаристи бяха дългогодишни професионалисти ). Разберете - ламповия звук е много добър, но без прилично количество пост-обработка(компресори, по възможност мултибанд-компресори, параметрични еквилайзери, реверб) звука пак не може да се нарече прекрасен. Правил съм демонстрации на приятели как само с такива джаджи(без да има изобшо китарен предусилвател, или усилвател) се постига направо студиен китарен звук(за чисто говоря), много по добър от клийн каналите на въпросните лампови усилватели. Така че не се вманиячавайте. Лампите имат много положителни, и много отрицателни страни - точно както транзисторите. Още нещо - с ширпотреба китарка от 400-600 лв ще ви е трудно да направите много як звук с какъвто и да е усилвател(има и изключения, разбира се). По принцип ще ви трябва и китара от $1000 - 2000 за да докарате въпросния тон, а и на повечето хора им трябва и дългогодишна практика свирене. Затова съобразявайте се с това, какво можете, за по-начинаешите китаристи е достатъчен и един скуаиур + евтин процесор + малко кубенце. Аз от 4 години свиря с български китари, и предимно цифрови. или транзисторни джаджи, и честно казано все още не виждам причина да се сдобивам и върховен звук. Ако някой ден стана майстор на китарата - тогава. На пълната красота на вашият усилвател можете да се насладите предимно вкъщи. А клубните ни условия са такива, че в комбинация с останалите инструменти се получава такъв тътен, че човек трябва 20 години сигурно да е слушал усилватели, за да може да различи с транзисторен усилвател ли свирите, или с лампов. В тези ситуации е дори по-добре звука на китарата ви да е прилично "орязан" и обработен. Ако имате дори само цифрова апаратура и добър слух и усет(и добри колеги музиканти), ще направите звука си много добър, и никой няма да се осъмни в него.

Преподавателката ми по музикална култура веднъж изказа интересно мнение относно нашите музиканти. Каза, че те не могат да се вместят в дадена музика, защото всеки непрекъснато иска да изпъква. И наистина е така - слушал съм изпълнители, които използват MIDI барабани и оркестрация, а те само пеят и свирят сола отгоре. И трябва да ви кажа, че въпреки, че звука не е истински, звучи много по-добре и приятно от болшинството от групите, които свирят на живо. Мисля, че това до голяма степен се дължи на тази неспособност на музикантите да са само част от музиката, а не цялата музика. Наистина - вземете, чуйте оригиналните бекинг трак-ове на Сатриани, например. Вслушайте се в барабаните, ритъм китарите, басът. Вижте колко умерено и спретнато в изсвирено всичко, така, че да има място за водача. Барабанистът си позволява само понякога да се развихри, и то в моментите, в които соло или няма отгоре, или солото повтаря нещо тематично, запомнено от предните му повторвния. Трябва много умереност при свирене на живо, освен добра техника. А бих казал, че това качество се придобива дори по-трудно, отколкото се купува техника.

Не е зле. А семпли има ли да чуем?

Напоследък имам известен напредък с по-лекото взимане на височини, и гласа ми стана малко по-игрив. Та реших да споделя с вас какво е усещането. Когато взимате високи тонове, е добре да поставяте гласа си по-високо(все едно сте притеснен и обяснявате на жена нещо тихичко(поне при мен е необходимо, защото съм нисък глас), но като слизате надолу си смъквате нормална постановка, така, че да можете да слезето до най-ниските тонове. Въздух не се използва много, тона, който излиза е силен, но не прекалено. Резонанса, когато взимате високи тонове се качва в маската(за звънтеж и яркост), и изобщо в областта на главата, но не се пее на нос. Пее се леко, като на фалцет, понякога може по невнимание да направите прекалено тънък тон, затова е добре да се проверявате с микрофон. В главата ви ви се струва че пеете на леко-задран фалцет, но усещате, че в тонообразуването идва нещо и отдолу, от гърдите, и малко от гърлото. Тона излиза леко, не ви уморява, вибратото се контролира лесно. Акустично понякога звучи малко тънко, но с микрофон, и добре настроени ефекти е наистина добре. Аз съм бас-баритон, предполагам, че тенорите ще звучат по-гласно и обло, и ще има по-малко проблеми. С тази постановка взимам ЛА добре, а нагоре мога чак до МИ-ФА от втора октава, но не звучи като глас, просто не изпускам постановката, като вече гласа прилича повече на фалцет. Предполагам, че за тенор е нормално да вземе СИ добре.

