Дилема, хах.

[docc]

..... махагоновите грифове обикновено ги правят малко по-дебели, защото дървото се огъва малко по-лесно от явора, а и не е толкова еластично - чупливо е. .....

..... Плюс това, по-дебелия гриф често дава ... ... по-малко глухи тонове.

 

[Evtim Djerekarov]

Така е - махагона е по-чуплив и не е така жилав и еластичен както явора. Не мисля, че има спор по тоя въпрос. Красноречив пример са многото отчупени глави на LP-та, паднали от стойките си.

За глухите тонове - чел съм го, не съм провеждал експерименти, но ако имаш желание, просветли ни на по въпроса, евентуално съчетано с линкове към съответната литература с обяснения.

Редактирано Декември 16, 2008 от Evtim Djerekarov

[James Hetfield]

Подкрепям мнението за свикването. Старата ми китара е с тънък гриф и като дойде Richwood с дебелия гриф и както си бях свикнал първоначално малко куцах, но с времето свикнах. Китарата е тип Les Paul и там също адаптерите глъхнеят и се налага на симулациите да слагам един графичен EQ с набичени високи да поизбистря звука.

[sevenstring]

Значи, самият гриф на Винтиджа далеч не е особено (ако въобще може да се каже, че е) неудобен поради дебелината или ширината си (казвам го като човек, свирил доскоро само на страт и суперстрат китари).

 

Сглобката с тялото е отделен въпрос. Свиренето на високите позиции (и тука не говорим за 12-то прагче, а за 17-то и нагоре, примерно) наистина си е зор, сравнено с повечето други ел. китари, но това си е характерно за Лес Пол конструкциите въобще (т'ва май го пиша за втори път днес). За сметка на това последните имат редица други достойнства, на които обикновено се отдава по-голямо значение.

Редактирано Декември 16, 2008 от sevenstring

[Evtim Djerekarov]

Не бих казал, че свиренето на високите позиции при LP е крайно неудобно. Може би малко по-навътре трябва да се бръкне, отколкото при 21/22 позиционни страт/суперстрат. Нямам сега ЛП под ръка за да кажа със сигурност, но ми е правило впечатление, че без проблем достигам 22-ро прагче. Може би защото имам по-голяма ръка, не знам.

Иначе профила на винтидж е нещо като C-shaped - приятно объл е, без да има убиващи "завои" по профила.

[sevenstring]

^Ами, въпрос и на ръка, и на лична постановка е вероятно.

 

Остави размера (който, както винаги, не е без значение), но предполагам, че, който е свирил по-сериозно класическа китара и е запазил "педагогически правилна" (ако може така да се каже) постановка и на електрическата, определено би се адаптирал по-лесно. Също така зависи и на каква височина си държиш китарата, като свириш прав - аз лично се гъзарея от край време с китара почти до коляното, което определено не помага.

 

Между другото, ако се вгледаме във видни ползватели на Лес Пол, прави впечатление, че и Слаш, и Зак Уайлд, държат китарата много ниско през повечето време, но я вдигат на коляно и по всякакви други начини и се кривят мощно, когато свирят сола на по-горните прагчета. За Джими Пейдж също се сещам, макар че той май не се кривеше много ...

Редактирано Декември 16, 2008 от sevenstring

[MrDeath]

Лес пол под топките е класика. После щеш не щеш кривиш се. В интерес на истината малко хора свирят Петручи стайъл с лп китари, но и не много шрЬОдери я предпочитат. Иначе с класическа постановка, на повечето китари е зор по високите позиции, иска си поне малко кривене.

[Vasil Pavlov]

Не съм пробвал и двете китари, за да мога да дам компетентно мнение, НО аз самия от 1 година свиря само на ЛП тип китара - Винтидж ББ100 или нещо от сорта(черната от РФ) и понеже бях свикнал на страт тип китара в началото ми беше зор, но след 1 седмица вече имах чувството, че тая китара цял живот ми е била в ръцете... Наистина на 22 позиция се достига малко по - трудно, особено когато трябва да се направи и извиване с вибрато, на моменти става малко по - трудно, но мисля, че като цяло Винтиджа е страшно удобен.

[Hillbilly]

Лично пробвах Винтиджа наскоро , с големи очаквания , но бях раззочарован.Най-вероятно защото съм свикнал на тънки грифове

В сравнение с Гибсън леспол-студио грифа му е страшно тънък (поради което и не ми е удобен много),от тук мога да кажа по това мнение

Свиренето на високите позиции (и тука не говорим за 12-то прагче, а за 17-то и нагоре, примерно) наистина си е зор, сравнено с повечето други ел. китари, но това си е характерно за Лес Пол конструкциите въобще

,че наистина си е зор на китари с тънък гриф като Винтидж,но при Гибсън (поне при моделите с по-дебел гриф) не усещам такова натоварване на ръката.

А за Винтиджа мога да кажа само,че има много добре звучащи бройки,които трябва да се избират,обикновено измежду сънбърст моделите,(защото на тях слагат вид махагон за тяло и не от 10 парчета) и сток адаптерите трябва да се сменят (освен ако не сте фенове на мътния звук).

