Evtim Djerekarov Отговорено Март 21, 2014 Отговорено Март 21, 2014 (Редактирано) Няма да е интересно, ако просто предложа схеми, но ако си наравите няколко прототипа на триодни стъпала (а може и и по принцип да направите лампово "блокче") посредством осцилоскоп и генератор (всяка малко по-добра саундкарта с подходящ предусилвател и буфер ще свърши някаква работа) можете сами да наблюдавате какви форми на сигнала се наблюдават в различни точки, при различно силно "претоварване". Можете да направите и анализ, как количествено и качествено се променят хармоничните сътавки при различна амплитуда на входния сигнал, при лампови, BJT, FET, OpAmp и други стъпала и на базата на направените изводи, да помислите върху подходящо схемно решение. Само за малка подсказка, ще ви кажа (а можете и да измерите), че повечето популярни в китарната схемотехника едностранзисторни стъпала(схема ОЕ, ОС), без взимане на допълнителни мерки, имат около 10 (20dB) пъти по-високо ниво на хармоничните съставки в изхода от триодно стъпало(схема ОК), при това при доста малък размах на входното напрежение. Като прибавим към това и фактът, че транзисторът създава различен характер на хармониците и обикновено повече по-висши такива, а всяко стъпало с неидеална линейност е малко или много смесително стъпало, то след няколко последователни изкривяващи стъпала е просто наивно човек да се надява, че хармоничният спектър ще е близо до желания (ламповият, за повечето китаристи). Освен това, въпросът има и динамична страна. Стъпалата с ОУ имат относително ниско ниво на хармоничните съставни, при линейна работа, а след преминаване на определен праг, те стремглаво нарастват (и много висшите). Разбира се, за всички тези неща има най-малкото прилично добри решения, но за съжаление повечето от тях нямат гениалната простота на едно триодно стъпало. Повечто от тях са приложими за определен тип стъпала(примерно за катоден повторител , за входно стъпало, за стъпало с голямо усилване и т.н.)поради ограниченията на самите схеми, а и доста по-ниските захранващи напрежения на транзисторните ефекти(а от друга страна - същата амплитуда на входният сигнал от китарата). Пиша ви тези неща, за да ви потикна да изследвате проблема и да търсите подходящи решения. С обикновени стъпала с ОУ и диоди в ООВ/изхода, човек прави отново и отново това, което вече се прави сигурно 50 години и няма смисъл да очаква, ще правилният диод или правилният резистор/ОУ, ще дадат така търсения вълшебен звук. Повечето от тия педалчета се ползват предимно за включване в лампови усилватели и не може да говорим за това "как звучи ефектът", а по-скоро за това "как звучи усилвателят, когато в него е включен ефекта". Разбира се, бустерите и овердрайв педалчетата безспорно имат своето приложение и не знам, дали това приложение не е именно целта на вашият проект, но ако искате да създадете качествено различен овердрайв, ще трябва да се абстрахирате от болшинството популярни схеми и да се концентрирате върху изследователската и развойна дейност, което в общия случай е процедура, много различна от харесване на някоя схема и правене на "блокче" от нещо, базирано на нея, както между впрочем, правят почти всички производители. Редактирано Март 21, 2014 от Evtim Djerekarov 2 Цитирай
emil Отговорено Март 21, 2014 Автор Отговорено Март 21, 2014 Абсолютно вярно, но ще трябва да направим и класическите. Все пак затова има блокчета. Да може човек сам да си избере какво да сложи. Аз лично за домашно свирене предпочитам диодните ограничители - въпрос на вкус. Трябва да се направи и сериозен рисърч относно тонкоректорите. Там изобилието е огромно :-) Цитирай
emosms Отговорено Март 21, 2014 Отговорено Март 21, 2014 (Редактирано) Един параметричен еквалайзер на 3 ленти може да моделира тона до неузнаваемост. Изчиствайки някои честоти, в които при изкривяване сигнала 'маже' (примерно -10db notch filter на 100hz) или липсва яркост във високите - нещо като presence boost на ок. 2000hz (там някъде.. ) както и модификация на средите - на мен примерно ми харесва -10/15db notch filter в областта 600/800hz. Може да помогне дори на лампов усилвател - пълно е с демота на маркови лампови усилватели с отвратителен омазан тон в областта на ниските при изкривяване. Говоря за класически, не high gain изпълнения. Но като цяло... всичко това, за да се постигне тон, който се постига само от подходящ лампов амп(въпрос на вкус)+евентуално booster/drive преди него.И разбира се, огромно поле за допълнително моделиране на тона, което може би пасва с концепцията на тази дъска за редене .п.п. само осигуряване на подходящо захранване представлява някакъв риск и усложнение за вашата концепция, иначе лесно може да се добави и блокче с истинска лампа. Между другото, какви са тези блокчета? Редактирано Март 21, 2014 от emosms Цитирай
emil Отговорено Март 21, 2014 Автор Отговорено Март 21, 2014 Наскоро говорих с един колега и той беше скептичен за 3 бандовите пераметрици - били сложни :-). Аз лично ги харесвам, но например Металзона има параметрик само на средите. Върти ми се в главата и блокче с триод, но сме ограничени откъм захранване защото е опасно. Цитирай
Evtim Djerekarov Отговорено Март 21, 2014 Отговорено Март 21, 2014 (Редактирано) Поради високите напрежения, ламповото "блокче" може да има импулсен конвертор на платката. Тогава, разбира се, трябва да се вземат мерки за подходящо екраниране и изолиране срещу неволно пипане. Редактирано Март 21, 2014 от Evtim Djerekarov Цитирай
