Модално свирене - от теория към практика

[kirilsat]

^ След неособено оптимистичните, но някак си искрено споделени мисли, да взема, да добавя още мъничко черно!!!

Извинявам се, че е малко извън темата, но всичка от тук тръгна....

Приятели започнаха да ме бъзикат, че след моето клипче, "Тубата" им предлага нещо, което няма нищо общо с България, а и с нашия континент!

Проверих .....  и на мен ми го предлагат! Дори, заглавието му не мога да прочета!

http://youtu.be/PbvJfgfCT2U

Уж, трябваше духовност и култура да покажем на западняците, а те ни сложиха в друга графа.... Чувствам определени угризения, ако не дай бог, аз съм ги подвел?!

[travelcaster2]

Здравейте, колеги и колежки. Колежките са по-малко, но придават финес и живот на форума. 

Темата се разду и имам чувството, че се изчерпва, приключва. Няма лошо. Пред нас са безброй много теми, свързани с музиката. От случайно попадналата идея в среднощен час да споделиш със съмишленици до научния "кабинетен анализ".

За финал искам да споделя 2-3 мои извода за модалното свирене.

Както всички знаем, мажорът се различава от минора по терцовия тон (медианта). Когато тя е на голяма терца от тониката е мажор. Звучи някак оптимистично, положително, ведро, светло.

Докато ако е минор медиантата е на малка терца от тониката. Тогава мелодиите, фразите свирени по тази скала звучат меланхолично, тъжно.

Нека това, което казах до сега да се отнася само до Натуралния мажор (Йонийски лад или mood) и Натурален минор (Еолийски лад или mood). 

Ладовете, Mood-овете ни дават възможност да разширим палитрата от изразни средства.

Така ако заменим 4-тата степен в мажора от чиста кварта спрямо тониката и я увеличим (повишим с #) на увеличена кварта се получава Лидийски лад (mood). Той остава мажорен заради непроменения терцов тон, но има ново, свежо, дори екзотично звучене. За До мажор (белите клавиши на пианото от До до До) вместо Фа се свири съседния по-горен черен клавиш Фа #.

Също така за минора. Ако заменим 6-тата степен от малка секста на голяма (спрямо тониката се смята този интервал) се получава Дорийски лад (mood). Пак е минор, но е по-светъл, в 90% от случаите по-въздействащ. За Ла минор (белите клавиши на пианото от Ла до Ла) вместо Фа свирим съседния по-горен черен клавиш Фа #.

За момента да спрем до тук, да не стане тегаво.

Извод:

1. За мажорен акорд (но не септакорд, че има друга функция) свирим Лидийски (4-та степен повишена).

2. За минорен акорд свирим Дорийски (6-та степен повишена).

За да достигнем бързо до тези два лада има два начина (въпрос на избор).

За Лидийския или да видим коя е 4-тата степен и да я повишим или да свирим мажорна скала 4 степени надолу.

За Дорийския или да видим коя е 6-тата степен в Натуралния минор и да я повишим или да свирим мажорна скала на цял тон надолу.

Последно: акорд До мажор - за да свирим До Лидийски свирим Сол мажор (4 степени надолу)

акорд До минор - за да свирим До Дорийски свирим върху скала Си бемол мажор (цял тон надолу).

Казаното до тук предполага, че могат да се свирят скалите възходящо, низходящо, от всеки тон нагоре и надолу, със секвенции и всевъзможни ликове. Следва продължение...

[ultramega]

А ако все пак   уцелим грешен тон , той е само на полутон разстояние от други два верни  

 

Според мен , много се зацапаха нещата.  

А човек , би могъл да загуби интерес  , не само от липса на уважение.

[parsekguitars]

Ето го един от от първите в тая посока на свирене на китара и т.н.

А иначе, огромно молба към МОДЕРАТОРИТЕ - да изтрият моя профил и всичко свързано с него във форума.

 

http://www.youtube.com/watch?v=cgfqD_P9Sdk

[emosms]

Последният клип на Пат Мартино защо да е модално свирене?

Не следва ли акордовата прогресия на парчето и съответните тоналности, който могат да се изсвирят срещу акорд, както си е в класическия джаз?

 

Модалното свирене, доколкото съм разбрал нещо, има общо като концепция с автентичния фолкор и древна музика, където музикалната структура се базира на мелодични рефрени, построени върху съответни ладове (modes).

И се популяризира в модерния джаз, да речем от експерименталното свирене на Майлс Дейвис и течението което налага (след като години е жулил стабилно по джаз стандарти).

 

Изяснете въпроса, все пак темата има в заглавието 'Модално Свирене' .

Редактирано Септември 25, 2013 от emosms

[CyberGene]

Не знам какво е модално свирене, това някой друг да го обясни.

