Fender_str Отговорено Март 27, 2010 Share Отговорено Март 27, 2010 Хаха хора добре, че има такива теми!!! Вчера подгрявахме Мистър Хард в Усмивка (Варна) и тъй, като барабаниста ни ни заеба 2 дни преди концерта се наложи да правим бекинги с барабани, които така или иначе не бяха много изпробвани и отрепетирани от цялата група, още повече, че някои от тях ги правихме с 2-рия ни китарист в деня на концерта. Отделно на 2-рия ни китарист се наложи да учи 7 песни за 2 седмици, а и не му беше никак това единствената грижа през тия две седмици. Е пообъркаха се нещата малко (да не кажа доста) Хората пак пляскаха, ама и то почти цялата Усмивка беше бълна с наши приятели . Стана ми малко криво след това но сега като пиша тоя пост, а и след като изчетох темата, пиша поста си с усмивка Другия път по-добре Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Fallenblood Отговорено Март 28, 2010 Share Отговорено Март 28, 2010 а гореспоменатият съм аз и нося изцяло вината за всичкото оплескване. вие свирихте съвсем на професионално ниво, а аз само стоях и... звучах гадно... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
dedo pop Отговорено Март 29, 2010 Share Отговорено Март 29, 2010 Първото ми излизане беше преди 31 години и вече не го помня, щото прожекторите ми светеха в очите не виждах нищо. После претръпнах, но най-гот ми беше в 9 клас, далечните 1986-1987 година, когато излизахме поне три пъти седмично и беше пълно са народ. На един концерт някъв се спънал в един разклонител и го изскубнал, в следствие на което останахме без ток, но го набарахме и изяде боя. Последното ни излизане беше пълен аут, щото с целия си акъл сложихме зад нас озвучаването на инструментите, а пък пеенето пред нас. И певачката, дето можеше и без уредба да пее, като викнала в микрофона и и басите изпляскали, ние не знаем, гърмим с музиката, публиката почна нещо да недоволства и по средата на песента се изнесохме. Мнооого готини времена бяха. Сега всеки ден съм пред хора и хич не ми пука. Даже ако народът е малко, ми е дискомфортно. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Fender_str Отговорено Март 31, 2010 Share Отговорено Март 31, 2010 а гореспоменатият съм аз и нося изцяло вината за всичкото оплескване. вие свирихте съвсем на професионално ниво, а аз само стоях и... звучах гадно... Човек нали знаеш, че като се дъни един дъни се цялата група ти не си виновен, че ни прееба "барабаниста ни", а и всички сгрешихме повярвай ми Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Viara Ivanova Отговорено Април 9, 2010 Share Отговорено Април 9, 2010 първата ми изява беше много забавна баща ми по съвет на учителката в детската градина ме заведе в местната школа да ме чуе друкарката как пея като същинско славейче е, отидохме, изпях си Сладкопойната чучулига като съвсем целенасочено пеех викайки: да не би някой от присъстващите да не ме чува добре, разбираш ли хахах. Съответно другарката супершокирана ми каза: "Абе дете!!!Кой те е учил да пееш така бе!!!"-Аз естествено супер гордо отговорих : "Аз сама!" Почти ме взеха, но единственият инструмент вкъщи беше един 40басов Валтмайстер, който беше доста по-тежък от мен, а на никой не му се занимаваше да го мъкне с мен до школата два пъти седмично... и така не станах от ония дето са почнали да музицират от ранна детска възраст...не че не блъсках по две пробити тенджери с радиото, любимото ми парче беше един кавър на Роси Кирилова, на български текста беше нещо като: "Чувствам, че от скоро нещо не върви, някаква умора сякаш ти тежи..." години по-късно чух оригинала на CCR и такава усмивка изгря на лицето ми Иначе тук имам снимка от първата ми документирана "изява". Много се кефех да излизам на сцена може би щото винаги се нагласях с някакви ненормални сценични дрехи, даваха ми някакво самочувствие да бъда нещо по-друго от срамежливото дете, което бях реално. В този състав бяхме студентска парти банда, въпросният гиг е в студентския стол в Свищов, студентски празник на Счетоводство и контрол 98ма . Свирехме 3 сета от по 45мин, 1ви сет Блус Брадърс, 2ри сет латино и 3ти сет известни парчета със смешни студентски текстове (помня единия : върху The Wall на Floyd: "Хей, ректор!Дай ни рокенрол! И по три кюфтета във студентския стол!" Мозъкът на "операцията" беше Калин Крумов, басист и въобще суперкуул човек!! Баси якото време дето беше!! