Steppenwolf

Балансираният модел включва AES3 (AES/EBU) балансиран цифров вход, който при твоите условия на употреба едва ли ще ти е необходим. Това го прави неоправдан разход.

HD600 няма да са никакъв проблем за XD-05

Извинявам се, изключих, че xDuoo XD-05 Plus има DAC. Накратко, избягваш вградената карта, свързвайки към USB порта като Scarlett. Показателите му са много добри. Заслужава да се отбележи, че е изграден върху същия DAC на AKM, AK4493, като RME ADI-2 Pro FS R, който е едно бижу. Според мен, това е твоето решение, ако целта ти е да слушаш само на слушалки и не би записвал нищо.

Посочените +7 dBu = 1.73 V са ефективна (RMS) стойност за 1 kHz синус тон, чийто пик е с 3 дБ отгоре. Само че музиката е динамична и моментните пикове може да чукват 20 dB над RMS. И не само класика или джаз, също някои оригинални поп и рок CD мастери. Brothers in Arms на Dire Straits примерно е сред особено умело мастерираните и динамични рок албуми. Изваждайки, за подобен динамичен материал би имал не повече от –10 dBu (245 mV RMS). Дотук HD600 изглежда ефективно биха вадили към 89 dB SPL на слух. Но тъй като близо 80% от музикалната енергията се разпределя в нискочестотната област, а ухото не е еднакво чувствително през спектъра (макар че тази разлика намалява при високи нива), те биха звучали малко по-тихо. Такива сметки може да послужат ориентировъчно за субективната гръмкост. Затова мисля, че Scarlett 2i2 няма да усилва достатъчно за този модел във всички потребителски случаи. Тук очевиден фактор е и колко силно слушаш музика. Продължителното излагане на звукови нива над 85–90 dB SPL е нежелателно, но временното такова може да бъде част от слушателската емоция. Пропуснах да спомена и че HD600, като повечето отворени слушалки, имат завал в баса. Това значи допълнително затихване към споменатото. Ако бъдат компенсирани в някаква степен с EQ, предполага се и пропорционално сваляне на общото ниво, за да може сигналът да се помести до 0 dBFS.

Спецификациите на Creative са оскъдни и не мога да кажа много по изнесеното. Имат Lo/Hi gain mode за слушалки до 600 Ω. Вероятно са съобразили нужното изходно ниво. Но принципно стоя далеч от несериозни в това отношение производители. Допускам, че цитираната SNR стойност е претеглената през A-тип филтър и не е измерена, а преписана от спецификациите на DAC чипа. Steinberg UR22 има като цяло по-ниски показатели от тези на Focusrite Scarlett 2i2, а за слушалковия изход документират макс. 5 + 5 mW. Така че тук победителят е ясен.

Пазаруването на употребявана и бавно амортизираща се техника в добро състояние и от продавачи с висок рейтинг обикновено е печеливша инвестиция, особено когато бюджетът е ограничен и предвид принципа на намаляващата възвръщаемост, от който аудиото не прави изключение. Ако примерно разполагаш с бюджет към 500 лв. и избираш за тази цена между нова звукова карта и употребявана, която нова е струвала 800+ лв., то е вероятно зад втората опция без особен риск да има малко по-високи технически показатели, качество на производство и/или функционалности с реално значение. Ако ли пък продуктите имат подобни оригинални цени и параметри, тогава спестяваш, защото употребяваният е по-евтин. И всички останали междинни конфигурации между тези двете, според случая. Не казвам да е Konnekt 6, но помисли и върху варианта с употребявана звукова карта, вероятно USB, с по-високи показатели от Scarlett 2i2, и по-конкретно — вграденият ѝ слушалков усилвател да има достатъчно висок коефициент на усилване, така че да обезпечи и слушалки с импеданс 300Ω.