 

Модална музика и по-конкретно модален джаз е такъв джаз, при който няма зададени акорди, а има зададени ладове. Ти можеш да образуваш различни съзвучия от тоновете на съотетния лад, но като цяло ако има някаква хармония, то тя не е функционална. Тая подложка в темата тук нещо не ми звучи много модално на мен, ама знам ли... А модално свирене допускам, че е свирене на модална музика

 

Между другото нито едно от изпълненията в темата не ми хареса Щях да кажа нищо лично, ама то няма и как да е лично Аз не че мога да изсвиря нещо хубаво, но преди да са почнали хората да ме нагрубяват за това, че критикувам, без самият да покажа нещо, ще кажа изтъркания лаф за баницата: аз и баница не мога да правя, ама знам кога една баница е вкусна

[emosms]

Понеже съм надъхан от това парче пак, да пробвам да дам пример>
(пасажа започва на втората минута, дано излиза с точния тайминг от клипа)
http://www.youtube.com/watch?v=LrEDzKbCNzo#t=02m03s.
Пасажа свършва към третата минута, когато започва walking bass и става нещо като бибоп към фрий джаз или не знам точно, но ми се струва друга хава (walking bass по някаква мистериозна за мен акордова прогресия) 

 

В случая баса захваща някаква остинантна фигура и съответно се придържа в един лад, като я цикли.
Много добре се вързва с ударните, абе въобще класически похват за пасаж от композиция във фюжъна. 
(вече може и да е демоде според последните тенденции, не знам).

 

Клавира съответно започва да гради някаква хармония от акорди върху така създадената 'модална' атмосфера ,

които акорди в последователността си изграждат смислена хармония (зависи колко е надрусан, доколко слушателите могат да възприемат логиката, такива работи...), но в общи линии не е и не трябва да е 'едно към гьотере'.

 

Върху тази вторична акордова прогресия, клавира фразира, съобразявайки се с предходния акорд/група акорди и хармоническата основа които те са създали.
Ако има друг солист, може да свири директно върху акордите които звучат, съобразявайки се с тях на момента.

Нещо такова ми се струва че е.
Ако не е подходящ пример, и може да дадете примери с по-стандартни като структура парчета, ще е по-полезно.

Редактирано Септември 25, 2013 от emosms

[CyberGene]

Да, във фюжъна често има такива моменти (и цели парчета), в които басът свири някакво остинато и тогава е почти сигурно, че нещата са модални. Парчето горе е супер, обичам Vital Information 
 
Иначе най-добрият пример обикновено е So What на Miles Davis, дори тук във форума е писано прекалено много за това парче, за т.нар. So What Chords и т.н., да не се разпростираме. Цялото парче е базирано само на два лада: ре дорийски, ми-бемол дорийски:
 
http://www.youtube.com/watch?v=DEC8nqT6Rrk
 
Този албум ми е най-любимият джаз албум на всички времена, просто няма как да не го споменавам винаги  Знам всяка една нота наизуст, толкова много съм го слушал, че мога да ти го изпея отначалото до края   
 
Нещо се вдъхнових и затова още малко модалности от гениалния Майлс:

 

http://www.youtube.com/watch?v=9NEd3zUzEyU

[travelcaster2]

Е, вие ме заядохте, взехте ме за мезе.  То не беше Пат Мартино, Франк Гамбали, че чак Майлс! Аз лично предпочитам първото парче от втората страна на плочата  - "All Blues" и солото на Cannonball Adderley. Иначе Майлс е като Пикасо в кубичния му период.

Когато имаме функционална хармония Dm - G7 - C няма Дорийски, Миксолидийски, Йонийски. Всичко е в една тоналност и е До мажор. Ако обаче се добави някой черен клавиш става друго.

При нашия случай е сигурно, защото почти сигурно прилича на почти бременна девойка. Любопитно ми е какъв и е статуса, когато нейния смях дочут от другата стая на купона постепенно преминава от момински към женски.

2 начина на нотиране:

1. Приемаме, че F#m, G и A са 3-ти, 4-ти и 5-ти диатоничен акорд на Ре мажор (2#)

На F#m не свиря Фригийски, а F# Еолийски (3# модално), на G съм в Ре мажор (не модално), а на А не свиря Миксолидийски, а  A Йонийски (3# модално). Поне така ми се иска, защото няма септимов тон във фразата. Накрая на G свиря G Lydian Dominant (1# модално).

2. Приемаме, че 2-та акорда F#m и А са от Ла мажор (3#).

На F#m и А не свиря модално, но G e чужд на хармонията и веднъж свиря G Лидийски (2# модално), а накрая G Lydian Dominant (1# модално).

