synchu Отговорено Май 30, 2009 Отговорено Май 30, 2009 ^^Виж, оценявам общожитейските насоки, които даваш на музиканта (и които са повтаряни за 8123123 пъти тук, под различни форми на - повече свирене, по-малко ///), но предположи за момент, че има и хора, които се интересуват от миксинг и мастеринг - в подфорум "Звукозапис", в тема "Миксинг и мастеринг" това е нормално и пишат хората, които се интересуват от процеса и как да направят своята продукция по-добра. Ако не се интересуваш от процеса, просто можеш да не пишеш. Стана ясно, че за теб камерната музика е върха - за други може и да не е и най-вероятно не е. Това, че в Германия има еквивалент на "народен" и/или "заслужил" артист, показва уважение към професията, но не значи точно нищо по отношение на миксинга и мастеринга. Това, че немците разбират повече или по-малко от музика е абсурдно твърдение. От музика разбират слушателите. Ако слушат и нещо им харесва, значи е добра музика, ако на теб не ти харесва това не значи, че на друг няма да му харесва. Ако ТОП 100 албумите в Билборд са мастерирани, значи има нещо в таз работа, което допринася за качеството на крайния продукт. Това е. Цитирай
BlueZone Отговорено Май 30, 2009 Отговорено Май 30, 2009 Както каза Адриан по-горе - всеки стил си изисква точно определен подход - и то още на ниво композиране, след това подход при аранжирането, после при записването и след това смесването и мастеринга. Прави ми впечатление, че много хора тук робуват на някакви "магически" трикове, които видиш ли, веднага превръщат всяка аудио продукция в перфектна, като например, че винаги трябвало на драйвната китара да и се вдигат 4 kHz с 3 dB, баса винаги трябвало да се компресира еди как си и на касата винаги трябвало атаката на компресора да е примерно 20 ms и други такива. То затова си има специализирани студиа за определени стилове. Не можеш да отидеш да записваш хардкор в някое кънтрашко студио в Нешвил примерно, и това е така, защото за да стане една работа като хората, тя трябва да се познава много добре в детайли и да се върши по съответния начин, а не по стар български обичай всеки да се превръща в "специалист по всичко". Също така, както се спомена вече - от особена важност е човек да свири като хората и да е добре оборудван, пък оттам насетне работата на тон инженера е да звукозапише събитието по най-добрия и адекватен начин, стига и той да си разбира от работата достатъчно добре. За съжаление не всеки си дава сметка за тия неща и се чуди защо не му звучат нещата, а например 20-30 милисекунди неритмичност в баса са способни да скапят цялото парче. Същото важи и за динамиката на свирене - Груйо научил 5 парчета на Виктор Уутън и се има за голям майстор, а после като го запишеш и компресора никога не може да сработи като хората, щото "майстора" е свирил с такава динамика, че всичко трябва да се оперира ръчно; или пък Стамат, който може да свири 32-ини с две каси, се оказва че на записа трака с касата изглежда като пилешки шишчета, а ударите по соло барабанчето са "един с един няма равни" - следоветелно отново се налага ръчна намеса. Това са все неща от огромна важност, но на които обикновено не се обръща нужното внимание, а после всички пискат, че записа станал гаден, че не-знам-си-кой им бил осрал микса и/или мастера. Просто всеки трябва да си върши работата по най-добрия начин и да не се бърка в чуждите занимания. Цитирай
presly Отговорено Май 30, 2009 Отговорено Май 30, 2009 И ако разполагаме с достатъчно качествен стереомикрофон, аналог на слуховия ни апарат, от какво друго имаме нужда? Обикновено след като съм поствал в една тема и съм си изразил становището, избягвам да се "изтъквам" с още писания, но просто не мога да подмина подобни лаишки аудиофилски глупости. Ето точно заради подобни изказвания съм застъпил тезата "кесаревото- кесарю". Няма такова понятие като достатъчно качествен микрофон, колега. Има огромно разнообразие от марки и модели, всеки един от които е подходящ за строго определени цели и приложения. А дали конкретния звукар разполага с тях и доколко умее да прецени правилно ситуацията и да подбере "правилния" микрофон(и) е тема на съвсем отделен разговор.... Цитирай
