Evtim Djerekarov

E, айде сега, невъзможно. Преди време намотах три трафа за мои проекти. Един към 65-ватов и два по-маломощни. Ако си измислиш нещо, с което въртиш сърцевината с ръчка и можеш да я застопорявяш, може да стане. Може да ползваш и някакви ръкавици, да не си изтъркаш кожата от опъване. Може да подгряваш жицата така, че като се навива да е топличко, за да се допристяга като изстива. Отделно, можеш да си измислиш начин да подмазваш сърцевината с някакво подходящо лепило или смола, да държи навивките. Като направиш слой, можеш да си измислиш вложки за краищата,за да е целия ред на едно ниво. А и да не пропада жицата в краищата. Всичко се прави, стига да го измислиш и имаш търпение. При ОТ, жиците не са чак толкова тънки.

Между слоевете на една и съща намотка, най често се слага тънка Kraft хартия или Mylar. Между съседни намотки, най-често се ползва по-дебела Mylar(3M 56..) / Nomex / Kraft хартия. Основното правило е, че между съседни витки(навивки), напрежението е малко. Но между съседни слоеве на същата намотка, е много голямо. Примерно, ако една намотка има два слоя, широки колкото цялата бобина, то между началото и края й, че има пълния размах на напрежението, и там е най-вероятно да стане пробив. Затова е хубаво, въпреки, че са емайлирани, да има някаква изолаия и между съседни слоеве.

Разглеждай из нета, имаше снимки някъде на развиване на маршал и други трафове. Не са чак толкова сложно навити. По спомен, варианти са: ---------------------------------- -3 секции: 1/2Първична - вторична - 1/2първична - където между двете половинки на първичната е изкаран center tap. -5 секции: вторична - 1/2 първична - вторична - 1/2 първична - вторична - тук пак center tap-а е изкаран между двете половинки от първичната, а вторичните (и евентуално техните изводи за различен импеданс) са свързани в паралел, поради което е критично изводите и самите бобини да имат съвсем еднакъв брой навивки. -------------------------------------------------------- Повечето трафове ползват един и същ проводник за двете половинки на първичната. Секциите на вторичната също са с една и съща жица. Понеже външните намотки са по-дълги, тяхното DC съпротивление е по-голямо за същия брой навивки. Затова, ако на човек много му се смята и има място в сърцевината, може да навива по-външните намотки съответно с по-дебел проводник. Не можеш да мотаеш траф scatter winding. Нищо добро няма да излезе от това. Измисли начин, да си мотаеш навивките на слоеве. Ако е нужно, може да подлепваш с нещо - вярно, че после жицата ще стане неизползваема, ако я размотаеш. Между слоевете на една и съща бобина, особено първичната, където напреженията са значителни, може да измислиш някакъв тънък но здрав слой да слагаш, за всеки случай. Също изолацията между първичните и вторичните е със специализирани лепенки - забравих им името. На стари трафове съм виждал и някакъв картон да се ползва. и в краищата на бобината има "уши" картона, за да не ти пропадат външните навивки. Накрая може би не е лошо, да се парафинира нещо, за да не бръмчи самия траф.

Можеш да ограничиш АЧХ на усилвателя така, че да не може да усили твърде ниски честоти до значителни амплитуди.

Ами да, катаните звучат доста прилично за много неща. А Лейнито, за което говорех, си е лампово ампче (с някой opamp тук-таме) с EL84 крайни лампички.

Не съм гледал въпросните таблици, но чисто технически на мен ми се струва, че е най-добре предусилвателят да се нагласи така, че хем да е поусилен, хем да не криви и после нивото може да се донагласи софтуерно да отговаря на таблиците. Така вероятно ще се постигне най-добро отношение сигнал/шум.

