Топ потребители

Малко ъпдейт по проекта, мина много време, но просто предимно съм мързелувал, съчетано с родителстване на 2.5 годишна дъщеря и доста обмисляне как да станат нещата, в крайна сметка реших да се захвана и с механичната регулация на механиката, защото ми беше интересно, имаше и ремонт да се прави, чел съм от стари книги за ремонти на пиана, гледах в Ютюб. Ще пейстна с леки изменения мнението си от един друг форум, че ме мързи да пиша надълго. ----------------- Значи историята е, че преди време се захванах да си направя собствен MIDI-контролер, използвайки истинска механика от роял. Защо? Ми защото истинската механика е нещо съвършено, то е сложна система, която има толкова много елементи и специфично поведение, че не може да бъде пресъздадена в дигиталните пиана, без да се направи същата 1:1 и понеже това е скъпо, не се и прави. С две изключения: Yamaha AvantGrand и Kawai Novus моделите, които ползват истинска механика от роял, оптични сензори, дигитален звук. Аз имам Yamaha AvantGrand N1X, което ми струваше 15000лв и ме сърбеше доста крастата да докажа, че мога да направя нещо горе-долу подобно за много по-малко пари. Ако някой е следил изявите ми в тоя форум през годините, знае, че съм пълна ливада по електроника. Между другото знаменателна реплика беше на *******, за когото мога да кажа, че е може би най-силният фактор да се захвана с тоя проект, понеже той каза нещо от сорта на "тва е прекалено сложно нещо да се направи". Мен такива неща ме движат в живота Най-трудно се оказа намирането на механика барабар с клавишите и всичко. Прозиводителите на пиана са като велосипедите: сглобяват от много компоненти на различни фирми, но целият модул рама + клавиши + механика + чукчета си го правят по тяхна си спецификация за всеки отделен модел заедно със самия роял и това нещо не може никой да го вземе, без да си купи цял роял за 20-30-40-200-300 бона... Така че търсих на старо и след бая време най-накрая ми се отвори парашута за някаква 120-годишна клавиатура от роял, който е бил изкормен, за да се ползва като корпус в пиано-бар. Излезе ми скъпо, но... такъв е животът. Почнах експерименти със сензор за близост CNY70, който е аналогов, но посредством компаратори на напрежение и с потенциометри преобразувам до бинарен сигнал, с който задавам на всяко чукче по няколко предефинирани дистанции, на които сработват тези сигнали, сканирам матрично всички клавиши (всеки с по три такива сигнала), изпращам в нещо като турбо-Ардуино (Teensy 3.6, което има 255MHz), малко кодец, тва-онова и MIDI. В крайна сметка се наложи да чета закон на ОМ, че го бях забравил, наложи се по трудния начин да разбера какво означава pullup-резистори. Проектирах си сам платки, две версии, втората със SMD-елементи, така си и минаха две години предимно да седя и да си мисля вечер кое как да стане, но най-вече мързел. Изработих си сам приспособления за регулация, поръчка на филцове от Китай и кво ли не. Смених всички бели покрития на клавишите, че бяха яка шитня, пълна регулация след това, дупчене, рязане, пробиване, изработка на алуминиева релса, която да държи всички сензори, кабеляци, безсънни нощи. Ето малко снимки: Тръгнах да си правя сам един дълъг IDC34 кабел (да, на флопитата едно време беше същия), който да е с 18 куплунга по себе си, ама нещо го обърках на 4-я, та ми писна и реших все пак да пробвам дотук как е концепцията само с две от платките (общо 10 клавиша), но на практика няма значение, защото кодът ми за сканира е финалният и просто смята че несвързаните платки са ненатиснати клавиши, така че скоростта ще е същата. BTW, мислех, че съм се осрал със захранването и питах за стабилизация/регулация в една друга тема, но май ще се окаже, че няма нужда, понеже съм имал бъг в кода си: при смятането на логаритмичната крива на скоростта на клавишите на едно място double се преобразува до int и от там ми се омазва цялата динамика. Оправих го това и нещата заспаха с айфонското зарядно, което по измерване има 5mV p-p ripple. Клавиатурата без много да ѝ бая е изключително динамична и не мисля, че отстъпва много на Ямахата ми. Единственият проблем е, че цялата ми клавиатура харчи 2А, а айфонското зарядно дава 1А, но ще го измисля, може с две такива, мен дизайнът ми позволява да разделя захранванията поотделно за всеки модул. И ей го днес едно леко демо на 10-клавиша, скоро ще окабеля и цялата клавиатура: В началото снимано с айфон отблизо, звук през микрофона на телефона от говорителите на лаптопа. След това вече директно насложен WAV-експорт от софтуерното пиано и микс с бекграунд шума, за да се чуят и чукчетата

Евгени, едва сега откривам темата и съм приятно изненадан от видяното. Спомням си, че преди 2 - 3 години с теб бяхме говорили накратко за проекта и електронната му част, когато беше още идея. Мисля, че след това не си споменавал нищо, в даден момент дори бях забравил за него, като изключа припомнящ твой пост отпреди 1+ година може би. Адмирации за търпението, фокуса и методичния труд през цялото това време, за да се получи този отличен резултат. ?

Любим инструментал, който ми беше доста трудно да науча.. звучейки така приятно и "неангажиращо" има много тънкости.. Надявам се да ви хареса.

Жестоко.......?

Тука на село знаем Коцето (KD), Vandell, Дзерджински (тва не се наемам да го пиша на латиница !), ако пропускам някой да извинява, но общо взето това са лютиерите, които ходят на малкото (но растящо) изложенийце покрай Първия Учебен Ден, и чиито инструменти се подвизават околовръз (или поне около мен). Инструментите на тия хора могат да се видят, пипнат и тестват при познати, на преждеупоменатото изложенийце или по все по редките форумни сбирки. Дето се вика - тия са тествани. Широко приветствам всякакви младежи от всички краища на необятната ни страна, които правят музикални инструменти (да не бъркаме дърводелството с лютиерството, нали...), със и без CNC фреза, само да може тия инструменти някъде да се видят и пипнат. Щом произвеждат количества за Ибей (а не като преждеупоменатите ни лютиери по 2-3 китари на месец) - значи няма да им е проблем да уговорят някой магазин и да оставят няколко китари за проба и продажба. Хем ще се уверим в качеството им, хем и реклама ще си направят, пък и като им гледам цените - достъпни са - хем и някоя продажба може да има... Мен само лееекинко ме притеснява факта как си правят хардуера. Щото дълбоко и искрено, от сърце, се съмнявам някой в милата ни родина да може да произведе серийно маслен касулиран ключ за китара (machine head, както му викат в Ебея)...