SGEORGE Отговорено Май 30, 2009 Отговорено Май 30, 2009 Остава и да намерим перфектните озвучителни тела поставени в перфектното помещение и... Звукозаписът, миксът и мастерът са технически процеси, които освен познаването на музиката, трябва мнооого задълбочени познания по..хмм...акустика, електроника, математика, физика....дам...мисля, че ме разбрахте..много са. Идеята е, че колегата не е достатъчно запознат с тази материя и твърди неща, които са много пресилени.Иначе има истина в думите му, но...един съвет от мен:"Истината винаги е по средата" и никой до сега не е излязъл прав изказвайки крайно мнение. Успехи! Цитирай
BlackCorsair Отговорено Май 30, 2009 Отговорено Май 30, 2009 ...луда рабта! ...така де - що да се купуват 20 микрофона (с цена от 100 до 8 000 евро примерно),що ми са Предусилватели и Периферия , Що да си купувам "Работна Станция" - когато със стария Касетофон на Баща ми мога да направя "Запис,микс и мастер"... ...то ако Музикантите ги бива - записа ще стане - няма значение дали инструментите с от времето на Паганини или са некви правени тази година ... ...последните размисли и страсти по темата Миксинг и Мастеринг - нямат Нищо Общо с Миксинга и Мастеринга... ...двама младежи просто си мислят,че с една Играчка стават Чудеса... ...е може и да стават... ...ама точно такива мнения в Тази Тема звучат като ЛУДА РАБТА... Цитирай
saissais Отговорено Май 30, 2009 Отговорено Май 30, 2009 И ако разполагаме с достатъчно качествен стереомикрофон, аналог на слуховия ни апарат, от какво друго имаме нужда? Обикновено след като съм поствал в една тема и съм си изразил становището, избягвам да се "изтъквам" с още писания, но просто не мога да подмина подобни лаишки аудиофилски глупости. Ето точно заради подобни изказвания съм застъпил тезата "кесаревото- кесарю". Няма такова понятие като достатъчно качествен микрофон, колега. Има огромно разнообразие от марки и модели, всеки един от които е подходящ за строго определени цели и приложения. А дали конкретния звукар разполага с тях и доколко умее да прецени правилно ситуацията и да подбере "правилния" микрофон(и) е тема на съвсем отделен разговор.... Явно се чете избирателно и се разбира още по-избирателно, което е всеобщо заболяване на българина. Понеже отговорът ми се намира в твоите писания, затова го цитирам. Да, говоря за конкретен случай. За конкретен случай може да има достатъчно качествен микрофон. Нали така? http://www.amazon.com/Close-Ottmar-Liebert...6953&sr=8-2 Ето този конкретен случай е решен с един достатъчно качествен стереомикрофон. Пожелавам ти един ден и за теб да чуе светът, ако ще да ползваш 1000 микрофона, един от друг по-подходящи за целта. Плюс перфектен микс и мастер. За последен път се включвам, понеже явно диалог участниците тук не желаят да проведат. Та за мен миксът и мастерът са процеси на преработване, с цел "подобряване" не само на записа, а и изобщо на цялостната изпълнителска и звукова концепция на едно произведение, в което не виждам нещо много хубаво от позицията на истината и изкуството. От чисто търговска цел тези процеси са хубави, желателни и оправдани. Както вече писах, тези процеси са аналогични с процесите на "пълна промяна". Ако имаме една 100 годишна бабичка и с помощта на най-съвременни процедури я докарат дотам, че да изглежда 20 годишна, независимо колко милиони ще струва това, постигнат се идеални пропорции и т.н. и ако имаме едно 20 годишно момиче с естествена непипана красота, па макар и пропорциите й да не отговарят напълно на общоприетите стандарти, аз лично ще избера 20 годишното момиче. А който иска, нека да харесва 100 годишната "перфектна 20 годишна бабичка." Та пълната промяна, която се цели с въпросните процеси в музиката, са аналогични. Колко "големи" музиканти създават перфектни албуми в студиото? В които албуми едва ли не всеки такт е лепен, дори всеки тон, после всяка честота, динамика са пипнати професионално, за да се получи перфектното звучене? Да не изброявам, хиляди са нещата. Докато се стигне до пълната промяна. И понеже си китарист, ще те призная, а и не само аз, ако можеш да изсвириш на живо примерно Баховите сюити, в преработка за китара, на някой концерт, но така, че разбиращите слушатели наистина да се развълнуват от музиката, а не да се прозяват от скука и т.