Джаз импровизация.

[Vlad]

Как мислите - какво е необходимо за една добра джаз импровизация? Трябва ли да заучаваме чужди импровизации? Необходими ли са теоретични познания и от какво естество? Задължително ли е за един съвременен джазмен да е нотно грамотен? Има ли връзка между техническото овладяване на инструмента и качеството на импровизацията? Можете ли да обобщите какви препятствия трябва да преодолее един музикант, за да достигне свободата на изказа, необходима за импровизацията?

 

Моля за отговор не само джазмените, но и останалите колеги. Само моля да пишете в началото на мненията си дали се занимавате с джаз импровизация или не, за да видим и двете гледни точки /представи/!

 

Влад

Редактирано Януари 3, 2007 от Vlad

[daniel.hristov]

Здрасти,

 

От време на време се мъча да импровизирам - колко се получава е друг въпрос.

 

Въпроса е огрмоен, затова ще опитам да ти кажа какво мисля по въпросителните които си сложил:

 

Трябва ли да заучаваме чужди импровизации?

Мисля че трябва да разучаваш (да слушаш и да се мъчиш да свириш) всякаква музика която те привлича. Ако нещо много ти харесва не е лоша идея да го изсвириш за да го осмислиш по-добре. Разнообразието е голяма сила когато дойде до импровизация.

 

Необходими ли са теоретични познания и от какво естество?

Според мен си трябва. Естествено целта е да постигнеш усет кое как звучи (например определен лад срещу определена хармония) а не сухи знания.

 

Задължително ли е за един съвременен джазмен да е нотно грамотен?

В никакъв случай не пречи.

 

Има ли връзка между техническото овладяване на инструмента и качеството на импровизацията?

Две мнения няма - техниката те развързва да изсвириш това което искаш и без нея не може.

 

Можете ли да обобщите какви препятствия трябва да преодолее един музикант, за да достигне свободата на изказа, необходима за импровизацията?

Много свирене му е майката. Добре е човек да експериментира много с различни неща и срещу различни хармонии - случва се и най-нелогичните и неочаквани неща звучат страхотно. Трябва да се свири много с различни хора - от всеки има какво да се научи. Даже и да не се получава особено добре (както е при мен) важното е да ти харесва

 

Поздрави, Дидо

[Steppenwolf]

С импровизация по-скоро не, към момента все още нямам MIDI клавиатура. С теория (теории) - да, интерес ми е. Както съм споменавал (може би), имам най-изявен интерес към електронната музика, което въобще не пречи там да се прилагат тези неща. Напр., Жан-Мишел Жар издаде 1-2 електро-джази албума преди време.

 

Мисля, че разглеждането на чужди импровизации показва нещата в действие, приложението на похватите, теорията, както може да подскаже и за някоя тънкост. Като погледнем и към класиката исторически, прочетем за някои от великите композитори, ще видим, че и те са се запознавали и разглеждали творчеството на предшествениците си, някои от тях дори са им станали вдъхновители и са им въздействали. Това е еволюция.

 

Теоретични познания мисля, че определено са необходими. Какви - от естество джаз хармония. С разбирането й не само ще може да се анализира музиката и да се схващат уж несвързани хармонии (някои и от различни гледни точки), но и ще е полезно за импровизиращия, подхранваща го с познания и подсказки от сорта напр. срещу какъв акорд какъв лад би звучал, какви тежнения може да добави, къде и как би могъл да рехармонизира и т.н.

Vlado_Abroad се потруди и пусна преди време една добре написана такава тема, обхващаща част от това, и бе добавил "за мързеливите", т.е. тези, които ги мързи да вникнат и разберат принципа и защо може да свирят вписаното там, а не да го зубрят - това би им отворило много врати още. Мисля, че то + слуховото свикване и упражняване на тези неща е крачката към следващия етап след многото мислене - сливането, момента, в който просто се свири вече интуитивно и не е нужно музикантът да мисли, а нещата са вътре в него.

 

Дали е задължително един джазмен да е нотно грамотен - по-скоро да! Дори да не помни с абсолютно всичките означения на нотацията. Това би му дало основа и би го улеснило при заучаването на споменатото по-горе, разчитането и анализа на творби, би му предоставило достъп до повече ресурси.

 

Мисля, че връзката с инструмента е от съществено значение за свободата на изказа.

