Топ потребители

Пиша този пост с цел да споделя лична история защо според мен китарните процесори вършат работа само в определени случаи. Тази тема е дъвкана много пъти, споделям личен опит … както казват мъдрите люде, всеки знае как да бъде нещастен, останалото оставям на вас. В “кариерата” си на хоби музикант съм имал честта да озвучавам различни банди, да свиря в различни банди, къде с backing track, къде с живи хора, като цяло предимно кийборди, но и малко китара, да настройвам и бъзикам различни китарни апаратури и процесори. Под банди, имам предвид хоби проекти из разни мази, читалища, театри и прочие, да не си помислите, че свиря с Ерик Джонсън и Чик Кърия. Чисто стилово съм се занимавал с поп / фънк / блус / малко джаз / рокендрол и малко метъл. Мечтаният китарен звук Всеки от нас е гледал кой от кой по-големи големци, та който и от тях да пуснеш, всеки се слави със следното: обем на китарния звук да ги няма тия режещи съскащи пластмасови високи динамика - volume pot-а от 1 до 10 има осезаема разлика обем в ниските среди потенциална възможност за желан feedback tonestack-а истински променя сигнала и характера на усилвателя пробиваш над останалите членове на бандата свириш добре или поне даваш всичко от себе си (то това трябва да е май на първо място … ама айде, темата е за звук, не за пръсти ) да е силно и готино Началото Бих върнал лентата в зимата на 2010 година. Гледам аз из YouTube разни клипчета за процесори, Vox ToneLab ST, Behringer X-V AMP, Digitech RP155 … всеки ми обещава светло бъдеще, как за 150 лв. ще звуча като любимеца си, гледам дема, едни засукани сола, едни чудеса … мисля си “Майко, ей сега избихме рибата, взимам едно такова нещо и ще надвия системата.” Речено, сторено. Digitech RP80 Подариха го на един приятел. Първото нещо, което ми направи впечатление беше, че готовите preset-и бяха със съвсем различни нива на сигнала … едни супер глухи, други ще ти избучат ушите. За кабинетни симулации и дума не може да става, толкова бяха гадни, че по-добре без тях … Старателно скролирайки из всички присети, открих един обемен overdrive с Delay и започнах да го tweak-вам. Първото нещо, което ми направи впечатление, бяха съскащите пластмасови високи, рекох си, “Окей, ще ги изрежа от EQ-то”, дадох пълна газ на middle-а, баса също, нали трябва все пак да изкараме някакви ниски среди, ужким да си представим, че свирим през истинска лампова апаратура. Смея да отбележа, че chain-а е следния: китара -> процесор -> DI BOX -> PA До тук добре. Процесорът имаше една готина функционалност, че ако държиш един тон с пръст повече време, тона преминава в октава отгоре … колко яко, почти като жива истинска лампова апаратура с провокиран feedback от кабинета, мега яко, ще си кажете вие, нали? Да видим … И така, ровейки из всичките amp-ове и ефекти, до които успях да се докопам, имаше 1-2 тежки amp-a, които стават, един clean и няколко симулации на камиончета, които бяха окей. Почесвам се аз по главата, tweak-вам с часове, ровя из настройките, докарахме го до някакво ниво “Gary Moore - The Loner”. Рекох си: “Край, избихме рибата.” И така, явяваме се на някаква изява, аз свиря кийборди, моят човек с проца, директно в PA. Свирим “The Loner”. Всичко мина супер, овации, награди, прашки летят, всички доволни …. рекох си: “Еха, гати кефа, колко са били заблудени тея преди нас, дето дават по 2K за ампове, надвихме системата.” … “Да, ама не”, както казва българският журналист Петко Бочаров. Причината да мине номера, беше следната: PA системата беше наистина добра и озвучителя разбираше какво прави Моят човек си беше научил партиите добре и се представи на ниво Извадихме чиста доза късмет Работата беше обаче, че тия спомагателни средства не ни бяха много известни и решихме, че сме открили вековна панацея и всичко е решено. И така, започвайки с godlike изпълненията, решихме да се появим на следваща изява в същия формат. ОБАЧЕ: тоя път PA системата беше отврат човекът зад пулта не беше на ниво … както и предполагате, нямахме доза късмет Навярно става ясно, че това участие не завърши с особено успех … ужким се чува китара, ама потъва зад всичко. Казахме си, ще сменим процесора, от него ще да е. И така, следващата сапунерка, над която се спря съзнанието ни беше следната: Behringer X V-AMP Окей, тук технологията е малко по-нова, кабинетните симулации са по-реалистични и може да се изкара горе/долу сносен крънч. Все пак, всичко е мега глухо и пак, ако PA системата е ок, китара се чува, в противен случай … мътнее и глъхне. Тогава ни стана ясно, че само с процесор, номера