Духовната пустиня България

[musicman]

На 30.08.2019 г. at 10:43, estinto написа:

Публиката не може да е мерило за това колко успешен си като музикант, по тази логика днешните "рапърчета" и чалга дивите трябва да ни слушат за пример, а това май на никого тук не му се иска.

Може и е! Няма как някой без нито един фен да бъде успешен ... каквото и да било. И да, "рапърчетата" и чалгаджийте са успешни независимо дали ни харесва тяхната музика или не. За чалгаджийте не можем да отречем, че хората си ги търсят и си плащат за да ги слушат. За "рапърчетата" - там е по-сложно има два типа, едните продават а другите са медийни звезди. От втория тип не е добре да се взима пример но и те имат приходи.

Във всеки бизнес този/тези, които плащат са мерило за качеството на бизнеса. Сега някой ще каже, че те и наркопласьорите имат доста клиенти... там също си има желязна логика. Каквото и да правиш, ако няма кой да го консумира, по-добре спри да го правиш. По някога консуматорите сме самите ние. Свирим си за кеф, нямаме нито един фен, но на нас ни е гот Само, че когато искаш да продаваш ти трябват клиенти.

[estinto]

Рафо, прав си...може би и болезнено прав, но все пак "успешния" продук по същата тази логика не значи и качетсвен продукт. Както и да е истината е някъе там, нека всеки я намери за себе си!

[musicman]

^ Качеството в този случай е субективно. Знаеш, че там работят супер музиканти, студиата са им супер и т.н. Просто тази музика на нас не ни харесва. Но продукта си е качествен от всякъде.

Както и да е, става дума, че всеки трябва да си намери феновете. Аз чух албума също, определено ми харесва и е добър, но не е точно моята бира.  Номера е Александър да си намери хората, които харесват това, което прави. Те са критерия за това дали го прави добре или не. Ако го пуснеш това на хора, които не слушат такава музика ще ти кажат, че не става - много ясно.

Точно за това, ние с теб Пацо, не сме критерии как се справят чалгаджийте, защото не харесваме такава музика  

[estinto]

Така е!

[greenwood]

UPDATE: 

WorldHasPostRock, канал с над 130 хиляди последователи, промотира и хвали албума ми. За 24 часа албумът има 500 слушания, 70 харесвания  и 10 положителни коментара. Междувременно аз се разстройвам, че българските медии не ми обръщат внимание и не ме рецензират. Явно проблемът е в мен - още не съм проумял колко нерелевантни, незначителни и морално остарели са българските медии. 

[Demiurg]

Понеже гледам, че егото ти пак е повдигнало темата, тоя път ще си позволя да те критикувам.  Можеш да ме мразиш колкото искаш - на мен не ми пука.  Ще ти критикувам продукта, а не музиката.  Музиката ми харесва. Аз освен тежките жици, които свиря, слушам и джазове, пост-рокове, че и такива акустични неща. Както обаче ми прави впечатление, като сравнявам "успешните" (в търговски смисъл) продукти, и твоя - твоята музика изглежда еднообразна.  Нарочно използвам "изглежда", като за по- визуално описание. Да, летят китари, хармонии, разказват се неща....обаче ми стои все еднакво.. Даже и парчетата бъркам.  И като поанализирам това, което чувам, и това, което бих искал да чуя, и започвам да определям тази "еднообразност".
  1 - Еднообразност като сила на звука. Почва си парчето с една китара и звучи с една сила.  На средата вече мелодията се е завързала, влезли са още три китари, общо взето си в кулминацията си.... и парчето е със същата сила. Ухото трудно определя кое ти е силен и слаб момент, тоест - все едно нямаш силни и слаби моменти.  Можех от самото начало да кажа - малка ти е динамиката, но не микро-динамиката на пипането на струните, а динамика в отделните части на парчето.  Нямаш кулминация, нямаш почивки... парчето, че и следващото, че и останалите, просто се леят, и в един момент слушателя престава да им обръща внимание, и звуците просто минават около него.