[pepata]

Между другото, ако се вгледаме във видни ползватели на Лес Пол, прави впечатление, че и Слаш, и Зак Уайлд, държат китарата много ниско през повечето време, но я вдигат на коляно и по всякакви други начини и се кривят мощно, когато свирят сола на по-горните прагчета. За Джими Пейдж също се сещам, макар че той май не се кривеше много ...

Не е съвсем по темата но единствения китарист който аз съм виждал да държи китарата толкова ниско и да свири перфектно без да се кълчи е Doug Aldrich винаги съм му се възхищавал много

[bluelemon]

 

Азрут е пича ама като гледам може да се почеше по коляното без да се навежда и да събере задните части на Джей Ло в шепи

Редактирано Март 17, 2009 от bluelemon

[Slacoth]

Не съм много подготвен затова как точно да се обоснова, но аз си имам своя класификация по въпроса основана на базата на тоноизвличането.Ако оставим естетичните разлики настрана, моето мнение е такова:

1. Ако ще ползваш схемата "китара+кабел+амп" вземи си китара LP или SG.

2. Ако схемата е "китара+процесор+усилвател" една "ШРЕД" китарка ще върши работа.

Другите критерий са комплексни.

 

За да запазиме дорият тон - никой не задължавам да се съгласява с мен.

[lizardman]

^Щом не задължаваш, значи не се съгласяваме.

[Бицев]

...естетичните разлики настрана, моето мнение е такова:

1. Ако ще ползваш схемата "китара+кабел+амп" вземи си китара LP или SG.

2. Ако схемата е "китара+процесор+усилвател" една "ШРЕД" китарка ще върши работа.

Другите критерий са комплексни...

 

Не е непоклатимо като Стария Завет, а и живота не е така черно-бял и е малко по-сложен, но не е лишена от логика такава позиция.

 

Я да си вдигнат ръката всички тука, които свирят (сега) и са готови винаги в бъдеще да свирят без процесор? Без дигитални ефекти, симулатори или 'моделиращи' ампове? С чисто аналогова верига от струните до говорителите?

 

Ей тези хора (ако ги има) ми се струва че ще предпочетат 'класически' електрически китари ('олд скул') - по-често Гибсъни и техните имитации, но и Фендери и други исторически типове (макар и в съвременни версии или копия).

 

Останалите (имам усещането, че са болшинство) разчитат за звука на дигитална обработка (понякога дори убедитална). Такава обработка (или 'моделиране') са толкова доминиращи над естествените качества на сигнала, че наистина губи значение дали дървото в китарата е махагон или талашит.(Няма да се учудя ако някои процесори си имат пре-сет програми 'махагон' и 'талашит' - всичко може да се моделира!) Да неговорим за вида на кабела или на струните - процесора ги игнорира и си 'създава' някакъв звук, за какъвто е бил програмиран.

 

В такъв случай излиза на преден план удобството на грифа. Който иска бързи успехи с процесори, също ще го мързи да 'прави' звука с пръстите си (основния начин, по който Големите го правят!!!) - такъв музикант няма охота и да се упражнява дълго за постигане на техника, всичко трябва да му е лесно, китарата да се 'ловка', ако може - сама да свири. Излизат на преден план наистина оптимизираните китари за бързина и отчасти за диапазон отвъд 20-то прагче... (Пък звука все някак ще го докараме - нали затова има процесор!)

 

Разгеле стана дума за техника и бързина. Те, май, Лес Пол и тям подобни китари (да не говорим за Фендерите) са, ако слушам някои хора, само за бавни пиеси в ниския регистър? И за несръчни китаристи дето не могат да 'шред-ват'?

 

Абе, тогава Hellecasters защо не свирят с Ibanez? Или са несръчни и бавни - като в

, например?

 

За всеки музикант си има инструмент - и обратното, никоя серийна китара не се поризвежда само за да виси по магазините - за всяка си има хора, които именно такава предпочитат. Аз лично предпочитам... от всички по една (Де да можех )

 

А който не му се разкарва надалече, за да сравнява - той няма дилема: направил си е вече избора. За какво агне и за каква дамаджана говориме?

Редактирано Март 18, 2009 от Бицев

[kitaratapesho]

Я да си вдигнат ръката всички тука, които свирят (сега) и са готови винаги в бъдеще да свирят без процесор? Без дигитални ефекти, симулатори или 'моделиращи' ампове? С чисто аналогова верига от струните до говорителите?

 

(вдигам ръка)

 

Ей тези хора (ако ги има) ми се струва че ще предпочетат 'класически' електрически китари ('олд скул') - по-често Гибсъни и техните имитации, но и Фендери и други исторически типове (макар и в съвременни версии или копия).

 

2:0 за Gibson

 

да 'прави' звука с пръстите си (основния начин, по който Големите го правят!!!)

 

...и ето това вече си е приказка... глас в пустиня, но все пак... глас!

 

 

Поздрави,

 

Петър

 

П.П. Аз бих избрал Лес Пол копието. Мнението ми е по чисто лични предпочитания и вкус и не се базира на никаква логика!

Редактирано Март 18, 2009 от kitaratapesho