Джаз импровизация.

[kolio_k]

Дотук в постовете си по темата ,аз се опитвам,да формулирам същото мнение - мислех,че става ясно!

 

Аз просто се съгласявам с теб,а не те критикувам

[TONY]

джаз би трябвало да значи свобода

тя се постига след като овладееш формулите(дотук е занаятчийство)

цитирам по спомен-

"това е като например, четирима художника да нарисуват една картина -

без да знаят кой какво ще рисува , но накрая да се получи картина - а не мацаница"

това дава отговор на вьпросьт ти -

Или всички импровизират едновременно през цялото време?

 

не непременно - но би било най сьвьршенната форма на джаз, ако могат да го направят.

някой каза, че иска повече време, отколко да станеш як шредьр - вероятно е така.

нещата стават истински когато овладееш формулите и ги забравиш (престанеш да ги мислиш)

 

(Лично мнение на човек, който би искал да влезне в Джаза (ама не полага особенни усилия за това))

[yotzzo]

никой,май не споменава,че в импровизацията участва целия оркестър.Получава се общуване между музикантите,обменят се идеи във времето на свирене и т.н.

А как става това общуване докато свирят? Трябва ли да са се разбрали нещо предварително или си подават някакви знаци? Как разбират членовете на оркестъра, че точно определен от тях ще прави соло? Или всички импровизират едновременно през цялото време?

 

И между другото - би ли казал в какъв/какви/ музикален стил /стилове/ се развиваш /помолих за това в първия пост от темата/?

Не мога да разбера,шегуваш ли се...Музикакнтите би трябало да се слушат един друг и т.н.Нямам веме зе по -подробно.Ще се включа другата седмица.

стиловте,които се опитвам да свиря са:джаз с етно елементи,реге,ска,блус.Свирил съм и евъргрийни.

с уважение

Б.

[Vlad]

Ами не, не се шегувам, искам да разговаряме с колеги за импровизацията - как става това общуване? Само да слушаш не е достатъчно според мен. Ама ти все нямаш време, сили, енергия да споделиш твоя опит...

 

http://forum.muzikant.org/index.php?showto...75entry199769

 

Влад

Редактирано Януари 5, 2007 от Vlad

[Otveqn]

Страхотна тема! Четох с голям интерес и се радвам, че се обсъжда една такава обширна тема като тази.

Не мисля, че мога да кажа нещо повече от казаното до този момент, но за сметка на това искам да задам един въпрос. Както повечето хора тук, аз също мисля, че са нужни солидни познания по хармония, когато става дума за джаз импровизация. Това, което ми направи впечатление обаче е, че същите хора се изказват доста по-несигурно относно въпроса за нотната грамотност. Въпроса ми е следният: как си представяте човек със задълбочени познания в /джаз/ хармонията(излишно е да се споменава всичко останало, което трябва да имаш като база за да се занимаваш с нея/, който не може да чете ноти/не е 'добър в това' ?

[Steppenwolf]

Точно така! Аз именно това съм загатнал в моето мнение. Ученето и свиренето под формата на захвати, от уста на уста, свирене по слух и т.н. по собствени системи е по-повърхностно и не дава задълбочени теоретични познания, но все пак срещано (както и има пример след моето мнение, поради което не съм отговорил твърдо). За да се учи хармония, необходима е елементарната теория.

[Свилен Бас]

Трябва да се обобщат видовете импровизация и след това да се обсъждат! Груб опит за това е следният:

 

Импровизациите биват:

 

1.: Според броя на участниците в импровизацията:

- индивидуални;

- групови (двама, повече и всички);

 

2.: Според използваната схема:

- известна схема (блус, джаз стандарти или просто уточнена хармония);

- схемата се уточнява в момента на свиренето;

 

3.: Според причините за импровизиране:

- неволно (забравена/ненаучена партия);

- волно;

 

4.: Според басиста от формацията:

- импровизация на бас през цялото време с поддържащ оркестър, който си мисли, че солира;

- импровизация само на мястото за соло;

- и други глупости

 

5.:...

 

Както и комбинации от тези точки, разбира се!

Довършвайте, моля!

 

Прави впечатление, че сериозно бе почти не-споменат фактът, че импровизацията би могла да бъде и групово явление (за мен тогава има смисъл!), което се състои от промяна на схема, настроение (динамика, темпо, промени в динамиката...) и т.н., т.е. - имаме различно изсвирване на едно и също нещо всеки път - най-простият пример е блус-схемата и съответно всяко парче, ползващо я! Други примери биха могли да бъдат джаз стандартите разбира се или пък парчетата дето целите са в една тоналност - е тогава вече всеки може да си свири колкото си иска и както си иска, но ще трябва да го прави ЗАЕДНО с другите! Представете си следното - 12-минутно буги-вуги и китаристът прави 12-минутно соло - китаристът е страшен, най-добрият, върхът... Сега си представете същото буги-вуги, но китаристът (може и да не е най-добрия в случая, но поне прави това, което трябва - общува си с останалите) слуша какво става в музиката, както правят и всички останали... Тук (втория случай) никой няма да блесне, но парчето ще е доста по-поносимо от първия вариант, нали?