Ако искаш можем да се видим да ти демонстрирам чист фалцет(бас-баритон съм). Звучи точно като сопран, а когато съм добре с гласа, мога да взема и колоратури с него. Недей да вярваш твърде много на книжките по пеене - там много неща са написани прекалено общо(например, че баритоните и басите нямат глас над МИ-ФА4, а тенорите имат, което съвсем не е вярно, просто при тенорите е по-послушен и по-объл, а в операта не им трябва баритоните да пеят високо, защото за тази работа си има тенори, и като се има предвид, че тенора се учи по-лесно, се обезмисля това, да учат ниските гласове да пеят високо). При жените пък има друг филм - понеже в дешно време(поради градския начин на живот на жените, дима във въздуха, и храната), между жените почти няма същински сопрани, а главно алти, или най-много мецосопрани. За сметка на това всички жени казват, че са сопрани, защото взимат височини(което съвсем не значи, че тези височини звучат като на сопран, просто пеят едни и същи тонове). Тина Търнър, например, е контраалт, а си взима прилични височини, Лили иванова също звучи като Алт. Същински сопран е например Агнета от АББА(русата). Наистина доста малка част от жените имат толкова звънлив глас на високо. Също така модата диктува жените да пеят като мъже, и да се дерат, което лично на мен въобще не ми допада(лично мнение, не започвайте с критиките), защото няма нищо женствено в него. При това немалка част от американските диви имат негърска кръв, и нашите бели момичета наистина никога не биха се научили да пеят така, просто зашото чисто генетино им е заложено да имат други гласове. И вместо да се възползват от това, те копират американските певици. А от копиране звезда не се става. Та по темата - според мен, Ковърдейл е или много нисък тенор, или баритон, който е овладял микса си. На високо той пее на микс, но в по-голямата си част фалцет(над ЛА-СИ), като умишлено резонира в маската(резонира зад носа, не че изкарва въздух през носа) за да придаде "метал" на този глас, и да "симулира" крещящ глас. Това е микрофонен трик.

Щом бриджа не работи като хъмбъкер, най вероятно едната половинка не хъмбъкера или се е прекъснала, или се е откачил проводника, който я свързва. При хъмбъкер 2-те бобини се връзват последователно, така, че е възможно втората бобинка(тази, която се дава на късо, когато разделиш адаптера) да се е прекъснала. Ако си от Сф, и проблема не се оправи, можеш да донесеш китарата да я оправя(ако е необходимо мога и да пренавия адаптера).

