Топ потребители

One more time, но с микс по близък до оригинала. Единствено софтуерни промени (панорами основно).

Тъй наречения "endorsement" следва естествения си ход. Докато на времето са ни продавали китари, усилватели, пера, аксесоари на любимците ни, сега следващата стъпка е да ни продадат софтуер, с имената на любимците ни. От една страна убиват креативността ни като ползваме нещо готово и добре звучащо, от друга страна, забелязвам, че повечето от нас тук са хоби музиканти и на нас ни трябва точно такова готово и добре звучащо решение. Това, което Neural DSP направи в последните години вдигна много летвата в дигиталния китарен звук и като цяло от Guitar Rig и Amplitube трябва сериозно да си опичат акъла за следващите версии. Естествено имаме и AxeFx, ама там парите вече са други. А който е достатъчно креативен, трудолюбив и способен, него и през Респром да го пуснеш ... пак ще си звучи.

То ако трябва да е "силна мониторна система", малко човек почва да се чуди, има ли нужда от тая симулация фундаментално … щото "софтуерно" и "силно", според мен са малко оксиморон … нали ужким ползваме софтуер хем да не ни е толкоз силно, хем да не ни е толкоз тежко за носене? Ако ще го правим по трудния начин … ясна работата, няма да почвам пак тая тема, че ще я дълбаем за не знам си кой път. Бих искал да кажа обаче от моите проби къде се дънят clean софтуерите за китара, от скромния ми опит: Цялостно липсва обем - просто в областта на ниските среди, една голяма част от софтуерите, които съм ползвал са рехави … тия "мъде", които шеговите описваме на български ги няма и ми се е налагало я да ги докарвам от някое софтуерно камионче, я от някой компресор сложен преди ампа, я от два паралелно свирещи ампа … абе мъка като цяло, никак не е лесно да се издокара това. Най-лесния начин да се констатира е, че като ти зазвучи китарата в микса се губи веднага, ако не присъстват. Липсва sustain - една от основните черти на ламповите ампове е приятната компресия на тона, резултираща в sustain … Ами отсъства, трябва да си го вадя от някакви външни компресори. Липсват хармоници - пускам preset, ужким ми звучи като лампов амп, ама има нещо липсващо в цялата работа … някак си, не е вдъхновяващо да се свири, отделните тонове нямат собствен характер, не ми идват идеи, чува се нещо, ама какво баш, не е много ясно. Независимо дали volume pot-а е на китарата е на 3 или на 10, саунда е един и същ, просто като сила на звука се различава … ами това няма нищо общо с ламповите усилватели, нали идеята е най-най-най-наааай първия gain control да ми e volume потенциометъра на китарата? Тъй наречения "sag", който е силно желан от китаристите и променя не само gain-а но и характера на тона, тотално отсъства. За мен качествената симулация на 10, примерно, ще е в режим на break-up и ще има лек крънч, а като намаля на 7, ще имам чиста китара, колкото и силно да удрям по струните. Ако е калпава и при 1 и при 10, си звучи еднакво. Мaster/volume control-а на усилвателя просто volume knob, а не променя характера на усилвателя - това, което съм забелязал при калпавите симулации, е че дали ще си намаля канала от DAW или от master-а на виртуалния амп е едно и също … а не трябва да е така. Колкото по-усилено е "крайното стъпало", толкова повече обем и ниски среди излизат в китарния тон и се променя честотната и динамичната характеристика на сигнала, както и саунда става по-компресиран. Доколкотo съм чел тогава крайните лампи, трансофрматора и филтриращите кондензатори влизат в различни режими на работа и това оказава влияние върху цялостният звук на усилвателя. Сигурно има и други детайли, но на пръв поглед се сещам за тези … и това само за clean. Или ако трябва да обобщим с едно изречение: Clean guitar sound със софтуер не се прави лесно и на хората от Neural DSP трябва да им се свали шапка и да им се поклоним, защото проблемите, които описах по-горе, при тях отсъстват, да не говорим за изключително приятния и интуитивен потребителски интерфейс за работа.

Ами, то темата е за еволюцията на китарните лампови усилватели. Имено тази еволюция е вървяла едновремнно с еволюцията на музиката от 60-те до днес. Ако преди появата на усилвателите, музиката не е зависела от тях, с появата на солидбоди китарите -Фендер и Гибсън и ламповите ампове, се раждат нови стилове музика. Иначе нямаше да ги има. И стиловете са силно зависими от това как са звучали китарите в усилвателите. Естествено, преди това е имало акустичен блус и акустично кънтри. Обаче имено Фендер усилвателите дават възможност да се дефинира рокендрола, ел. кънтрито, сърф рока и тн. После Маршал допринася за появата на твърдият рок. Междувремено Вокс дефинира брит звучението. Естествено в основата е човека. Кой човек? Има Пионери, има и последователи. Пионерите са тези които са дефинирали звучението, развивайки своите музикални способности, благодарение и на палитрата от звуци, които са получили и благодарение на усилвателят. Последователите, които "имат някаква идея в главата, няма да се напасва спрямо усилвателя, а ще го смени с друг, който му пасва повече. " - те са без интересни. Те са получили идеята, съзнателно или подсъзнателно чувайки Пионерите. (макар и незначителен, аз и моят опит, въз основа на който бих споделил следното - имайки няколко усилвателя( а и най-различни през годините), джемейки си на някой, просто ми хрумва идея. която звучи добре. пробвайки я на друг амп - тя не звучи там(или доста ралично). сигурен съм, че ако не бях свирил с конкретен амп, въпросният риф не би ми хрумнал.)

^ вярно си в оффтопик. по принцип си прав, че музиката е много, много от преди амповете. За съжаление, явно не си осъзнал, че звучението на един усилвател, дефинира в някаква степен и това как един китарист свири. Не зависимо, че всеки свири различно. Има нещо такова, че ампа е в състояние да влияе върху свиренето на човека. Въпрос на еволюция на съзнанието е да стигнеш до тази стара истина.