няма да мине, нужен е и амп. Vermona 25-G1 + Behringer X V-AMP Тука вече лека полека започнахме да се доближаваме до ключа от палатката. Макар и с този непретенциозен, транзисторен, ГДР-ийски усилвател и още по-непретенциозен немски евтин процесор, китарата изплува най-после, независимо на каква самодейска изява се бяхме явили и кой беше озвучител. И отново стигнахме до godlike заключение: “С тая Вермона и Берингер-а ще пометем света …” “Да, ама не”, както отново би казал българският журналист Петко Бочаров. Илюзиите ни се разбиха в момента, в който моят човек не попадна на един джем с жив барабанист и басист и както може би голяма част от вас се сещат … нищо не се чу в гюрултията от този усилвател. Окей, очевидно, за тежките стилове, ще трябва истински амп и истински кабинет. Освен това мине ли време, човек започва да намира кусури на техниката и вижда, че няма тая динамика, обем и естествен звук като на “големите свирачи”. Bugera 6260 Infinium + ENGL 2x12 Celestion Vintage 30 Пътищата ни с моя човек вече се разделиха, но по негови думи тук вече шанса, китарата да се чуе във всякакви ситуации, нараства неимоверно - клубове, мази, театри, читалища, барабанисти, басисти … Излиза, че тоя риг се чува навсякъде. Какъв му е кусура обаче? Тежи братче, 30 килограма кабинет и 26 амп, мъкнеш като магаре и то все с колата. И тая работа не войдисва. Ами добре, цъкаме в Интернет, годините са минали вече, трябва да има нови технологии, нека да се простим с тея чудовища и да вземем нещо компактно. И, разбира се, отваряме нета, правим проучване и се спираме на следния процесор: Line6 Helix LT Край мислим си ний … избихме рибата, нова технология, тъч цветен дисплей, ефектни вериги, заготовки, ампове, кабинети, микрофони, динамика на тона, балансирани изходи, няма я пластмасовостта на горните събратя, няма ги килограмите на онова чудовище … и познайте, при първия лош озвучител … Провал . Отново зависимост от PA система. Връщаме се на изходно положение и пак почваме да умуваме. Какво ще ни трябва? Дааа … FRFR монитор, че да можело да се чува процесора на сцената. Дайте да си изясним нещо. Ще купуваме FRFR монитор, че да може един куп симулации да излязат по някакъв начин, вместо да караме с амп и кабинет? Както казваше колегата Baby Thomas: Ами то май се върнахме пак на изходна позиция. Сега може би много от вас ще си кажат: “Нищо не разбираш, гледах клипче на SoungGear и Металика свирят с AxeFX, щото като сменят континентите, заради разликите в напрежението на мрежата звука на усилвателя се променя.” Да, така е. Ама нека бъдем реалисти - колко от вас гастролират из света за да свирят метъл и имат пълен картбланш от продуценти/шефове да имат техниката, която искат от перото до PA системата? Заключение Процесорите за на живо стават в случаите, когато: Процесора е добър - от ранга на AxeFx/Helix/Kemper Можем да му слагаме 3-rd party impulse responses Сме прочели книжката обстойно и знаем какво прави Сме го изръчкали целия и сме му изцедили душата Е пуснат в fx loop на амп и кабинет, а не да купуваме 12305982 камиончета PA системата е добра или е наша собствена Имаме и добър мониторен кръг, независимо дали става дума за слушалки или озвучителни тела по земята Парти група сме и искаме много различни звуци в едно устройство и сме наясно какво правим и как звучим Искаме прост chain по отношение на комутация на сигналите Искаш кристално чиста стерилна китара за jazz/world music в стил “Roland Jazz Chorus“ и не искаш грам лампови изкривявания в тона си Процесорите на живо НЕ СТАВАТ в случаите, когато: Ще ни озвучава Бай Прокопи с вехтите Вефове/Респроми и ще ни пусне на жак в някой съмнителен миксер Ще свирим метъл в някое мазе и има съмнителни тонколони, дето я се чуят, я не, и сме директно в тях Струват 30 лева Сме сигурни, че няма да обикаляме световните сцени като Металика и има шанс да свирим в мазе с Респромите на Бай Прокопи Всеки е свободен да си мисли, каквото намери за добре … дано някой припознае себе си в този пост! 🙂

По темата за процесорите мога да кажа,че съм плащал такива боклуци и то не защото са ми трябвали,просто в магазина нямаше друго и според продавача това е най доброто.После,като тръгнах да си купувам ламбена стотарка се почна знаш ли какво е ала бала.Оказа се,че е точно това,което ми трябва.На китара се свири с нужната апаратура,останалото са компромиси и заблуждения.То фолк певиците направо дават флашката на озвучителя и само припяват,но изявите им са пред супер заблудени офце и номера минава.Тогава звука наистина зависи само и единствено от озвучителя.

