Топ потребители

Понякога съм се изумявал как някой, който наистина може да свири, успява да изкара невероятни нюанси на някакво базово пиано от рода на P-45 и в тоя момент се сещам за колегите, дето питат в темите какъв "по-качествен интерфейс" да си вземели, че да им станел по-як звука, при положение, че и в момента разполагали с нелоши интерфейси. Якият звук няма да го постигнеш с нов интерфейс, а с качествено свирене, а Данев го може това...просто му се отдава.

Съгласен съм, че всичко е в пръстите. Подготовката също е доста важна. Обаче така като гледам само за китарата знам със сигурност, че Дейвид използва Фендер, макар и (може би) не точно този модел. Обаче другите неща със сигурност са различни, а ти пак си постигнал неговия звук. И сега ще вземе да се окаже, че няма значение с какво свириш, важното е как пипаш и как си се подготвил

Ти пък да не мислиш, че аз изобщо съм го чувал така детайлно и съм се замислял над такива дреболии навремето... Пък и изобщо не ми е пукало кое къде го свири, защото съм слушал музиката като цяло, но сега понеже стана дума, че той прави глисандото, а ти не, и затова ми идва малко фалшиво и не в тоналността тоя 'си бемол', та затова го поразнищихме. Оня клип по-горе дето са полуизолирани траковете също върши работа, въпреки, че са по двойки инструменти, но си направих труда да изкарам от оригинала само китарното соло на въпросното място (доколкото беше възможно), най-вече за себе си да се уверя дали не оглушавам от възрастта. Наистина си е там това глисандо към 'ла' и всъщност е толкова кратко за част от секундата, че нетренирано ухо изобщо няма да го забележи. Забавих отрязъка достатъчно, че вече и нетренираното ухо да го чуе и го слагам в поста. А специално за Koobenot го прекарах и в Melodyne, за да се види нагледно. Първият скрийншот е общата картина на мястото от аудиото, барабар с обертоновете, а вторият е "макро" на въпросния "си бемол->ла", където ясно се вижда (вляво е ориентирът за тоновете), че той започва малко по-ниско от 'си бемол' и накрая бързичко отива към "ла". Баси що писане му направих за 1 секунда музика, но се надявам повече да не пиша за подобни места или поне не толкова много. time slow.ogg

Със сигурност пръстите са по-важни. Дълги години свирих само с Гибсън и съответно съм свирил Vai, Blackmore, Gilmour. Поствам изброените, за да чуете как звучат с Гибсън: В допълнение и Dire Straits - Sultans Of Swing. Само първите две са записани със звукова карта и микрофони, защото преди това нямах и това. Но мисля, че се придобива представа. Не казвам, че апаратурата няма никакво значение, но другото със сигурност е по-важно, а и понякога липсата на точната апаратура може да те накара да търсиш начин с твоята да се доближиш и така... Както и липсата на ефекти да те накара да търсиш начин с пръсти да създадеш някой.

Много благодаря! Ще напиша тук, а следващия път като поствам някакъв Флойдски кавър ще напиша и за звука. В този случай използвам: Fender Stratocaster Custom Shop Limited Edition 1957 Mesa Boogie Lonestar Special 1X12 озвучено със Shure SM-57 и Sennheiser E906 разделени вляво и дясно. JHS - Double Barrel с включени и двата канала и левия на червено. Драйвовете и на двата са по средата. Тонът също. TC Electronic Flashback X4 delay Strymon Flint Reverb Софтуерно съм изрязал ниските от китарите и съм буустнал високите, което помага за доближаването на звука според мен. Добавил съм 2 вида ревърб, 1 дилей и сатурация. Повечето плъгини са на Fabfilter. Единия ривърб, който се води vintage е на Valhalla. Същите неща съм направил сега и с кавъра на Time с разликата, че сигнала ми е по "wet" и хардуерно и софтуерно (повече дилей). Основното при правенето на добри кавъри според мен е да се стараеш като свирене да се доближиш до оригинала. Да слушаш много съответната песен, отделно да я слушаш забавена и с изолирана китара... Поне това е моят начин. За Флойд се занимавах много покрай трибюта, който правихме и песните съм ги слушал по всякакви начини много... В случая на тези 2 кавъра не съм отделял кой знае колко много допълнително време. Последно време гледам да не се вглъбявам чак толкова, за да видя какво ще стане ако все пак не се задълбоча наново толкова много и съответно да вложа и от себе си или поне от това как ми звучи в главата.

Аз нещо се назландисвах на тройката, ама вече съм впечатлен. Малко е скъпичко, но да видим може да излезе някоя промоция идните дни....

Преди всичко трябва да дефинираш какъв е съставът на шума, съществуват безброй много различни, аз ги отделям най-много в три категории: 50 cycle/Herz rumble - това е "брум" от неидеално захранване/интерференция/калпаво екраниране ... този се лекува с low-cut filter и правилно проектирана схема, при басът този тип филтри според мен ще е доста трудно да го ползваш, защото, ако предположим, че в стандартен строй най-дебелата ти струна "ми" е на 40Hz, можеш единствено само да изолираш всичко под нея, и пак ще губиш хармоници по този начин, ако не е подбран правилно high frequency hiss - това е съскане във високите честоти (8kHz и горница) и най-често се създава от неубезшумена/компромисно проектирана активна електроника ... един high cut filter и заспива Ето един клип дето прави добро обобщение по темата: wideband noise - този най-трудно се лекува, защото създава хармоници по целият спектър, тръгвайки от фундаменталната честота и растейки нагоре с постепенно отслабващи хармоници ... една от техниките е с noise gate, ето видео по темата: А иначе като страничен въпрос – как смяташ да реализираш тези филтри в EQ-то ти? Предполагам, ще са някакви врътки от типа на активна електроника, които ще променят честотата на сряза с констатен Q фактор/дълбочина (dB/oct) ...

Съгласи ме. Наистина леко го връща назад след бенда до почти "ла", поради, което моето може да остави впечатление на фалшиво, макар че аз не го чувам така, а съм критичен към себе си. Тук може да се чуе сравнително изолирано. Аз когато вадя ако има винаги използвам такива тракове. Красотата е в детайлите. Сещам се за подобен "трик" на Sultans of swing. Mark Knopfler свири фа диез в ре минор... Но без него просто не звучи толкова красиво. 3:33 на този запис - В този случай разликата е, че акорда върху, който свири фа диез е ла мажор, което е доминантата за песента и тонът става natural 13 като степен, което е просто интересно решение предвид "християнската" прогресия. Ако говорихме за джаз е друго... И последно по темата - Joe Bonamassa постоянно използва тонът между минорна и мажорна терца в свиренето си. Той просто прави всичко да звучи по-"истинско", особено в стилистиката на блуса. Guthrie Govan има много хубав мастър клас по темата за микробендинг. - Такива тонове може да се използват също между 4та и 5та степен и 7ма и 1ва... а ако заговорим и за други култури и техните микротонове вече става страшно. Гот е, че китарата позволява това за разлика например от пианото. Ангел Демирев е доста на "на ти" с този вид свирене (с много микротонална техника). Поздрави!

Еми то и Мамалев го каза: по 4 часа индивидуално всеки ден, отделно от заниманията с групата. Справка: Оркестър без име.