[TONY]

Sting го е казал - Let your soul be your guide

ако изобщо някога го постигнеш - си постигнал ниво

MASTER JEDI

 

 

не разбирам много и лично не сьм постигнал в импровизациите нещо сьществено,

но така ми се струва че е

[alis]

Аз не съм джазмен-ка, опитвала съм да импровизирам къде успешно къде не чак толкова..

Ще си позволя да пиша по темата,но от гледна точка не само на джаз импровизацията,а за импровизацията като цяло.

Според мен стиловете в музиката са възникнали спонтанно и ако искаме да подръжаваме на даден стил трябва малко или много да го имаме в "кръвта си"като чувство и темперамент,като начин на мислене...Това важи и за джаза. Разбира се, че ако един добър музикант или певец отдели достатъчно време би могъл да звучи доста прилично имитирайки някой стил,но нали точно това е разликата между музикантите-начина по който всеки интерпретира и изразява музиката,защото музиката е чувство което се възпроизвежда чрез инструмента!Не е просто повтаряне на дадена мелодия!Мисля че чуждите импровизации са необходими ако искаш да вникнеш в начина на мислене на музиканта който имитираш,помага и те насочва, но с това не трябва да се прекалява,защото после е много трудно да звучиш оригинално.Нотите са голям плюс, защото ако нямаш музиката в главата или не си запознат с хармонията ти дават възможност да реагираш(също и ако паметта ти е задръстена от музика и нямаш място за повече ),но смятам че когато става въпрос за интерпретация нотите нямат толкова отношение,колкото въображението.За теоритичните познания-смятам че те помагат за да имаш по-подредени представи за хармонията,т.е когато ти се налага да помислиш преди да изсвириш нещо.

Огромна е връзката между овладяването на инструмента и качеството на импровизация,просто защото за да изсвириш или изпееш нещо качествено не трябва да имаш технически пречки ,просто трябва да владееш положението, за да си позволиш да добавиш и чувство и да звучи добре.Общо взето за да добие един изпълнител свобода на изказа,трябва да преудолее всички технически и умствени пречки и най-важното да усеща и да се отдаде на някакво собствено чувство.За мен джаз музиката е най-вече чувство.

 

Бе като цяло, ако няма добра техника съчетана с емоция ,няма добра импровизация!

[bejazz]

Евалата много на място поставена тема

Незнам дали е уместно да си оставям гласа на непрофисионалист тук , но бих искал да кажа че за мен импровизацията е смесица м/у мн добро владеене на инструмента, нотна и теоретична грамотност и свобода на духа

[zanev 70]

От всичко което знам или съм чувал по въпроса мога да изведа зе себе си следния извод - джаз импровизацията е най красивата висша математика от всички видове висши математики . В нея всичко до такава степен с годините е изведено и изучено и класифицирано че спокойно може да се твърди че там случайни неща няма т.е. всяка тонче може да бъде обяснено и то не само по един начин разбира се ако си вещ по въпроса . И тук идва проблема - за да си вещ в джаз имповизацията трябва да се отделил много много време както за практически така и за теоретични знания - колко точно е индивидуално но мисля че Кольо може да ни светне по въпроса . моите бегли изчисления са че за достигане на средно ниво са необходими минимум между 7 и 10 години като преди това трябва да си на ниво доста приличен рок китарист за което е необходимо около 5-7 години или общо около 15-17 години - т.е. ако си почнал на 13 да речем на 28-30 вече би трябвало да можеш да береш плодовете от своя труд - говоря разбира се за 6-8 часа свирене на ден поне . има и друг проблем - ако с много желание подходящи видео уроци добър инструмент и 5-7 години работа може да докараш някакво прилично рок ниво то мисля че е почти невъзможно това да стане в джаза ако не си на подходящото място - било то колеж или частен даскал от висока класа плюс почти задължителна конкурентна среда за развитие - затова места като Бъркли са изключително удачни и при това най вече заради средата - десетки репетиционни в които всеки свири по цял ден а вечер на купон само за музика се говори хора от цял свят и т.н. с други думи винаги ще личи на един китарист ако се е подтготвял самосиндикално в къщи от някой друг видео урок . А по въпроса дали са задължителни характерните неща за всеки професионален музикант от типа нотна грамотност и прочее то е ясно от само себе си поне според мен . но пак повтарям - мисля че Кольо може да даде яснота по въпроса - той е от малкото хора във форума които са на ти с тези неща . А и освен това мисля че в джаза понятието импровизация има малко по различен нюанс - наскоро изтиглих урок на младия Скот Хендерсън - пича беше на около 22-23 години и беше толкова наясно с това какво и къде да го прави че повече няма накъде а доколкото знам значението на думата от тълковния речник е нещо от рода - действие което се прави в изненедваща ситуация коята ни сварва неподготвени или нещо от сорта . Е не мисля че в джаза говорим за подобни неща както и в доста от другите стилове музика разбира се . С други думи колкото нивото ти като музикант се вдига импровизацията става все по относително понятие и започва да има все по малко общо с философския смисъл на понятието свобода . за жалост разбира се . Това е нещото което е забелязал Пикасо който на 15 години е рисувал като старите майстори а на 25 решил да рисува като малко дете необременено от познанието - просто е разбрал къде да търси истинската свободата . ..... Цеко

