Evtim Djerekarov

Да, разбира се, но това е валидно за всеки инструмент, особено на чиста китара в лампов амп. То това е и идеята на хубавия адаптер - да хваща и да пресъздава всякакви детайли, и то по подходящ красив начин, за да предоставя повече изразни възможности. А всички тези проби целят едно нещо - да балансират иначе добре звучащият инструмент, така че да не звучи много остро и студено, нито прекалено глухо и топло, а да е балансиран и в общи линии да звучи без някакви очевидни дефекти по целия гриф. То затова и пробвам с този точно инструмент, защото няма силно изразени глухи тонове, нито някакви други нежелани странности, каквито имат много китари. И предвид, че не е "марков", позволява експерименти, без да го "развалям". И като има база за сравнение, е интересно.

Може и да постна нещо, но в общи линии при слагането на по-хубав адаптер, усетих не промяна в общия тон като повече високи или ниски, а разлика в атаката на тоновете. Омекна, стана не толкова рязка и някак малко по-"камбанна" в хубавия смисъл. Ще видим, седлата как ще повлияят. Взех месингови блокове, както и месингови с ролки. Има поле за тестване. Пък и това е правен инструмент без особена пазарна стойност и с леки очуквания от подмятане и свирене, но пък с хубав тон и дълъг състейн, което го прави добра китара за такива експерименти и търсения. Ако ми хареса, може да се окаже и добър работен кон за свирене по репетиции и джемове.

Да, това имам предвид. При синглите за страт, че сто пъти адаптерът не е само "микрофон" с различна честотна характристика. Това колко е силно магнитното поле и как неговата сила се променя от вибрацията на металната струна, често донякъде формира и атаките на тона, дори може да добави и мъничко естествена компресия. Имат си и динамични характеристики тия адаптери, така да се каже. Мания са си тези неща.

Да, но при стратовете е малко различно. Там се гонят изразни възможности, а при глухи тонове и чат ит грифа, където китарата не звучи добре, се получават "кофти зони" за свирене. Освен това, когато се свири блус, което доста често се свири на този тип китари, най-често чейнът е китара - > (най-много компресорче) -> (овердрайвче за мръсно свирене, ако усилватлят няма собствен драйв канал) -> чист, леко оцветяващ канал на лампов усилвател. Този чейн не прощава много кофти звучаща дървения. При този тип пуризъм, дори хъмбъкер, поради неизбежните си comb-filter ефекти между двете съседни бобини, често звучи някак дефектно и носово за желания тип звук. А "хъмбъкерът" който се получава на позиции 2 и 4 на ключето, понеже адаптерите са далече един от друг, придава характерния за стратовете допълнителен "chime" и "sparkle", който е търсен при тия китари. A когато свири само един адаптер, звучи наистина чисто, обло и неподправено. Той състейна, при липса на състейнър и яко набичен амп с овердрайв, идва почти единствено от дървото и качествения и добре монтиран хардуер.

Благодаря за отговора! Сложих един APS-2 временно (който се оказа всъщност RWRP за средна позиция, ако на някой се намира APS-1, APS-2 или друг подобен Alnico2 адаптер за продаване, може да пише). Интересно, че с тоя адаптер (сравнен с адаптерите от ТЕМУ), наистина атаката е по-мека и дава повече изразни възможности. Тему адаптерите не са никак лоши, в общи линии звучат балансирано и доста добре за 20-30 те левчета, които давате за целия сет. Но все пак, малко по-плосичко от сеймора. Звучат по-добре от доста сток алнико адаптери на разни китари. Но все пак, може би очаквано APS-2 звучи една-две идеи по-добре. Като дойдат седлата, ще си поиграя с тях и ще споделя впечатления.

Здравейте. От едно известно време пробвам различни стратове (нови, стари, мексиканци, американци, правеняци, лютиерски) и в общи линии пада голямо и понякога досадно дрънкане и сравняване, най често на чисти, леко оцветяващи лампови ампове. Накрая в общи линии ми хареса звука на един американ стандард '91, който хем има състейн и не е глух, хем звучи малко по-топло, дървесно и живо (има "месо") от средностатистическия страт, който много често звучи някак по-метално и "пружинно", с малко по-стъклена, студена атака (което не е лошо). Е, този точно страт е с Alnico-2 адаптери, което също допринася вероятно. Покрай всички тези пробваници, реших да извадя от прахта и реставрирам един много стар страт - правеняк с тяло от американска елша и кленов гриф, ей-така, за сравнение след цялото чутовно сравняване. Очаквах да е пълна пръчка, но всъщност с изненада установих, че и като състейн, и като общ тон, звучи не по-лошо, ако не и по-добре от не един мексиканец, че и немалко американци (и там ножицата е голяма, както вероятно сте забелязвали). От по-студено звучащите е, но си има състейн доста, а дебелите струни в общи линии звучат добре чак до края на грифа (което съвсем не е така при всеки произволно хванат Фендер). Но! Атаката на тоновете е малко по-резичка и метална, не е така сладка и камбанна, както на американеца, например, което прави картинката малко по-плоска. Сега - с една уговорка - ползва Alnico-5 адаптери от ТЕМУ, които съвсем не са лоши всъщност, но не са Texas Special или Seymour Duncan, както е ясно на всеки. Скоро ще имам възможност да му сложа един APS-1 на нек позиция, за да видя до колко адаптера ще има някакво осезаемо отношение към особеностите на атаката на тоновете, за която говоря. Мисля си тук други начини, с които може някак (добре или зле) да се повлияе на тона на инструмента. Гледам, че на много места препоръчват да се пробват различни седла на тремолото, различен тремоло блок и други такива неща (в момента тремолото е Vintage Style Wilkinson, с голям стоманен черен блок и седла от огъната стомана ("ламаринките", така да се каже)). Някои хора препоръчват месингов блок и месингови седла, за по-средно звучене с по-малко top-end и по-мека атака, други казват титан, никел... Вие играли ли сте си с такива неща и намирали ли сте разлика и смисъл от цялата галимация?

