Късно ли е да кандидатствам?

[Silvana]

Здравейте,

 

Нова съм във форума, тук ме доведе любовта ми към музиката и много въпроси, на които търся отговор.

Пея и обожавам  български фолклор, участвала съм в любителски формации (не от музиканти), вземала съм и малко уроци преди години - но не владея солфеж.

 

Пътищата ме отведоха другаде, имам си друга професия, работа и семейство. Но това, което продължава да ме гложди, е желанието ми да уча музика, и сега на 32г се питам - Къде в Пловдив?

 

Късно ли е за мен? За съжаление не видях в АМТИ да се предлага задочно обучение. А как можое да учи човек, който не иска да напуска работата си все пак, с която си изхранва семейството?

 

Ще бъда благодарна за всякакви съвети. Интересува ме също колко време ми трябва подготовка за кандидатстване в АМТИ евентуално, и пречка ли е възрастта ми?

 

Страшо съжалявам, че като му е било времето, не съм учила или пне пробвала това. Имам желание да се усъвършенствам. Или ако и да не ме приемат да уча, то просто искам да пея народни песни! Но къде?

[peter maksimov]

За да не оспамваме темата със стотици коментари ако искаш пиши ми на email: peter_mak@abv.bg или във фейсбук - Петър Максимов, имах подобен проблем и мисля че мога да ти бъда полезен

[Silvana]

Писах ви, благодаря за отзивчивостта!

Но аз исках да чуя и други мнения, затова пуснах тема. Търся идеи, събирам съвети. Търся себе си в един възможен свят, който навярно съм изгубила вече, или може би не съм. Извинявам се, ако темата не е за този подфорум, ако трябва, преместете я другаде.

[стария_кокал]

За жалост не съм компетентен да ти кажа дали е късно или не от гледна точка на гласовите ти способности, НО пробвай. Не се отказвай, дори и да не те приемат или да нямаш възможности, не се отказвай, прави това, което ти е на сърце. За това, никога не е късно. Времето минава в съмнения и несигурност, а просто трябва да се рискува. : ) поздрави и успех! 

[Silvana]

Благодаря, Стар _ кокал!

 

Аз писах едно писмо до АМТИИ с такова запитване - искам да уча, има ли опция за задочно обучение и т.н., може ли като си над 30год.

Свързаха ме с декана на съответния факултет и аз отидох на лична среща с него в академията, където той ме прослуша на пианото и каза, че имам усет към орнаментиката на народното пеене.

За съжаление ми подейства като леден душ - няма никаква опция за задочно обучение и не може да се съвместява с паралелна работа на пълен работен ден

Обаче ми казаха, че щом искам да пея - защо е нужно да избирам по-трудния път, като може просто да си харесам преподавател по пеене/солфеж и да си вземам уроци от него за съставяне на репертоар и после да търся оркестър/клавирист.

[enuffZnuff]

Брат ми влезе в Консерваторията с оперно пеене на 29 г. Отиде  при някакъв от изпитната комисия и той прецени, че следващата година може да кандидатства. Подаде  някаква молба ( доколкото помня ) и се яви на изпит.Приеха го редовно обучение. Задочно  мисля, че в нито един ВУЗ  музикална специалност не може да се завърши, освен в НБУ. Там май се водеше " дистанционно обучение ".

Редактирано Февруари 2, 2015 от enuffZnuff

[Silvana]

А може ли да се кара редовното обучение, ако не присъстваш редовно на занятията, в смисъл - ако ходиш на 2-3 лекции седмично и другата подготовка сам от вкъщи? Не че не искам да ходя на всички лекции и упражнения, както едно време съм ходила - но все пак имам семейство и работа. Но и ми се учи И то музика!

[Steppenwolf]

Композиторът Антон Брукнер учи теория и композиция на около 30-31, като кариерата му на композитор се развива едва след 40-те (дотогава е бил органист). Leonard Cohen издава първия си албум на 32. А както е рекъл Марк Твен, "след 20 години ще бъдете по-разочаровани от нещата, които не сте сторили, отколкото от тези, които сте".

[ilianmusic]

Здравейте на авторката! Вероятно вече отдавна сте се справили с този проблем, но сега аз имам абсолютно същия проблем като Вас! Справихте ли се някак си? Би било важно за мен да знам, яко можете да споделите?

[Koobenot]

Като гледам, колежката не е влизала от 8 години във форума, така че шансовете да отвърне са малки. Все пак ще оставя и аз своите 5 стотинки по темата от позицията на любител музикант без музикално образование, който е имал възможност да свири с най-различни музиканти.

Ако става дума за тапия/акредитация/формиране на среда/контакти/познанства, университета би бил интересно място.