н. Това със сигурност може би ще го направиш в студио, но дали е възможно да го преживеем на живо? Та ето какво прави едно професионално студио: http://hi-mastering.com/bg/mastering.html#1 Отговорът на въпроса защо е нужно мастерирането се съдържа в раздел цени. Но е интересно как сте стига до това. Първо трябва да се внуши на човека, че без мастеринг е загубен, че ако ще Моцарт да е, за нищо не става, ако не му се приложи въпросната процедура. От друга страна му се внушава, че и най-бездарен да е, мастерът ще му помогне да се промени положително. И вече повярвал, човек разбира, че без тази работа не може да мине. Същото е примерно с всяко нещо от живота, когато трябва да се печели. Например с ваксините. Първо се внушава на хората, че ще бъдат поразени от страшни болести и ще умрат, ако не се ваксинират, и после, повярвали, те пълнят джобовете на хуманно настроените печалбари. Надявам се примерите ми да хвърлят достатъчно светлина върху разглежданата проблематика. Ето защо най-баналните, най-изтърканите и най-пренебрегвани истини ще си останат вечни. А именно за свирене, свирене и пак свирене. Нищо друго не помага, дори и Бог да слезе от небето, пак ще е безсилен пред мързела, търсещ лесните решения, гледащ по някакъв начин да се представи пред хората такъв, какъвто в действителност не е. Тази критика е и към мен. А също ще добавя, че въпросите за микс и мастер не са ме отминали и мен. И аз като участниците тук съм правил опити, сполучливи или не. Сполучливи дотолкова, че съм заблуждавал дори големи професионални музиканти с резултатите. Най-фрапиращият ми пример е следният. Преди 10 години записах нещо и го докарах да звучи - подир хиляди преработки - така, че предизвикваше само положителни емоции. Върхът на сладоледа бе, когато въпросният запис го пуснах на един от участвалите тогава музиканти и той не позна собствената си свирня. Понеже понастоящем изобщо не може да докара такова качество на изпълнение, каквото е на записа. И дори се скарахме с въпросния музикант. Цитирай
Baby Thomas Отговорено Май 30, 2009 Отговорено Май 30, 2009 Един от най-хубавите албуми, който съм слушал, е записан за три дена, без никаква обработка, без лепене, като на репетиция. Едва ли има по-евтино записан албум в историята на звукозаписната индустрия. Един от първите албуми на Див Пърпъл (не ми се рови да търся кой точно беше) е записан за 45 минути. Влизат, свирят всички песни една след друга, на другия ден е пуснат в продажба. Кратко и просто. Това значи ли, че така трябва да е с всеки албум? Та ето какво прави едно професионално студио:http://hi-mastering.com/bg/mastering.html#1 "Професионално". Как звучи само... Казвал съм го преди и ще продължа да го казвам всеки път, щом някой линкне тоя сайт: "Ако мастеринга им е като сайта им - не бих им дал материал, ако ще да са последното студио на света!" Цитирай
synchu Отговорено Май 30, 2009 Отговорено Май 30, 2009 Референцията ти за студио не е особено някак вдъхваща доверие. Направих си труда да проверя описанието на записа, който цитираш. Това не е стандартен стерео микрофон. И е доста различен като технология и идея. Имам предвид Binaural техниката и средства, в случая Нойман КU100, a дори и този запис е мастериран и миксиран: Producer: Ottmar Liebert Engineer: Alan Behr Studio: Oto-Mare, Santa Fe, New Mexico Mastering: Jon Gagan @ The Electric Company, Santa Fe Mixed by: Alan Behr Mix Medium: Digital Record Medium: Digital Цитирай
Kurt Uvash Отговорено Май 31, 2009 Отговорено Май 31, 2009 saissais, благодаря за отговора, по-точно за "груповото мастериране". Значи така е желателно. Ясно... обаче силно ме притесни мен следното: Върхът на сладоледа бе, когато въпросният запис го пуснах на един от участвалите тогава музиканти и той не позна собствената си свирня. Понеже понастоящем изобщо не може да докара такова качество на изпълнение, каквото е на записа. И дори се скарахме с въпросния музикант. Нещо не мога да схвана. Накичил си го с фленджъри, дилеи и вокодери ли или... Ако е така, аз направо бих ти казал повече да не се занимаваш с микс и звук. Не става ясно какво си направил, а само че си го записал и правил разни врътки до откат. Да не се обидиш нещо сега. Ъм, аз почти съм на път да записвам дори "метълските" си неща само с акустична китара и свестен микрофон. Някак натам отивам. Е, ако има соло на високите позиции, меоже с електричка с лек дилей или нещо такова. Ще бъде интересно поне за мен. Цитирай
