Забавна простотия

[7thString]

http://novinite.bg/articles/19064/Ubivat-Rich-Forestar-v-6384-i-epizod-na-Darzost-i-krasota

 

Ако ще казвате на баби и лели, не забравяйте да си приготвите валериан да им давате ако стреса дойде твърде много.

[crazy_train]

^ГОСПОДИ,зарадвай ме че това е края!!!

[7thString]

Е то фактическия момент на смъртта ще продължи поне 100 епизода, после поне 1000 рев и сополи

[travelcaster2]

[Svanio]

[Heartman]

http://en.wikipedia.org/wiki/Reign_in_Blood

[valitchy]

[travelcaster2]

Телекастър фен.

Редактирано Март 31, 2013 от travelcaster2

[Baby Thomas]

Надявам се това да е снимка докато върти китарата, че инак не ми се мисли как ги е ковал една за друга с гоздеи...

[vanboy]

Това е една и съща китара...добра снимка при завъртане!

[Baby Thomas]

Ясно ми е, просто не измислих как по-лесно да прокарам идеята за "закованите" китари...

[Hillbilly]

Е ,то ша е много интересно как тая закованата най-отдоле има странично изкривен гриф с форма на банан и струните одат по него

[Hillbilly]

Реална снимка от ремонтирана жп гара..

Що ли се сетих за вица,дето двама българи на екскурзия влезнали да разглеждат една пирамида в Египет и колко по навътре влизат - жега задух

и единия писнал:

-Аре да се връщаме,то не се трае..

Другия :

Добре,де ,аре пиши КУР и излизаме

Редактирано Април 1, 2013 от Hillbilly

[travelcaster2]

"Функционалното е красиво" Има място и за сиренце и доматче...

[Parni_Valjak]

Hillbilly, още Чудомир е отделил внимание на нашенския манталитет:

На сутринта отидох на хотела, пихме кафе, закусиха те и понеже исках да ги изненадам, да ги учудя, реших да ги изведа да видят най-напред Völker-schlachtdenkmal — знаменития гигант-паметник, въздигнат в чест на победата над Наполеона от съюзените армии на 18 октомври 1813 година.

Качихме се на трамвай № 15 и по Augustusplatz пристигнахме там.

Който пръв път има щастието да види това чудо на архитектурата, високо повече от 90 м., от черен гранит, с гигантски фигури и релефи, което е строено цели 10 години и е струвало навремето десет милиона марки, не може да сдържи възторга си и да не извика от учудване.

Из пътя бях разправил историята на боя, та като стигнахме, само им посочих паметника с ръка и понеже исках да ги наблюдавам какво ще правят, оттеглих се две-три крачки настрана.

Хаджи Петър дигна глава, тикна си калпака на тила, кръстоса ръце отзад, поразкрачи се, погледа, погледа, има-няма, половин минута, па без да каже нищо, обърна се гърбом и почна да пали цигара. Бай Танко, и той отиде при него и посегна към кутията му. Не можах да се стърпя и отидох при тях:

— Е, дядо хаджи, как ти се вижда, а? Чудесия, нали? Грандиозно нещо?

— Хм… — промърмори хаджи Петър, метна поглед към него и рече: — Три кила пироксилин му е майката! Сложи го в темеля, запали фитиля и камък върху камък няма да остане!

— Тъй, амчи каак! Татък!… Около три кила… Па може и по-малко — добави бай Танко и си избърса носа с ръкава.