Да, 34 мм е слотът. Самостоен FireWire 400 порт едва ли имаш на лаптопа, а той е необходимо условие. Разбира се и FireWire кабел. Доколкото устройството е функциониращо, няма поводи за притеснение. Не е на повече от 12–13 години и няма бързо стареещи, износващи се или изискващи периодична калибровка компоненти. Желателно е протоколно да се информираш за състоянието на потенциометрите, макар че конкретно Desktop Konnekt 6 не се слави с такива проблеми, за разлика от 8, 24D и ранните SK48, които повсеместно дефектираха. По всичко изглежда обаче, че тази опция ще отпадне.

Примерно. Но погледни и първия ми коментар от страницата относно TC. Виждам, че си на ограничен бюджет. Лично аз бих предпочел употребяван TC Electronic Desktop Konnekt 6 пред Focusrite Scarlett 2i2, след като за 1/3 от цената получавам неотстъпваща по качество и звукотехнически показатели карта, която на всичкото отгоре може да захранва адекватно и по-високоимпедансни слушалки. Ако смяташ да купуваш евентуално HD600/650, това е по-далновидно и същевременно по-евтино решение, дори след като купиш и FireWire 400 Expresscard. Стига обаче да имаш ExpressCard слот на лаптопа. Фактът, че TC е по-стара генерация, няма особено значение. Просто идея.

1. Включва се към USB порта (или FireWire, ако вземеш такава). 2. Не, защото тогава би подал сигнал от аудио изходите на външната звукова карта. 3. Звукът от тубата принципно е недобър, но може все пак да опиташ намиране на любимата ти музика във flac и да си направиш локална фонотека. По-добрият източник на сигнал разкрива разликите в по-голяма степен.

Като алтернативно и по-изгодно решение 3 в 1 на цена от порядъка на 100 лв. втора ръка, макар и стара генерация с IEEE 1394a / FireWire 400 интерфейс, бих препоръчал TC Desktop Konnekt 6. Aудио интерфейсите на TC Electronic, като качество на конверторите, клоците и преампите, остават актуални и днес. За времето си в ценовия клас 400–1000 лева бяха без аналог. Десктоп моделите Konnekt 6, 8, 24D, както и големият студиен Studio Konnekt 48 използват същите компоненти, но входовете, изходите и някои функции на контролния панел са повече в по-високите модели. Софтуерната разработка отдавна е спряна, но тъй като имам звукови карти на TC, мога да потвърдя, че драйверите и панелът работят безпроблемно на Windows 10 и на macOS до 10.14 вкл. При 10.15+ поддържката на 32-битови приложения е спряна, поради което контролният панел не работи. Работи безпроблемно и на Linux (тестван на openSUSE), като разбира се няма контролен панел. При 300 Ω товар и ниво от +16 dBu (4.88 Vrms) на изхода гарантира към 80 mW. По спецификации HD600/650 имат чувствителност 102 dBSPL/1V, което означава около 115 dBSPL. Т.е. може да захрани дори тях, камо ли HD560S. В момента има две обяви, в Базар за 90 лв. и в OLX за 200 с коментар (тази е висока): https://bazar.bg/obiava-28163141/tc-electronic-desktop-konnect-6-firewire-audio-interface-monitor-control https://www.olx.bg/d/ad/tc-electronic-desktop-konnekt-6-CID632-ID8Cd8l.html както и от Италия в eBay за 40 долара: https://www.ebay.com/itm/284604261953 Ако случайно избереш този път, ще ти е необходима и Expresscard разширителна карта с FireWire 400 портове за лаптопа. Строго препоръчително с Texas Instruments чипсет.

Присъединявам се напълно към коментара на Евтим. По-далновидното решение е да инвестираш в звукова карта, защото в този случай освен нейния амп и по-високо ниво на слушалковия изход, имаш и по-качествен ЦАП, а това предполага и по-достоверен звук. Ще ти е полезно наличието и на такъв АЦП, ако решиш да записваш нещо вбъдеще. Както отбелязахме още в началото, външните звукови карти обикновено не изискват слушалков усилвател. Въпреки че +7 dBu изглежда относително ниско спрямо други външни интерфейси (TC примерно вадят +16 до +18 dBu), за тези слушалки си е адекватно.

