Какъв е проблема на липовото (basswood) тяло?

[LOE]

липата е прекалено леко и меко дърво, за да има добри акустични свойства

 

единственото предисмтво на китара от липа е лекотата, аз лично не бих си взел нещо такова, просто тембъра не ми е по вкуса, за разни изцепки тип вай и сатринати става, ама за сериозна жица - йок

[alrock]

Важното е да сме здрави и да имаме сили да се борим с предизвикателствата, които ни предлага съвременния свят!

А с работа днес Липа, а утре и Гибсони ще си купим

Живи и здрави е най-важно. Между другото устройва ме и Ибанец звук от махагонова китара за 500 лева.

Редактирано Януари 13, 2009 от alrock

[bratmito]

Тая тема стана най -сеирджийската в целия форум.Следя я с интерес.

"Когато спориш с идиот,вероятно той прави същото."

 

 

Все пак мойто лично мнение е,че за да се правят китари от различни дървета - явно има закакво.

За да спорят 100 човека с един -явно пак има защо.

За да продължават 100-те човека да си губят времето с този един - явно пак има защо(това съвсем не е комплимент).

[Jorko_Beliata]

Що сторих с тая тема...

 

За финал ще кажа, че и двете "дръвца" допаднаха на моя лаически слух - просто бяха, ама наистина различни. Може би на липата наистина ще и липсва плътност на звука за по - тежки неща. Иначе е густо.

 

Айде стига се дракахте - някой да заключи темата преди да има жертви, пък като си избера и закупя дръвце, ще се фукна в съответната

Редактирано Януари 13, 2009 от Jorko_Beliata

[jororock]

Заключвам я!-Абе аз казах ли че съм барабнанист-

[TONY]

Вие прочетохте ли какво пише в сайта на уормут,

нали ни дадоха линк.

Ще препиша, за да е нагледно -

 

Basswood (Tilia americana):

This is a lighter weight wood normally producing Strat® bodies under 4 lbs. The color is white, but often has nasty green mineral streaks in it. This is a closed-grain wood, but it can absorb a lot of finish. This is not a good wood for clear finishes since there is little figure. It is quite soft, and does not take abuse well. Sound-wise, Basswood has a nice, growley, warm tone with good mids. A favorite tone wood for shredders in the 80s since its defined sound cuts through a mix well.

Tone-O-Meter™

 

 

Mahogany (Khaya ivorensis):

We use African Mahogany in our body production. It is a medium to heavy weight wood with a Strat® body averaging 5 lbs. or more. Mahogany is a fine grained wood with great musical properties. The tone is warm and full with good sustain. The favorite tone wood of the Gibson® brand name; associated with some of the most famous rock music of our time. The grain is easy to fill. Looks good with clear or transparent red finish.

Tone-O-Meter™

 

 

 

 

 

 

 

Различни са и едните ги свързваме с Ibanez, другите с Gibson.

Има нужда и от двете.

[jororock]

Нека припомня какво казах на момчето!- Добър материал , с удобен гриф, здрава механика и качествени адаптери-ще постигне добър резултат. Когато става дума за Ибанез -голяма част от обертоновете се "обират" от флойда , така че дори да имаш липова китара с добрата механика,правилните адаптери и по-дебелки струни ще постигнеш нещо добро!

[the_gorer]

Еееех, че готина темичка.

Абсолютно не съм я чел цялата, ама няма и нужда.

 

Липата, както всички дървета, е подходяща за едно и неподходяща за друго.

Вади плътен тон, но с много замазана атака. Затова аз често наричам този нейн характерен тон кишав, бозян (известен още като лайнян).

Звучи мазно и е екстра за сола, които се точат като олио, но винаги съм се гнусял на замазаните ритми от липови китари.

 

Сега разни ще кажат, че еди кой си метъл бил с липов Ибанец и си свирел ритми без проблеми. Да е жив и здрав, ние сме капризни маханджии.

 

И на въпроса: Убеден съм, че няма абсолютно никакъв смисъл да се дават 1500 лева за липова китара, при положение, че за тези пари може да се вземе махагонова, например.

 

То като се замисля, няма и никакъв смисъл супер скъпи китари за по 10 бона да са болт-он, ама ей го - на Петручи Мюзикмена и той болт он, горкият...

Навремето Лео Фендер създал болт-он конструкцията, за да може лесно да се сменят изметнатите грифове на дъските му и за да е по-лесна и по-евтина изработката, без много да му пука за тон или състейн на инструмента.

