Всичко без продажби

Ей това го имах в казармата в новобранския център 1996. Излизаме първа отпуска за клетвата, връщаме се и всички сме ожадняли за музика, няколко човека носят касетки, аз също. И естествено всички любопитни, всеки вика "пусни твойта да я видим", после "я пусни и ти твойта". Аз хем слушах много метъл преди казармата, но излизайки първия ден виждам един приятел, викам "моля те запиши ми цяла касетка с тия мелодийки дето слушаме на компютрите". Това по онова време бяха неща, дето не ги слушаха много хора. Имаше едни програмки дето се казваха "демо" или "интро" и те пускаха разни анимации, дето после рейв и изобщо електронните музиканти се светнаха и почнаха да ги показват - разни 3-Д тунели, фрактали и други анимации с трипи-промяна в цветовете. Музиката към тия програмки понякога беше техно или хаус, но често беше собствен жанр, който после му излезе името "демо-стил" музика. И идва ред значи на мойта касетка, чуха половината първо парче и до там. Имаше разни дето го харесаха викат "остави да чуем", обаче отговорника по касетофона беше един сигурно 110-130кг тогава слушаше само чалга и вика "айде стига с тия композитори-момпозитори" и после като останехме насаме си ги слушахме тия. Това беше проблема едно време - нямаше ютюб. Ако имаше, щеше да се види, че бая интересни неща са се правели навремето. 1994г с един от моя клас направихме нещо, дето тогава не знаехме какъв етикет да му лепнем, сега бих казал "synth-goth" към вид индъстриъл. Малко преди това едни приятели ме навиха да пратя касетка на Христина Белчева, която тогава имаше предаваше за нови таланти по Хоризонт всяка сряда. Не очаквах да ме викне, тя пък ме викна и ми презаписаха парчето и след седмица звуча по радиото. Нямам идея кой в класа е изпял, но няколко човека бяха слушали и тоя съученик идва вика имам идея да пея на твойта музика. Записахме го на стадион В.Левски, Генчо Стоев ни записа. Засилихме се към Кирил Ампов в "Хит -1" но той не ни допусна и дотам останахме. А после записите се скапаха и нямам нищо. Сигурен съм, че има много народ който едно време са правили интересни неща, но всичко е потънало във времето.

Утре (05.07, четвъртък) започва джаз фестивалът в Стара Загора. Обещаваща програма с хубава музика и приятна обстановка. Имам удоволствието да свиря в първата фестивална вечер с Mike Sax & X Key от 21:00. Всяка вечер програмата започва в 19:00. Заповядайте!

Здравейте колеги, преди около две години подкарах рубриката "Един басист разказва" в Metal Hangar 18. Идеята ми беше да разказвам забавни истории, които са ми се случвали през годините (или пък не са се случвали, но са забавни), както и да вземам интервюта от различни басисти - както от известни, така и от не толкова популярни групи. Ако някой от вас има желание да се включи в рубриката било като разкаже забавна история или пък да направим интервю за него и групата (групите), където свири може да пише тук. Ще се радвам да популяризираме този прекрасен инструмент

При електрическата китара звукът се разглежда като съвкупност от китарата + усилвателя + ефектите и всеки параметър оказва влияние, като я пуснеш през усилвател това не деградира нейните качества, а позволява да я чуваш достатъчно силно. Без усилвател се чува единствено дрънкането по струните. Това, което чуваме по записите на песните винаги е сигнал записан от усилвател или имитация на усилвател. В по-редки случаи китарата се пуска директно в смесителен пулт, в по-общия случай цялостният звук е комбинацията от китарата + усилвателя + другите устройства по веригата. Аз мисля, че това е симпатична играчка за твоите цели – Harley Benton DNAfx GiT Mobile II Като китара за начало аз бих препоръчал тази, свирил съм на нея, има хубав тон и е подходяща за множество стилове, бая неща могат да се изсвирят, стига човек да може, разбира се – Harley Benton ST-20HSS SBK Standard Series Ако разшириш малко бюджета, според мен по-добрият вариант от слушалков амп е процесор, защото имаш повече възможност за корекции върху тона, централно EQ и т.н. – Harley Benton DNAfx GiT Core

^ Евала ти прави, тази хватка тип "сас от Близкия изток" много добре си я направил, малко хора се навиват ...