Изходът за слушалки подлежи на измервания и сметки, за да се определи, но ако не разполагаш с уреди вкъщи, то в общия случай не си струва времето. Приятно слушане. Надявам се моделът да е удобен и физически. Има слушалки, които почти не се усещат. Има и слушалки а ла менгеме, но тези не ми приличат на такива.

Идеята е да помислиш дали действително търсиш точно това, дали си даваш добре сметка какво значи то звуково. Може да се окаже, че оцветките на определени сигнатури ти импонират повече. Затова е хубаво да ги преслушаш. Оценка по характеристика не е невъзможно да се направи, само че изисква съчетание от понатрупани познания и опит. Слушалков амп в момента аз лично не мога да препоръчам, тъй като не ми е бил нужен и не знам как вървят, а обследването на отзиви и технически параметри е времеемко. Съгласно горното, звукът в моята книга например се дели генерално на два вида: по-малко или повече оцветен, или (относително) достоверен и недостоверен. Не съм особено толерантен към второто, а по-скоро пурист. Не използвам специфичен HiFi клас само за слушане, а мониторен — само за музикална продукция и реставрация, пък и съм ценител на твърде шарена музикална палитра (от органум и барок през джаз и рок до авангард, ембиънт и транс). Продукция, в която чувам явни грешки, проблемни миксове, напомпан мастеринг, прекалено шумопотискане и др. на Dynaudio мониторите или на слушалки, е лоша продукция, която не заслужава времето ми (с малки изключения). Поради тази причина албумите и точните им издания във фонотеката ми са подбирани, а особено тези след средата на 90-те хич не са много. А Ева Касиди си заслужава всяка секунда, както заради самата нея като блестящ музикант, така и заради миксовете и мастеринга.

Разликата между HD600 и HD650 е малка. И двата модела имат едни най-неутралните сигнатури. HD650S не ми е известно да съществува, но има HD660S, който не е толкова неутрален. Алтернативно предложение би било Shure SRH1840. Според измерванията на Sonarworks, там има 2–3 dB изпъкване в интервала 8–10 kHz, последвано от завал след 12 kHz. Средите обаче са по-органични и равномерни от на Sennheiser, които потъват между 1.5 и 3 kHz. Всички слушалки в тези региони биха зазвучали още по-добре с известна неутрализираща тонкорекция / EQ. Както и в баса. Sweep 20–20000 Hz слухови тестове на слушалките ми показват, че характеристиката от усреднените измервания на Sonarworks е доста адекватна спрямо субективно възприеманата гръмкост.

Честита 2022! Здрава, мирна, мъдра, успешна, плодородна!

1. Какъв е източникът на сигнал? Необходимостта от слушалков усилвател се определя от него и слушалките. Ако той например е профи или полупрофи аудиоинтерфейс или DAC, техните вътрешни усилватели обикновено могат да захранват и слушалки с висок импеданс, вкл. от класа на Sennheiser HD600/HD650 (300Ω). Тези модели са 120 Ω, което не би било проблем и за ниските класове. 2. Каква е причината да се спреш именно на тях? Какво търсиш в слушалките? При слушалките цената не винаги съответства на акустическите качества. Така например мой приятел от Израел с доста по-сериозно домашно студио, издавал десетки хиляди долари за апаратура и слушалки, минал и през множество аудиофилски модели като Denon и Audeze, опитно потвърждава това. Накрая се спря на Beyerdynamic T5p mkII. В момента аз пък използвам скромната студийна класика Sony MDR-7506 / MDR-V6 за мониторинг и някои специфични корекции, когато е необходимо. Не случайна класика, Сони са постигнали характеристика, по-добра от на не един или два модела в по-високите класове. Подчертано по-равномерни и органични в сигнатурата спрямо старите ми Ямаха...

