Jump to content
Българският форум за музиканти

Въображаемата топлина на грамофонния звук


Recommended Posts

Пиша този пост с цел да събера максимално много хейт във форумното общество и да създадем небивала по рода си и размер вакханалия ... :greenball:

След тази апетитна интродукция искам да пристъпя към същността на моите излияния. Имам няколко приятели меломани, които разполагат с "модерни грамофони" вкъщи, кой купуван от магазин за черна техника за 100-200 лв., кой се изръсил с някой и друг лев отгоре от по-специализиран магазин за ценители и всичките до един ми обясняват: 

"Абе, да ти кажа има една характерна топлина в звука на плочите, някаква магия, не е като Spotify/Apple Music/YouTube ... "

Като всеки средностатистически любознайко се позачудих какво АДЖАБА имат предвид тези хора. Тук искам да направя една важна вметка и да кажа, че тези хора не са музиканти, просто любители на музиката, ходещи по концерти, меломани и прочие. 

И така се развихри моето въображение и седнах многозначително да разсъждавам по този въпрос – какво точно имат предвид хората, като казват думата "топлина"? Очевидно не става дума за разни печки и радиатори, затова реших да запретна ръкави и да обърна Интернетовете и да потърся отговорът на този въпрос. 

Не веднъж наляво и надясно е споделяно мнението, че аналоговата техника давала известна "топлина" на записите и "аналоговият звук бил по-добър от дигиталният такъв". Казах си аз: "Добре, изключваме всякаква цифровизация от уравнението, никакви АЦП/ЦАП-ове, ще караме на аналог. Как можем да постигнем това нещо?" е следващият въпрос, който си задаваме. Като теза, бих поставил правилото, че въпросната "топлина" се усещала само в аналоговият реалм/домейн/свят или там както искате го наричайте. 

Нека си представим следната опитна постановка. Имаме джаз трио, в студио – барабани, контрабас, роял. Всеки е озвучен с микрофони, пуснати в аналогова конзола (от тези дето струват колкото три къщи в Манастирски ливади), аналогови компресори, аналогови кабели, аналогови хора ... пишем върху аналогова лента. До тук добре, "топлината" я пазим, нали? След това от въпросното копие почваме печат върху плочи, касети, други магнетофонни ролки (за ценители аудиофили) с надеждата, че "топлината" ще се запази максимално. Всеки, който се е занимавал със сервизирането/поддържането на грамофон и плочи знае, че иглата се износва, качеството на механичните компоненти оказва пряко влияние върху звука, който се чува, отделно сама по себе си плочата може да се надраска, което внася допълнителни артефакти в звука, качеството на четящата глава също оказва влияние в правилното пресъздаване на амплитудо-честотната характеристика, както и разпространението по стерео спектъра. 

И какво се получава в крайна сметка? Имаме редица механични фактори, които оказват пряко влияние върху качеството и деградацията на записаният звук, че да запазим първоначалната "топлина", която така горещо бленуваме. Да не забравяме, че ако в ходът на годините трябва да печатаме редица плочи, трябва да се грижим за качеството на оригиналната магнитна лента, да бъде съхранявана при правилни условия, да не деградира, да сервизираме магнетофона, през който тя се възпроизвежда и т.н. 

Както може би се досещате, някакъв умен човек се е светнал и си е казал: "Добре де, не можем ли да си ползваме пак всички тези аналогови технологии, само че след записа върху магнитна лента да направим digital footprint и сигналът да бъде записан върху хард диск, разбира се чрез способите на качествени АЦП/аудио интерфейси, които да сведат до минимум механическата деградация и да съхраним въпросната топлина?" Речено, сторено – отидете в един магазин за плочи и ще видите, че 80% от нещата, които в момента се предлагат на пазара са писани върху плоча от дигитален източник.

Ама чакайте малко – нали в началото си обещахме, че тази "топлина", можем да я пазим само чрез аналогово пазене на сигнала върху аналогов носител? Как тогава въпросната "топлина" я чуват моите приятели, а тя всъщност не би трябвало да присъства предвид технологичния процес?

Реших да ида на гости на един от тези мои приятели и да чуем нещо от грамофонни плочи – имаше такива от digital footprint, имаше и такива от уж "аналогов източник". Сетъпът е средна хубост грамофон в средна хубост HiFi система, дето трябва да пази "топлината" на целият звук.

Пускаме Random Accessed Memories на Dаft Punk – учебникът за съвременен микс и мастер, очевидно digital footprint – абсолютна трагедия. Бял шум от грамофона, произволност на стереото заради някакви физически проблеми, леко деформирана честотна характеристика във високите среди, някоя и друг pops/crackles от самата плоча, колкото и да я пазиш, явно има артефакти на звука. 

Казах си: "Окей, това е digital footprint, дай да видим Brothers In Arms на Dire Straits, ужким било от доверен аналогов източник, от едно време". Резултатът – същата работа както горе, артефакти, гнусотии и прочие, ужким имало запазена "топлина".

