Тук е удобен момент да ви разкажа една невероятна история, която ще промени живота ви:
Първата ми китара беше един Stagg за 120 лв. (ако не се лъжа) и на нея учих А-то и Б-то на музиката, като май никога не стигнах много по-далеч от Ж, да речем. Но както и да е, друга ми е мисълта.
Беше някаква канска мъка да се свири на нея - болка, ама болка, и си мислех, че е защото съм начинаещ. В един момент реших да сменя струните, които бяха ръждясали и един приятел ми каза - е, сигурно са деветки, купувай там един комплект за 10 лв. и дай да ги сменя.
Сложихме деветките и бриджа се разпадна, защото се оказа, че китарата е била с 12-60 или нещо подобно, сетната в до - нещо, което предишният собственик не е сметнал за важно да спомене на 13-годишно чаве, което не е хващало китара в живота си.
Ама пък от тогава май не са ме боляли пръстите при свирене.
P.S. Сетих се за тази история преди две-три седмици, когато водих един страт (но не на Stagg) за сетъп и понеже е с оригиналния 7.25 инча радиус, глъхнеха бендовете около 15 праг. Затова я сетнахме с по-висок екшън и до голяма степен решихме проблема. Дадох си сметка обаче колко съм се разглезил, щом дори такъв що-годе нормален сетъп сега ми се струва висок. 13-годишният аз плюе върху слабостта ми, а даже не свиря с ония безумни свръх-мега-хипер-ниски екшъни, където с един бенд хващам пет струни.