yamaha

Тогава започваш да му обясняваш като на малоумен и се надяваш да те разбере бързо.

Мина време и ми изтече лимита да си редактирам предишния пост, затова пускам нов. Говорехме за разпознаването - все още има леки издънки или в картината (най-вече при премигването на клепачите), или в последователността на хармоничната структура на аудиото, но най-вече заради някакво недоглеждане, незнание, неразбиране, пренебрегване на детайлите и др. от страна на този, който е задавал пропмптовете и не е доработил както трябва резултата. Конкретен пример, а и тест за желаещите да се пробват - един напълно виртуален румънски продукт...от всичко, което има в картината до последния звук в аудиото. Аз лично забелязвам няколко недоработени докрай неща, които издават AI проекта, както в картината, така и в аудиото (ако разбирах румънски, вероятно щях да хвана и проблеми в текста на вокала), но пък като се замисля...през ушите ми е минала толкова много човешка музика, в която също съм намирал безброй дребни и не толкова дребни недостатъци, така че спокойно мога да сложа оценка 5+ на продукта по-долу.

Ами с подходящите ударéния.

Че какво му е на раздела, съвсем сериозен си е. Темата си е ОК за тука, защото хората може и да се майтапят, но може и да разсъждават съвсем сериозно по всякакви теми. Аз вече не слушам AI генерирана музика, може би защото започнах да го правя като един от първите и вече ми е писнало да слушам всякакви извращения от промптовете на хората, на които все още им е интересно да си правят всякакви експерименти. Едно време ги разпознавах по някоя хармония не на място, някой такт с нелогично развитие, по лошото качество на аудиото и т.н., но от тогава мина много време и става все по-трудно, а понякога невъзможно да разпознаеш едното и другото. Същата работа беше и преди 2000-та година с MP3-ките...кодеците бяха лоши, хората мачкаха яко аудиото и безпогрешно се познаваше кое е MP3 и кое не, но малко по малко нещата се подобряваха, използваният битрейт се качваше и по някое време разликата между оригинала и компресирания файл просто изчезна. Така че ако в момента все още някой познава кое е правено с AI и кое от човек, утре със сигурност никой няма да разпознава нищо, но по-лошото е, че както вървят нещата, на никой няма да му пука дали слуша ремикс от AI или нещо, дето е излязло от творческото въображение на композитор. П.П. Защо по-горе употребих думата "ремикс"? Защото вече съм го казвал и другаде - AI не композира нищо. AI само прави ремикси по задание от базата си данни човешки творби, върху които са го обучили. Просто алгоритъмът за събиране на крайната композиция е изключително добре направен, в бъдеще ще става още по-добър и AI музиката ще имитира напълно човешката. Интересно ми е само дали при все още продължаващото сканиране и обучение на новите модели, сканирането включва и музика, правена от AI, с която мрежата вече е препълнена...трябва да потърся информация по въпроса.

По принцип тук много пъти сме казвали, че най-важното за едно пиано, това са реакцията на клавиатурата и качеството на семплите ; всичко останало са някакви не чак толкова важни подробности. Има обаче и друг момент при тези най-малки и най-евтини модели на всяка една фирма - нямат добри говорители. За да се образува възможно най-ниската цена, при тях има спестяване на доста неща - материалът, който се използва, екстрите, които са орязани спрямо следващите модели и т.н., но когато говорим за озвучаването, не трябва да се забравя, че то също има значение за удоволствието от музицирането, защото ако високоговорителите са маломощни (а при малките модели те са такива) и също така е спестено от общата акустика, няма да ти е много кеф да свириш на нещо, което изкарва не съвсем пълноценен звук с всичките му обертонове, освен ако не си го включил във външна апаратура и не слушаш през хубави колони. Но така или иначе този род базови инструменти са направени с друга цел и мисля, че са съвсем подходящи за малко дете, което е в началото на обучението си.