Редактирано Януари 3, 2007 от zanev 70

[docc]

^Само да запитам - "Джаз-китарист(музикант)" по-висша креатура/степен ли е от "Рок-китарист(музикант)" и как стои въпросът с висшестоенето/старшинството при "вътреджазовите" стилови обособености.

Като му науча реда,ще питам и за еволюционните метаморфози при Блуса ...и при Кънтри-то....

 

 

 

П.С. Ако ще се използва онагледяващо сравнение,бих оприличил "импровизацията",на "съчинение по картина"(картината = музикалната тема).

[kitaratapesho]

здравейте

айде и аз да се изходя по темата

първо да започна с последния въпрос на автора на темата - занимавам се и с джаз импровизация - или поне се опитвам

 

какво е необходимо за една добра джаз импровизация?

 

ами най-вече е необходимо суинг усещане. много хора го нямат, както пък много хора нямат усета за тежките жици и т.н. тоест - както казват старите хора "трябва да имаш афинитет към тая работа"

 

Трябва ли да заучаваме чужди импровизации?

 

разбира се, че трябва. музикалното изкуство се развива заедно с човешката история и е пряко свързано с нея. в този ред на мисли приемственоста и продължаването на традицията на музикалното изкуство е изключително важно. това става чрез изучаване на историята на музиката, заучаване на стандартни мелодични, ритмични и хармонични клишета, типични за различните стилове. особено полезно е това за начинаещия импровизатор, когато той няма достатъчно богат речник от изразни средства. пък и какво по-хубаво от това да "чериш от извора" на големите музиканти. в никакъв случай обаче това не означава да останеш безличен имитатор, а точно обратното - да вземеш най-доброто (според теб) от тези, които са преди теб и да го продължиш като добавиш най-доброто от себе си

 

Необходими ли са теоретични познания и от какво естество?

 

в контекста на джазовата импровизация теорията заема много важна роля. погрешно е да се счита, че джазовата импровизация е математическа функция. това е така до момента, в който музиканта преминава на следващата стъпка - вече не мисли постоянно за гами, скали, арпежи, акорди, а просто се оставя на спонтанните си емоции и ги изразява чрез инструмента си. разбира се, до момента на достигането на този етап трябва да се мине през сериозна теоретична подготовка, преосмисляне и анализиране на композиции, транскрибирани импровизации, учебници и т.н. без тези неща джазовата импровизация е немислима. когато човек е на сцената няма време да мисли "тук сега ще изсвиря мелодичен минор от ре" и други такива. особено когато става дума за джаз - да речем бибоп в темпо 250. на сцената се демонстрира всичко онова, което вкъщи си свършил. целта на тази теоретична подготовка е да снабни изпълнителя с възможно най-голям брой от изразни средства, с които да борави.

 

Задължително ли е за един съвременен джазмен да е нотно грамотен?

 

твърдо ДА. много се спекулира с факта, че когато суингираната музика (джаза) е бил основният музикален жанр (в периода между 1900-1950г.) е имало и нотно неграмотни музиканти. това не е било сериозен проблем, тъй като извън биг бенд свиренето, в така наречените комбо състави са се свирели много от популярните теми, които всеки музикант е знаел наизуст (съответно можел и по слух да хване). в днешно време това е немислимо. най-малкото заради интензивноста на ежедневието ни - не вярвам , че някой предпочита да е нотно неграмотен и да трябва да хваща безброй парчета по слух и да се налага да репетира с бандата, при положение, че може просто без нито една репетиция да излезне на сцената и да му подадат едно тесте ноти и да изсвири всичко без да си пълни главата с излишна информация

прима вистата е може би най-важното качество на професионалния музикант.