Примерно имах познат, който беше професионален музикант/аранжор в Германия и просто му трябваше тапия, човекът си имаше знанията, само отиде да си изкара изпитите и се върна да работи, но в тоя случай говорим за човек, който има знанията, солиден опит и само е отишъл за тапията. Ако нямаш знанията, естествено труда, който трябва да се положи не е малък, за да се придобият. Естествено за хората идващи от музикални училища или усилени частни уроци, ще е по-лесно заради придобитият опит и предварителна подготовка. При всички случаи си е сериозен ангажимент, изисква отдаденост и време, както всеки един друг интелектуален труд. Ако човек работи и има семейство, играта загрубява и има случаи, където съм виждал хора да заделят пари и да спрат да работят, просто за да го изкарат и след това живота им да продължи. Естествено, ако през тоя период не може да се оцелява финансово и след евентуалното взимане на въпросната тапия не е гарантирана високоплатена работа, както в други сектори, на мен цялото блъскане за тази хартия ми се струва малко безсмислено. Все пак университетът може да ти даде база и да те научи как да учиш, останалият път всеки трябва да си го извърви индивидуално, в зависимост от стила и сепцификата на това, с което иска да се занимава. Същевременно университетът не гарантира нищо - през годините съм се сблъсквал с неграмотни музиканти дошли от университет, както и с много ерудирани, които нищо не са завършвали - отново въпрос на възпитание, трудолюбие, самоцел и т.н. Ако трябва да изкажа лично мнение, единственото, за което си струва университета е дипломата и контактите, а в България, за добро или лошо, тапията голяма тежест няма.

В България конкретно съм чувал добри приказки за НБУ, където преподават водещи музиканти/тон-режисьори от родната сцена, но пък респективно цените на семестрите са по-високи от държавен ВУЗ. В крайна сметка качеството на един ВУЗ зависи най-вече от качеството на преподавателите + изискванията и традициите в него.

Ако става дума само за придобиване знания или музиката ни е хоби ми се струва, че по-удачния вариант са индивидуални уроци, било то през Скайп или видеоуроци от YouTube. Луксът да спираш/превърташ/учиш със собствено темпо е огромен и няма как една архаична образователна система с традиции, където промените стават бавно и тегаво да ти го даде това нещо, било то пък индивидуално отношение и внимание. Средата може до известна степен човек да си я набави от форуми/чат групи/дискорд и т.н., но честно казано придобие ли се опит, хората сами идват при теб и искат да свирите заедно, така че може би в началото е по-травмиращо. Въпрос на мотивация.

Все пак с каквото и да се захване човек си иска отделеното време, разликата основно според мен се корени в това, по колко може да отдели и колко му е важно като приоритет спрямо другите събития в живота му.

[Лими]

На 24.05.2023 г. at 18:37, Koobenot написа:

Все пак с каквото и да се захване човек си иска отделеното време, разликата основно според мен се корени в това, по колко може да отдели и колко му е важно като приоритет спрямо другите събития в живота му.

В интерес на истината за музиката нещата са различни от да кажем инженерните специалности, хирургията и медицината, юрисдикцията или строителството, при които алгоритъма за успех е ясен и само трябва да го спазваш горе-долу.

Един музикант може и да се скъса от упражнения у дома, а и виртуоз да стане, но на кой му пука и кой ще го потърси, ако той не знае как да се промотира.

Един посредствен бояджия по-лесно може да се промотира, даже страшно лесно, защото тази услуга е много търсена, но един виртуозен инструменталист как точно може да се представи? Трябва да се скъса да ходи по конкурси за висше майсторство и ако не стигне поне до 5-то място се отчайва и залинява...? Това е моето посредствено мнение от уж някакъв си опит, но бих се радвал да разбера някое по-компетентно мнение!

Проклятието на музикантите е, че и да се скъсаш от подготовка и да вложиш много труд, време, пари и други саможертви нямаш гаранция не само за голям успех, но и за скромна реализация.

Просто казано - трябва много да обичаш музиката, за да не ти пука от съдбата ти! И вервайте ми - струва си! Същото важи и за спортистите

Редактирано Май 25, 2023 от Лими

[Voidhanger]

Хората от песни с по три акорда милионери стават в днешно време, виртуозите сами си се слушат.

[solar_sea]

Аз съм в подобна ситуация - тридесет плюс, работа и ежедневие си вървят. Целия ми съзнателен живот слушам китари и преди година и половина почнах уроци. Нямам пряг досег с АМТИИ, но пък и двамата ми преподаватели, по солфеж и по китара, са студенти там :). Така аз избирам в/у какво да се фокусирам и темпото на обучение отговаря на възможностите ми. Нямам нито илюзиции за комерсиална реализация , нито амбицията да ставам виртуоз - искам да свиря музика която да е приятна на мен. Ако някой му харесва, добре е дошъл да слуша, за момента жена ми все още ме търпи 😂