От поместените линкове, мисля че FP-10 е най-добрият избор, само че е черно ; по принцип го има и в бял цвят, но доста трудно се намира. CDP-s110 също не е лош избор за дете, клавиатурата му е с 2 сензора, но е доста добра и отзивчива, има го в наличност бяло, а и допълнително към него може да се вземе и дървена стойка ако е необходимо. От Hobax (китайска марка) нямам впечатление - може и да свърши работа, а може и да не е подходящо, защото разликите при различните хамър клавиатури са доста големи и докато при известните марки нещата са ясни, при китайските има много неизвестни, вкл. и как ще се държи клавиатурата след година-две свирене...дали някой сензор на някой клавиш вече няма да работи както трябва или пък някой клавиш да е пропаднал чисто механично - нямам представа какво е качеството на сглобката и контрола на крайния продукт. Разбира се и Роланд, и Касио имат други модели в бял цвят, но те попадат в друга ценова категория и затова не съм ги споменал.

Съвсем си се измързеливил нещо...ама така е когато човек достигне съвършенството - може даже и да си поспиш малко докато свириш.

Първият за загрявка ли беше?

Покрай новата версия на 'Studio One' с новото име 'Fender Studio Pro', установих, че още през 2021-ва Fender са купили Presonus - никога не е късно да научиш нещо, дето не си го знаел досега.

След твоя пост само ми остава да се радвам, че никога не съм имал Кетрон или новата петица на Корг. Всъщност от Корг имам PA700 и досега не ми е правил никакъв проблем, макар, че доста го мъча. Иначе от аранжорите съм имал няколко ямахи, а и сега все още имам 2 PSR-а, един Kawai, 2 пиана с аранжори на Casio (които почти не съм ги ползвал като аранжори) и още едно пиано с аранжор на Yamaha (DGX). Вярно, че човек не може да има поглед върху всички фирми и модели, но поне тези, с които съм работил дълги години, никога не ми се е случвало да ми направят някакъв проблем, може би с изключение на най-първите ми 2 PSR-a през 1990-та, когато единият постоянно триеше каквото бях записвал в секвенсера му, колкото и елементарен да беше, а после се оказа, че просто адаптерът му е подавал кофти напрежение и затова го е триел.