И ето ти една криворазбрана тенденция - сега почти всяка фирма печата болт-он китари. Без батковците от Гибсън - те предпочитат да продават качествени инструменти.

С усмивка наблюдавам как хората, робуващи на марки, купуват прескъпи болт-он китари, при положение, че за същите пари има прекрасни нектру и сетнек инструменти.

 

Но да се върнем на темата: Същото е и с липата - има далеч по-добри неща от нея, но Ибанец си правят дори скъпите модели от липа, защото това се е наложило като тенденция от времената когато са били малка лютиерна, копираща чужди модели и стремяща се да спести някой лев от материали.

 

Междудругото, има нек-тру модели на Ибанец, които са махагонови и са по 600 долара. Това е изключително добра оферта.

Бърз пример: ТУК

 

PS:

По въпроса за това дали един и същ адаптер, сложен в различни китари си звучи еднакво: Звучи коренно различно, според китарата.

Съвсем наскоро правих тестове, може да ви пратя и семпли.

 

 

_

Редактирано Януари 13, 2009 от the_gorer

[prayer4eto]

Какъв е проблемът на липовото тяло ? Абсолютно никакъв.

 

Ето и едно семпълче на липовия ми Ибанец - от бридж към нек. Пет степенен суич, конфигурация H-S-S:

 

1. Bridge

2. Bridge - single

3. Middle

4. Neck-Middle

5. Neck

 

Тонът е различен, но не и беден.

[Black Bird]

Чудесен звук!

[fluti]

Дето се вика по чуждоземните форуми - Не хранете троловете!

Пожелавам на всички такова самочувствие. За да успее човек в живота в днешно време, винаги е добре самочувствието да изпреварва поне малко способностите и знанията.

А, и още един лаф се сетих - тези които знаят най-малко го знаят най-силно.

[ciriljhonson]

Наука от къде 3000 години,та чак до наши дни.

 

АКУСТИКА

Акустиката е възникнала още в зората на човешката история вследствие на интереса на хората към музиката. Първоначалните познания в тази област са имали чисто емпиричен, а често дори и мистичен характер. Например, китайският философ Фохи, живял около 3000 години преди новата ера, се е опитвал да намери връзка между височината на тона и петте елемента — земя, вода, въздух, огън и вятър.

 

В общ план, понятията на древните източни народи като китайци, индуси и араби в областта на музиката и акустиката значително са се отличавали от съвременните — индусите в своите музикално-теоретични трудове „Морето на звуците“ и „Огледало на музиката“ разделят октавата на 22 тонални промеждутъка, а арабите разделят октавата на 17 тона.

 

За първи път в музикалните теории на древните гърци се появяват много елементи, приближаващи се до съвременните теории. Питагор Самоски, повече познат като математик, допълнил тоналната скала на орфеевата лира, която съдържала само до-фа-сол-до, до пълната диатонична гама до-ре-ми-фа-сол-ла-си-до. Пак той е открил връзката между дължината на струната или тръбата на музикалния инструмент и височината на тона, а Квинталион доказал с помощта на сламка наличието на резонанс на струната.

 

Първите сведения за физическата природа на звука се отнасят към V век. Учените Архелой и Зенон, които принадлежат към различни философски школи, са смятали, че звукът е процес на свиване и разреждане на въздуха. Най-точна формулировка намираме във втората книга на „Физика“ на Хрисип: „Чуването става, защото въздухът между слушателите и звучащия предмет се колебае кръгообразно, а след това се разпространява като вълни и достига ухото подобно на водата във водоема, която се раздвижва във вид на кръгови вълни около хвърления камък“. Витрувий също е привеждал използвания и до днес пример с водните кръгове за нагледна илюстрация на разпространението на звука, като при това е изтъквал, че за разлика от повърхностните вълни във водата, при звука това разпространение става във вид на пространствени, т.е. сферични вълни.

 

Древните гърци са познавали в общи черти и законите за разпространение и отражение на звука. За това може да се съди от архитектурата на античните театри.

 

Античните артисти са използвали рупора за усилване на говора, а според описанията Александър Македонски е използвал за събиране на войската си рог, който се е чувал на 18 километра.

 

Развитието на акустиката, както впрочем и на всички естествени науки, е било задържано от Аристотел, който смятал, че експериментът е недостойно занимание за един учен.