Да, това е унгарският филм с "Хобо блус бенд Сега пак ми се догледаха тези филми. "Медикус" свиреха ритъм енд блус Имаше и филм за Джанис Джоплин. "Шоу на колела" е https://en.m.wikipedia.org/wiki/Honeysuckle_Rose_(film) а другият не е the band, а

^ Не съм свирил на баян, но си мисля, че са подходили с тези кръгли бутоно-клавиши, за да се улеснят определени хватки/обръщения за определен стил (танго/валс/народно и т.н.) в дясната ръка. На този принцип са изградени бутоните за лявата ръка, вървят на квартов кръг ако не се лъжа, да хващаш "тоника/доминанта/субдоминанта" лесно. Съквартирантът ми беше довлякъл едим малък "Велтмайстър" и като студент успях да стигна до ниво "На тая стара маса" от сол мажор ... Похватът с удобството съм го забелязал при китарата, ако я настроиш в E major open строй с един ботълнек печелиш всички мажорни акорди на всеки праг и ставаш блусар одма ... Тук идеята трябва да е сходна.

Включвам се със закъснение и тук. Първо - мнението ми на родител (чисто на родител). Аз имам син, скоро става на 12. Засега не се занимава с музика, но ходи на джудо и отделно за кеф ходи с тротинетка по скейт-парковете. В училище е отличник. Страстта му е зала за катерене, но не живеем в София. Не бих го карал до друг град за това. А тук си е изградил среда. С домашните на моменти изпушва. Не че не помагам. Затова го оставям да си ходи по скейт паркове с приятели да разпуска. Преди аз бях този дето го водеше и на моменти пак съм с него. Бил свидетел какво става ако родителят натиска за едно, детето иска друго - 2008г се записах в отбор бягане на дълги разстояния. Имахме едно момиче на около 16. Хич не и се бягаше. Баща и я натискаше - бивш състезател. Тя каза че иска да плува. Напусна. Когато си родител е много сложно. Трябва да се намери един фин баланс. Сега на колегата @lyubohar - много болна тема. В момента мисля тази болка е приложима и за други сфери на изкуството. Аз съм в обратното положение - години бях програмист в България, после в Канада. Имах пари, не трябваше да се връщам, но беше след пандемията заради детето - сега нямам пари. Не съм учил сериозно музика, но много съм искал и винаги сам съм се записвал (никой в нас не знаеше, като се записвах на нещо) - 3ти клас (1986) тромпет - орк."Ботева Чета", 17г исках барабани, но не си намерих учител, 21г хор "Аве Музика" за година да пея, 32г за първи път 2 седмици базови уроци по барабани, после заминахме в Канада, 39г - базови уроци диатонична хармоника. Това ми е цялото музикално "образование". Като тийнейджър с компютъра в нас се научих сам да правя музика, но все исках и инструмент. И още ми е болна тема - на 10тия урок баща ми ми забрани тромпета. Парите са хубаво нещо, могат да купят мечти, могат да купят удоволствие, но не купуват щастието. Най-добрите барабанисти, които съм виждал на живо бяха уличните музиканти на централния площад в Торонто (Канада). Бяха опърпани, свиреха умишлено и на износени леко почупени комплекти, но свиреха прекрасно. Особено единият, който се оказа бивш програмист. Питах го защо се е отказал от живот с пари, той каза - исках да свиря. Обичаше би-боп. И можех да го слушам с часове, защото той е единственият барабанист, който не свиреше перкусивен ритъм а разказваше истории с палките. Найджъл Кенеди казвате... знам кой е, но не съм сигурен защо го упоменахте - за "успешен музикант" може би? Да, но някой даде ли си сметка, че Найджъл, Андре Рию и който се сетите не е пробил в страна от бившия Източен Блок? Впрочем Вие самият можехте да забегнете навремето и днес щяхте да сте с друга пенсия. Да да знам - трудно беше и после като лепнат "невъзвръщенец" и става зор за цялото семейство останало в България - леля ми е "невъзвръщенка". Но не е невъзможно. Пък и както казахте - едно време не е било лошо и тук за музикант. Но всеки желаещ да "пробие с изкуство" на професионално ниво бих го посъветвал да иде в друга страна. По-на запад. Не защото тук е лошо, не е. Но тук нямаме необходимата среда за целта. Дълга тема е, няма да пиша подробности. Но и то не е за всеки. Да аз имах успешна кариера в Канада, но братовческа ми повися в UK и се прибра. Не се задържа. И последно - свиренето в баровете - ми че това никак не е лошо, стига да ти е приятно. Изобщо свирене където и да е. Защо нещо трябва да е лошо изобщо? Ето пример - много известни блус-музиканти свирят директно на улицата. Често хората ги подминават без да знаят кои са, но те са там. Нека не забравяме откъде са тръгнали блуса и джаза - не от фестивалите, нали така? Да, Ерик Клептън може да е свирил в най-големите зали, но Робърт Джонсън не е. Много хора дори не знаят кой е, евентуално най-много да са чували Мъди Уотърс. И както казах - най-добрият барабанист който познавам свиреше на улицата. Понякога свиреше с банда в заведение, но той си искаше свободата и улицата му я даваше. Не мога да го забравя това момче, от Шоуто на Слави беше към 2008г беше заминал за Щатите, даваха видео - той оперен певец бил в България или поне следвал за такъв - там пееше в метрото за пари, тъжно му било не пробил. Върна се, че и Слави публично го унижаваше че не успял. Ама това е проблема - пеенето на улицата не е защото не си успял и не е унизително. В интерес на истината трябва да имаш бая топки, за да го направиш, като онзи гайдар, дето в зората на демокрацията свиреше или в градинката на НДК или пред университета в София. Но тук нямаме това разбиране. Също и който е със странна прическа, шарена коса и странни дрехи вече е педал. Ми не - може да си е просто по-ненормален, но не е речено да е обратен. Преди 2010 тук търпяхме всякакви простотии от Азис, но не и от останалите. И като добавим, че първото нещо, което беше изписано в моят личен буквар в първи клас и учихме беше "Бабо Мравке, где така?" и няма какво повече да добавим. А като сложим и масовата чалгаризация след 1994г, после някаква чернолизация и сега инфлуенсъризация и положението е много зле. Последен пример - фестивал за народно творчество "Китна Тракия Пее и Танцува" издание 2025 Хасково - това тук си е голямо нещо. Обаче тази година го претупаха. И понеже имам вътрешна информация - било наредено на кмета по партийна линия да игнорира българските фестивали, той нямало как да не направи този, така че направил само минималното, колкото да отметне в тефтера, че е направил фестивала. То пък за беда и валя. Сложно. Много сложно.

