^^ Именно, от голяма до никаква. Ключът от палатката според мен е да се разбере идеята, че като въртим gain това не означава "колко силно ще се чува входният сигнал", а по-скоро означава "каква ще е входната чувствителност, която ще подам към предусилвателната верига, че да може АЦП-то/филтрите, АЧХ-то на интерфейсът да заработят в определен режим по отношение на EQ, гейн, шум, хармоници, изкривявания и т.н.". Разбира се разликите при аудио интерфейсите са субтилни като въртиш гейна, но при внимателно слушане присъстват.
Представи си, че имаш някакъв Fender базиран класичеки усилвалтел с тонове headroоm да звучи clean и примерно при gain на усилвателя от 0 до 10, "edge of break-up" ще ти е между 9 и 10, ако кажем интерфейсът ти е на 0dB (unity някакво, каквото и да означава това). Ако подадем от интерфейса обаче 3dB ти натопорчваш входният сигнал повече и "edge of break-up" ще ти дойде по-рано на 5-6, да кажем ... пак е относително в зависимост от техническата реализация.
До тук добре, ами ако е някакъв hot-rodded Marshall дето "edge of break-up" му е между 0-1 на input gain volume-а, ако подадеш тия 3dB просто губиш тоя headroom и сигналът почва да си криви, дори да му зададеш програмно 0.0001 стойност на гейна от самият VST интерфейс. Е, разбира се можеш да сложиш input gain/trim plugin преди самият усилвател и да си настроиш входното ниво преди да ти удари VST усилвателя ... въпросът е какво се мъчиш да постигнеш.
За мен лично смисълът на поста с таблицата от другият форум и видеоклипът е, да ти демонстрира как да вкараш виртуалният си усилвател в режим "какво е искал да каже автора" – сиреч да изключиш от уравнението аудио интерфейса си (или поне да сведеш влиянието му до минимум) и от там нататък да настройваш VST усилвателя спрямо нуждите си, базирайки се върху това, как инженерите на плъгина са искали да звучи по подразбиране.
Лошо няма, аз обаче подхождам със скептицизъм към цялото това упражнение, поради простата причина, че може този интерфейс като му набримча гейна в sweet spot да внесе във входния сигнал чуваеми подобрения (по-добро EQ/обем/насищане и т.н.) и да си влезна в плъгина и от там нататък да донастройвам.
Освен това преди 2 десетилетия да речем, ниският клас аудио интерфейси бяха доста по-калпави и си шумяха, та борбата там беше да се отдалечим максимално от този шум, да спечелим максимално количество полезен сигнал, който да подадем към нещо, пък после с VST-та може да си trim-ваме сигнала както искаме. Към днешна дата и към споменатите интерфейси дори от нисък/среден клас предусилвателите (повечето) са доста тихи и безшумни, така че това според мен не е особен проблем.
Има и друго – окей, ще сведем до минимум участието на интерфейсът в gain staging-а ... ами китарата, атаката върху струните? Едно е да пусна някакви single coil адаптери с нисък output, съвсем друго е някакви набримчени humbucker-и, active pickups, дето някой който свири агресивно прогресивен метъл ги юзка до безбожие и пак tonestack-а на VST-то ще влезне в друг режим на работа.
Да не говорим, че тези таблици с gain-ове и стойности трябва постоянно да се обновяват за популярните интерфейси и плъгини и в един момент цялото нещо ще стане просто unsupportable, ако не излизат с актуална информация от производителите. Друг е и въпросът твоята конкретна бройка интерфейс колко отговаря на тези стойности, които са публикувани в книжката, но да не навлизаме в тази тема.
Ако трябва да обобщя – експериментът е интересен, на база някаква математика и таблици се опитваме да изключим влиянието на интерфейса от уравнението, няма лошо, интересно е ... само че съм убеден, че дори да спазваме това правило по таблица, продукцията ни няма да зазвучи с 30% по-добро качество, просто ще спазим входни нива на принципа "какво е искал да каже автора" и то пак с много условности по веригата на сигнала.