Pink Floyd - Comfortably Numb (Last Solo cover)

[DANEV]

 

[musicman]

Страхотно! Някой ден трябва да разкажеш за звука на Гилмор, ама може би в отделна тема за да я видят всички.

[DANEV]

Много благодаря!

 Ще напиша тук, а следващия път като поствам някакъв Флойдски кавър ще напиша и за звука.
В този случай използвам:
Fender Stratocaster Custom Shop Limited Edition 1957
Mesa Boogie Lonestar Special 1X12 озвучено със Shure SM-57 и Sennheiser E906 разделени вляво и дясно.
JHS - Double Barrel с включени и двата канала и левия на червено. Драйвовете и на двата са по средата. Тонът също.
TC Electronic Flashback X4 delay
Strymon Flint Reverb

Софтуерно съм изрязал ниските от китарите и съм буустнал високите, което помага за доближаването на звука според мен. Добавил съм 2 вида ревърб, 1 дилей и сатурация. Повечето плъгини са на Fabfilter. Единия ривърб, който се води vintage е на Valhalla.

Същите неща съм направил сега и с кавъра на Time с разликата, че сигнала ми е по "wet" и хардуерно и софтуерно (повече дилей).

Основното при правенето на добри кавъри според мен е да се стараеш като свирене да се доближиш до оригинала. Да слушаш много съответната песен, отделно да я слушаш забавена и с изолирана китара... Поне това е моят начин. За Флойд се занимавах много покрай трибюта, който правихме и песните съм ги слушал по всякакви начини много... В случая на тези 2 кавъра не съм отделял кой знае колко много допълнително време. Последно време гледам да не се вглъбявам чак толкова, за да видя какво ще стане ако все пак не се задълбоча наново толкова много и съответно да вложа и от себе си или поне от това как ми звучи в главата.

Редактирано Декември 11 от DANEV

[musicman]

Съгласен съм, че всичко е в пръстите. Подготовката също е доста важна. Обаче така като гледам само за китарата знам със сигурност, че Дейвид използва Фендер, макар и (може би) не точно този модел. Обаче другите неща със сигурност са различни, а ти пак си постигнал неговия звук. И сега ще вземе да се окаже, че няма значение с какво свириш, важното е как пипаш и как си се подготвил

[DANEV]

Със сигурност пръстите са по-важни. Дълги години свирих само с Гибсън и съответно съм свирил Vai, Blackmore, Gilmour. Поствам изброените, за да чуете как звучат с Гибсън: 

В допълнение и Dire Straits - Sultans Of Swing.

Само първите две са записани със звукова карта и микрофони, защото преди това нямах и това. Но мисля, че се придобива представа. Не казвам, че апаратурата няма никакво значение, но другото със сигурност е по-важно, а и понякога липсата на точната апаратура може да те накара да търсиш начин с твоята да се доближиш и така... Както и липсата на ефекти да те накара да търсиш начин с пръсти да създадеш някой. 

[yamaha]

2 hours ago, musicman said:

И сега ще вземе да се окаже, че няма значение с какво свириш, важното е как пипаш и как си се подготвил

Понякога съм се изумявал как някой, който наистина може да свири, успява да изкара невероятни нюанси на някакво базово пиано от рода на P-45 и в тоя момент се сещам за колегите, дето питат в темите какъв "по-качествен интерфейс" да си вземели, че да им станел по-як звука, при положение, че и в момента разполагали с нелоши интерфейси. Якият звук няма да го постигнеш с нов интерфейс, а с качествено свирене, а Данев го може това...просто му се отдава.

[Koobenot]

Няма как да не се съглася за това с пръстите. По случая да кажа един анекдот, дето знам от баща ми покрай разни странствания из Скандинавия:

Quote

Двама китаристи излезли края на 80-те години на миналия век с разни "Български Маршали" / Вермони да свирят с банда нейде из Скандинавия. Всичко точно, посъбрали някоя пара и решили да се поглезят и да си купят нещо по-актуално. Речено – сторено, отишли в местния музикален магазин, изборът – класика в жанра, Фендър лампов усилвател и Фендър Страт и двамата с еднакви покупки! Разплатили се, прибрали техниката и на вечерта всеки си свири в неговия бенд. След работа се събрали и почнали да дискутират, първия попитал:

– Как е ампа, китарата? Всичко точно?

Другият отвърнал:

– Абе нещо не ми звучи.

Усъмнил се неговият приятел и решили да направят експеримент – на другата вечер разменили китарите. Свършило участието и отново седнали на разбор:

– Как е с другата китара?

– Абе пак нещо не ми звучи.

Приятелят му се запритеснил и започнали поетапно да разменят – усилватели, кабели, настройки 1:1 и все нещо не му звучало на единия. Затова решили да се съберат на troubleshooting сесия и да видят кое откъде, що и какво. Свирнал първият, дето бил доволен от техниката, дал я на другаря си ... и той свирнал, така няколко пъти, разменяли ампове, пера, кабели ... и накрая доволният го погледнал леко тъжно, потупал го по рамото и му рекъл:

– Абе ти хубаво даде няколко хиляди за китара и амп, ама да беше дал още няколко хиляди за 2-3 нови пръста ... 

Та така с китарите и амповете ...