Велик пост. Отдавна не се бях забавлявал така. Напомня ми за златните години на тоя форум, които вероятно липсват на много от нас. Аз нямам 5% от описания по-горе опит и мъката ми с процесори се е ограничила в годините до един BOSS (дори не му помня номера, един сребрист такъв...май GT10), след това много за кратко задържал се LINE6 POD някакъв си, рак модела, и накрая един съфорумец ми даде да разцъкам за седмица Кемпера му... общото беше че нищо не докарах като звук и си се върнах на ламповите кюмбета Напоследък единствения писък на новите технологии който определено боготворя е UAD OX. Той би спестил многото кила на каба, но главата да си седи там където и е мястото, демек след китарата

Малко по-засукана е работата, отколкото звучи на "хартия". Използвал съм няколко такива сайта за доставки от ЮК, Германия и США (най-известната е Гъбко, но те зарязаха доставките от ЮК след брекзит). Основният проблем си остава обмитяването, митническото представителство и най-вече плащането на ДДС. Самите фирми генерално не вземат много пари, но другите неща оскъпяват доста и за мен поне в повечето случаи е нерентабилно да се пазарува така. Вече всичко над 30-тина лева подлежи на обмитяване. Самото мито е 2-3% за музикантски неща и не е кой знае какво. Но трябва да дадеш 20-30 лева на фирма за митническо представителство (да ти мине процедурата). Или да си извадиш ЕОРИ номер (един път се прави, мисля безплатно) и да го направиш сам онлайн, но трябва да имаш ел. подпис, което е мега бъгава тъпотия, но пък има годишна такса (преди беше към 60 лева, сега вероятно е повече). Даже май и ако друг те представлява вече пак искаха ЕОРИ... Както и да е. Оттам вече идват плащанията на 20% ДДС, което е на цялата сума на стоката + тази на транспорта. И поне преди години имаше 3 или 4 ОТДЕЛНИ банкови превода за тези двете + някакви такси опаковки. И тия последните бяха стотинки, но за всеки превод вземаха 3.60 такса на гише, а не можеше в друга банка или онлайн и някакви такива неща. И накрая и магазинаж като ти вземат, че си им заемал рафта колко дни... Тази година не съм се занимавал, може да са променили нещата към добро. Друг проблем е, че за по-изгодните оферти доста хора не искат да пращат и в крайна сметка пак гледаме и точим лиги и нищо. иБей и Ривърб са предимно бизнес ориентирани вече. И в ЮК далаверата е в сайтове като гъмтрий, което е алтернатива на крейгслист (не знам имат ли последното там). Но доколкото съм зяпал аз - там повечето неща са само за лично предаване. Има фирми, които вземат от адрес, но цените са свински и е безпредметно. В заключение... Преди 15-20 години беше далеч по-добре, купил съм буквално стотици неща от САЩ, включително китари и ампове, обаче с текущите цени на доставка + условия за обмитяване... в едно 95% от случаите няма смисъл да се захваща човек. Освен за скъпи, но малки неща и ако оттам се съгласят да декларират ниска стойност. Но пак трябва да ти излезе късмета, защото Митницата има право когато и както си иска да ти отвори пратката и да ти оцени нещата по тяхно усмотрение (защото не пасат трева). Това съм го виждал неведнъж, с мои и чужди пратки. Това поне е моят опит.