indy Публикувано Октомври 29, 2006 Публикувано Октомври 29, 2006 Докато се гърча из дебрите на модалното свирене, влюбвайки се все повече в хроматичната гама, ми изникват следните идеи: 1. Една хроматична 12 тонова гама поне теоретично би трябвало да е абсолютно неутрална, т.е. да няма тежнение към ни един от акордите в дадена прогресия /т.е. няма тонален център, основен тон/. На практика обаче, никой не използва и 12-те тона, а свири само фрагменти от нея. /Е добре, при Ингви е малко по-различно/. Оттук се появяват две идеи. 1. Хр. гама очевидно е добра за обиграване на всички типове акорди в дадена прогресия. 2. Ако се използва умерено, тя звучи добре и най-вече е много ефективна за преходи от един акорд към друг, особено когато и акомпанимента е построен хроматично. 3. Понеже в суровата реалност на риълбуците, това обикновено не е направено, можем да го пипнем сами, използвайки акордови субституции. Пример: имаме прогресия базирана на квинтовия кръг: Imaj7 - III7 - VI7 - II7 - V7 - Imaj7 или в Сdur: Cmaj7- E7- A7- D7- G7- Cmaj7. След съответните тритонови замени, /можем да заменим всичко, но ще стане прекалено напудрено, затова заменяме A7 с Eb7, D7 с Ab7 и G7 с Db7/ получаваме: I - III7 - bIII7 - II7 - bII7 - I или Cmaj7 - Е7 - Eb7 - D7 - Db7 - Cmaj7 4. Сега вече имаме явно хроматичен ход в акомпанимента и можем да си поиграем отгоре с хроматичните скали. 5. Предполагам, че пак открих топлата вода, но ще ме извините, ако е възможно. Мился си обаче и за додекафонията: как би звучало това при джазовата китара? Е, нека спра, все пак Цитирай
kitaratapesho Отговорено Октомври 29, 2006 Отговорено Октомври 29, 2006 хроматичната гама се използва постоянно в джаза, но с правилата на бибоп скалите - без тях тя звучи фалшиво. използването и не се налага и не е пряко свързано с какъвто и да е ход в акомпанимента. поздрави Петър Цитирай
indy Отговорено Октомври 29, 2006 Автор Отговорено Октомври 29, 2006 Добре, това е полезна информация за мен, но ми е интересно защо? Чисто емпирична конвенция ли е или някаква друга е причината? Цитирай
kolio_k Отговорено Октомври 29, 2006 Отговорено Октомври 29, 2006 Това е доста обширна тема и трудно може да се обсъди в няколко поста.И все пак.. както става въпрос по горе хроматичната скала почти никога не се използва цялата освен може би като ефект. Бибоб скалата общо взето представлява мажор който едновременно има и 7 понижена(доминантова ) и седма нормална мажорна степен.Но също като старите ладове може да започва от ралични степени(1,2,3 и тн. и съответно До Ре итн и така се получават нови произходни скали/мажорни и минорни Целта и е да позволява строеж на симетрични фрази при импровизиране,така че на силен метричен момент пак да се достига стабилен акордов тон. Бибоб скала http://img1.putfile.com/thumb/10/30113042780.jpg Най типичната техника в Бибопа е тъй нареченият Chromatic approach.При тази техника основните тонове от скалата се заобикалят от диатонични или хроматични апроуч тонове,Например http://img1.putfile.com/thumb/10/30113351352.jpg От комбинирането на няколко различни апроуча се получават типичните Бибоб хватки http://img1.putfile.com/thumb/10/30113351352.jpg Е това ,разбира се е съвсем повърхносно.Има си много детайли и номерца.Пък и се използват много други скали <_> Цитирай
Steppenwolf Отговорено Октомври 29, 2006 Отговорено Октомври 29, 2006 Цялата хроматична скала се използва в додекафонията. Ако желаеш, може да пробваш. Колко ще има загатнат тонален центът или не, зависи много от употребата. Един от принципите в атоналната музика или поне музиката, която има за цел да подтисне тоналната гравитация, е да се избягват естествените прогресии, които природно се коренят в обертоновия ред и пропорциите, поради което определени движения се свързват и така водят към тоналност. Например, избягват се силните движения като квинта надолу и кварта нагоре. В противен случай веднага се появява привличане. Абсолютната атоналност обаче не съществува - в една композиция винаги има някъде известен акцент поради динамика, продължителност и т.н. Поздрави, К. Цитирай
kolio_k Отговорено Октомври 30, 2006 Отговорено Октомври 30, 2006 По горе в моят пост имах предбид джазовата и то предимно бибоб хармонията(50те).Доколкото разбрах ставаше въпрос защо не се използва цялата хроматична скала при импровизиране на джаз основа(риъл букове субституции и тн..Сори ако не съм разбрал темата точно Цитирай
aladin Отговорено Октомври 30, 2006 Отговорено Октомври 30, 2006 Но също като старите ладове може да започва от ралични степени(1,2,3 и тн. и съответно До Ре итн и така се получават нови произходни скали/мажорни и минорни старинните ладове не са мажорни и минорни и като се построят от разли4ни тонове си остават пак старинни ладове от разли4ни тонове а не производни скали поздрави аладин Цитирай
CyberGene Отговорено Октомври 30, 2006 Отговорено Октомври 30, 2006 Всичко зависи от вкуса На мен примерно повече от 3 последователни хроматични тона почват да ми звучат малко аматьорски - опит за свирене на джаз, без много теоретичен опит. Но пък на някого може да му звучат добре. Затова и всичко си е въпрос на вкус. Иначе и аз мисля като Кольо, че комбинирането на хроматичния апроуч с недиатонични скали като мелодичния минор, полуумалената скала, бибоп скали и т.н. дава специфичното бибоп звучене, които нетренираното ухо на първо слушане може да помисли за прекомерно "хроматизиране", ако мога така да го кажа, но всъщност е много по-различно А додекафонията си е съвсем различен похват, за феновете на тоя тип музика. Доколкото си спомням, там се прилагаше някакъв сериен метод, според който никой от 12-те тона не трябва да надделява повече от другите. Крейг е по-навътре, той да каже, аз лично не слушам много такава музика, защото ми звучи сухичко, пък и не смятам, че музиката трябва да се извежда от математика, а обратното Цитирай
