Теория за начинаещи

[Tozi]

Аладине, брат. Сега ще ти го обясня като за американец - ти нали си там в Маямиту - ще разбереш веднага.

"Християнски" е нашенския превод на американското "orthodox" - и се използва като прост, обикновен, обичаен, нормален. Използва се в музикалните среди и особено в по старото поколение "корабни","кръчмарски" музиканти. Пояснявам веднага в България музикантите не ги делим според превозното средство на което свирят. "Кръчмарски музиканти" е българския еквивалент на cover band.

[Tozi]

Най-накрая ми останаха достатъчно време и енергия да понапиша за ритъма.

 

Ритъма е може би най-важният елемент на музиката след звука, а в някои случаи дори преди звука (мигане на светлина в тъмното).

 

Какво е ритъм?

 

Според википедия (Oxford Dictionary) – движение маркирано от регулираното редуване на силни и слаби елементи, или на противиположни или различни състояния.

Ритъма е навсякъде около нас и дори в самите нас. Биенето на сърцето, говора, ходенето,бягането, всяко едно движение което извършваме е подчинено на определен ритъм. Смяната на дните, месеците, сезоните, годините – всичко това е ритъм.

Ритъма в музиката е свързан с редуването на силни и слаби времена (нотни трайности) които са организирани в тактове. Размера показва колко и какви нотни трайности се съдържат в един такт - например 4/4 показва ,че в един такт се съдържат четири четвъртини ноти . Темпо е скороста с която се редуват тези нотни трайности.

 

Деление на нотните трайности.

 

Ако в един такт се съдържат четири четвъртини ноти това означаваче той е разделен на четири равни части. Ако разделим един такт на две тогава получаваме две половини ноти (раделили сме такта на половина). Ако в съединим двете половини ноти получаваме цяла нота (запълва целият такт).

 

Значи до тук:

 

При едно и също темпо -

Цяла нота – запълва целия такт (такт 4/4)

Половина нота - звучи два пъти по бързо от цяла, т.е. за времето на една цяла нота можем да изсвирим две половини

Четвъртина нота – звучи два пъти по-бързо от половина нота и четири пъти по-бързо от цяла нота (за времето на една цяла нота можем да изсвирим четири четвъртини ноти)

 

Ако продължим да удвояваме скоростта на пулсациите (нотите) получаваме:

 

Осмина нота – звучи два пъти по-бързо от четвъртина, четири пъти по-бързо от половина и осем пъти по-бързо от цяла нота.

Шеснадесетина нота – звучи два пъти по-бързо от осмина, четири пъти по-бързо от четвъртина, осем пъти по-бързо от половина, и шеснадесет пъти по-бързо от цяла нота

Тридесет и вторина – звучи два пъти по-бързо от шеснадесетина, четири пъти по-бързо от осмина, осем пъти по-бързо от четвъртина, шеснадесет пъти по-бързо от половина и тридесет и два пъти по-бързо от цяла нота.

Следват:

шейсет и чевъртина – два пъти по-бърза от тридесет и вторина....

Сто двадесет и осмина – два пъти по-бърза от шейсет и четвъртина....

 

 

Стандартният начин на обяснение (в "Елементарна" теория на музиката) на нотните трайности и раделение енещо такова:

 

В една цяла нота се съдържат: 2 половини, 4 четвъртини, 8 осмини, 16 шеснайстини, 32 тридесет и вторини, 64 шейсет и четвъртини, 128 стодвадесет и осмини

В една половина се съдържат: 2 четвъртини, 4 осмини, 8 шеснадесетини, 16 тридесет и вторини, 32 шейсет и четвъртини, 64 сто двадесет и осмини

В една четвъртина се съдържат: 2 осмини, 4 шеснадесетини, 8 тридесет и вторини, 16 шейсет и четвъртини, 32 сто двадесет и осмини

В една осмина се съдържат: 2 шеснадесетини, 4 тридесет и вторини, 8 шейсет и четвъртини, 16 сто двадесет и осмини

В една шеснадесетина се съдържат: 2 тридесет и вторини, 4 шейсет и четвъртини, 8 сто двадесет и осмини

В една тридесет и вторина се съдържат: 2 шейсет и четвъртини, 4 сто двадесет и осмини

И т.н.

 

Когато за първи път прочетох това обяснение от елементарна теория на музиката (П.Хаджиев) нищо не разбрах. Как аджеба нещо се съдържа в нещо и къде и как се слага и какво общо има тая цялата математика и смятане със струните томастик дето съм ги купил от спортния магазин и кремоната от ЦУМ и солата на Кърк Хамет? И въобще какво общо има това с възвишените чувства които изпитвам слушайки изкуството което струи от острите китари на Металика и честването на годишнината от смърта на Клиф Бъртън на фона на Фор Хуум Да Бел Толс в градската градинка с комарите , пиейки бира директно от шишето и следейки хипнотичните поклащания на веригите на перхидролната металистка в ляво от мен ????????