Да ти кажа, когато се свири дори със софтуер, но през някакво хубаво крайно стъпало в кабинет, не ми е правило впечатление, намалянето на волюма на китарата да не води до изчистване на тона, или пък нещо да ми е ставала недопустимо по-тиха китарата. Поне при по-свестните софтуери от последните години. По-скоро, може би понякога хармоничната "сигнатура" не е съвсем-съвсем като на някой хубав лампов амп. Но това по-силно важи за разни по-класически усилватели с традиционно по-чист и сладък тон. За бичкия или поне хард-рок, и процесор ми е звучал добре, и истински лампов усилвател ми е звучал доста ръбато и неприятно. И тъй като на живо съм чувал и екстремни примери като това някой да звучи прекрасно с AmPlug в централното, все си мисля, че много често умението на музиканта да свири и да си оформя тона според това, с което в момента свири, е от най-решаващо значение. Пък и има някои шорткъти за постигане на хубав тон, съвсем вън от темата цифра vs. лампа, които не бих казал, че са свързани със изразходване на значителни средства Примерно едно Laney VC15-110R , в комбинация с компресор и 1-2 любими овердрайва/бустера, е мъничко ригче, не особено скъпо, а е voice-нато по такъв начин, че ти покрива средните, да кажем 70-80% от всички блус, бритпоп, рок и хеви тонове, които можеш да искаш и има гръмкости, подходящи както дори за вкъщи, така и за клубче и можеш с голям кеф да си свириш с него и на репетиция, и в клуб и вкъщи в ситуации, в които нито някоя 1-ватка, нито някой популярен по-голям и емблематичен амп ще ти свършат особена работа. А цялата работа ще струва доста осезаемо по-малко от някой нашумял процесор. А и нека не забравяме тонът, освен с китариста, колко общо има и с качествата и типа на китарата. Страт, Теле, Някой суперстрат или LP. Почти нищо общо, когато човек се заслуша в детайлите. А качествата - една пее сама, друга звучи като дъска. Нямало разлика, твърдят разни ютюбъри с много свободно време.... Но много се отплеснах.

Главният проблем при динамиката с процесор е, че за да имаш динамичен диапазон, трябва да можеш да го чуеш и усетиш, съответно ти трябва голяма гръмкост, сравнима с тази на усилвател. Което пък често налага в крайна сметка да свириш през усилвател и китарен говорител, проектиран за тези нива. Иначе, мониторните колонки, много би ги измъчил човек.

Човекът е минал по дългия път на проектиране на цяло устройство, което да може да работи с VST плъгини на ARM процесор. Моето решение е къде-къде по-просто (и практично, освен ако не искаш да произвеждаш свой продукт). В моята кутия, аз просто ползвам x86 Mini-PC и един разглобен Focusrite. Най-"сложното" нещо при мен е ардуино-базирания MIDI контролер.

https://ibb.co/TMnD9cqb

Аз засега като най-задоволителен за мен вариант съм докарвал плъгини + лампов power-amp + кабинет. Не е най-мобилнито и леко решение, но дава доста възможности при относително доста малки жертви, запазвайки усещането от свирене на "истинското нещо". Но това, за репетиционни и клуб. За на тихо вкъщи, или малко ампче, или плъгини на мониторите.

Те AMT не знам дали и крайни не направиха.

Може би някои ще кажат, че не е политкоректно, но ето - инженерният гений най-накрая е открил как работи устройството, което позволява да се различи чатланина от пацака: https://pcnews.ru/blogs/vizator_svoimi_rukami-548762.html#gsc.tab=0

Този тип маниаящина е доказателство за това, че не е нужно дори да имаш леген, за да го изплискаш.

Ако има примеси на конски цвик, произвеждан в квартал "Хиподрума" в среброто, в тайно съотношение, представляващо трансцедентално число, което може да бъде корен на полином, много по-добре изпъкват басите на високите честоти и звукът става по-кристален от ледена мастика и същевременно по-сладък от мед, защото така се смазва по-добре кристалната решетка на медта на всички проводници във веригата чак до електроцентралата (за това трябва време!) и така препуска по-мазно тока, без да се търка в атомите на металите и да създава нелинейни изкривявания!