Значи трябваше да го нотирам в Ре мажор, за да има повече модове? Логиката ми беше да пиша по-малко бр. диези пред нотите. Аз мога да го напиша и в Gb минор и пак ще има 2 или 3 модални момента.

[elasticman]

[travelcaster2]

Поздравления, колега! Арматурата е за Gb Lydian. Ще ми е любопитно да науча как да променям арматурни знаци в Сибелиус. Да ги пиша на ръка е архаично.

Примерно А Мелодичен минор.

1. "Ааа, онази Ла гама, която започва като минор, но завършва като мажор?" (мой ученик).

2. Сол#, Ла, Си, До, Ре (до тук е умалена скала: полутон-тон-полутон-тон),

продължава от До,  Ре, Ми, Фа#, Сол# (целотонна скала).

3. Или минорна скала с повишени 6-та и 7-ма степени (за разлика от Натурален минор) малко трудничко за смятане.

4. Как да я обясня най-разбираемо - с изписани арматурни знаци, разбира се.

[CyberGene]

Явно под "модално свирене" имаш предвид свирене на някакъв лад върху функционална хармония. При това положение можем да говорим за тоналност и следователно арматурата се запазва и от там всеки недиатоничен тон трябва да се приеме като алтериран със съответните знаци.

 

Но ако говорим за чисто модални парчета, например So What, там арматурата се променя, за да покаже лада: там се редуват две арматури:

 

1. Липса на знаци, което е неправилно да наречем до-мажор, вместо това е индикация за ре-дорийски (или енхармоничните му ладове)

2. Пет бемола, което е неправилно да наречен ре-бемол мажор, вместо това е индикация за ми-бемол дорийски (или енхармоничните му ладове)

 

Според мен това е доста логичен начин за "предписване" на ладовете, вместо да се задава постоянна арматура, която да утежнява четенето на нотите.

[Steppenwolf]

CyberGene, под "модална хармония" и аз разбирам подобно на написаното от теб, т.е. когато някой каже "модалност", разбирам музика, построена на някой от т. нар. старинни ладове, при което не се почива върху формулата T-S-D-T (тоника-субдоминанта-доминанта). Всъщност, тогава има тонически акорд и нетонически акорди. Разбира се, за да се запази автентичното звучене на съответния лад, повишено внимание е нужно, та да не бъдем "изхвърлени" от тритонуса или S-D последователността, имплицираща съответния паралелен мажор... При това положение арматурата за ми фригийски съвпада с тази за до мажор (C-dur), като допълнително може да се запише Phrygian.

 

Примерна прогресия във фрийгиски, да кажем, може да е:

Im7 - VIIm7 - Im7 - bIImaj7

и отгоре да се свири модална мелодия. При това положение започва да лъха едно типично енигматично звучене на фригийския лад.

Отделно някои може да отметнат, че поради наличието все пак на някакъв отправен център около Im7 модалната музика в този смисъл е тонална, но не е тонална в класическия мажорно-минорен смисъл...

 

Малко не ми стана ясно дали под "модалност" в твоя пост засягаш и подхода с акордовите скАли и свиренето на лад според акорда на момента? Защото това може да се разгледа и като една основна тоналност (множеството от тонове е същото), евентуално с алтерации.

 

А темата изглежда увлекателна и обогатена, но нямам възможност в този час да пиша, чета и слушам, утре или вдругиден ще се "завъртя" за по-дълго, за да се насладя и на музиката...

[travelcaster2]

CyberGene, напълно съм съгласен с теб. Изцяло модална представа можем да получим примерно от няколко ирландски популярни фолклорни песни, нотирани и обяснени към съответния лад (мога да дам примери, ако е необходимо). Те не се нуждаят от хармония и буквени знаци за акорди, както и от арматурни знаци дори. Те се хармонизират автоматично, естествено. Те са изцяло модални.

Също и So What. Композицията по начало е мислена авангардно за времето си като модална. И е доказана като такава. Огромна иновация за онзи новаторски период!

А тук са дадени 3 акорда в някаква последователност. Как да подходим към тях?

Ето и Stone задава въпроса как възприемаш свиренето на един или друг лад според акорда на момента. 

Въпросът остава отворен...

Можеш, разбира се да го обясниш с проходящи тонове и алтерации. 

Аз твърдя, че тези тонове, ситуирани на силни времена, повторени няколко пъти вече не са проходящи (или leading) към акордовите тонове, а са легитимиращи даден лад.

Ти как мислиш?

[bluelemon]

Тя темата яко се отплесна към непозната за мен материя ама аз намерих 60 секунди време да се включа. 

 

http://youtu.be/1U4KtAWXViw