Хм, интересно, аз досега не съм чувал банда в БГ клуб да звучи добре. Всъщност само "Диана Експрес" в "Маската" веднъж. Обикновено става така, особено при метъл групи - барабаниста блъска ЯКО по железата(но не чак толкова яко по соловото барабанче, за съжаление) и така запълва около 50% от картината с трещене на железа. В нашите клубове около барабаните няма прегради, и този ужасен шум се чува из целия клуб. После китаристите са с възможно най-набичени кубета, с поне 2 пъти повече високи честоти отколкото е необходимо(особено при силни нива), и в случаите, в които са 2-ма китаристи, всеки се опитва да свири по-силно от другарчето. Тези високи честоти, в комбинация с железата на чинелите правят целия спектър 1500-12000 херца да звучи като дъжд от пирони, карфици, капачки, тенджери и т.н. Басиста обикновено забравя че свири бас, и си настройва ефекта така, че да се чува "по-ясно" около 300-500 Хц( Да, те да не са някакви обикновени басистчета, нали трябва да свирят фънкажи, ала бала, баса да звучи почти като китара)., вместо да има тяло около 120-200 Хз, ниски около 80, и лек "звънтеж" около 1.2Кхц. С тези манипулации, басът пресища мястото, където би-трябвало да звучат ритъм-китарите. Солото обикновено не звучи стегнато, средно, ами напротив - с много високи честоти, и в цялото гореописано високочестотно трещене, звучи като жалко, едвадоловимо неясно църкане. Естествено, когато се свири чиста китара(всички знаем, че повечето хора си купуват от "прекрасните" китари стил "Ибанец-Джаксън" от по 500 лв) трябва да има повечко височки, и никакъв кимпресор, или реверб, така, че китарата да звучи максимално метално, тънко и неприятно. От синтезатора рядко се чува нещо изобщо. В тази дандания вокала(ако изобщо може да пее) вика със всички сили в микрофона(в който няма включени ефекти или компресор/реверб, поради липса на такива, и "озвучителя" грижливо е изрязал всички ниски честоти, така, че ако вокала случайно не е жена, или пък много висок тенор, то гласа му или не се чува, или звучи ужасно смешно, понеже от пулта са му изрязали плътността и обема на гласа). Ако пък вокала е жена или висок тенор, то той пак почти не се чува, заради падащите метални предмети, и се открояват предимно гласните А, Е, и И. И има хора, които си мислят, че когато си занесат прекрасния лампов 100Вата усилвател в клуба, и изведнъж китарата ще блесне в тази каша, и звука ще стане бижу. Д не говорим, че помещенията изобщо не са предвидени за свирене, и имат странни резонанси при ниски честоти, и големи количества отражения при високи. Колоните не са добри. Техника има малко(пулт, някой друг компресор, и евентуално реверб + микрофони и кабели). Да, наистина не е прекрасен звука, ама какво да се прави - страшна сцена.

Главният ти проблем е в ритмиката. Посвири с метроном. Другият проблем, е че свириш много "ученическата". Опитвай се поякога да "говориш" с китарата, а не просто да "боцкаш" тоновете. НЕ се стягай. Определи си около час-два време за упражнения(тремоло, пикинг, скали, клишета, на всеки 10 минути прави по 5 мин. почивка), около 20-30 минути за теория, 10 минути за развиване на слух, и около час за импровизиране. В последния час се опитвай да вкараш малко чувство в свиренето. НЕ прави всичко на куп, раздели си ги, така че да не ти писва.

Вижте сега, ако говорим за свирене на живо, качеството на звука по нашите клубове е ужасяващо, без значение дали свирите с 4х12 Маршал усилвател, Меса Буги, или ЛАТ. Моето мнение, е че добър е всеки звук, в който има нещо музикално. Едни хора си харесват един звук - други-друг. Това дали китарата ще звучи добре зависи освен от апаратурата и озвучителя, също така и от останалите музиканти, а и от свирещия. За да звучи добре китарата, трябва в цялостното звучене да има "място" за нея, в честотен и динамичен смисъл. Дори едно съвсем скромно педалче и спийкър симулация, със някакъв подходящо звучащ времеви ефект(ехо, реверб), би могло да звучи направо страхотно в сравнение с най-якото кубе, настроено безвкусно, само ако музикантите предварително са си настроили всичко, така че да звучи добре, както и трябва те да знаят как да свирят(не само като техника, а като емоция, динамика, не трябва всеки да се опитва се чува на всяка цена, и да иска да се чува). В определен момент от изпълнението обикновено има 1 водещ глас(вокал, соло), другите са фон, баса е "основа", барабаните просто отброяват. Ако всеки се опитва да се прави на "шефа" във всеки един момент, наистина ще е необходима техника за 100000 долара, за да може изпълнението да звучи добре. Ако музикантите имат добър усет за това как да свирят, добър звук може да се постигне и за по-малко пари. Разбира се, не е зле да имаш яка техника, но тя не предопределя на всяка цена добрия звук. Дори ефект, който сам звучи зле, би могъл сравнително добре да се вмести в определена звукова картина. Затова просто си изберете ефекти, които ви харесват, и обичете да свирите с тях. И се стремете да свирите с музикални хора. Дори един барабанист тип "блъскач" е в състояние напълно да задръсти музикалната картина и да съсипе прекрасния звук на вашия $3000 усилвател, пък за вокала да не говорим(той уж е главният водещ глас, пък за него обикновено нищо не остава в картината от барабанисти, китаристи, басисти, клавиристи...).