Може да се направи. Обаче вие сте бахти кафеманиаците, събират ми се очите, като отворя тази тема. Изглежда ми като зависимост. На мен кафето ми е чуждо.

Книгата все още може да бъде свалена тук: https://www.docdroid.net/5gy4euE/kirilov-harmonyinbulgarianmusic-pdf

И аз използвам SW по този начин и го намирам за много полезен. Знаят какво правят и имат много положителни отзиви. Нека поясня по другото: 1. Disable спрямо Quit внася ли такава разлика, от която "не можем да си познаем слушалките"? Не, доколото специално тествах одеве на моята машина, Sonarworks версия и слушалки. Нямам нищо против да го направя утре отново и по-внимателно. Или да асиситрам в двойносляп тест, за да определи някой за себе си дали чутото действително е там (повече от 18 от поне 20 опита). Чувам до 17.5—18k, но това не е от съществено значение за описаните ефекти. 18kHz @ –20dBr звучи 4 пъти по-тихо, а енергията в тази част от спектъра на реален музикален материал обикновено е много ниска. Предвид и маскиращите ефекти, 18kHz в музика може да чуят предимно децата и юношите. Но не е коректно сравнението на едно явление по памет отпреди Х време и с недоизяснени условия спрямо друго сега, когато съм активен потребител на текущите SW версии. Съвсем не мога да изключа и разлика/бъг в по-стара версия. 2. В примера с магнитната лента няма никакво приравняване, а се изтъква очакването на участниците касетата да звучи по-лошо от MP3 @ 160kbps, респ. чутата разлика в тези случаи обикновено се отдаваше на нея, макар че често тя оставаше неразличена от WAV (по спомен). С уговорката, че записът беше с висок модел дек. Имаше и не познали нищо, както и случайностни резултати. Но това не значи, че при други условия, с други монитори или слушалки не биха. В случая всеки опита за себе си със своите. Въпросният тест, по Интернет, не е при равни други условия, както и не беше класически ABX тест. 3. Не съм оспорвал разликата между DT770 с различни импеданси. Според усреднените измервания на Sonarworks върху 10-ина екземпляра от всеки модел, високите и средите са по-напред на графиката с 2—3dB спрямо баса при 250Ω, което предполага относително по-басово звучене за модела с 80Ω. Докато първите са малко по-остри, носейки повече присъствие и детайл във високите. Според разгледаните отзиви от собственици и на двата модела, изглежда наистина е така. Измерването на АЧХ на слушалки е специфична задача и е добре да се сравняват резултати от един доказан източник, при установена постановка. В мрежата може да се открият някои значителни разлики между различни източници за един и същ модел. Плюс е, че SW измерват по няколко бройки от модел.

Класика. Човек е склонен не само да не чува явления, които са там, но и да чува такива, които не са там. Всичко изказано до момента се наблюдаваше и при малък тест в нашия форум отпреди години: wav, mp3, магнитна лента. Имаше тенденция разпозналите MP3 (мисля, че беше 160 или 192 kbps) като неоригинал да определят този файл за касетата. Въпреки характерните артефакти, които не са типични за лента. Разбира се, бях подбрал материал, при който шумът е добре маскиран. По-новите поколения пък сякаш показват известен афинитет към по-нединамичното и гръмко звучене, в т.ч. ремастери на класически албуми от последните 10-20 години, докато аз много от тях хич не ги долюбвам и си предпочитам 1970-1990-те.

