Винаги съм бил фен на Даймбег. И ме кефи транзисторният му тон.
След него цяла сьория метъл китаристи, звучът досъщ, като един и няма нужда да им уча имената.
Накратко - имат един и същ тон, опитвайки се да звучат, като Дайм, но с лампови ампове на Еди Ван Хален.
Ето наместихме и Ван Хален в темата, смислено.
Разликата между ЕВХ и всички метълисти с як тон е, че Ван Хален е китарист на китаристите. И има характерният си браун тон.
И характерното си музициране и характерното си солиране и характерното си композиране.
А онези хиляди, стотици хиляди джъгаджъга китаристи ( разбира се много добри) са всички, като един с ампове 5150 или ректифайъри. Но колкото и да са добри, има ли смисъл да им помня имената.? Естествено, отговорът е не. Но не е и само до китаристите.
Цялата продукция е унифицирана. Новите банди звучат супер яко, ама може и да не забележиш, че албума на бандата Х е свършил и
ютюб върти вече бандата Игрек, докато си вършиш нещо на компа и не следиш прозорецът на ютубата ( естествено говоря за унифицираното звучене на днешните банди по стилове).