Jump to content
Българският форум за музиканти

Recommended Posts

Емо, в платката, която ще правиш, можеш да заместиш двата транзистора, свързани като диоди и R5 със ценеров диод ("сочещ" нагоре), в границите 4.7-6.5V, a на местата на R5, R2 и R10 можеш да сложиш цанги, за да можеш да ги подменяш (на мястото на ценеровия диод също). Ако купиш ценери в целия диапазон от напрежения упоменат горе и изпълняваш процедурата:

1.Слагаш ценер.

2. Избираш такова R5, при което  тока през ценера да е в рамките 80-100 микроампера при 9 волта захранване.

3. Слагаш такива R2 и R10, при които да имаш ток на покой около 120-150 микроампера през всеки от транзисторите.

След всяка процедура, пускаш 5mV тестов сигнал на мястото на бобината, нагряваш и охлаждаш и гледаш, дали се мени амплитудата на изходното напрежение. Може и да си навиеш малко трансформаторче, което да прави около 5mV от синусоида с някакво по-високо напрежение и да му вържеш вторичната последователно с някакъв 6-7К резистор - това ще е оптимален вариант. Може и да пробваш до колко може да падне захванването, преди да почне рязко да пада амплитудата. Врътня е, разбира се.

 

Ако не ти се експериментира, можеш да сложиш ценер в рамките на 5.9-6.2V , R5=27K, R2 = R10 = 33K.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Поправена версия (хубаво е, човек да гледа схемата). Гледай моята схема.

Емо, в платката, която ще правиш, можеш да заместиш двата транзистора, свързани като диоди и R5 със ценеров диод ("сочещ" нагоре), в границите 4.7-6.5V, a на местата на R6, R2 и R10 можеш да сложиш цанги, за да можеш да ги подменяш (на мястото на ценеровия диод също). Ако купиш ценери в целия диапазон от напрежения упоменат горе и изпълняваш процедурата:

1.Слагаш ценер.

2. Избираш такова R6, при което  тока през ценера да е в рамките 80-100 микроампера при 9 волта захранване.

3. Слагаш такива R2 и R10, при които да имаш ток на покой около 120-150 микроампера през всеки от транзисторите.

След всяка процедура, пускаш 5mV тестов сигнал на мястото на бобината, нагряваш и охлаждаш и гледаш, дали се мени амплитудата на изходното напрежение. Може и да си навиеш малко трансформаторче, което да прави около 5mV от синусоида с някакво по-високо напрежение и да му вържеш вторичната последователно с някакъв 6-7К резистор - това ще е оптимален вариант. Може и да пробваш до колко може да падне захванването, преди да почне рязко да пада амплитудата. Врътня е, разбира се.

 

Ако не ти се експериментира, можеш да сложиш ценер в рамките на 5.9-6.2V , R6=27K, R2 = R10 = 33K.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Все по-сложно става за тестване и настройка..

Какви толкова проблеми очакваш в схемата с двата транзистпра/ диоди и R6 82k?

Частите ги няма още в елимекс - и там чакане..

П.п. не искам толкова да задълбавам в електроника, в свободното време по-добре да посвирвам. Още повече, от 3 години ми висят 2 мега проекта, с много части, изработени кутии и т.н. Стига толкова..

Примерно, нарочно подарих два лампови изходни трафа - карам на транзисторно комбо, и то за бас.. Пускаш и свири. Има параметрик, с процесор става и за солокитара. Стига правении.

Edited by emosms

Share this post


Link to post
Share on other sites

Главният проблем при транзистори, които работят при нищожен ток на покой е, че стръмността им силно ще се промени при минимално отклонение в преднапрежението, а то е температурнозависимо.

Ти сглоби каквото си си харесал, пък ще видим как работи на практика.