Кратко ясно и точно, нали? И аз така мисля.

 

Ето как изглежда всичко това написано с ноти:

 

 

Редактирано Юли 13, 2010 от Tozi

[lizardman]

Ще си позволя да нанеса малка корекция към обясненията на Tozi. Надявам се да не се сърди.

 

Редуването на силни и слаби времена се нарича метрум (а не ритъм). Това е пулсацията, която всички вътрешно чувстваме, когато слушаме музика. Например когато цялата зала пляска в ритъм с дадена песен или когато си потропваме с крак на грууви парче - тогава следваме пулсацията (метрума) на музиката. Метрумът може да се запише чрез две числа. Например 4/4 - това показва, че всеки такт като време може да събере четири четвъртини. С други думи, размерът е метрум, на който сме определили големината. Не само сме си потропвали, но и сме изброили колко потропвания можем да направим за един такт.

 

Ритъмът може да се определи просто като редуване на тонови трайности. Не може да има музика без ритъм. Всеки тон, който свирим, прозвучава за определено време. Вместо да пише: "си бемол - 1 секунда, ла - 0.5 сек., до - 1 сек., си бекар - 0.5 сек.", тези трайности могат да се представят като дроби - една цяла част, половина част и т.н.

 

Можете бързо да видите разликата между ритъма и метрума, ако направите следното: пускате си една песен и започвате да отмервате времената с ръка. Ако е в 4/4, значи ще ударите четири пъти надолу за всеки такт. Така като си отмервате, заслушайте се в самата песен. Всеки инструмент свири нещо, което се разминава с вашето тактуване (освен ако не свири четири четвъртини). Движението на ръката ви отбелязва метрума. Свиренето на инструмента отбелязва ритъма.

Редактирано Юли 14, 2010 от lizardman

[Tozi]

Не само че не се сърдя, но се радвам че има и други включили се с полезна информация.

 

За мен лично метрума е системата на организация на пулсациите (начин на измерване, съответно записване) подредени по опрелен ред който се повтаря. Ритъма е това което се случва върху метрума.

 

@lizardman как би обяснил ритъм и метрум без използването на никакви музикални термини (включително инструменти и свирене)?

[lizardman]

Ритъм е самата структура на даден процес. Например да зададеш на една машина програма за пълнене на шишенца, които минават по конвейер. Кога и по колко да пълни - това е ритъмът. Вероятно човек би могъл да усети (или да си представи) пулсация от работата на машината, ако нейният ритъм е достатъчно близък до човешкото съзнание, за да бъде осмислен.

 

Метрумът ми се струва психологически феномен. Групираме времената в групи по две и по три. А защо не в групи по 4 или въобще да не ги групираме - всяко за себе си? Например 7/8 можеше да се мисли като два дяла - 4/8 + 3/8. Или да не се групират времената, а да се брои до седем. Но не го правим. Явно взимането на целия размер и разчленяването му на групи по двойки и тройки е най-лесният начин за осмислянето му. От друга страна, самото възникване на чувство за пулсация се научава - в по-сложни случаи немузикантът трудно би се справил да си тактува.

 

Ако трябва да се опитам да определя метрума без да използвам музикални термини, бих казал, че това е психологически механизъм за осмисляне на процесите, протичащи във времето. И съответно огромна част от музиката е тясно свързана с този човешки атрибут.

[kolio_k]

Определение за метрум (извинявам се за сакатия превод, но не съм кой знае какъв любител на немския език, макар и да го подозирам в някаква степен)

 

Das Metrum (von griechisch μέτρον (metron) = „Maß“) ist in der Musik der Fachbegriff für die Organisation von Schlägen in einem regelmäßigen Betonungsmuster. Dieses Betonungsmuster bildet die „Hintergrundstruktur“, auf die sich die übrigen rhythmischen Strukturen eines Stücks beziehen. Da die verschiedenen Taktarten in der Musik meistens mit einem bestimmten Betonungsmuster verbunden sind, werden die Begriffe Takt und Metrum oft synonym verwendet.

 

Метрум (от грътцки μέτρον ) в музикален контекст е понятието обозначаващо акцентуването на времената (в такта) в периодично повтарящи се патерни. Тези патерни изграждат бекграунд структура (основна рамка), чрез която останалите ритмични структури на дадено музикално прозиведение се свързват помежду си. Понеже различните видове тактове в музиката обикновено са свързвани с определени метрум патерни, често понятията Такт и Метрум биват използвани като синоними.

 

 

Според Елементарната теория (по мои спомени/далечни)

 

Метрум е понятие обозначаващо редуване на силни и слаби ритмични моменти (времена) в определена фиксирана последователност.