 

Развитието на акустиката като физическа наука може да се раздели на три периода:

 

Първият период обхваща годините от началото на седемнадесети до началото на осемнадесети век. Той се характеризира с изследване на системата от музикални тонове и техните източници — струни и тръби. Тогава станала известна връзката между височината на тона и броя колебания за единица време, което се споменава едновременно в „Диалозите“ на Галилей и в „Книга за хармонията“ на Мърсен. Последният освен това за пръв път определил скоростта на звука по броя удари на пулса между блясъка на изстрела и възприемането на звука, като въпреки примитивните средства е получил твърде точни резултати. Пак той определил, че скоростта на звука не зависи от височината на тона, като измервал скоростта на звука от изстрел с пушка и оръдие. През 1678 г. Робърт Хук формирал своя знаменит закон за пропорционалността между силата и деформацията, с което създал основата за развитие на учението за звука, а Кристиаан Хюйгенс формулирал принципите на вълновото движение.

 

През седемнадесети век се очертава един стремеж на хората към развлеченията и увлечение по необичайното и вълшебното. Забележителната работа на Кирхер „Фонургия — новото изкуство на отгласите и звуците“ се занимава почти изключително с явленията ехо и шепнещи сводове. В същата книга авторът убедително препоръчва сериозната музика като средство за лечение на ухапване от тарантул. Впрочем, някои хора по това време наистина са смятали, че в затворена кутия вследствие на големия път при многократно ехо, звукът може да се запази дълго време.

 

Вторият период, започващ от началото на осемнадесети век, се характеризира с това, че акустиката се развива като дял от механиката. Тогава се създава общата теория на механичните колебания, излъчването и разпространението на звуковите вълни. Разработват се методи за измерване на характеристиките на звука. Изяснява се физическата същност на тембъра.

 

Учените Леонард Ойлер, Даниел Бернули, Жан Д'Аламбер и Лагранж разработват теорията на колебанието на струни, прътове и пластини и обясняват произхода на обертоновете.

 

За основател на експерименталната акустика може да се смята немският учен Ернст Хладни (1756 – 1827), чието знаменито ръководство „Акустика“ се появява през 1802 г. В него се изследва експериментално характера на колебанията на различни звучащи тела-мембрана, пластина и камбана. Това е ставало п помощта на така наречените „пясъчни фигури на Хладни“ — при посипването на вибрираща повърхност със сух ситен пясък, той се изтласква от зоните, където амплитудата на вибрациите е максимална и се натрупва в зоните с минимална амплитуда на вибрациите, като по този начин те стават „видими“.

 

Англичанинът Томас Юнг и французинът Френел развиват представата на Хюйгенс за разпространението на вълните и създават теорията на интерференцията и дифракцията. Австриецът Кристиан Доплер открива закона за изменение на честотата на звука при взаимно движение на излъчвателя и приемника.

 

През този период Шарл Фурие създава математическия метод за разлагане на периодичните процеси на синусоидални хармоници. На базата на това Херман фон Хелмхолц експериментално анализира звука с помощта на резонатори. Използвайки камертони и резонатори, Хелмхолц успява да възпроизведе различни гласни. Пак той е създал първата физическа теория на ухото като слухов апарат.

 

Свой принос в акустиката са дали Вилхелм Вебер, Готфрид Лайбниц, Симон, Георг Ом, а Лорд Релей обобщава целия този етап в своя класически труд „Теория на звука“.

 

На границата между 19-ти и 20-ти век американският учен У.Себин положил основите на архитектурната акустика. Той открил закона, свързващ времето на реверберация (послезвучене) в помещението със звукопоглъщането, и затова единицата мярка за звукопоглъщане носи неговото име.

 

През месец юли 1861 г. във Франкфуртското физическо общество Филип Рейс осъществява за пръв път предаване на говор по първообраза на телефона, като по този начин поставя началото на третия етап в развитието на акустиката — етапа на електроакустиката. Предложените от него микрофон и слушалка след това били усъвършенствани от Бел (слушалката) и Юз, който предложил въгленовия микрофон, използван и до сега в повечето телефонни апарати. През 1917 г. Венте изобретява кондензаторния микрофон, а през 1924 г. се появява разработеният от Шотки и Валтер Герлах лентов микрофон. Широко използваният в момента динамичен микрофон е предложен от Венте и Терас през 1931 г.

 

Електродинамичният високоговорител във вида, в който се използва днес, е предложен от Гейс и Келог от фирмата Дженерал Електрик.

