Steppenwolf

Част от съдържанието на тези книги може би ще е полезно: 1. Recording Techniques for the Small Studio (Mike Senior) 2. Recording Engineer's Handbook (Bobby Owsinski) 3. Modern Recording Techniques (Runstein & Huber), глава 4, освен класификация и подробни технически характеристики на микрофоните, разглежда микрофонна техника и позициониране в около 40 страници.

Провери ли в Mouser и Farnell?

За музициране и всякакви аудио и видео задачи разчитам на Мак. Не следя плътно какво се случва при Линукс, но с едно око наглеждам положението, а работата ми почти ежедневно е свързана и с тази ОС. Затова ще опитам да нахвърля малко щрихи. Мотивацията за избор на Линукс за музикална продукция e преобладаващо финансова и философска на този етап — безплатен софтуер с отворен код или евтин, идеологически изцяло просторна ОС. Чудесна, ала що се отнася чисто до аудио частта, изборът на виртуални инструменти и ефекти не е толкова богат, но ги има. Много са безплатни, но малко са добри. И между двете има връзка. Все повече сериозни разработчици обаче портват плъгините си към Linux, така че броят на качествените ефекти и инструменти расте — има Modartt, u-he, Harrison AVA, Audio Damage, Togu Audio Line, Zyn-Fusion, Surge и др... Откъм DAW, на първо място Bitwig и Reaper, защо не и Ardour... Може да се направи доста. И все пак е относително тясно, изборът е оскъден без доказали качествата си продукти като примерно на iZotope, FabFilter, Waves, D16, Native Instruments, Steinberg, Arturia, Applied Acoustics Systems и т.н. Да ползваш пък Wine, за да заредиш примерно Kontakt семпли, си е алабалистична кръпка. По-лошото е, че звуковите карти нямат оригинален софтуер и работещ панел, а третостранните решения не обслужват пълноценно всички (и обикновено е по-гърчаво). Лично аз не искам да ми е тясно, нито да се занимавам с глупости. Незанимаване с глупости значи, че всичко трябва да тръгва и да върви гладко под пръстите ми, вкл. след ъпгрейд, без въпроси, чесане по главата, четене на ръководства, редактиране на конфигурационни файлове, скриптване, смяна/компилиране на ядро в краен случай и пр. Подобни дейности ми стигат работно, не ги желая и през останалото време, когато искам да съм просто потребител. Всичко това сумарно е причината все още да не разчитам на Линукс за аудио-визуални приложения.

Инструменти са, и като такива е важно да бъдат максимално удобни за обработващия с тях материала. На всичкото отгоре очите ми не са в добро състояние. Хардуерни метрики, макар и третичен фактор, е хубаво да има. Cubase примерно по този пункт дава audio performance панел. Но най-голямото достойнство на Reaper в моята книга, поради микротоналните ми интереси, е възможността за къстъм piano roll. Друг DAW не знам да я предлага. Харесваше ми Reaper идеята, когато се появи, ала не се разви както ми се иска.

Не е за вярване, но след всички тези години Reaper си остана с недоносен интерфейс. Скоро го нагледах под macOS и останах меко казано разочарован. Добре че има Bitwig, който считам за практически единствения читав избор под Linux, където няма Cubase. Естетически, функционално, интуитивно издържан компактен DAW, който бих сравнил по тези пунктове само с рожбата на Steinberg.

Понижаващ(и) трансформатор(и) ще ти свършат работа: https://protonbg.bg/iztochnici-na-energiya/konvertori-220v-110v-220v

Свързването на балансирана към небалансирана топология по учебник обикновено е с трансформатор. Другият, не толкова чист начин е директният, НО при свързването на балансиран изход към небалансиран вход трябва да се взема предвид каква е балансираната топология: електронна, импедансна или трансформаторна. При импедансно балансирана топология „студеният“ изход се свързва към маса. Той е неактивен и целият сигнал се носи от „горещия“, като съгласуването по импеданс спрямо него е само с резистор. Тези топологии са най-евтините за реализация. При трансформаторните топологии също се прави мост към маса — ако студената линия остане висяща, навлизат капацитивни ефекти, влошаване в сигнално-шумово отношение и оцветки. Хубавото на трансформаторното решение е галваничната изолация, но то е по-скъпо, а дори и най-качествените трансформатори оцветяват звука повече от полупроводниковите елементи. При електронно балансираната топология студената линия е активна и носи инвертиран сигнал със същото ниво като горещата, който подлежи на сумиране с горещия след обръщане от диференциален усилвател на следващо устройство с балансиран вход. Т.е. тя е симетрична. Поради тази причина студеният изход в общия случай НЕ бива да се свързва към маса, а да „виси“, за да се избегне окъсяването на изходния усилвател. При това може да се увеличат нелинейните изкривявания, а в краен случай и да изгори изходният ОУ. Тъй като при тази топология по 50% от сигнала се носят респ. от горещата и студената линии, то конвертирането към небалансирана топология в общия случай означава 6 dB спад в нивото. Не случайно пиша общия случай, понеже електронно балансираните топологии имат разновидности. Т.нар. „чувстващи“ схемни решения изключват студения изход при окъсяване, което позволява да се свързват като другите, чрез мост между 1 и 3, респ. между R и S. Серво решенията при това повдигат нивото на горещата линия с 6 dB, за да компенсират загубата. Обикновено цената е известно завишаване на нелинейните изкривявания. Ето защо е желателна консултация с техническото ръководство преди свързване по посочения горе начин. Там по всяка вероятност е описана балансираната топология. --- При свързването на sub-woofer, освен че той трябва да се раздели честотно от мониторите, за да се избегне омазването, акустиката на помещението е от значение. В малко или недобре третирано помещение може да влоши картината. Монитори с АЧХ завал от –3dB @ 40Hz за твоето помещение може и да са достатъчни.

