Може
Най общо казано в народната музика не се свири с гами или ладове. Съвсем друга концепция е. Нещо средно между макам системата и заимки от класиката и джаза - особено в по късните импровизатори като Петър Ралчев.
Примерно в "мажор", както го наричат народните музиканти се ползват всички тонове от хроматичната гама. Народната ни музика в основата си е монодийна музика - тоест само мелодия без хармония. Хармонията се добавя с навлизането на западните инструменти и традиция. В мажор се импровизира върху мажорно тризвучие или доминантов септакорд (в до това е C, C7). Това са и акордовите степени които се опяват - извършват се грубо казано мелодични циклични движения около тях - създава се напрежение със съседни тонове което съответно се разрешава в акордов тон. Под всеки акордов тон (за до това са C E G Bb) се прибавя разрешаващ се в него тон на полутон разстояние. Получава се основната гамовидна рамка: C D# E F# G A Bb B. Тези approach тонове се разрешават почти винаги нагоре в съответния акордов, тоест: ре диез винаги нагоре в ми, фа диез винаги нагоре в сол, ла нагоре в си бемол, си нагоре в до. Останалите тонове от хроматичината гама могат да служат като разрешаващи се надолу в акордов тон (Db, F, Ab) или тежнение (Eb, Bb, Gb) - тоест менят си значението според посоката на разрешение. Тежнения в мелодичното им значение (нямаме хармония) могат да бъдат 4тата степен фа, и 6тата ла, но също и ре диез (#9) и фа диез (#11). Всичко е в зависимост от контекста и посока на движение. Като се добавят и характерните подлагания на 5та степен и основен тон, заедно с типичната акцентирана фразировка и орнаментика и се полочава характерното "народно" звучене.
При хиджаз имаме подобна ситуация с тази разлика че се внимава да не се заличава характерния хиатус между малката втора и трета степени. Друг характерен за хиджаз тон е малката шеста степен, която при мажора служи предимно като хроматичен преходен тон.
Нещо такова