saissais Отговорено Май 31, 2009 Отговорено Май 31, 2009 "Нещо не мога да схвана. Накичил си го с фленджъри, дилеи и вокодери ли или... Ако е така, аз направо бих ти казал повече да не се занимаваш с микс и звук. Не става ясно какво си направил, а само че си го записал и правил разни врътки до откат. Да не се обидиш нещо сега." Застъпих другото крайно мнение, за да се получи диалогът, тоест да се сблъскат две напълно противоположни гледища, за да се достигне до някаква истина. Не, става въпрос за запис на акустични инструменти. Това беше един от първите ми опити. Разполагах само с един микрофон с пред, със слушалки и компютър и записах всеки музикант поотделно (някои от тях дори не са се виждали помежду си и до днес), после миксирах и мастерирах, според тогавашните ми познания и ниво. Просто се пошегувах с въпросния музикант, че тогава е свирил по-добре, а то на записа така и си изглеждаше. Но истината е друга все пак... А въпросния диск на Ottmar Liebert е при мен в оригинал. Ottmar Liebert пише, че Alan Behr наема въпросната глава и за три дена през август 2007 записват албума. Без дубли и без редакция. Без volume-compression. За което казва, че няма да звучи като албумите по магазините. За миксиране трябва да си изясним понятието. Запис през стереомикрофон на два канала е вече миксиран. Тоест имаме вече смесени всички инструменти на двата канала и нищо повече не можем да направим. Но трябва да се запитаме в какво се състои именно в този албум мастерирането, извършено от Jon Gagan. Например изравняване на нивата на каналите, определеняне на начало и край на песента и дребни козметични намеси, спадащи към мастерирането, не изискват доживотно посвещаване, за да се научат, и мисля, че няма човек, занимаващ се със запис, който да изпитва особени трудности при овладяването им. Както и да е, разполагам с този запис и при желание може да се чуе, за да се разбере за какво иде реч. Трябва да призная, че колкото и да ми се иска да направя напълно необработен запис, все ме сърби ръката да добавя нещо малко, за да зазвучи по-добре, малко лек "грим", подчертаващ добрите му страни, така да се каже. И въпреки казаното, разполагам с напълно необработени записи, които на качествена апаратура звучат уникално и за които смея да твърдя, че звучат далеч по-добре от подобни, преминали през прецизни обработки. Записи на акустична музика. На реализирането им съм присъствал лично и при тях няма тайни и неясноти. При интерес, понеже все пак теорията си е теория, а слухът е единственият инструмент, който може да я докаже или отхвърли, тези записи могат да се чуят при мен или при някого, разполагащ с по-добра апаратура. Със сигурност ще има поводи за размисъл. И отново ще застъпя противоположната страна, с надежда да задълбочим още диалога, а именно тази: вярвам, че в бъдеще, когато човек ще бъде тотално изморен от господството на технологиите, ще започне да търси все повече и повече именно по-натуралните, по-малко пипнатите записи и ще ги оценява много по-високо от тези, с които ни заливат днес. Ако някой е чувал на свръхкачествени апаратури върховните постижения на звукозаписната индустрия, няма как да не му е правило впечатление свръхдетайлността, свръхреалистичността, свръхнатуралността на тези записи. Които като цяло звучат плоско (с накичени с микрофони инструменти като коледни елхи), стерилно, неубедително. Няма как да не се е запитвал защо е така и няма как да не е пожелавал нещо повече от предлаганото... Цитирай
presly Отговорено Май 31, 2009 Отговорено Май 31, 2009 (Редактирано) Извинявам се за грубия тон, но всичко това ми звучи доста "аудиофилско", а пък въпросното явление си е чиста проба заболяване, та май стана излишно да се коментира каквото и да било. Следващия пост сигурно ще застъпи тезата за кабели по 1500$ метъра, с които "музиката почва да диша" - съвсем сериозно се опитвха да ми го "обяснят" в един аудиофилски форум. Нещо откъм физика нещата куцат, а пък опре ли се до езотерика, особено аудиофилска - аз изчезвам - никой няма да ми плати консултации за психично здраве... къде почнахме - къде стигнахме... язък, хубава си беше темата... Редактирано Май 31, 2009 от presly Цитирай
synchu Отговорено Юни 1, 2009 Отговорено Юни 1, 2009 ^ йо йо ...Например изравняване на нивата на каналите, определеняне на начало и край на песента и дребни козметични намеси, спадащи към мастерирането, не изискват доживотно посвещаване, за да се научат, и мисля, че няма човек, занимаващ се със запис, който да изпитва особени трудности при овладяването им. .... Ами това просто не е така Той целият процес на мастеринг е процес на дребни козметични промени. Ако има по-значителни от тези промени - това означава, че има голяма грешка в предходната стъпка от процеса на производство на крайния продукт. За останалите вярвания...всеки има право на мнение. Цитирай