Ето такава схема, за който има нерви за две бобини (най-добре две нишки намотани заедно, и после началото на едната нишка и края на другата, да ползва за средна точка) и повечко запояване, би имала голяма стабилност. Усилванията се управляват от R21 / R23, а ООВ е дълбочка, откъдето идва и стабилността. Схемата не може да има коефициент на усилване под едно, което ще рече, че или трябва да се ползва бобина, която има малко по-малко ниво на брума от това на адаптерите, или трябва да се сложи тример в изходите, което не знам до колко шум ще доведе, трябва да сметна. Но схемата работи при напрежение 4-9 волта, и при температура 0-50 градуса, не си изменя въобще усилването, като черпи около 300-350 микроампера.

emosms-symmetric.png

Edited by Evtim Djerekarov

Share this post


Link to post
Share on other sites

Защо нищожен ток на покой? Първата схема отказа на 7.3v, т.е. с делител на базата 68к/22к, имаме ~1.8v между базата и емитера, но през бобината, с dc съпротивление 4к7. 

С два транзистора/диоди ще имаме~1.3 v, което е ПО-малко.. от 1.8v....

R6 82к не разбрах какво го играе в случая... Ограничител на ток, за минимална консумация и предпазване на транзистор/диодите от късо?

Edited by emosms

Share this post


Link to post
Share on other sites

R6  служи за да задава ток през делителя. Ти на земя ли искаш да вържеш диодите :).  Нали ще окъсиш батерията... Виж стерлките на преходите база-емитер на всички транзистори. Ако го няма R6, откъде ще се оттичат токовете през транзисторите, свързани като диоди, както и базовите токове на транзисторите?  Пък и нали за да имаш 1.3 волта върху "диодите", то през тях трябва да тече ток. Това да не са батерии, да поддържат напрежение, без нещо външно да "прекарва" ток през тях? Пък като токът е само десетки микроампери, то се намираш в "коляното" на характеристиката на диода/транзистора където нейната стръмност се променя, и понеже тази характеристика се "мести" с температурата, при температурни промени, много се изменя стръмността, от там коеф. на усилване по напрежение на схемата. А твоята сглобка да не работи, има някаква причина. 

И сега.. Ако през емитера на всеки от двата транзистора имаме токове на покой от рода на 150 микроампера, то базовите токове при бета 150 ще са от рода на 1 микроампер. Тези токове, при ток през делителя над 50 микроампера, няма как сериозно да повлияят на преднапрежението. Отделно, 1 микроампер през 4.7 килоома бобина колко прави? Нищо - 4.7 миливолта....

Edited by Evtim Djerekarov

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ок, но как го сметна 82к, R6?

За нищожния ток горе долу разбрах - Vbe и Vce saturation ги дават за минимален Ic от 10 mA. И после, намалява с увеличаване на температурата.

Между другото, сега работи. Батерията дава 7.6 v... Нз батерията ли се ебава, или се омотах сам онази вечер в позициите на суича и мода - с вкл. батерия тр. да обезбрумява само нека, и да вкарва брум в паралелното и пследователно свързване на нек и мид. 

Бъга от онзи ден не може да бъде репродюснат :D.

Съответно, при 7.6 v захранване има ~5.8 на емитера, ~5.2 на базата (не гизапомних точно) и 0.14 v на колектора. Т.е. Ve>Vb>Vc - транзистора си е в активен режим.

Вместо сложни постановки с мерене на микроампери и тестови сигнали с точна амплитуда от миливолти, не може ли да закача един потенциометър на батерията и да свалям захранването, докато откаже? После ще го мислим.. Схемата с двата транзистор диода ще налепя.

Между другото, като падне захранването под допустимото, ще имаме cut off?

Screenshot_20210120-224152~2.png

Screenshot_20210120-223756~2.png

Edited by emosms

Share this post


Link to post
Share on other sites

С потенциометър може, само му вържи 100 ома последователно.

С промяна на температурата е по-тегавко. 

R6 го смятам за ток през делителя. 9V - 1.3V = 7.7V.

7. 7 / 82000 = 85.4 uA. 

 Ако батерията падне до 5 волта, 5V - 1.3V = 3.7V.

3.7 / 82000 = 45.1 uA. 

