Evtim Djerekarov

Tя навремето май пееше кънтри...

Този Andre Antunes е много добър!

Тръмпотия....

E, Поиграй си със стойностите и виж. Може, разбира се. Но всичко е въпрос на компромис. Този еквилайзер, с който си играеш, на практика сумира изхода на band-pass филтри и от всеки филтър избира между 0 и амплитудата на сигнала от него. Ето варианти на това, което постнах, без индуктивности: https://www.diyaudio.com/community/threads/looking-for-schematic-for-10-band-eq.396797/ https://www.rolls.com/product/EQ210 https://www.rolls.com/doc/infosheets/infosheet_1_EQ210.pdf Ето проекти и четива от Rod Elliott: https://sound-au.com/project252.htm https://sound-au.com/project64.htm https://sound-au.com/project75.htm https://sound-au.com/project149.htm https://sound-au.com/project152-1.htm

Не съм сигурен, изсимулирай го и раздвижи някой потенциометър на 10-на стъпки през 100 има и виж как се променя АЧХ-то. Мисля че нелинейността няма да е нещо драматично. Във всеки случай, корекциите са нулеви точно в средата на хода на линеен потенциометър. А дълбочината на порекция е повече от +-12dB.

Сложните аналогови филтри често създават проблеми със собствения си шум, пък в инструментална апаратура, където често има и gain, съответно шум още от източника, положението може да стане критично. Чудя се, дали не можеш да бръкнеш из интернет магазините и да намериш нещо цифрово, което да ти свърши работа на сносна цена, с хубави конвертори и прилично DSP.

Ей това изглежда малко по-добре, от някаква схема в нета е. Вероятно ще има по-малко шум и изкривявания. 500-омовите резистори един до друг (забравил съм 100R / 900R на четвъртата група) са всъщност 1К потенциометри (нямам символ за потенциометър). Ако ти се занимава да моташ бобинки, и да си смяташ RLC групи за различните честоти, може да го пробваш. Преди 20-на години бях правил бас предусилвател с многоканален параметричен еквилаизер, изпълнен с жиратори - там пък проблема беше, че колкото повече коригираш, толкова повече шум получаваш (дори когато режеш, не повдигаш). Някои педалчета като GE-7 правят pre-emphasis на високочестотния регион, където шума е най-дразнещ, за да подобрят отношението сигнал/шум....

Гледам, и Elliott се е пробвал по темата: https://sound-au.com/project149.htm

Тия еднотранзисторни усилватели по схема ОЕ, бая изкривявания вероятно ще вкарат. Ами, начертай си схемата на един SPICE, който позволява FREQ анализ, раздвижи потенциометрите и виж как си влияят. Като за начало, вероятно цялата линия от дясната страна на C2 има относително висок импеданс. А като потенциометрите са в горна позиция, вероятно променят импеданса на точката точно над потенциометъра, което може да доведе и до известно плаване на коригираната честота.

Тия схеми едно, че вкарват доста свои изкривявания, отделно - така като гледам тази, може отделните секции на еквилайзера да си влияят една на друга. Разгледай схеми на утвърдени решения.

Ето в тази много-много стара тема бях вадил акордите (за китара) по питане на съфорумник. Ако вече не сте намерили ноти, може да ви е от помощ:

Винаги се чудех, на какво ми прилича този тон, а то всъщност най-много е на Brian May-ския тон.

Устройството ми изглежда като много добър начин за постигане на различни тонове от една и съща китара (например, плътен тон, прозрачен тон за акорди и strumming, хаплив тон за сола, бистър, мътен тон и т.н.). Според мен, накои характеристики на китарта че "прозират" и през моделинга (примерно, платото на тона, състейна) и няма да е съвсем същото като да свириш на съответната китара, но ще е достатъчно близо за целите на оформянето на тона и атаката.

Извинявайте за офтопика, но заглавието е симпатично. Никога не съм пробвал рига на Даймбег, но е наистина забележително как звучи толкова добре с целия този нацепен транзистор. А колкото до Хамет - той може да не е върха на композициите и да има дни, в които не свири много технично, но твърде малко китаристи свирят по начин, който да може да го замени в група като Металика, където един фин прецизен музикант може би ще стои чуждо. Освен това, неговото свирене звучи живо, като че с някакъв малко тревожен или ентусиазиран младежки устрем, което пасва много добре на музиката, която е по-сурова и може би сериозна по един характерен за Металика начин.

От гледна точка на получаването на минимално количество шум и брум, основният закон е, че ефектът с най-голямо усилване (драйв/дисторшън) трябва да е първи във веригата. Това не е желязно правило. Има и друг нюанс - тона. Ако да кажем ползваш овердрайв, който по принцип звучи мазно и плътно, и замазва при по-сложни неща (богати акорди, неконсонантни двугласи, палм мютинг), или китарата има адаптери, които звучат плътно и правят "киша" като се свири с повече овердрайв, тогава един бустер, който подсилва средните или средно-високите честоти (или изяжда от ниските) може да се ползва не само за да получиш повече изкривявания от дисторшъна/овердрайва, но и за да избистри изкривения звук, ако сложиш бустера пред овердрайва, на цената на повечко шум. Варианти има много.