Понеже имам малко време, искам да поразсъждавам малко за ползването на живо - може да го приемете като офтопик, но е само в този пост и друг няма да има. Хардуерните аранжори имат едно основно предимство - изключително стабилни са във всяка една ситуация. От друга страна добре тестваният софтуер също е достатъчно стабилен и може да се разчита на него. Но има едно допълнение - всичко на компютъра работи под операционна система, която за разлика от операционната система на хардуерния аранжор (ако има такава) не е идеално напасната с единствения хардуер, с който трябва да работи, а е ориентирана към всичко, което може да й се случи да срещне - лаптопи, PC-та, маркови и не толкова маркови с всякакви накачени части, с такива и такива видеокарти, аудиокарти, стари, нови, всякаква друга периферия и още хиляди неща. Което значи, че никога не си сигурен точно на твоя компютър, който уж се държи много стабилно в ежедневието, дали в даден момент няма да случиш на някакъв фал точно от страна на операционната. Пример: Имам няколко лаптопа за различни ситуации (основно HP и Dell). Единият Dell е масивна работна станция, направена по стандартите на НАТО (няма майтап, пише го в мануала), хубав и бърз лаптоп, работещ все още под Win 10, както и останалите ми машини. Та точно този лаптоп понякога и много рядко има лошия навик да засече някаква нередност от негова гледна точка от страна на някой софтуер или нещо друго и след това да направи автоматичен шътдаун. Търсил съм причината от настройките в биоса, до настройките в операционната, без никакво работещо решение. Случва се примерно веднъж в месеца, но това ми е предостатъчно точно този лаптоп да не го изкарвам на живи участия. Другите не са чак толкова чувствителни, но макар и още по-рядко - и те са ме дънили от страна на операционната система. Нещо, което нито един аранжор не ми е правил за последните 35+ години. Затова на участия, където трябва да пускам музика или клипове, винаги си ходя с 2 лаптопа - ако нещо стане, да имам бекъп. Сега обаче си представям, че съм направил програма за цял концерт с някакъв софтуерен аранжор и се чудя дали ще се навия да разчитам само на една машина за целия концерт, понеже при живото свирене, няма как ако нещо ми блокира, да взема микрофона и да кажа "Извинявайте, ама тука имам един проблем с лаптопа, изчакайте малко и сега ще продължа с втория...". Измислена ситуация, която вероятно няма да се случи, но е напълно вероятно да се случи, след като си я изпитвал на гърба си, макар и не при свирене на живо. Не знам за вас, но аз хич не обичам да се излагам пред хората, особено ако мероприятието е по-отговорно и затова винаги си подготвям нещата, които зависят от мен на 100%. Примерно веднъж подготвях един по-голям проект - актьори записваха при мен голяма част от една театрална постановка, която после трябваше да се пресъздаде на живо с актьорите на един огромен градски площад с хиляди хора на него, като всичко трябваше да бъде идеално синхронизирано - живият звук от играещите актьори, вмъкващи се в едночасовия записан материал, музиката за балетния състав към постановката, ефектите, синхронизацията с лазерите и зарята на финалния момент, и т.н. Техническата част с озвучаването и осветлението беше поета от Динакорд, а аз се занимавах с най-рисковото - едночасовото аудио, което не трябваше да прекъсва и за миг и да бъде синхронизирано до секунда с всичко останало. Но тук нещата все пак бяха сравнително лесни, тъй като бях с два лаптопа, които пуснах синхронно и ако някъде нещо беше станало с основния, просто в движение щях да отворя канала на втория и щях да имам само 1-2 секунди прекъсване и затова ми оставаше само да се притеснявам за времето, защото бяхме на открито в края на април, когато никога не знаеш дали изведнъж няма да завали силно. Горната ситуация, колкото и да беше рискова относно синхронизацията на различните участници и всичките елементи в постановката, все пак беше предвидима и до голяма степен осигурена технически. Но как може да предвидиш едно живо участие, в което ти самият свириш на живо и правиш разни импровизации, където нещата се случват на момента, а ти разчиташ на един софтуерен аранжор, който върви под Windows. Не работя с епълски машини, но знам, че на тях може да разчиташ повече, отколкото на уиндоуските, колко повече - нямам представа. Така че колкото и повече свобода да ми даде един софтуерен аранжор, колкото и по-добър звук да изкарам от него, не съм сигурен дали ще имам смелостта да го изкарам на някакво по-отговорно мероприятие и да го ползвам на живо, знаейки, че има 0.1% лаптопът ми да спре по някаква причина, а аз да нямам бекъп решение. Сега, вярно е, че с аранжор надали ще свиря на някой концерт в огромна зала с публика и най-вероятно просто става дума за "заменено свирене" в заведението или в някой клуб, но разсъжденията са ми по принцип, без да ги съобразявам с отговорността на мероприятието. Вероятно малко повече се преосигурявам, защото съм си страхлив и тщеславен, но така си мисля аз.

(редактирам си поста, за да не разваля настроението на някого точно на Коледа)

Покрай ония домати, дето ги показаха на пазара, се сетих какви сортове домати имаше едно време - нямаха много вид, но пък бяха супер вкусни. А инструментът е някакъв вид хармониум - има различни модели, някои звучат повече като орган, други като акордеон както е този.

То форумът за музика си го правим ние, а Инвижън карат на калъп, все им е тая за какво хората по света пишат в софтуерния им продукт. А иначе при мен на PC с Win10 файловете си свирят нормално и не ме учудва, че на i-устройства не се чува, то там нали си е малко затворена система.

Това вече сме го слушали, макар и не на лайв - вкъщи май ти беше по-лесно? ...и беше седнал.