Т.е. техническото овладяване на инструмента няма пряка връзка с качеството на импровизацията, но би било полезно в общия случай (не е задължително, но е препоръчително).

 

Относно теоретичните познания - необходими са до толкова, че да знаеш какво правиш (и да не бъдеш смешен/жалък), макар че в някои стилове спокойно може и без тях и да се кара на "усет и чувство" (пак имам предвид Блусът и г-н Робърт Джонсън, например) - в крайна сметка - колкото по-малко мислиш, толкова по-добре!

 

Познаването на чуждата култура (сола, мислене и т.н.) е задължително, но трябва да се внимава - ако си "кух" ще станеш просто имитатор и copy-paste-man, а ако не си, но не я познаваш най-много да станеш откривател на топлата вода!

 

Без ноти вече не може и смятам, че в скоро време съвсем няма да може (тук трябва ли да изпиша няколко страници в обосноваването си - не бих желал)!

 

Препятствията за преодоляване са различни при всеки - тук вече отговорът е твърде философски (...), но бих си позволил да използвам нещо, което съм чул от приятел - "преди да направиш първата крачка, трябва да изгубиш пътя"!

 

edit:

Свиря Хеви метъл, Блус, РнР, некви странни опити(...) и джаз стандарти (може би).

Редактирано Януари 14, 2007 от ...taka li e? - a taka.

[Vlado_Abroad]

Има много смислени и точни изказвания по темата,затова и аз се въздържам да пиша. ...taka li e? - a taka.,ти имаш някакви странно революционни изказвания,които на моменти граничат с абсурдното по мое мнение

 

Владо

[indy]

Ето на този линк:

ТУК

 

има една анимацийка, направена по Giant Steps на Колтрейн.

Някак си илюстрира проблема нелошо /особено, ако знаете цялата митология свързана с тази пиеса/.

Редактирано Януари 15, 2007 от indy

[Свилен Бас]

Има много смислени и точни изказвания по темата,затова и аз се въздържам да пиша. ...taka li e? - a taka.,ти имаш някакви странно революционни изказвания,които на моменти граничат с абсурдното по мое мнение

 

Владо

Ама много леко се измъкваш - ако не искаш да кажеш с какво си съгласен, поне кажи с какво не си, щото така, като те слушам, ще взема да не те разбера правилно и ще започна да се смятам за Шьонберг на 21-и век, А?

Бъди по-ясен - нали за това е форумът - да се обсъждат нещата?

[Steppenwolf]

...

[Sir_Velev]

http://forum.muzikant.org/style_emoticons/default/cool.gif

http://forum.muzikant.org/style_emoticons/default/cool.gif

О.К. Досега не се бях обаждал, но тая темичка си я бива... С музика се занимавам любителски, т.е. това не е дейността, с която се прехранвам. Иначе музикалните ми интереси, търсения и опити са на 100% насочени към джаз импровизацията.

Мисля си, че за да създадеш качествен продукт в която и да е област на изкуството е абсолютно задължително да представиш и защитиш силна авторска позиция. Тоест това което показваш да бъде просто, кристално ясно и категорично заявено като твое оригинално произведение. (Тук става въпрос разбира се за идеалната ситуация, към която всички ние така усърдно се стремим и която винаги е точно толкова далече, колкото е била и в самото началоhttp://forum.muzikant.org/style_emoticons/default/unsure.gif

http://forum.muzikant.org/style_emoticons/...lt/unsure.gif.) За да се надяваме, че това ще се случи един ден е необходимо да подходим абсолютно сериозно към всички посочени от Vlad пунктове.

Заниманията с музикална теория и хармония са важни, защото в джаза хармонията не е просто подложка върху която солистът излага своите идеи. Тя е много повече от това - тя е един жив организъм, който би трябвало да роди музикалната линия на солото; преплита се с него, дава му живот и същевременно взема сили от него. Мелодичната линия и хармонията в джаза са едно неразривно цяло. Тук е мястото да отбележим, че това е и базата на т. нар. колективна импровизация-практика, която така изкусно се прилага от майстори като Милчо Левиев и Анатолий Вапиров. Да не забравяме още, че хармонията е основен белег за такива стилове в джаза като би-боп и модална музика.