 

Има ли връзка между техническото овладяване на инструмента и качеството на импровизацията?

 

има, и то огромна, за това е говорено много, така че колкото по-кратък е пътя между душата на изпълнителя и ушите на слушателя ( тоест елиминираш физическия фактор на изпълнителя по средата на веригата), толкова по-добре

 

Можете ли да обобщите какви препятствия трябва да преодолее един музикант, за да достигне свободата на изказа, необходима за импровизацията?

 

несъмнено, според мен, най-голямото препятствие е амбицията. тази, която те кара да се упражняваш по много часове всеки ден, да вървиш напред въпреки всичко, с което се сблъскваш - трудна реализация и т.н. предполагам, че са изключително малко случаите в музикалната история, в които някой наистина е имал страхотно желание и амбиция и не е стигнал до никъде. някой умен човек беше казал - " който иска - намира начин; който не иска - намира причина". наистина е трудно да се отделя необходимата енергия всеки ден, без значение дали е делник или празник, лято или зима, но мисля, че този проблем е силен тук, в България, където конкурентна среда просто липсва. в страните със силна конкуренция просто нямаш избор и свириш 24 часа в денонощието, 7 дни седмично, говоря преносно (за да няма заяждания )

 

относно поста на zanev 70. не съм много съгласен със сроковете, които даваш (предполагам са примерни). прекалено са големи, и мисля, че в много по-кратък срок може да се постигне добър резултат, но както ти отбеляза - трябва среда (колеги, учители, слушане на жива музика и т.н.), а такава в България липсва. за съжаление, и двамата ни активни джаз китаристи - Шибил Бенев и Ники Драгнев са по корабите в САЩ. същото е и с брилянтния саксофонист Владо Карпаров. и общо взето няма кой да ти даде насоки в България. няма и колеги, с които да се свири джазова музика, но за сметка на това няма и кой да се слуша на живо

 

ами това е виждането ми за тези неща, не знам дали съм прав или не.

 

поздрави

 

Петър

 

едит: забравих да спомена нещо, за което ми напомни поста на docc. джазовата музика НЕ е по-висша от която и да е друга музика (знам, че някой ще спомене и нещо за чалгата - не коментирам). просто джазовата музика изисква много по-сериозна теоретична подготовка, за хубаво или лошо. както шред музиката изисква много сериозна техническа подготовка. няма по-сложна и по-проста музика. чувал съм прекрасни блус сола и ужасни и непоносими джазови такива. пак ще цитирам неизвестния мъдрец - "има два вида музика - хубава и лоша". джаз снобареенето е много лошо нещо и то е основната причина за смъртта на този стил в края на 60те години на миналия век - просто джазовите музиканти премахнаха веселият елемент от суинга и от танцувална музика джаза се превърна в концертна такава.

 

едит 2: брее колко дълъг станал този пост, знам колко тегаво се чете такова нещо, така че сори нищо де, явно намерих достатъчно енергия, за радост на двама наши съфорумци

Редактирано Януари 3, 2007 от kitaratapesho

[zanev 70]

В отговор на docc - по принцип от чисто човешка гледна точка няма значение с какво се занимаваш така че не мога да кажа че джаз музикантът е по вишо същество от рок когелата си но от гледна точка на количеството време за подготовка и необходимото количество знания то няма как да не направи впечатление че везните доста накланят в полза на джаз музиканта а според доста хора това е достатъчен фактор за оценка в полза на джазмена . С други думи предполага се че ако вземеш двама музиканта и първия може да изсвири нещата които другия свири а втория не то ... как да го кажа за да не се засегне някой ..... И всичко това пиша с ясното съзнание че аз през целия си живот съм бил нещо като рок музикант - любител . И никога не съм си правил илюзия че мога да стана нещо като джаз музикант . Музиката ми е хоби а според мен за да си джаз музикант тя трябва да ти е основно занимание въприки че дори и тогава може да не ти стигне времето защото в джаза летвите са много много високо и май трябва да имаш и талант за тая работа - пък не е лошо да си и някое генийче да речем ... Всичко това е лично мнение на най вероятно просто пишлеме така че в никакъв случай не е меродавно ..... Цеко

[docc]

едит 2: брее колко дълъг станал този пост....

