fLiSk Отговорено Юли 22, 2009 Отговорено Юли 22, 2009 Мисля, че тук се изпуска едно нещо, което е важно. Много хора се хващат за краткотрайността на опита и мащаба и заради това се съмняват. Обаче, много фирми за висококачествени класически инструменти предлагат като (малко по-скъпа) опция инструментите да бъдат разсвирени от професионалист за няколко часа/дни. Имам предположението, че това не се прави заради престижа или заради отпечатъците от пръсти. Цитирай
Kalmar Отговорено Юли 22, 2009 Автор Отговорено Юли 22, 2009 Мда, доста скъпи инструменти (имам предвид наистина скъпи) имат паспорт, в който са описани часовете свирене преди да бъде предадена на дистрибутора. То това си има и друга функция освен разсвирване - да се установи дали инструмента няма някакви технически проблеми и да му се направят евентуални допълнителни настройки. Цитирай
synchu Отговорено Юли 22, 2009 Отговорено Юли 22, 2009 Ами наистина скъпите лютиери не го правят си мисля (всъщност не си мисля, ами съм сигурен), но там подбора на дървото е изключителен. Говорим за акустични китари с цени > 7'000$ (Ohlson, Ryan, Beneteau, Baranik, Petros, Charis, Hamblin....etc) Цитирай
Kalmar Отговорено Юли 22, 2009 Автор Отговорено Юли 22, 2009 С риск да разпаля още повече страстите хехехе Ще постна нещо любопитно директно от форума на Suhr Guitars. Става дума за "вулканизиран" клен за грифове. Този процес пък правел материала изключително устойчив на влага и въобще атмосферни колебания Here's something new, and I mean new! This has what is known as vulcanized Maple. What the heck does that mean? The Maple on this is virtually impervious to moisture, humidity, etc. You can dip it in water and it will not absorb it. It will just a bit initially, but then it will return to its normal state as if nothing ever happened. The wood gets treated through some intense baking process and gets "vulcanized" to the point that moisture is not going to be a factor anymore. This neck will stay true. It's been a few weeks since we completed this guitar and we are still observing it, but we are impressed by how it does not move. And, better yet, it sounds great! The Maple is baked brown and looks like Pau Ferro, but it sounds and feels like Maple because it is. Check it out: http://gallery.me.com/suhrguitars#101077 We're going to keep this around for more observation, but we're very impressed so far. Will keep you guys posted... Wink Така обработения материал вече е в употреба и видях няколко китари с такъв. Твърдят, че няма разлика в звука. П.П. Ако някой се оплаква, че е на английски, ще го преведа. Цитирай
ciriljhonson Отговорено Юли 22, 2009 Отговорено Юли 22, 2009 За мен разсвирване от професионалист, ми звучи като, Майкъл Джордан да ми разтъпче кецовете или Хакинен да ми разработи колата... Факт е, че един добър сетъп(настройка) на инструмент направена от професионалист е в пъти по-добра от примерно настройката правена от работника в края на конвейра, но човек ако знае какво иска и има необходимия опит, би трябвало и сам да направи от един инструмент, неговият си такъв. Тук ще се съглася с TONY, духът и настройките с които китарата е свикнала, се предават по наследсво, особенно ако тази китара е стара и улегнала. Така, че старите инструменти безпорно имат дух, характер ако щете, това обаче се постига от годините и с времето, да не говорим за начин на съхранение,грижи и експлоатация. П.П.Не ви ли се е случвало да вземете китара от непознат и да не можете да отлепите, а с вашият инструмент сте си на ти от всякъде. Цитирай
Kalmar Отговорено Юли 23, 2009 Автор Отговорено Юли 23, 2009 Това последното по-скоро се дължи на различен сетъп и спецификации отколкото на духа в китарата. За който обаче вярвам, че го има. Ако не се лъжа в линка с материала за Страдивари имаше упоменато нещо такова. Смятам, че разсвирването като процес е различно по продължителност в зависимост от инструмента. Вече за колко най-малко или най-много време става това... Специално моите инструменти, които подложих на въпросната "обработка", имат известно "отваряне" и "облагородяване" на тона по мое мнение. Има и друг момент, това дали има разлика в един инструмент след подлагане на подобно нещо, може да каже с най-голяма сигурност собственика. По простата причина, че той познава най-добре въпросния. Цитирай
Vynyl Sky Отговорено Август 25, 2009 Отговорено Август 25, 2009 (Редактирано) Дотук направих със сигурност един извод - китарите на Пламен Иванов suck. Иначе, впечатляващото при човешката раса е, че все нещо се опитва да чопли и подобрява. И това е велико, то е в основата на прогреса. Редактирано Август 25, 2009 от Vynyl Sky Цитирай
Kalmar Отговорено Август 25, 2009 Автор Отговорено Август 25, 2009 Грешен извод, пич! Имам 4 правени от него... и 4-те са доста добри. Със или без разсвирване... Друг е въпроса, че ми костваше много нерви, за да го накарам да прави каквото аз искам. Преди години Пламен правеше много добри китари, сега нямам представа какво е положението... Цитирай
kolio_k Отговорено Август 25, 2009 Отговорено Август 25, 2009 Аз съм имал взимане даване с 2 негови китари, едната е още в къщи и служи за сувенир, понеже за друго не става,( поне от моя гледна точка де , и другата не беше особено различна . Като цяло , за времето си правеше добри китари, но времето (90те ) мина отдавна и понеже същият не се разви, китарите му отдавна вече не отговарят на изискванията за висок клас къстъм инструмент към днешна дата. Извинявам се за Офтопика Цитирай
Kalmar Отговорено Август 25, 2009 Автор Отговорено Август 25, 2009 Пламен не си падаше по спазване на технологии или придържане към проект. Случвало се е да се разберем за нещо и следващия път, който се видим да е направил нещо съвсем друго на своя глава... Та за това се налагаше да му вися на главата, за да съм сигурен, че ще направи нещата както трябва. Иначе китарите които имам от него са на доста високо ниво и ако не ви кажа, че ги е правил той няма и да разберете. Жалко, че си пропиля таланта и възможностите да бъде един от най-добрите лютиери в България... Цитирай
EAmechaniX Отговорено Август 25, 2009 Отговорено Август 25, 2009 Относно разсвирването. След като си взех китарата от Костадин Димитров и я разцъках внимателно, установих, че инструментът има ясен и звънлив тон и като начало това ме дразнеше мъничко. Но тъй като знам, че инструментът трябва да улегне и да се разсвири, се въоръжих с търпение и знаех, че всичко ще си дойде на мястото.Веднага направих A/B тест с Гибсъна ми и разликата беше ушеизвадна. Пробата беше само на акустичен звук( без да е включена в усилвателя). Гибсъна има матов и заоблен звук а Сандвича ясен, конкретен и звънлив.Мина известно време, може би два месеца, сега резултатите показват друго.Звукът се позаобли и леко матира, и силно се приближи до Гибсънския звук. ( е няма как да стане същия по ред причини) Различни мензури, материали, конструкция, обем и струнник.Мисля, че резултатът ще е още по-голям след година. Аз мисля, че старите инструменти звучат по-добре от новите по една много важна причина. Разсвирени са и добре улегнали. А този процес се ускорява с много свирене или с някаква намеса подобна на експеримента на Калмара. Ако един нов инструмент го оставим за 10 години да стои, без да бъде използван, най вероятно не би имал същият резултат, когато същият бъде използван дори за няколко години. Аз така мисля. Така че: Свирете здраво на китарите си! Колкото повече свирите, толкова по-добре ще звучи вашият инструмент. Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.