kolio_k Отговорено Октомври 30, 2006 Отговорено Октомври 30, 2006 (Редактирано) Но също като старите ладове може да започва от ралични степени(1,2,3 и тн. и съответно До Ре итн и така се получават нови произходни скали/мажорни и минорни старинните ладове не са мажорни и минорни и като се построят от разли4ни тонове си остават пак старинни ладове от разли4ни тонове а не производни скали поздрави аладин Съжалявам,че няма да се съглася,но дали една скала е мажор или минор се определя се определя от терцата между първата и третата и степен .Поради това делим ладовете(старите) съответно мажорни Ионийски,Лидийски и Миксолидийски и минорни съответно Дорийски,Фригийски,Еолийски и Лукрийски. За разлика от класическата хармония,където се приема,че всички стари ладове са производни на натуралния мажор,в функционалната джазова хармония е прието че основни(и най-широко разпространени)могат да бъдат натуралният(Ионийски)мажор,Миксолидийския лад(най-често основа на блуса,както и на парчетата базирани на Тъй наречената Дорийски минор,Натурален минор,Мелодичен минор,Хармоничен минор На техните степени се строят нови ладове(най вече върху мелодичния и хармоничния минор) Чрез модалния Interchange се обясняват и алтерираните надстрийки на доминантовите(а и не само) акорди п.п.Ако приемем,че старите ладове в джазовата хермония не моогат да бъдат основни,кои са основните ладове в парчета ,примерно като Summer time,Solar ,Nardis и тн. Редактирано Октомври 30, 2006 от kolio_k Цитирай
kitaratapesho Отговорено Октомври 30, 2006 Отговорено Октомври 30, 2006 кои са основните ладове в парчета ,примерно като Solar До мелодичен минор Цитирай
CyberGene Отговорено Октомври 30, 2006 Отговорено Октомври 30, 2006 Иначе по темата на Инди. Ако си същия Инди, дето пишеше в джаз-клуба на дир.бг, добре дошъл! Там нещо се пооака работата, понеже всичко, дето не е супер фрий или "некомерсиално" се отхвърляше и май вече има по 1 мнение на месец, а и музиканти не влизат... Та тритоновта субституция не е случайна субституция, защото повечето (в някои случаи всички) тонове от ладовете нa замествания и заместващия акорд си съвпадат, т.е. промяна в лада чак толкова няма. Променя се цветът на акорда, заради различния бас. Така че от една страна - да, басът върви хроматично, но от друга - ладовете не са много по-различни от това, което са в оригиналния вариант. И като споменах за случаи, в които всички тонове си съвпадат, това е за акордите по мелодичния минор, например G7alt може да се замести с Db7#11, като абсолютно всички тонове си съвпадат - Ab мелодичен минор, само басът се променя съответно. Цитирай
Steppenwolf Отговорено Октомври 30, 2006 Отговорено Октомври 30, 2006 Додекафонията не съм я споменал случайно в тази тема, тъй като тя има своето място в редиците й, поканена от споменатото използване на цялата хроматична скала и на атоналността. Додекафония може и в джаза да се срещне. Има такива комбирнаторни експерименти, резултиращи в интересни реакции. Например, сещам се за името Ролф Лайберман. Прав си за повтарянето на тоновете, то е едно от основните правила на додекафонията - нито един не бива да се повтаря в мелодичната линия и да му се дава по този начин повече тежест и ефект на привличане на останалите, докато не се изредят те (освен ако след него тон не следва повторение на същия). Цитирай
kolio_k Отговорено Октомври 30, 2006 Отговорено Октомври 30, 2006 До мелодичен минор Да,за Солар си напълно прав.Виноват В бързината пиша простотии. Цитирай
indy Отговорено Октомври 30, 2006 Автор Отговорено Октомври 30, 2006 За додекафонията Шонберг въвежда правилото, че при композиране във всеки опус трябва да се прекара последователността от всички, неповтарящи се 12 тона /това после го наричат серия/, след което тази последователност може да се повтаря и варира по законите на контрапункта, т.е. /основна форма, инверсия, ретроградно движение и ретроградна инверсия/. По този начин се появяват 4 серии. Е, Шонберг въвежда и ред други правила, също доста интересни. Тъй като това е било недостатъчно, въвеждат /Веберн?/ правилото, че серия може да се започне от всяка степен, като трябва да се запази само изходната последователност от тонове и полутонове. По този начин, 4 серии по 12 тона дават 48 варианта. Не бих казал, че разбирам как се прави всичко това на практика, трябва все пак да се чуе. Обаче не ми се слуша Шонберг точно тази вечер p.s. същия indy съм,да. Цитирай
Steppenwolf Отговорено Октомври 30, 2006 Отговорено Октомври 30, 2006 Макар че вече се поотклонихме до ниво отделна тема, ще добавя за гарнитура, че се ползва и т. нар. дисонантен контрапункт. Иначе поради цялата тази гъста нормена мрежа нямам особено голям интерес да прилагам този подход на практика. По темата конректено, подкрепям kolio_k. От терцата се определя дали има мажорно или минорно качество ладът, и старинните ладове се разделят на мажорни и минорни. Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.