blr Отговорено Март 22, 2014 Отговорено Март 22, 2014 Един истински параметричен еквилайзер има три контролни параметъра за всеки band: честота, усилване и Q-фактор. Аз не съм виждал ефект, който да има истински параметричен еквилайзер. Не съм виждал и самостоятелен такъв под формата на педал. Аз имам Boss PQ-3B http://effectsfreak.com/effect/boss/pq-3b_bass_parametric_equalizer/ , който е трибандов, но и той е "псевдопараметричен" в смисъл, че не можеш да регулираш ширината (Q-фактора) на корекциите. Цитирай
emosms Отговорено Март 22, 2014 Отговорено Март 22, 2014 http://www.gyraf.dk/gy_pd/calreq/calrec.htmРазработвах си платка на базата на схемата по горе, за 3 ленти, пълен параметрик.Някъде се търкаля из нас, грубичко ецвана с киселини..Едностранна платка, над 10 тина мостчета , за да може да се изпълни едностранно, което не е добра идея Иска лека преработка за да работи с еднополярно напрежение и да се набута във формат за китарен ефект.Някакви други решения за небалансирани входен и изходен буфер, може би.Контрола за Q фактора може да е степенчат, с 2/3 позиционни ключета.6 потенциометъра и три цк ключета във възможно най-малка кутийка...Но си е занимавка, отказах се да го правя. Дори не съм подкарвал схемата за една лента само.Колкото до импулсното захранване, трябва да се направи наистина добре.Имах неприятен опит, като ползвах импулсно захранване от zoom за един аналогов буустер - странен шум p.s.За моделирането с параметричен EQ на соло китара - най-мощната и изразителна симулация която съм правил с гитар риг:- low shelf eq (-5/10db), 3 band parametric eq, high shelf eq(+5/10db) - overdrive - amp simulation - post low shelf eq (за възстановяване на ниските).Става доста голям проект за изпълнение. Резултата беше.. субективен, не на всеки ще му хареса .Труда за реализация и резултатите силно ме накараха да се замисля, струва ли си аналогово изпълнение. Цитирай
emil Отговорено Март 22, 2014 Автор Отговорено Март 22, 2014 Ами не знам до колко е смислено да имаш контрол върху Q-фактора. Преди време с един приятел басист правихме такъв еквалайзер и установихме, че при много стеснен банд почти не се усеща корекцията, но определено ще направим ескперименти. Другото, което е, че голяма част от китарджиите не искат "акривни" коеректори, а предпочитат класическите Marshall style, но за мен са много плитки. Цитирай
Aquarelle Отговорено Март 22, 2014 Отговорено Март 22, 2014 Много приятна идея е това нещичко Дано добие успех и популярност Цитирай
blr Отговорено Март 22, 2014 Отговорено Март 22, 2014 (Редактирано) Ами не знам до колко е смислено да имаш контрол върху Q-фактора. Преди време с един приятел басист правихме такъв еквалайзер и установихме, че при много стеснен банд почти не се усеща корекцията, но определено ще направим ескперименти. Зависи кой и как ще го ползва. Китаристите са свикнали с класиеските пасивни тон-стакове от типа Fender/Marshall/Vox... и това им върши работа, звучи познато и наистина добре. Басът е по-друга история. За да седи добре в микса, да не бумти, да не омазва или да потъва си трябва повече играчка. Например, едно намаляване на ниските среди, центрирано около 250 Хц с по-голям Q-фактор почти не се усеща соло, но прави баса много по-фокусиран и разпознаваем в микса и изчиства цялото звучене . Усилването на високоте среди около 800-1000 Хц помага за чуваемостта на баса и "залепя" целия микс заедно, още повече, че обикновено китарите са силно изрязани в този диапазон. Това са неща познати и практикувани отдавна, както в звукозаписа, така и на концерти. За съжаление, не са много потребителските апаратури, които позволяват такава степен на контрол, а не са и много басистите които искат да имат такава възможност. Погледнете графичния еквилайзер на Акустик 370 например. Съвсем не е направен случайно, точно във вида, в който е. Редактирано Март 22, 2014 от blr Цитирай
emil Отговорено Март 22, 2014 Автор Отговорено Март 22, 2014 Направихме малко тестове днес. Определено диодните ограничители трябва да се махнат или да се правят сериозни корекции след тях. Другото, което мисля е блокчетата трябва да бъдат по-завършени като ефекти. Някак си хората, на които показваме идеята си мислят, че просто това са еквивалент на камиончетата и че предлагаме един алтернативен начин на правене на чейн, което е хем вяртно хем не. Благодарности на Явор Деспотов за съдействието. Ето и малко снимки. 1 Цитирай
emil Отговорено Април 12, 2014 Автор Отговорено Април 12, 2014 Ето един тест на дисторжън с комбинация от ФЕТ и МОСФЕТ Записът е направен директно в звуковата карта 1 Цитирай
Evtim Djerekarov Отговорено Април 17, 2014 Отговорено Април 17, 2014 Получило се е доста добре. Каква спийкър симулация се ползва? Цитирай
emil Отговорено Май 3, 2014 Автор Отговорено Май 3, 2014 Извинявам се за дългото отсъствие, но скоро завърших един друг проект, който се казва Виктория и се появи на бял свят на 24-ти април. Получило се е доста добре. Каква спийкър симулация се ползва? Използвам ULTRA-G симулация на Behinger, защото е изцяло аналогова. Предполагам има и не лоши софтурни симулации, но те не са целта на нашите изследвания . Днес отново започвам работа по проекта. Остава да избистря схемите. Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.