Темата с буустването на крънч/лийд канал на амп е малко въпрос на вкус, затова не е превърнато в универсално решение в усилвателите. Ето според мен защо: - Популярните дисторшън овердрайв педалчета като TS / SD-1 / DS... и така нататък, вършат много добре работата си, но от друга страна, извън приложението си, могат да звучат доста запушено, "транзисторно" и "спъващо" динамиката на драйв канала на лампов усилвател, карайки го да звучи тъничко или с някак доста ограничен диапазон, все едно свирите на Rockman (който не е никак лош, но си може малко звуци, с които е станал и известен). - Има хора, които по-скоро обичат да слагат Treble Booster-и, просто за да изчистят "калта" от канала на усилвателя си за определен тип музика, или в някои случай - за да "изцъклят" плътно звучащ драйв канал, че да добие средно-високочестотно жужене за някакъв брит-поп звук, например, тип Vox AC15. - Поради горната или някаква друга причина (контрол на максималното количество овердрайв (да не "препържва"), или получаване на характерен състейн) има хора, които обичат да слагат компресор пред усилвателя, пред или след овердрайва. - Има овердрайв/дисторшън педалчета, които звучат досущ като драйв канал на лампов усилвател, със постепенния си breakup и така нататък, които често заместват цял драйв канал, като могат да се включат на клийн канала, ако той не е прекалено изцъклен, или в return на усилвателя. Поради всички тези причини и заради крайно различните художествени ефекти, които музикантите искат да постигнат, слагането на някакъв бустер вътре в усилватля, не е станало масова практика.

По принцип при ламповата апаратура има не само минимален допустим импеданс, но и максимален такъв. Не знам как е при конкретният посочен усилвател. При твърде висок импеданс на говорителя или при работа без говорител е възможно, при голям рязък звуков пик със значителна мощност, да се случи пробвив през крайните лампи от flyback напрежение в изходния трансформатор, заради натрупаната в него енергия и значителната му индуктивност. Разбира се, това е граничен случай, който не знам, дали някой е успявал да пресъздаде на практика. Но при такъв пробив е възможна повреда на ОТ и/или лампите.

"Комплиментите като лични нападки" или "Личните нападки като комплименти" Туй е въпросът! ------------------------------------------------ По кабелния въпрос - аз лично не мога към момента да ти препоръчам нищо, защото доста отдавна не съм купувал микрофонен кабел на метър. Мога само да кажа, че хубавите, маркови кабели често си имат техническа документация (datasheet). Можеш да провериш из нета и да сравниш поне на параметри това, което видиш, че се продава из магазините (може и да се обадиш по телефона да питаш за точните "модели"). По принцип ти трябват кабели, които по възможност са добре екранирани и са микрофонни (оплетена двойка - twisted pair). НЯКАКЪВ ориентир може да ти бъде капацитетът - обикновено се измерва в пикофаради на метър (pF / m), като по-малкото число е по-добре. Дори този показател, не е фатален, стига да не излиза от някакви рамки драстично.

Днес разбрах, че в сряда е починал съфорумникът travelcaster - нашия добър приятел Чичо Митко - едновремешният китатрист на група Фоноекспрес, преподавател, както и създател на една интересна китара за път - именно travelcaster. Чухме се с него миналата седмица. А не се бяхме виждали отдавна. Навремето се виждахме много често, той ми е помагал много с разни проекти. Вероятно го помните и от сбирките и събитията в MMG. Почивай в мир, Чичо Митко!

А има ли метъл барабанисти, които са изхвърлили фуса и касата? 😄

В стара тема в друг форум, човек пита за по-маломощна алтернатива на dual rectifier. Втори отговор: "Once you find a good rectum fryer, it's difficult to accept substitutes."

Tя навремето май пееше кънтри...

Този Andre Antunes е много добър!

Тръмпотия....