Дълъг,но пък полезен!

 

 

@zanev: От чисто практическа/творческа гледна точка,много зависи как/с какво отношение/на какво ниво се занимаваш с каквото и да било.В този смисъл,за мен ключовата дума в горното изказване е "любител".

 

От определено ниво/ангажименти/отговорности нататък,необходимостта от специализирана подготовка,познания,вложен интелектуален и практически ресурс, поддържане и доразвиване,и не на последно място - наличието на Талант,не се различава драстично при различно-стилово-ориентираните музиканти.На различни нива могат евентуално,да ги поставят реализираните творчески резултати( и то пак в най-различни аспекти на понятието "реализация").

[kolio_k]

Здравейте и от мен

 

Това е една наистина интересна тема.Мисля,че е трудно да се обхване в един пост,все пак джазовата импровизация е доста обширна като област за обсъждане.Затова ще се придържам към зададените въпроси

 

Първо,занимавам се с джаз(и не само,защото само с джаз трудно се преживява,пък и доста си падам и по други неща)

 

какво е необходимо за една добра джаз импровизация

 

Според мен една джаз импровизация бива определена като такава от няколко фактора

 

На първо място за мен идва специфичната ритмика и фразировка(тернерното свирене или казано иначе суингирането на осмините,свиренето пред или зад бийта.най често зад и тн.)

 

Използването на характерни скали(от типа ладове базирани на хармоничен,мелодичен минор,тонполутон и тн.)

 

Характерни акордови прогресии върху които се импровизира

 

А до каква степен една импровизация е добра зависи от прекалено много неща(според мен),едно от важните от които е без съмнение личния вкус на отценяващия я.

 

Трябва ли да заучаваме чужди импровизации?

 

Мисля,че определено трябва да се разучават чужди импровизации или ако не цели,то поне части от тях.И освен това мисля,че трябва да се вадят по слух и да се записват,а не да се разучават по ноти.Така те остават много по-трайно в съзнанието,а в процеса на вадене и разучаване се развиват и други качества(слух,техника и тн.)След това би следвало да се анализират изводите да се генерализират за по-нататъшна употреба

 

Необходими ли са теоретични познания и от какво естество?

Без теоретични (и доста задълбочени) познания би било трудно да се постигне нещо повече от бегло одраскване на повърхността.Познавах(и още познавам,но не съм го виждал отдавна) един китарист в Пловдив(Здравко Гулов).Той свири блус и рок страшно добре и има невероятен вкус що се отнася до фразиране.Не се занимаваше особено с джаз,но когато искаше се справяше много прилично,защото беше вадил доста и къде по слух,къде с хватки успяваше да се справи с много сложни хармонично парчета.Мисля,че той е близко да тавана,що се отнася до свиренето без теоретична подплата.Без теоретично обяснение,защо свириш това или онова,става много трудно да приложиш наученото от някоя хватка по –генерално или по различен начин и в друг контекст

 

Теорията засягаща импровизация е свързана най вече с джазовата хармония,солфеж и джазовата ритмика(последната е дисциплина свързана с солфежа ,но се занимава само с ритмични упражнения,без намеса на тонове,с характерното джазово фразиране и с четене на прима виста на сложни ритмични патерни (суинг,ъптемпо,фънк и тн),а също и с полиритмия

 

Задължително ли е за един съвременен джазмен да е нотно грамотен?

 

Човек който свири джаз би могъл да го прави по слух(и доста добре,както писах по горе),но в днешно време,според мен ако човек иска да се занимава професионално с джаз,трябва да е грамотен,защото това е музика ,която се разучава по предимно по ноти.На мен, почти ежедневно ми се налага да чета ноти и да свиря примависта и както

мисля че това е едно от най-важните умения на професионалния музикант.Също така рядко имам повече от 1,максимум 2 репетиции преди Гиг,а много често парчетата са далеч по сложни от стандарти,така че разчитам на нотите за да мога да си разуча репертоара.

 

Има ли връзка между техническото овладяване на инструмента и качеството на импровизацията?