2 - Еднообразие като инструменти.  Не че трябва да вкараш симфоничен оркестър, но 3-4-5-10 китари са си все китари... Айде и един тромпет някъде, и женски вокал другаде. На мен лично много ми липсват перкусии в тия парчета. Не в негърския смисъл на ритъм, а просто като претупвания в по- силните моменти, като средство за градация и натрупване на напрежение.  Пък и на някои парчета им ходи да има перкусионен ритъм, много дискретен...  Това ще ти разнообрази парчетата и ритмически, и звуково - ще ти даде някакви ниски честоти, каквито в момента нямаш. И от другия край на същата камбанария - едни перкусионни чинелчета, звънчета и камбанки тук-там, ще ти даде и звуково разнообразие в горния край на честотниия спектър.

     Един бас също би отворил много парчетата.  Ама пак-  не в смисъл на ритъм бас, а като нежно мъркащ фретлес тук-там, и да удари по 1-2 тона здраво в по- силните моменти. И дотам.  Без да доминира, само да обогатява.

    Предлагам ти не най-подходящия пример, но това ми попадна сега от нещата, които харесвам.  Мелодията и хармонията се разказват от сакса и пианото - това са твоите китари. Чуй обаче как ги допърват перкусиите и баса,  и се надявам да ме разбереш правилно.  Ако не - живи и здрави ! 
 

 

 

[greenwood]

Човек, изключително много съм ти благодарен за този коментар. Да те мразя?! То идеята на цялата тема е, че на никой не му се занимава да ми чуе музиката и да поразсъждава над силните и слабите й страни. А ти точно това си направил, за което чест и почитания. 

Не си първият, който посочва липсата на разнообразие (и в двата смисъла - динамика и инструментализация), но ти ми даваш най-подробни насоки. 

В следващото ми парче ще има саксофон и кларинет. Подозирам, че това няма да реши проблема, но е стъпка в правилната посока. 

В следващия ми албум ще има перкусия и бас. Може би не във всяко парче, но колкото да се различават по-отчетливо едно от друго. 

Поздрави и успех!

[Demiurg]

    Понеже гледам че мислиш, а не бързаш да се цупиш, ще добавя още малко конкретика.  Слушай това парче аналитично - как се развива, как влизат отделните инструменти, и най-важното - как има паузи. Просто оставя музиката да увисне за момент, за да почне пак.  Така се създава контраст между частите на парчето, който при теб липсва.

 

    И още един пример - тия са МНОГО комерсиални, но и от тях може да се извлече нещо - леките запомнящи се мелодии !  Колко струва и най-добрата музика, ако слушателя не може да я запомни (или поне елемент от нея), че да си я тананика ?  И при тях - развитие, динамика, паузи...

 

Редактирано Октомври 16, 2019 от Demiurg
добавка

[ivanov_ivan]

От скоро съм регистриран във форума, изчетох доста интересни теми и ще си позволя да дам отговор, макар и да нямам никакво музикално образование, въпреки, че свиря буквално цял живот. Според мен всеки музикант трябва да е наясно със следните неща:

1. Да си добър интрументалист, техничар, композитор, НЕ означава непременно, че музиката ти ще достигне до хората и ще ги "докосне";

2. Наличието или липсата на музикално образование или годините стаж като музикант не са пряко свързани с реализацията на музиканта;

3. При правенето на авторска музика личното его трябва да е поставено на последно място;

4. (може би най-важното) Музиката (а и изкуството като цяло) е отражение на душата на артиста.