Когато работи – разбира се, избелва сигнатурата към неутрална. Напр. HPH-MT7 се приближават приемливо към Dynaudio мониторите ми, инак разликата е огромна. Когато не работи обаче – тогава корекцията е в байпас и сигнатурата не се пипа. Този тип явления са добре познати и най-често се обясняват с психология и психоакустика: концентрация и ефект на очакването, ефект на навика и рязка смяна на сигнатурите, Флетчер-Мунсон и разлики в общите нива при включен и изключен плъгин, когато само гейнът е активен (тогава в единия случай нивото на сигнала е по-ниско, а донастройка на слух от интерфейса или слушалковия амп не изравнява точно), даже различни пасажи в рамките на един трак. При сравнителни прослушвания на DAW, DAC, кодеци, грамофонни дози, усилватели играят същите особености и те подлежат на изолация. Лично съм отчитал в тест как хората посочват два бит-по-бит еднакви файла за различни. Затова златният стандарт са статистически значими резултати на рандомизиран двойносляп тест. Пропуснах да уточня, че SW има още линейнофазов и смесен EQ, когато е необходимо. Компромисът, разбира се, е характерното изместване на артефакти преди транзиентите, които най-лесно може да се забележат в баса. Но лично аз за тракинг специално бих предпочел пред корекция просто по-бледо оцветяващи слушалки. Отворените обаче принципно не са подходящи поради изтичането на звук към микрофона. И още едно предложение: Shure SRH1540, но на 2+ пъти по-висока цена. Аз тези дни ще вземам отворени слушалки, колебая се между HD600/650 и SRH1840.

1. Линейни слушалки, с характеристика като при мониторите, за съжаление няма. Когато някой твърди, че даден модел е с неутрална сигнатура, генералните подозрения падат в две посоки: 1) получава бройката за добро ревю; 2) изкривяване от продължително слушане, недостатъчно добър репер за тонален баланс. Изключително трудно е да се реализират слушалки с приблизително линейна сигнатура за цялата честотна лента от 20Hz до 20kHz като при мониторите, които са 2- или 3-лентови. Почти всички слушалки имат значителни отклонения в АЧХ, долини и хълмове от порядъка на до ±6dB, понякога и повече. Важно е да са по-малко и по-малки. При това отклонения са налице между отделни екземпляри на един и същ модел. Прикачените графики илюстрират усреднената АЧХ за няколко модела затворени слушалки, измерени от Sonarworks. Прибл. линейност може да се постигне чрез компенсация с EQ, каквато е и задачата на проекта. Резултатът е много добър. Нещо повече – може да си поръчаш слушалки от тях, с коригиращ профил за конкретния екземпляр. Проблемът е, че няма фазова компенсация. Това е особено неудачно при по-голяма сигнатурна корекция и оценка на краткотрайни сигнали, атаки. Така че е налице компромис. В измерванията е използван удачен модел на главата. Виж подробности, ако те интересува. 2. Моите затворени слушалки са Yamaha HPH-MT7, вече на няколко години. Здрава изработка и добро звучене, но далеч от линейни. Много бас и потънали среди с рязък скок след 6-7 kHz. Със SW резултатът е много добър. MT8 са по-добър модел и го препоръчвам. Другите, на които бих се спрял, са Audio-Technica ATH-M70x. DT770 вече имаш. Поздрави!

Евгени, едва сега откривам темата и съм приятно изненадан от видяното. Спомням си, че преди 2 - 3 години с теб бяхме говорили накратко за проекта и електронната му част, когато беше още идея. Мисля, че след това не си споменавал нищо, в даден момент дори бях забравил за него, като изключа припомнящ твой пост отпреди 1+ година може би. Адмирации за търпението, фокуса и методичния труд през цялото това време, за да се получи този отличен резултат. ?

По-сигурно и функционално е да заложиш на стойките на Гравити, независими от бюрото. Надявам се поне си предвидил някаква мебел и килим.

Едва сега виждам, че е имало активност по темата. Слуховият резултат не е бил изненадващ. Завалът в АЧХ е следствие от ниския импеданс. Има значение също каква е импедансната характеристика на ОТ спрямо честотата; нагоре импедансът става по-малък, като кабелът в съчетание също би могъл да окаже известно влияние в някои случаи. Въпреки че са изнесли данни до 2 ома, едва ли е подходящ за нещо под минимума от 4. Тази подробност не сме я споменали по-рано.