[Steppenwolf]

Ритъмът, със своята цикличност, придава на явлението отличителна форма във времето, било то визуално, слухово или друго, и е онова "лепило", което "сглобява" елементите му заедно по определен начин. Благодарение на тази организираност съзнанието го разпознава, в противен случай би било нещо неясно и хаотично разхвърляно. И мелодията, и хармонията, и ритъмът, и метрумът, и не само те са свързани с психологията. Усещането за проходящи и спомагателни тонове и акорди например също е психологически феномен - даден такъв, ако бъде изпълнен в забавено темпо и се задържи достатъчно дълго, вече няма да има ефект на просто проходящ. Колко дълго? С това се занимава музикално-когнитивната психология.

 

Какво е метрум? Нека направим една малка визуална аналогия с организирането по двойки и тройки при познатото ни изписване и помнене на телефонните номера. Забележете, че то обикновено става на групички от по две или три цифри, при което по-ярко впечатление ни правят групичките, отколкото отделните цифри. Дори телефонът да е изписан слято, ние отново мислено предпочитаме да отделим цифрите по групи.

 

Бихме могли най-общо да кажем, че както няма жив човек без сърдечен пулс, така няма и ритъм без метрум. А ритъмът е най-фундаментален и е навсякъде около нас - от биенето на сърцето и тиктакането на часовника до въртенето на планетите и минаването на кометите, както и в най-простите периодични трептения, предавани през въздуха, които чуваме като тонове. А маите са разглеждали времето в цикли, въртящи се един в друг.

 

Съществуват и композиции без указана размерност. Съществуват и ирационални метруми, напр. 4/3, но самостоятелно явяващи се могат да се сведат до рационални.

[CyberGene]

Сега, като приятелска закачка го приемете, ама в последните постове си личи, че всеки от вас идеално знае какво е метрум, но държи да го каже той и по своя си начин, а аз като ваш читател ви уверявам, че обяснявате едно и също нещо В което изобщо няма лошо, разбира се. Кефя се, че има раздвижване на теоретичния фронт

[Yves]

Когато чувам часовник, но не се концентрирам да го слушам, а е във фон чувам тик-так, тик-так. Както и всъщност се изписва шума от часовник. Когато обаче се заслушам внимателно усещам, че всъщност не е тик-так, тик-так, а си е тик-тик-тик-тик и т.н. Аз поне доколкото разбирам това е метрум, който съзнанието несъзнателно прилага. Така ли е?

[Tozi]

@Yves това което описваш е разликата между слушане и чуване. По същият начин слушаме и музиката - като цяло повечето хора слушат цялостното цвучение и не чуват "малките" детайли.

Дори при поредици от съвсем еднакви звуци ние възприемаме някои като по - силни (важни) а други по-слаби. Това са вече споменатите по-горе групирания на двойки и тройки. Но това е според мен тема на друг по-сложен разговор засягащ психологията ,а в случая няма нужда от такова задълбаване.

 

Да речем че имаме размер 4/4. Броим го така: раз два три четири.....

Докато броим изсвирваме кратка фразичка от няколко ноти. Това което броим е метрума, това което изсвирваме (начина на редуването на нотни трайности и тяхното съотношение към метрума) е ритъм.

 

След като горе - долу стигнахме до консенсус (обобщен от гн. Сайбер) е време да спомена още един много важен елемент на ритъма.

Това е времето през което няма звук или така наречените паузи. Значи - продължителноста и височината на звука се записва с ноти а продължителноста на тишината се записва с паузи.

Паузите се измерват по същия начин както нотите - цяла пауза, половина пауза, четвъртина пауза, осмина пауза, шеснадесетина пауза и т.н.

 

 

[yotzzo]

Съществуват и ирационални метруми, напр. 4/3, но самостоятелно явяващи се могат да се сведат до рационални.

 

Имам сериозен пропуск! Би ли разяснил подробно, мога само да гадая. Благодарности!

[Tozi]

@yotzzo виж тук: Ирационални размери

[yotzzo]

^ Благодаря!

[Vasil Pavlov]

WTF, за първи път чувам за такива ирационални размери. Ей това е хубавото на музиката - цял живот има да се учи и все нещо ново изниква. Мерси много!

[Tozi]

Направих пример илюстриращ нотните трайности в пост #47.

 

В примера ползвах друм - трак, бас и китара където:

 

Касата на барабаните свири цели ноти.

Барабанчето (крос-стик) свири половини ноти.

Фуса свири четвъртини ноти.

Баса свири цели ноти. (с едно малко изключение)

Китарата свири цели ноти, половини ноти, четвъртини, осмини,шеснадесетини, тридесет и вторини, шесдесет и четвъртини. Между всеки пример има два такта пауза. Темпото е 50 bpm.

 

Интересно е да се чуе как нотните трайности се отнасят една спрямо друга. Нотните трайности които свири китарата във всеки следващ пример звучат двойно по-бързо от предидущия. Половините ноти звучат двойно по-бързо от целите, четвъртините двойно по-бързо от половините, осмините двойно по-бързо от четвъртините, шеснадесетините двойно по-бързо от осмините, 32те двойно по-бързо от 16те, 64те двойно по-бързо от 32те.

 

Примери