Аз чух албума, харесва ми какви идеи има, но оставам с цялостното впечатление, че автора е в някакъв застой, може би и от там идва еднообразното звучене. Ако работиш изцяло сам, има голяма вероятност в един момент да зациклиш. Ако си твърдо решен, че никой не е на твоето ниво, за да е достоен да работите заедно, има голяма опасност да се завъртиш в омагьосан кръг и да зациклиш още повече. Опитът показва, че работата в тандем с някой друг може сериозно да изстреля и двамата нагоре - дали като дуо музиканти, дали като основно движещо ядро в някакъв състав или група. Също така смятам, че всеки, който иска да прави авторска музика, трябва да е силно активен в други сфери на живота, които нямат нищо общо с музиката - например работа, спорт, хоби и т.н. Всички странични преживявания натрупват определена емоция у човека, независимо дали позитивна или негативна и в крайна сметка тази емоция се освобождава в музиката и композициите, което е и основната идея - да предадеш емоцията чрез произведенията си. Едва тогава, според мен, на дневен ред идва темата за популяризиране, известност, продажби, медийно отразяване и т.н.

[N.V.C]

Наскоро слушах интересна лекция на млада академична композиторка и музиковед - Анна Виленская: "Постмодерн, метамодерн, композиторская тревога".
Интересни неща разказва - как музиката се мени през вековете, и се твърди че в нашето време (наречено метамодернизъм) идват други подходи към музикалната форма и музиката въобще - сега е различно от времето на класицизма, с неговата хармония, тоналност, строги форми, но вече е различно и от времето на романтизма, атоналната музика и модернизма-авангардизма от XX век.

Преди всичко съм програмист, но напоследък животът се промени и започнах да отделям много повече внимание на увлеченията си в музиката.

Написал съм програми, които преобразуват звука чрез методи от рода на грануларния синтез - звукът се разделя на части и после се ресинтезира нов звук,
който може да бъде със същия тембър и променена височина на тона или с променени други параметри.

Една от възможностите е да се формират "облаци" от звуци, разхвърляни или струпани в пространството.

Задавам си някои по-скоро практически въпроси - въобще дали си струва труда, например да се направи това във вид на хардуерни модули (цифрови модули за Eurorack синтезатор).

Ето две мои работи за демонстрация на тези програми.
В първата съм написал доста неутрална мелодия, която се свири до към средата на парчето без особени промени, след което програмата превръща тази мелодия в купчина струпани тонове (не се държи сметка дали се формират акорди, кластери или друго - произволни съзвучия):

Във втория пример съм надрънкал на клавиатурата нещо неопределено импровизирано,
от което програмата формира струпвания от тонове, като се опитва да размества звуците в пространството:

 

[Лими]

Трижди изчетох написаното и трижди изслушах музикалните примери, но така и не разбрах - така ли ще се композира музика сега и през следващите двайсетина години? А,каква ще бъде музикалната естетика...?

[N.V.C]

On 1/4/2022 at 11:58 PM, Лими said:

А,каква ще бъде музикалната естетика...?

Всъщност приемам критиката ви.

Все пак благодаря за отзива, въпреки че е отрицателен.

 

[RaverWild]

On 1/15/2022 at 1:44 AM, N.V.C said:

Всъщност приемам критиката ви.

Все пак благодаря за отзива, въпреки че е отрицателен.

Чакай, чакай. В случая иде реч за недоразумение. Аз съм програмист, твоите алгоритми не са ми ясни, но от чутото хващам че има приложения. Има хора, които купуват бутични синтезатори и изобщо бутиков хардуеър и правят експериментална музика (дронова музика итн). Присъствал съм на такъв форум и съм ги виждал наживо, плюс че посещавах и такива магазини в Канада.

Лими е прав, но в контекста на "композиране", докато това което ти си направил е по-скоро раздел "обработка на звука", демек модул - както сам си написал. Юрорак - не. По-скоро бокс - кутия някаква с LCD екранче, няколко ротари енкодера и бутона за промяна на параметрите в реално време, поне на някои, клипинг LED... Горе-долу толкоз. Или направи бокс или направи педал. Много малко хора ще клъвнат точно на това, но има потенциал. Просто си избрал много малка ниша.

Вторият пример е приятен за слушане.

[chefovn]

Аз съм най-разочарован от това, че посредствеността е достатъчна за 99% от хората.