След това решихме да пуснем тъпият ми евтин смартфон с един кабел в HiFi системата, при това със записи от YouTube, които са компресирани, на същите албуми, същите мастери, дето уж трябва да звучи "студено" – никакъв шум, по-добър гейн, по-широко стерео, по-добра честотна характеристика и динамика. Забележете, че тук дори не съм подбрал записи с 192kHz/24bit/lossless! В потрес чух мнението на моят приятел, който каза: 

"Не, това звучи студено, не е като грамофона, няма топлина."

Зачудих се какво точно има предвид този човек, като казва думата "топлина". Сетих се за лафът на един наш преподавател в университета, който гласеше следното: "Трудно се намира черна котка в тъмна стая, особено когато тя не е там."

Не знам за вас, но аз нямам стотици хиляди долари/левове/лири за да поддържам грамофони/магнитни ленти/плочи и да ги запазя в онзи перфектно изящен вид както в първият миг, когато е бил направен записът и да се наслаждавам на онези добавени 5% качество, които имагинерно бих изкарал от такъв тип система. Ако има някой човек, с  по-изтънченa постановка, нека хвърля камъни по мен и да ме просветли, моят случай не е такъв. Така и не можах да чуя така очакваната дълбоко пазена от мен "топлина", за която всички ми обясняваха. Или съм глух, откровено луд или странна комбинация между двете, която също допускам. :)

Оказва се, че за мен думата "топлина" като слушател е делюзия на преживяване, при което:

  • слушателят се наслаждава на факта, че слуша музика от аналогов източник, макар и с компромисно качество
  • деградациите по звуковата верига, включващи изкривен стерео спектър, пукания, шъшкания и съскания му доставят удоволствие и го карат да се чувства по-аналогов и истински, нищо, че слуша от източник digital footprint
  • грамофонът, от който се слуша е прилежно поставен на рафт, наред с книги, енциклопедии, часовник с кукувичка, аквариум, камина, хубав килим и други важни елементи, които придават усещане за домашен уют и топлина, било то физическа, както и звукова
  • безкрайното разглеждане на обложки и плочи, както и образът на въртящата се плоча води до същото усещане за "топлина"
  • приятната компания с добри приятели, с чаша уиски в ръка допринася за чувството на "топлина"

Така че следващият път, когато поредните фокусници ви обясняват за "топлината" на аналоговият звук при грамофоните, силно се замислете какво и как слушате. Знам, че е модерна гъзария да имаш такова нещо вкъщи, ама нека си зададем елементарния въпрос – качество ли гоним или мода?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Koobenot changed the title to Въображаемата топлина на грамофонния звук

Наскоро гледах едно видео което ми хареса

и също отдолу един коментар: “Audiophiles don’t use their equipment to listen to your music. Audiophiles use your music to listen to their equipment.” — Alan Parsons

Нямам грамофон, но виждам привлекателността в това да имаш, и според мен е единствено и само за изживяването, и да имаш колекцията от плочи изложена вкъщи. Ако си има някакви характерни черти на звука, е абсурдно да се говори че е по-добро. Но, нали знаете поговорката за кучето и вкуса...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да се съгласим, че не всички сме съгласни. 

Тук има съществено количество - зависи - зависи от слушателя, плочата, от оборудването и от помещението.

Брат ми има нелош сетъп, като съм му спретнал два лампови моноблока, които плюс едни колони на Монитор аудио и среден клас грамофон (1-3к) предлага различен модел изживяване (за мен изключително в положителна посока), включително и в режим на сравнение - между дигитален източник и винила :)  Не знам топло ли е, студено ли е (всъщност много добре знам какво е и защо е) - но си е различен модел. Дали ти харесва или не - е въпрос на вкус.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

^ В този сетъп най-вероятно голямо влияние оказват и самите лампови моноблокове, нямам спомен да съм слушал музика през такива, но щом твърдиш, че дори при сравнение между дигитален/аналогов източник резултатите са в положителна светлина съм склонен да се съглася. Би ми било интересно някога да чуя нещо подобно, може би трябва да се завъртя в някой бутиков магазин за HiFi/аудиофилски истории.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

