За музициране и всякакви аудио и видео задачи разчитам на Мак. Не следя плътно какво се случва при Линукс, но с едно око наглеждам положението, а работата ми почти ежедневно е свързана и с тази ОС. Затова ще опитам да нахвърля малко щрихи.
Мотивацията за избор на Линукс за музикална продукция e преобладаващо финансова и философска на този етап — безплатен софтуер с отворен код или евтин, идеологически изцяло просторна ОС. Чудесна, ала що се отнася чисто до аудио частта, изборът на виртуални инструменти и ефекти не е толкова богат, но ги има. Много са безплатни, но малко са добри. И между двете има връзка. Все повече сериозни разработчици обаче портват плъгините си към Linux, така че броят на качествените ефекти и инструменти расте — има Modartt, u-he, Harrison AVA, Audio Damage, Togu Audio Line, Zyn-Fusion, Surge и др... Откъм DAW, на първо място Bitwig и Reaper, защо не и Ardour... Може да се направи доста. И все пак е относително тясно, изборът е оскъден без доказали качествата си продукти като примерно на iZotope, FabFilter, Waves, D16, Native Instruments, Steinberg, Arturia, Applied Acoustics Systems и т.н. Да ползваш пък Wine, за да заредиш примерно Kontakt семпли, си е алабалистична кръпка. По-лошото е, че звуковите карти нямат оригинален софтуер и работещ панел, а третостранните решения не обслужват пълноценно всички (и обикновено е по-гърчаво). Лично аз не искам да ми е тясно, нито да се занимавам с глупости. Незанимаване с глупости значи, че всичко трябва да тръгва и да върви гладко под пръстите ми, вкл. след ъпгрейд, без въпроси, чесане по главата, четене на ръководства, редактиране на конфигурационни файлове, скриптване, смяна/компилиране на ядро в краен случай и пр. Подобни дейности ми стигат работно, не ги желая и през останалото време, когато искам да съм просто потребител. Всичко това сумарно е причината все още да не разчитам на Линукс за аудио-визуални приложения.