Evtim Djerekarov

Извинявайте за офтопика, но заглавието е симпатично. Никога не съм пробвал рига на Даймбег, но е наистина забележително как звучи толкова добре с целия този нацепен транзистор. А колкото до Хамет - той може да не е върха на композициите и да има дни, в които не свири много технично, но твърде малко китаристи свирят по начин, който да може да го замени в група като Металика, където един фин прецизен музикант може би ще стои чуждо. Освен това, неговото свирене звучи живо, като че с някакъв малко тревожен или ентусиазиран младежки устрем, което пасва много добре на музиката, която е по-сурова и може би сериозна по един характерен за Металика начин.

От гледна точка на получаването на минимално количество шум и брум, основният закон е, че ефектът с най-голямо усилване (драйв/дисторшън) трябва да е първи във веригата. Това не е желязно правило. Има и друг нюанс - тона. Ако да кажем ползваш овердрайв, който по принцип звучи мазно и плътно, и замазва при по-сложни неща (богати акорди, неконсонантни двугласи, палм мютинг), или китарата има адаптери, които звучат плътно и правят "киша" като се свири с повече овердрайв, тогава един бустер, който подсилва средните или средно-високите честоти (или изяжда от ниските) може да се ползва не само за да получиш повече изкривявания от дисторшъна/овердрайва, но и за да избистри изкривения звук, ако сложиш бустера пред овердрайва, на цената на повечко шум. Варианти има много.

И трябва да се удряш по гърдите докато го пееш.

Тия адаптери, по мой спомен, звучат доста постно. Ако трябва да се запази външен вид, и пластмасата позволява, бих направил следното: 1. Нагряване и изваждане на оригиналните метални шишове и разпробиване малко на дупките. 2. Нарязване на резби и поставяне на стопорни болтове в тях, които позволяват регулиране на височината. Може да се експериментира с болтове от различни сплави. 3. Ако е нужно, навиване на различен брой навивки. Или ако звучат мътно адаптерите, размотаване на 500-2000 навивки от всяка намотка. Както се каза - свързване последователно. 4. Пробване на различни магнити. В ebay има керамични, алнико2, алнико5 и т.н.

Преди време, когато свирех на Audigy 2zs, за борба с шума и ограничения динамичен диапазон, си бях направил хардуерно/софтуерен (VST) компресор/експандер, като при това сумирах сигнала от всичките 8 аналогови входа (kx driver). Накрая се получаваше нещо като прилично носък шум. За щастие, с по-новите аудиоинтерфейси, тези еквилибристики са ненужни.

Още навремето, когато обичах да правя JFET симулации на разни предусилватели, забелязах, че много от популярните схеми започват да "режат" твърде рано на входните си стъпала, което твърде много ограничава динамичния диапазон. Това, разбира се, е малко по-различно от това, за което си говорите горе, но има общо, защото трябва да сме сигурни не само, че усилването на предусилвателя на аудио интерфейса е на правилното ниво, а също, че не го караме да влиза в режим на ограничение, понеже изходното напрежение на повечето адаптери може да стане значително. При прекомерно динамично свирене, това ограничение може да се случи и във входните стъпала на истинския лампов усилвател, но поради особеностите на триодното стъпало, поведението там е доста различно от просто "ограничаване" и "отрязване", както биха отрязали повечето аудио интерфейси.

Вземи си и един дисторшън Милин Камък, да ги сбориш кой лови по-арно. С малко заземяване, може и да сe оправи.

Бисо Рачев защо го няма, а? А?

Не...

Проблемът на златните уши е, че са нелинейни в златно сечение и съответно чуват всичко, което не се чува, но най-често не чуват това, което се чува. И така ние, обикновените хора с чугунени или стъклокерамични уши, най-много от неръждавейка, изслушваме много за вътрешните терзания, душевните оргазми и цялата палитра от недостижими за нас чувства, които апаратурата поражда в душата на златночувателя, но това твърде често остава за нас един красив разказ за един съвършен свят, до който ни се напомня, че никога не можем да се докоснем, за да почерпим с пълни шепи от неговата божествена сладост.

(За мен) хував процесор (в моя случай компютърче с плъгини и аудио интерфейс), включено в прилично мощно лампово крайно стъпало (40W EL34 при мен) и благ кабинет (1x12 closed back при мен) , звучи напълно достатъчно добре за множество различни саундове и ситуации, като дава нещо като оптимален компромис по отношение на хамалогията. Не е панацея и идеално решение за всичко, но покрива доста качествено широк диапазон от звуци, за които иначе трябва да мъкнете и поддържате доста и доста специфични усилватели.

Само да отбележа, че изводите send-return на усилвателя са най-често между неговите предусилвател (съответно overdrive) и крайното стъпало. Мястото на бустерните ефекти (компресори, овердрайви, дисторшъни) обикновено е на входа на усилвателя (преди неговия предусилвател), докато мястото на времевите ефекти (delay/chorus/reverb...) обикновно е точно преди крайното стъпало (в send-return на усилвателя). Следователно с един единствен процесор и send-return е малко трудно да се отговори на двете противоречащи си условия.

- Можеш ли да свириш Фадо? - Да, мога. - Изсвири нещо! Фа-а-а... , До-о-о...

Може пък сисийвърът да е някакво ново устройство, което, например, не прави нищо, но има копче.

Ами, 9 е нещо като стандарт. Аз съм успявал да извлека хубаво еспресо и на 5, но по моя вкус, на около 7 излиза най-плътно, при около 35-40 секундна екстракция, заедно с 5-те секунди на преинфузията. Иначе, мисля, че има машини, следящи дебита, които правят точно каквото описваш.