^ Според мен за изолация на инструменти/вокали RX Music Rebalance се справя много добре. Lalal.AI – също. Не знам какво са направили в Трактор, но старите версии правеха изолацията по изключително допотопен начин – EQ срязване на средите единствено върху моно сигнала в центъра и толкова. Към днешна дата би трябвало да са по-напредничави, както е и LALAL.AI

Много благодаря! Хорайзъна е доста як, харесва ми усещането на 25.5 скалата (от много години свиря предимно 24.75). Да призная, обаче, еклипса е много по-резонантен и среднист (акустично). Като се сложи хай гейн амп усилен на репетиция, тези неща не се чуват обаче. Ако купуваш втора ръка, да знаеш че хорайзъните с ТОМ мост са склонни към bridge collapse. На този се наложи да го подменя.

^ Абе дава интересни отправни точки по някои технически, музикантски, филсофски въпроси също. Според мен за музикална теория е прекрасен консултант, да ти обяснява солфеж е супер ... но винаги имам щипка подозрение, че понякога бая си измисля.

И аз посвирвам на барабани доста отдавна. Дъртичък съм обаче - 50+ 😉 Ако решите, пишете на ivan@rockdrummer.eu. Peace! 🙏🤘

Последна...колко да е последна - "петицата" е от години и промяната на всеки обертон или група от обертонове си го имаше още в началото на ковида и оттогава ъпдейтват само с бъгфиксове и козметични промени. Покрай тоя бум на AI в последните няколко години, отдавна чакам с нетърпение да излезе 6-та версия с коренно нови опции, които ще улеснят неимоверно всички, които ползват програмата...не знам работят ли над някаква нова версия или са решили да замразят проекта до 5.х.х.

^ Абе готини са, ама бюджетът на колегата много ограничен ...

Айде, колеги, петък ден на майстора ...