Ако ги вържеш противофазно паралелно(не последователно) бобините, може и да се получи по-силен сигнал. Ако в китарата се сложат 2 предусилвателя - единия за адаптера под струните, другия, за "глухия" адаптер, и сигнала се смеси на изхода им, тогава ще се получи желаният ефект със сигурност. Но пробвай и само с адаптери, резултатът няма да е лош. Само адаптерите трябва да са еднакви.

Да, по чистия канал се чува че китарата има типичен Flying V звук. Аз свирих на една такава преди време (Samick Flying V, копие на Gibson), и звука има същия характер. А другия семпъл наистина е много зле , но както и да е. А как се държи китарата? Има ли някакви пробленми(биене на прагчета, шум, фалшивини)? Колко пари ти взе майстора? И ако знаеш, кажи от какво дърво е китарата.

Преди няколко дни се заформи една дискусия за качеството на китарите, правени от БГ майстори. Темата сега е заключена. Много хора изказаха мнение, че обикновените китари по 500 лв са по-качествени. Ако имате ръчно изработвана китара, кажете кой я е правил, какви проблеми има(ако има), и по възможност дайте снимки и най - важното - звукови семпли от нея, чисти и с дисторшън. Хубаво бо било и няколко души с купени китари от 500-600 лв.(Jackson, Ibanez) да пуснат също звукови семпли. Така ще може да се направи сравнение, и да се говори за конкретни неща, без да се теоретизира прекалено много. Също така смятам, че това ще е полезен урок за хората, които искат да си купуват нова китара, както и за майсторите, които правят китари.

Питай metalhammer от форума. Тай прави.

Xaxaxa - това с тотото(3*то) звучи обнадеждаващо. Тогава може би някой ще помогне, като назове някоя карта с 2 стерео входа(от които да може едновременно да се записва) със АСИО поддръжка?

Може, може :wall: 2 стерео канала ли?

8 мисля. 8 стерео входа(16 моно). Ако греша поправете ме.

Честно казано скъпите звукови карти са скъпи, не защото имат повече канали, а защото имат качествени АЦП и ЦАП(аналогово-цифрови и цифрово-аналогови преобразуватели), и са така разчетени, че нивото на шум което вкарват в записа е около -110 дБ. За сравнение повечето евтини звукови карти(Live, Audigy - вкарват около -70дБ шум(около 100 пъти повече), а най-евтините PCI платки вкарват около -30дБ шум(още 100 пъти повече, тоест 10,000 пъти повече от хубавите карти). При това при евтините платки закъснението(около 100 mS в най-добрия случай), липсата на ASIО драйвери , ненадеждността на буферите(пукане), софтуерната емулация на половината устройства на платката, правят качествения или поне неразминаващ се във времето запис почти невъзможен, а за повече платки не може да става и дума. Да не говорим че така не се знае дали изобщо ще ти стигне процесорна скорост да обработва буферите. Ако искаш да правиш записи(особено многопистови), вземи си карта със около 3-5мС входно-изходно закъснение, поне 100-110 дБ съотношение сигнал/шум на входовете, хубави конвертори, вграден ASIO контролер(за да не се тормози процесора). Препоръчвам ти платките на RME. Не са евтини(около 300 - 500 долара), но това е най-евтиното решение, ако искаш многопистови записи. Дори евтините Креатив карти обикновено имат само един вход, от който може да се записва в даден момент, а и са 5-6 идеи по-шумни.

Незнам, pacman май работи вкъщи, и не живее сам, така че незнам(даже рима има). Но той ще си каже, де.

Хаха,супер здраво. Ми аз осжен да си купя една видеокарта, едно АЦП, и един ЦАП, и да ги бучна в една кутийка. Ще стане много здрав процесор. А едно време се говореше, че ще слагат процесори на видеокартите.