saissais Отговорено Юни 1, 2009 Отговорено Юни 1, 2009 Ами придържам се към заглавието на темата и споделям, както другите, личен опит. А понеже не съм догматик, приемам всякакви явления в живота, дори "аудиофилски". Все пак не сме в средновековието. Мен се опитват да ме обвиняват в един аудиофилски форум, че съм мислел прекалено музикантски, а тук - обратното. Но здраве да е. Понеже някой спомена за подходящи микрофони, та аз споменах за подходящи апаратури за прослушване. Да, щом дребните козметични промени спадат към миксинга, тогава съм твърдо за. И всичко е въпрос на вкус, естетика и майсторство, разбира се. Цитирай
lizardman Отговорено Юни 1, 2009 Отговорено Юни 1, 2009 Искам да доразвия мисълта на колегите и да кажа, че абсолютно целият процес зависи не дори от стила, а от конкретната група/изпълнител. Всеки има някаква идея за музиката си. И целият процес се случва, за да се изпълни тази идея. Ако трябва - няма да има никаква обработка, ако трябва - ще е на живо, ако трябва - ще е с тонове ефекти, така че да не се разпознават инструментите. В новата група на Сатриани и компания - Chickenfoot - са измислили една от песните, докато записват, и така е и останала. Просто са записвали и изведнъж са започнали някаква импровизация, цялата група се е включила и са импровизирали цяло парче на момента, само като се поглеждат. И това изсвирване влиза в диска. Трябвало е да научат парчето впоследствие. Това само подкрепя идеята - всичко се подчинява на това какво искаш. Няма по-добро и по-лошо. Като нямаш знания и умения - сам си си виновен. Аз ако съм - еми няма да оставя гадния миксинг инженер да ми прецака великия запис. И това е във всички области от живота ни. Просто липсват знания и умения. Цитирай
Steppenwolf Отговорено Юни 1, 2009 Отговорено Юни 1, 2009 Ще се впусна в малко по-дълъг за мен "разнищен" пост... saissais, като човек с индивидуално и отворено мислене, оценявам мненията ти и не отхвърлям, дори си ми симпатичен. Изложи гледището си, но това, че някой не харесва съвсем гледката от там, не го прави догматичен роб. Е, има и такива, както има и разлика между интелигентната оригинална мисъл и самоцелния стремеж към "задължително" различие, като второто много често се оказва роднина на глупостта. Бързам да отбележа, че с това нямам за цел да класифицирам конкретно някого от форума. Приемайки всякакви явления, приемаш предполагам и мастерирането като една възможност? Като че ли тенденцираш към изтъкване на субективните отрицателни оценки на въпросните процеси - промяна на звученето и замазване на "грешки". Ако композиционно творбата не е издържана, изпълнението и записът не удовлетворяват целта, това обикновено не може да се неутрализира напълно... и се плаща цена. Всичко започва от замисъла, интерпретацията и записа. Има неща, които не са по силата на музикантите и инструментите и които не принадлежат към ранните фази (аранжиране, изпълнение, запис). Тези фази не винаги могат да удовлетворят желана специфика в звученето, както и трудно може да се добие медна руда от перестите облаци. Защо това да е лошо и да не бива да се прави? Защо да трябва задължително да няма промяна? Това също би било догматично и ограничаващо. Именно тук в противовес се появяват миксингът и мастерингът като възможност за повече свобода. Вероятно за теб автентичното, девственото звучене е над всичко. Чудесно, приемам го, но не всички желаят да вървят само покрай тези огради. Предполага се, че човек с отворено мислене "улавя" това. Светът е шарен, а техниката силна, но не неограничена. И двете чакат да бъдат опознати. Някои бележки: Колко дребна трябва да е една промяна, за да е дребна? Акустиката на залата, където се записва, неминуемо оставя своите отпечатъци, а пък характеристиките на резонаторното тяло на китарата например придават специфично звучене и изменят иначе автентичното на голата струна... Поздрави! П.П.: Забелязвам, че посочваш основно класически музикални форми и композитори, но нашето време също има своите форми и виртуози, заслужаващи не по-малко внимание. И както бе писано, те се възползват различно от миксирането и мастерирането. А какво ли пък би казал за ефектпроцесорите? Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.