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Angelina Sekulova Отговорено Април 10, 2010 Share Отговорено Април 10, 2010 Ква темаааа! Четох, четох и взех да си спомням. Детски изяви съм имала, макар и не с инструмент. Покойната ми баба, дето й нося името, беше решила, че ще прави от мен и братовчедите ни "изявени деца". Бабса ни скъсваше от репетиции, а аудиторията ни беше... Клуба на пенсионера в Монтана (Михайловград някога). Там бабките пееха стари градски песни и туристическата песнопойка. И играеха части от "Българи от старо време". Ние пеехме детски песни, разбира се. За целта ни се намери реквизит. Бяха ни ушити еднакви панталонки и ризи (саморъчно от баба). В магазина нямаше играчки-китари, но се очакваха. До момента на доставката братовчедите ми имаха спациално купени... метли. А моя милост имаше микрофон - щепсел и кабел от руска ютия!!! Шоу просто! И снимки имаме от тоя период, но не са у мен... Иначе първи и всякакви изяви с хорове и сборни формации не ги броя, както е написал @savov, те изобщо не са притеснителни. Първата солова беше в последните години на гимназията - на градска сцена, в Младежкия дом. Залата беше пълна - поне 800 души. Бяхме направили една формация за госпел-песни. И аз трябваше да пея солата на I Want Two Wings и Swing Low Sweet Chariot. Подготвяше ни учителката по пеене. Даже един приятел ми беше дал плоча на Golden Gate Quartet, та бяхме поизмъкнали идеи от техните аранжименти, имахме си и басов глас, много хубаво беше. Леле, преди сцената, Емата (така се казваше учителката) като ми видя физиономията и рече: "Я дайте малко руж, че Ангелина ще колабира..." Намаза ме, аз стоях "остъклена", като Тутанкамон, а тя, явно доволна от резултата с гримирането, рече: "Нищо не ти личи, само се усмихвай, докато пееш." Стана готино обаче... Издънкиии... мммм да, но май не са ми на "първи участия". Каквото се сетите - бяло петно (забравям и текст, и мелодия на парче, което ЗНАМ и винаги е ставало безпроблемно!) и "зацепвам" чак на бриджа. Ъв корс, бандата обира луфтовете (и не ме намразва!). Влизане на грешно място (щот нема кой да брои...). Или на фестивално участие, след солата в едно парче трябва да вляза с пеене, но ритъм и соло-китарата... са се разстроили. Бре, наближава момент да влизам, слушам единия китарист, слушам другия, викам си: "Дефазирах се нещо, с'я по по-ниската или по по-високата китара да пея? А в най-близкия монитор нямаше и бас - не чувам! (После си слушах и запис, по-нисичко съм го дала в сравнение с първата част на парчето..., да не се напрегна излишно.) Тръпки са си това обаче, леле за какви трансцедентни моменти се присетих - невероятно електричество! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
EvilMaster Отговорено Април 22, 2010 Share Отговорено Април 22, 2010 Днес ми беше първата изява, хах... Учителката по музика ми каза, че искала да дойда да изсвиря нещо пред така наречения "клуб по музика", след известно умуване реших, че ще свиря You Are Wonderful Tonight, обаче не ми остана време да я науча и реших, че ще свиря Enter Sandman Излязох пред "публиката" (състояща се от 15-20 3-4-класници), обявих какво ще изсвиря, изкарах цялото парче с поглед забит в земята, след което отпраших за часа по химия. Въпреки че се притеснявах (почервенях и се изпотих xD), сбърках само на 1-2 места, а и "публиката" надали ме е усетила... Изобщо, не беше толкова зле, колкото очаквах Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ViciouS Отговорено Май 16, 2010 Share Отговорено Май 16, 2010 Според мен най-важното е да си уверен и да се движиш на сцената,да си енергичен ако си фронтмен.Така хем ти се отпускаш хем публиката полудява! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
JD Отговорено Май 26, 2010 Share Отговорено Май 26, 2010 Картинката: Дидко (от Д2 сега) и аз във видинския Драматичен театър - 1 микрофон, който той държи между двама ни, аз с китара и врещим заедно! Публиката ни изтрая да изсвирим 3 парчета, бяхме много доволни. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
BOSH220V Отговорено Октомври 1, 2010 Share Отговорено Октомври 1, 2010 Hallo Ами аз и мойта 1ва група напраихме също така 1вата си изява във физкултурния салон на даскалото пред учителския колектив. Естествено точно тогава решиха да ни посетят всички гадости за коит моиш си помисли (или поне така ни се струваше) Като за начало нямаше къде да се пее - без микрофон и нещо на което да се пусне тоя микрофон. С госпоицата по физическо фърчахме с колата за да зеем 1 уредба, коят в крайна сметка не проработи. По късно малко преди свирнята на 1я китарист му са скъса струна, за 1ви пък в китарната му "кариера", че не знаеше ко да прави. Хуу че аз съм видял сметката на мноо струни че му я опраих. Разбира се и аз пострадах. Бях са навел да опраам кубето на мойта китара и басиста реши че тряа да ми вкара един ключ в окото(без да иска разбирасе).Та голямо гърчене беше. Ще попитате "Ами на барабаниста ко му са случи?". Ами даа точно така НЯМАШЕ. Просто още няахме мераклия да блъска а и няаше на кво. Както и да е. Да стигнем до самото "участие" (да това са поредните кавички в този отговор). Вокалиста не знаеше къде да си сложи ръцете и хич не са чуваше (може би и двете поради липса на микрофон). Свиренето беше пълна какафония. А когато и аз реших че ми са пей забраих текста и минах с класическото "Ла-ла-ла". Това не попречи на добрите даскали да ни са радват, че даже и автографи искаха та така Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Darius a.k.a. The D-Man Отговорено Март 4, 2011 Share Отговорено Март 4, 2011 аз не че съм имал повече от 3-4 "изяви" (без да броим тези на театралната сцена), ама най-първата бях сам пред класа в час по музика по идея на няколко съученици. И така, излизам, настройвам дистера на малкия амп на някого другиго от даскалото и... никва идея кво да свиря. след секунда две 2рият китарист на "групата" ми се провикна със съдбовното словосъчетание: HOLY WARS........ и аз, да не стана за резил че не знаех цялата песен, почвам солото, което учех от около месец. Стана нещо хубаво, ама естествено не се доближаваше никак до г-н Мъстейн. после малко Параноид и Highway star на Пърпъл. 1 седмица по-късно, двамата със гореспоменатия колега китарист свирихме заедно пак пред класа, Параноид (пак ли ве) и две песни на една варненска група наречена Арсенал (много близки до Моторхед като звук, а и колегата ходи на уроци при китариста им - Мати). Няколко пъти се наложи да си настроя звука на усилвателя (улеснено благодарение на дист-педала) защото се разминавахме доста, а и по едно време ми изскочи перцето от ръката и аз вместо да бъркам 2 минути в джоба да взема резервата, се наведох бързо да го вдигна и гафа не се разшири (свирихме седнали). После свирихме (пак с него) в пълен състав на едно парти, ама само популярни парчета + едно от тия на Арсенал дето свирихме пред класа. Там вече немаше гафове, поне откъм "сценично поведение" или озвучение. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
blr Отговорено Март 4, 2011 Share Отговорено Март 4, 2011 Първата ми изява е била толкова отдавна, че вече почти не я помня. Помня обаче единственият път когато се бях попритеснил, беше на един фестивал на стадион "Академик". Ще да е било лятото на 1989. Имаше към 5000 души. От групите свирили преди нас знаехме, че в мониторите на сцената не се чува почти нищо, та тогава бях малко уплашен, но си изсвирихме парчетата. Нямах никаква представа какво се е чувало в публиката. После ми казаха, че е било много добре и вокалът пеел страхотно. Явно не бяха сбъркали по отношение на вокала защото Наско и до днешен пее и стана известен с БТР. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
angelvoice Отговорено Април 9, 2011 Share Отговорено Април 9, 2011 Не намерих такава тема, така че реших да пусна... Как преодоляхте притеснението, когато за първи път излязохте да пеете/свирите пред хора? Как мина представянето ви? Бяхте ли уверени в себе си? Когато си фронтмен, какъв е номерът да не се спечеш зверски, когато публиката зяпне в тебе? Също и какво се прави, когато на човек му се случи гаф на сцената (например китаристът вземе, че изтърве перото или скъса някоя струна; барабанистът прави така, че изтървава палка и тем подобни)? Хубава тема, макар и малко излагация Спомням си всичко все едно е днес, не забравям важните неща. Не помня само незначителните. Първата ми изява на сцена с микрофон...Бях пълен гипс докато не запях после напрежението намаля. Справих се добре макар, че преди това ми беше адски странно как ми звучи гласа през микрофон. Хах! Но лично мен сценичната треска винаги ме тресе докато не запея първите думи, след това всичко е наред Само имам някакъв смътен спомен, че е имало случай в който гласа ми трепереше но и да е било е било само веднъж. Но след всички изяви притеснението намалява. Първата ми изява на пиано, реално си беше на един голям концертен роял, същото напрежение но забравих за него тъй като си имах огромна прича да свиря. Загубих любим човек и исках да свиря за него...Изсвирих всичко без грешка. Обаче за сметка на това на втория концерт зациклих и не можах да продължа, което беше замаскирано с аплодисменти голям ужас, срам и смях, но чак сега, а тогава ми се плачеше вътрешно! Приех го много драматично сякаш целия свят беше свършил... )) След повече изяви стреса и напрежението намалява. Според мен, не спичаш зверски само когато имаш опит на сцена и то не 5-10 или 20 изяви за няколко години. А поне седмично по 4-5. И още нещо мисля си, че всеки има гафове няма начин все пак изпълнението е на живо, а не на запис. Да махнеш грешката при записа и все едно не е било. Най-добре е в такива случаи да се каже нещо на шега, поне аз така мисля 1 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
bobomarinov Отговорено Април 30, 2011 Share Отговорено Април 30, 2011 На мен първата ми изява беше преди 2 дена.Точно когато започнах да свиря ръката бавно започна да ми се схваща и да става все по дървена.На всичкото отгоре си бях заврял кабела в джоба и не можех да го намеря известно време.След това се оказа ,че той е бил оплетен .Когато дойде време за солото ръката ми беше ужасно дървена.Сбърках няколко ноти и след това забравих докъде съм стигнал и реших да импровизирам.Най-интересното е клипа Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ultramega Отговорено Май 1, 2011 Share Отговорено Май 1, 2011 Иска си се кураж да излезеш съвсем сам на сцената Не се коси за солото не е толкова зле Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.