Техническото усъвършенстване би трябвало да е задължително за всеки един инструменталист, независимо каква музика свири. Е не всеки умее да пуска откоси като Ал Ди Меола или Ингви Малмстийн, но за да постигнем онова характерно леко и въздушно "пипане" трябва да поддържаме доста добра техническа форма. Ползването наготово на чуждия опит ни дава отговори на много въпроси, както и боравенето с учебна литература. Заучаването по слух на любими фрази, наизустяването и транспонирането на клишета са сигурен източник на идеи и вдъхновение.

А най-голямото препятствие според мен е леността.

Е това е. http://forum.muzikant.org/style_emoticons/...ult/guitar2.gif

http://forum.muzikant.org/style_emoticons/...ult/guitar2.gif

Велев

[RockoBG]

Според мен Велев е някой много умен човек от "29-July 06" това му е първото мнение и разбива...

 

венсеремос и да живей...

[CyberGene]

Еми тука така, кво да кажа, раиши Влад вика да съм кажел нещо. Аз не се смятам за особен импровизатор, и колкото и примерно той или някой друг да каже, че може би скромнича - не, наистина не съм особен импровизатор, по-скоро съм да кажем композитор, малко ми куца realtime импровизацията.

 

- Дали трябва да се знае теорията - възможно е човек да е достатъчно музикален, за да не се налага да знае теорията, има и такива случаи. Но в огромния преобладаващ случай според мен хората не са чак толкова музикални, че да могат да чуват или по-точно да анализират коректно абстракциите, които ги има в джаза. Теорията в джаза ползва доста формализми на всякакви нива, които имат смисъл не само на акустично, но и на математическо ниво дори, затова има нужда от известно развитие на логическата и музикална мисъл едновременно. Така че теория трябва, за да може с нея да върви и логическата мисъл.

 

- Дали трябва техника - трябва си. Защото всяко нещо, което се прави хубаво, се прави на границите на възможностите на дадения човек. А за да достигнеш границите на музикалната си интуиция и мисловната си дейност, не трябва да имаш други разсейващи и затрудняващи фактори, като например липса на техника.

 

- Дали трябва да се разучават чужди импровизации. Както се казва - грам практика се равнява на килограм теория. Пък и макар да говорим за джаза като сравнително логичен и математически, това в крайна сметка си е музика, а музиката или звучи, или не звучи. Така че дори да се изчетат сто книги по теория, една добре звучаща импровизация е нещо, което е крайният продукт и защо да не го анализираме и да не черпим идеи директно от него, от извора.

 

- Какви препятствия да се преодолеят? Поне за мен това бяха и дори още са (като човек тръгнал от класическата музика и теория) това да не се замислям дали нотите, които свиря са правилни или не. Дори и най-малкото колебание винаги си проличава. Дори само динамиката на нотите, тяхното темпо и ритъма издават несигурността на човека, който ги свири. А големите джазмени свирят много свободно, понякога свирят и ноти, които "може би са грешни" и които може би не са искали да изсвирят. Но го правят с хъс и с увереност, не се стряскат, тогава импровизацията става красива, не се усещат тези моменти. Както е казал Майлс Дейвис - ако изсвириш грешна нота, просто изсвири полутон нагоре или надолу и ще уцелиш правилната Това се постига със свирене, с практика, с желанието да експериментираш и импровизираш много, да не се замисляш свириш ли правилно или не. Макар че понякога се отива в другата крайност да се свирят произволни ноти, които даденият изпълнител смята за "свобода" и за джаз. Когато се практикува много, тогава онова мислене за правилно и неправилно се измества вече на подсъзнателно ниво, тогава вече всичко почва да излиза от пръстите ти, вместо от пресмятания от типа "кой акорд е това, кой лад съответства, дали да не направя еди каква си субституция, дали да не изляза от лада, дали да не направя еди-какво си...". Просто свириш. Това е като карането на кола, поне за мен Едно време на курсовете мислех - "сега трябва да сменя скоростта, на коя съм последно, значи трябва с една нагоре, ама трябва да натисна съединител...". Като покараш малко и като видиш, че в задръстванията не стига процесорна мощ да се съобразяваш с дебилите, едновременно с това да престрояваш и да мислиш на коя скорост си, бързо всичко се интернализира и карането става рефлекс. Такъв рефлекс трябва да е джазовата мисъл, заедно с техниката. Трябва просто да се свири.

 

Това са моите мисли за джаза и за импровизацията, не ги налагам, не ги смятам за единствените верни. Просто за мен е така

[yotzzo]

Предлагам да си организираме един джем.там ще си изясним практически кой какво мисли