Клавишни (пиано, синтезатор, орган) и саксофон принципно са най-любимите ми музикални инструменти. Но имам и други слабости: ситар, кавал, окарина, шакухачи, гамелан, както и някои екзотични микротонални инструменти в чист строй, като на Хари Парч. По отношение на притежаваните, понастоящем си държа единствено един MIDI контролер Nektar от LX+ сериите. Преди това продадох Korg N364 преди няколко години, защото става непрактично да събирам клавиатури.

Всъщност е относително добре известно, че в "Зимна къща" водещата бленда е реализирана с Minimoog, не веднъж е ставало дума за това. Триъгълната форма е отправната точка, защото съдържа само нечетни хармоници, затихващи по-бързо спрямо правоъгълната (амплитудата им е обратнопропорционална на квадрата на поредния номер), след което се дооформя с филтъра. Т.е. тя е изначално най-леката обертоново за инструмента. Номерът е в техниката на звукоизвличане/свирене, както Евгени отбеляза; атаката в даден инструмент е критична за разпознаването му. Архитектурата на Minimoog не позволява сложни бленди, но същевременно е може би най-легендарният синтезатор. За цената на репликата си Behringer се справиха много прилично, макар че се намират и някои обясними разлики в поведението на филтрите. В момента фирмата работи по реплика на CS-80 и бе пуснала на Фейсбук страницата си сравнителни АЧХ диаграми на филтрите с оригиналните при най-консервативни позиции. Поздравих ги, ала и вмъкнах, че бихме искали да видим (и чуем) също характеристика при високорезонансни позиции, в т.ч. какви изкривявания и фазово поведение имат филтрите тогава. Подминаха ми коментра без отговор и без like, което далеч не ме изненадва. DS-80 е много по-комплексна машина и неминуемо ще носи някакъв Behringer отпечатък. На Лазаров и Джоканов бих препоръчал винилите, издадени от Балкантон. В YouTube може да се намерят композиции на С. Джоканов, а С. Лазаров има свой канал. В албума "Български икони" присъства вокалът на Орлин Горанов. Между другото, емблематичната композиция от шапката на "Ранобудното петленце" по БНР е на С. Лазаров, с EMS Synthi 100.

CS-80 в България - може... като плъгин. Тогава и аз имам един. "Зимна къща" действително е образцова композиция, като работа със синтезаторите. Говорейки за български синти звук от старо време обаче трябва също да се споменат имена като Симо Лазаров и Сергей Джоканов.

Склонен съм да приема, че е така, въпреки че подобни разлики са обикновено субтилни и поради тази причина следва да се отчитат със слепи тестове и с инструментите на статистиката. Но те действително съществуват перцептуално в аудиото. Темичката отпреди години е само върхът на айсберга, но в общи линии маркира някои от най-съществените точки. Подобни разлики определя съчетанието от реализациите на часовника, реконструиращите филтри и аналоговата част на ЦАП, схематичното рутиране на сигнала, което при стотици килохерцови честоти следва да се съобразява с интегритета му и може да внесе допълнителен фазов шум към този от колебанията на клока, захрванването. Изпълнението определя и сладката работна точка на АЦП като входно ниво.

Честито за придобивката, подобни "таралясници" си остават гъдел, особено в готово функционално състояние. Относно Apollo -- за разнообразие може да поразгледаш и Prism какво предлагат.

Може би Harmony Assistant, евентуално с техния Myriad HQ при употреба на VSTi?

Не купувай нищо повече, вкл. HD600. Подозирам, че Konnekt 6 и Scarlett 2i2, които имат сходни показатели, но слушалковият усилвател на първата дава по-високо ниво, също може да те разочароват. Некачествените материали стават по-очевидни. Докато не промениш културата си на слушане, за един YouTube всички тези вложения са безсмислени, да не кажа кощунство.

Нека първо изясним какво точно значи "развали се звукът". Опиши подробно. Показателите на вградената ти карта са по-ниски. Това изменя сигнатурата в известна степен, вероятно чуваш и по-детайлно артефактите от YouTube...?