С риск да събера хейтърите. Аз не разбирам много и слушам lossless на студийни монитори (някой ден може да си взема и система за калибрирането им според помещението, което ползвам за домашно студио, защото искам да слушам записите без "допълнения" и "подобрения", доколкото е възможно). За мен лично е безсмислено да купувам плочи, които последните години са от цифров мастър (няма как нещо записано от оригинал да звучи по-оригинално от оригинал) или надраскани оригинални плочи записвани от ролкови магнетофони преди 30 години. По повод "топлината" един приятел ми казваше че не харесва CD-тата, щот там всичко се чувало много ясно, а на изтритата лента от касетка е по-добре, без динамика, по-равно, без отчетливост и т.н. и е някак по-топло заради това. Ами аз искам да чувам всеки детайл и всеки тон на всичките инструменти. С динамиката и честотите. Не искам да ми е замазано и равно. Това е все едно една мома да каже, че не иска да се гледа на 4К защото ще ѝ се видят пъпките по-лицето, а по-добре на SD. Много от съвременните записи са на цифров мастър и не са записвани на магнетофон. Това означава ли, че няма да ги слушам? Добре, за ламповите усилватели ако "топлото" е четните хармоници . Добре, да кажем че тези хармоници галят ухото и се възприемат за "топло", но какво общо има грамофона с това, което се възпроизвежда в общия случай некачествено (ако не е скъп) запис презаписан от цифров сорс? Тоест, първо трябва записа, който искам да го чуя в оригинал да ми го развали грамофона и после лампов усилвател да ми го "подобри" и в крайна сметка не е оригиналният запис, а "топъл" запис. Тука има и друг момент който споменават, а той е фетишът към опаковките докато се разглеждат (колкото по-големи и цветни – по-добре), това да гледаш как се върти плочата и носталгията, разбира се. Може би това подсилва усещането за музиката ... не знам. За мен е музиката и всеки тон в нея, не опаковката.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено (Редактирано)
1 hour ago, RevelanFriedman said:

С риск да събера хейтърите. .........Не знам. За мен е музиката и всеки тон в нея, не упаковката.

Всъщност от всичкото, което написа, единственото с което не съм съгласен май е изписването на последната дума. ;)

В темата за "топлия звук" влияят много фактори като психоакустиката, самонастройката, личният вкус, парите, които си платил за скъпия си грамофон Technics, свързан чрез кабели за $$$$ метъра с още по-скъпо струващия лампов усилвател и т.н. Реално обаче много хора се изненадват когато научат, че топлият звук с който те са свикнали, всъщност е бил дигитализиран на някой от етапите още в 80-те години, което е било честа практика. И за финал ще цитирам един форумен пост на аудиофил, вероятно научил малко със закъснение този факт. :P

Quote

Yes I had 10,000 LPs from the early 1980s that sounded great but someone on the forum mentioned they were "digitally sourced" Now I can't listen to them!!!!!!!!!!!!!!

Edit: Минал съм през цялата аналогова епоха - записвал съм на ленти, рязал съм и съм правил снаждания на ленти, все още имам някъде по шкафовете грамофон с магнитна доза и няколкостотин плочи, които отдавна не слушам, на тавана съм пенсионирал 3 триглави дека от най-високия клас и няколко кашона с хромдиоксидни и метални касети, но се почувствах облекчен, когато преди 30-тина години започнах да работя цифрово...първоначално само в някои области, а впоследствие изцяло, но това не ми пречи да уважавам мнението на някой, който няма моите разбирания. :)

Редактирано от yamaha
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

13 hours ago, yamaha said:

Всъщност от всичкото, което написа, единственото с което не съм съгласен май е изписването на последната дума. ;) ...

Трябва да си сложа един коректор, че не съм имал много възможност да уча български език :) Съгласен съм. Всеки има право да изживява музиката по начин, по който му харесва и това усещане е комплексно. Нямам нищо против хората и грамофоните. И това е лично мнение за това, какво търся аз в музиката като човек, който се опитва да свири и да се записва.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

.....RIAA корекцията и грамофоните😉......Дълбочината на улея е фиксирана и нормирана, като дълбочината където стои иглата при възпроизвеждане... зависи от тежеста на дозата както и разбира се в известна степен от самия запис................
RIAA корекцията- се налага по простата причина, че в тази зв.зап. с-ма (както впрочем и във всички аналогови) е почти невъзможно да се запише сигнала директно, тъй като самата система си има собствена честотна крива по редица технологични причини...... При плочата причините са чисто практически - ако трябваше да се записва сигнала без корекция на ниските честоти, трябва да се използва ненормално голяма широчина на браздата, което ще намали силно времетраенето тъй като просто няма къде да се поберат браздите; и освен това максималната амплитуда на отклонение на иглата би станала прекалечо голяма и тя направо би се счупила или износила много бързо. А високите честоти преди запис се усилват, а при възпроизвеждане се намалят, като по този начин ефективно се намалят и високочестотните шумове и пуканки от носителя, които иначе биха били в пъти по-силни;  подобрява се отношението сигнал-шум......Проблема на кристалните дози е, че съпротивлението им е от порядъка на 1 мегаом, а обикновено усилвателите са направени с входно съпротивление от порядъка на омове......Усилвателите ,пригодени за грамофон , имат специален вход ...много по-чувствителен от стандартните входове........грамофон  с динамична доза която дава изходен сигнал около 1-2mV което е доста по-ниско от стандартното ниво, та за целта по-старите усилватели имаха специален вход за динамичен грамофон със съответната RIAA корекция.........

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.