 

Добрата техника е много важна за качествената импровизация,защото позволява свобода на изказа,а също така дава възможност на свирещия,да изгражда своето соло(чрез постепенно насисщане на фразата,дабълтайм моменти и тн.).Също така,чрез по-добра техника се получава и тъй нареченият резерв,а именно способността да свириш все по трудни неща с по-малко усилия и по голямата част от мисловния ресурс може да бъде насочен към музикалната част на нещата.Техниката според мен (при китарата специално)

Включва много компоненти.Всъщност(пак за мен и това си е лично мнение),всичко което се упражнява и после повече или по малко се използва в импровизацията ,спада към техниката.Например:свиренето на всяка скала,на всяко място на грифа,в всякаква ритмична,груув или темпо ситуация,свиренето на всякакви акорди в всички възможни обръщения,реагирането на примависта на непознато акордова последователност(в смисъл различна от 2ра,5та,1ва,6ва и нея подбноте)и конструиране на смислени фрази по нея,изсвирване на едни и същи фрази на различни струни и места по грифа,примависта транспониране и тн.Нормалните технически приоми от типа на упражнения за бързина и чистота и прецизност,разбира се се подразбират.

 

Не мисля,че някога идва момента в който човек е вече изцяло на ти с техниката,винаги има страшно много за учене,независимо на какво ниво си.Аз самият не съм стигнал доникъде,всеоще(за мое съжаление)

 

Относно препятствията,които трябва да се преодолеят,мисля,че най най сериозни са:

 

Времевия фактор.

Почти съм съгласен с Zanev(не знам дали имаме едни и също предвид под средно ниво,за мен това би трябвало да е нивото постигнато от повечето хора,занимаващи се с тази работа)Познавам доста много джаз музиканти и общото между почти всички от тях е,че свирят отдавна и целенасоченов този стил.Мисля че за около 3,4 годиницеленасочена работа с подходящи напътствия(или съответно двойно,ако го правиш сам),може да се получи и отработи основния пакет необходими знания и умения.От там нататък следва едно безкрайно дълбаене,на което края не се вижда и някъде в процеса се постига тъй нареченото средно ниво(а разбира се някои правят и много повече,но тук вече говорим за индивидуални различия и талант),а после се катериш нагоре и тн. И тн.

 

 

 

Ниската реализация или просто казано количеството положен труд никак не отговаря на отплатата(най-вече материалната),но човек не свири само за пари пък и това би трябвало да му е било ясно като е започвал

 

 

Необходимоста от среда.Тя изклю'чително важна за развитието на музиканта.Свиренето и говоренето със сродни души инспирира и мотивира страшно много

 

 

Мога да продължа още доста в същия дух,но се боя,че вече станах нетърпимо досаден,така че мисля да спра дотук.

 

Искам само да кажа,че всичко (по-горе написано) това си е изцяло мое виждане

 

П.П.@Docc.

 

Според мен е една от най големите грешки да се смята,че едни музиканти са генерално по добри от други поради жанра в който свирят.В абсолютно всеки стил музика е трудно да си добър.Свирил съм достатъчно много класика,рок,джаз и блус,за да знам поне това.

 

@Занев

Много съм поласкан от високото мнение,което явно имаш за мен и ти благодаря

Само искам да споделя,че повечето джаз музиканти,които познавам,а аз познавам наистина доста много,не свирят рок особено добре(да не кажа,че са си направо зле :,е разбира се има и изключения) .

[yotzzo]

никой,май не споменава,че в импровизацията участва целия оркестър.Получава се общуване между музикантите,обменят се идеи във времето на свирене и т.н.

[docc]

П.П.@Docc.

 

Според мен е една от най големите грешки да се смята,че едни музиканти са генерално по добри от други поради жанра в който свирят.В абсолютно всеки стил музика е трудно да си добър.Свирил съм достатъчно много класика,рок,джаз и блус,за да знам поне това.

Дотук в постовете си по темата ,аз се опитвам,да формулирам същото мнение - мислех,че става ясно!

[Vlad]

никой,май не споменава,че в импровизацията участва целия оркестър.Получава се общуване между музикантите,обменят се идеи във времето на свирене и т.н.

А как става това общуване докато свирят? Трябва ли да са се разбрали нещо предварително или си подават някакви знаци? Как разбират членовете на оркестъра, че точно определен от тях ще прави соло? Или всички импровизират едновременно през цялото време?

 

И между другото - би ли казал в какъв/какви/ музикален стил /стилове/ се развиваш /помолих за това в първия пост от темата/?