Тъй като двата базови тока могат да бъдат 3-4uA общо при транзистори с малка бета, съм подбрал минималния ток 10 пъти по-голям от това в най-лошия случай. 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

А, защо 100 ома последователно на потенциометъра?
Постановка - батерия свързана на крайните точки, потенциометър 10 к, захранването от средната точка. Не може да окъся батерията така, в крайно положение на потенциометъра.

При средно положение и батерия 9v, ще имаме 0,9мА постоянна консумация от батерията и 0,45 мА ограничаване по ток на захранването, което е над консумацията на схемата.

Също, R5 защо е 100 ома (ако трябва някакъв резистор последователно на захранването - има го)?
Осигурява напрежението емитер-база да е със сигурност над 1.3v (2x0,65v през двата транзистор-диода), но колко точно, в диапазона 9v-4.5v и критична ли е стойността? 

Предполагам тр. да се сметне, като делител на напрежение за крайните случаи - Vcc 9v, Vcc 4.5v или по-малко.
С фиксирано напрежение над делителя 1.3 v (или еквивалентното 'съпротивление' за фиксирани стойности на захранване + R5), а отдолу R6.

Всъщност, ако работи до 6v стабилно ще е доста добре, по-надолу - 5/ 4.5v, още по-добре.

evtim_3.png

Edited by emosms

Share this post


Link to post
Share on other sites

Щото, потенциометъра, ако е почти до край, може да се случи, голяма мощност да се разсейва от много малка част от резистивния слой. Сметни си го със закона на ом и ще разбереш защо. R5 е избрано почти случайно, за токоограничаване при проблем., а и за да увеличи малко импеданса. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Сметнах варианти за R5 - ще работи и с 1к... 

п.п.
за полученото напрежение база-емитер, май игнорираме съпротивлението на бобината.
При незначителния ток през базата, пада на напрежение през 4-5-6-7к DC res ще е незначителен. 
Вчера измерванията директно на базата (>5v) го показаха

R5_evtim3.PNG

Share this post


Link to post
Share on other sites

Все пак, момента с ценера може би не е лош, за горната схема?
Сегашната (с един транзистор) работи при Vbe ~1.8v, повече от пада в преходите на два транзистора.
Ако сложим ценер 1,8-2,2v ще имаме по-високо напрежение там и един елемент по-малко.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Една от причините, да има някакъв дори малък R5 е, че за разлика от транзисторите (при които, при емитерно съпротивление за променлив ток около 100 ома и при бета, да кажем 200, имаме импеданс на базата поне 20К, което ще рече че за променлив ток, импедансът между положителното захранващо напрежение и средната точка на "делителя" е поне 10К, или поне 15К ако вземем и съпротивленията в базите предвид) то не тека стоят нещата при транзисторите, свързани като диоди.

При "диодите", съпротивлението за прав ток е приблизително равно на напрежението върху тях (1.3V) върху токът през тях (40-80uA). Така се получава 16К - 32K, в зависимост от захранващото напрежение. Не така обаче стоят нещата за променлив ток, тъй като както знаем, при малка промяна на напрежението върху "отпушен" диод, токът през него се мени много. Така че, импедансът на "диодите" за променлив ток е доста малък. С оглед на доброто филтриране на захранването е добре, да имаме някакво последователно съпротивление, което да гарантира някакъв минимален импеданс.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Vbe винаги е 0.65-0.7V при отпушен транзистор, както и Uak на диод, провеждащ ток в права посока. Не можеш да избягаш от това, без да повредиш транзистора/диода.