 

Развитието на електроакустиката продължава и в наши дни, като все още се очакват новите открития, които биха извели електроакустичните преобразуватели и главно излъчвателите на нивото на качествените показатели на съвременната звукозаписна и усилвателна апаратура.

 

ОБЕРТОН

Всеки тон звучи в съчетание с още много други, по-високи от него, наречени обертонове (нем. Obertöne; англ. Overtone). Те се получават в резултат на това, че звуковъзпроизвеждащото тяло, освен с цялта си маса, трепти и с нейните части. Така при трептенето на цялта маса се получава главният, основният тон. Този тон звучи най-силно и се възприема като единствен. От трептенето на половината маса се получава друг — по-висок, от половината на половината — друг. Те се наричат обертонове. Натуралният ред на обертоновете е следният: ако вземем за пръв тон до от голяма октава C, c, g, c1, e1, g1, b1 (си бемол), c2 и т.н. доказани са до 40 обертона, като първите 16 могат да бъдат нотирани на петолиние. Редът, в който се явяват се нарича натурален звукоред.

 

ТЕМБЪР

Тембър (на френски: timbre) е качеството на звука, по което се различават тоновете с еднаква честота, но излъчени от различни източници. Наред с височината, продължителността и силата е една от основните характеристики на музикалния звук. Определящи са тембъра са т. нар. субхармонични и обертонове - тонове, които прозвучават на по-ниска (субхармоници) или по-висока (обертонове) честота от основния тон заедно с него, и възникват в резултат на това, че всяка част от звуковъзпроизвеждащото тяло трепти със собствена честота. Допълнително значение имат съпътстващите звуци, вибратото, акустичната среда и др. При музикалните инструменти основна определяща роля за тембъра имат видът и качеството на използвания материал.

[prayer4eto]

...

 

ТЕМБЪР

... Определящи са тембъра са т. нар. субхармонични и обертонове ....... възникват в резултат на това, че всяка част от звуковъзпроизвеждащото тяло трепти със собствена честота. ....

 

 

В тази връзка и трептенията на задкитарното устройство също оказват влияние

[Baby Thomas]

В никой случай не мога да се съглася с мнението на jororock, че дървото не влияе на тона на китарата. Това е направо като сентенцията: "Яжте лайна! Не е възможно милиони мухи да се заблуждават!".

Айде ша ва замола...

[aam]

Интересна тема.

Любимата ми китара за всички времена е първата моя собствена - дакота червен Fender Musicmaster от 1961 година.

Тялото е липа всчко е оригинално (освен праговете де) и докато изкривено сигурно не съответства на свуковия идеал на повечето съфорумници, чистия звук по мое убеждение ще задоволи и най аудиофилните изисквания. Отгоре на всичко китарата е звяр спрямо динамика и "усещане" и много приатно компрессира. Значи горе долу точно обратното на това което пише при Warmoth.

 

Това обаче се отнася (за мен и по мое усещане) само за този и подобни модели. Модерни изработки от липа съм пробвал но за мене е буквално умряла работа. Трябва обаче да подчертая, че все бяха сравнтелно среднокласни китари и звукови идеали са нещо много субективно.

 

Много ми стана интересен коментара за "металните" китари. Преди около 10 години се сдобих с една Travis Bean 500, тогава още не бяха цифрите които са сега и си мечтая за група, в която мога да свиря тази китара (в сегашната е чист абсурд). Между другото според спомените ми Travis Bean е първия който е произвеждал такъв концепт в по голям мащаб и до колкото се сещам, човека от Kramer Guitars първоначално му е бил партньор.

 

Сега, не ги знам тези Westone историй, но моя TB 500 е само с алуминиев нек (one piece, neck through) и така брутално пробиват високите и високите среди целия микс, а тялото му е все пак дървено. Това определено е много специфична и претенциозна китара.

Адапторите са оригиналните Алнико5 П90 модели на Тревис Бийн, от чисто любопитство ги бях монтирал в една друга П90 китара ('56 Goldtop RI, вече я нямам) и въобще неизненадващо се явиха като обикновенно звучящи, малко по мощни П90 с много среди и стегнат лоу енд.

 

Спрямо твърдението, че самите адаптери и дебелината на струните са определящия елемент за звука на една китара, едно бързо сравнение в магазина на доверието на примерно два елементарни, еднакви телекастера - 1 с тяло от елша и 1 с тяло от ясен - ще стане излишна всякаква дискусия.

 

Поздрави

аам