Та, изразявай се правилно. Смисълът на ценера, не е да ти дава някакъв "аванс", защото така губиш възможността схемата да работи при по-ниски захранващи напрежения (нали този ценер, трябва да има поне ценеровото напрежение върху себе си, за да работи, и да не му се понижава напрежението под ценеровото). Смисълът на ценера е, да компенсира температурните отклонения на Vbe на транзисторите. Понеже преходите база-емитер имат отрицателен темп. коефициент около -2mV на градус, то ценеровият диод трябва да има положителен такъв от около +2mV на градус, за да компенсира това. Проблемът е, че ценеровите диоди за напрежения под около 5 волта, имат отрицателен темп. коефициент. Чак при ценери над 5 волта той става положителен. Иначе, ако сложиш ценер 5.6-6V, схемата няма да работи стабилно при захранващи напрежения под 6 волта, както и сам можеш да се досетиш. Друга особеност е, че трябва да увеличиш доста емитерните резистори, за да постигнеш малък ток на покой от около 100-150 микроампера на транзистор. Може да се експериментира с NTC / PTC резистор компенсация също.

PS: голямо R5 не е много желателно, защото много ще ти измества bias-а на транзисторите с падане на захранването.

Edited by Evtim Djerekarov

Share this post


Link to post
Share on other sites

Направи схемата - вероятно ще свърши работа. Иначе тази схема, може да не ползва никакви специални компоненти, подлежи на предимно SMD монтаж и има голяма стабилност, което я прави много по-подходяща за "промишлено" производство, на цената на съвсем малко повече шум.

Чрез тримерите в изхода усилването се регулира в границите 0-3, а схемата има фиксирано усилване около 3, което може да се променя чрез смяна на R21 и R23. По принцип, R24/R23, R21/R25 може и да са с малко по-високи съпротивления от рода на 510R/1.5K.

R9/ C4 може и да се изпуснат, като главната им функция е, да ограничават "пукота" при включване.

balanced4.png
 

Edited by Evtim Djerekarov
  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now

  • Similar Content

    • By merkurial
      Здравейте, поръчах си една китара и чак сега забелязах в сайта, че адаптрите се водят "PAF pickup", тъ се чудя какви са те и по какво се различават от обикновените хъмбъкери.
    • By Aquarelle
      Отново ще ви тормозя с питанки по моят китарен проект, тъй като търсенията ми не доведоха до резултати...
       
      Тъй като проектът ми включва 27 прагчета и това респективно изисква преместване на neck адаптера, много разсъждавах върху версията за slanted pickup, поради идеята да не загубя съвсем ниските на адаптера (и не само), което обаче се оказа непосилна задача, с оглед на факта, че изобщо не мога да намеря slanted 7-струнен humbucker, камо ли пък да е single-coil sized...
      Знам, че някои от вас ще ме нахокат и ще ми кажат, че това са обикновени капризи, но аз определено предпочитам гореописания вариант и поради звукови, и поради естетически съображения.
      Както и да е - въпросът ми е, дали някой има идея откъде мога да добия такова нещо (ако изобщо съществува)?
       
      Thanks in advance
    • By Amentis
      Здравейте,
      горд собственик съм на EMG ALX и EMG-H3. Има само един проблем.
      EMG-H3 идва с кабел, който от едната страна си е с конектор за адаптера, но от другата не е с конектор за платката на EMG, а с жички за запояване. Разпитах насам натам и не намерих вариант да си поръчам този кабел, който намерих в Томан и се надявам да е същия:
      http://www.thomann.de/gb/emg_quick_connector_cable_5_polig.htm
       
      Продава ли някой в България кабели за EMG по единично или поне целия пакет?
      Имам и още един интересен въпрос - може ли конектора от страната на платката да се замени с нещо, което може да се купи от някакъв магазин за електроника, да се отреже от електроуред или нещо такова?
    • By Koobenot
      Здравейте, както се вижда на прикачената снимка екранировката на neck и bridge адаптерите е от ляво, а на middle aдаптера - от дясно. Това значи ли, че поляритета на middle-a е обърнат  ?Защо е обозначен с две бели черти ? Проверих оригинални електрически схеми на Fender и Squier и активните изходи на адаптерите излизат от лявата
      страна на трите адаптера, а не както при мен - от дясната страна на middle адаптера. Има ли грешка при свързването
      или това е правилния начин ? Как да разбера поляритета на адаптерите ?
      Благодаря предварително.
×

Important Information

We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.