Модално свирене - от теория към практика

[travelcaster2]

Вие ме направихте колега с Майлс, Мартино и др. Благодаря ви! Аз съм много по-скромен.

На колегата Вай парчето наистина е почти същото ( с някои допълнителни акорди ). То е в Ми минор, а транспонирано в зададената Фа диез минор е:

част А:  IF#mIF#mIGIGIF#mIF#mIBmIBmIF#mIF#mIDIDIGIGIF#mIF#mI Х2

част В   IAIAIGIGIF#mIF#mIEIEI

част А Х 3

част В

част А

Завършва на F#m.

Акорда G може да се изпише Gmaj7(#11), но дали това #11 или повишена 4-та степен е в акомпанимента или този тон се свири от солиста какво значение има?

Слушателят чува Лидийско звучене.

П.С. Дали му трошим костите на парчето със 104 поста не е важно, кой крив (аз), кой прав...

Важното е, че има огромен интерес към такава тема с 8660 прегледи. В спора ще се роди истината.

Редактирано Октомври 25, 2013 от travelcaster2

[CyberGene]

За това какво е модално и немодално свирене върху модално парче като So What е ясно - Майлс свири малко по-бопърски, докато Колтрейн и Едърли са малко по-"размазани" и "недерминистични" хармонично, ако мога така да го нарека, в смисъл не подчертават акордовите структури, тризвучия и т.н.

 

Обаче темата тук е за модално свирене върху немодално парче. Което аз като концепция така и не знам какво означава и ми се ще някой да даде дефиниция за това. Не го казвам със заяждане, аз наистина не знам какво ще да рече това. Аз си го представям като това да ползваш един и същ лад върху различни акорди. Би могло да се каже, че блусовото свирене е модално, защото върху различни акорди използва все една и съща блусова скала. Но когато свириш различни ладове върху различни акорди - в тоя случай не съм сигурен, че виждам някаква особена разлика с обикновеното свирене. По-скоро бих го нарекъл ладово свирене (за да подчертае използването на алтернативни ладове; алтернативни спрямо диатоничния лад за текущия тонален център или акорд), но не и модално. Това са само разсъждения, може да не съм прав, разбира се.

[Tozi]

Евгени, грешиш.

Модално идва от думата mood, което съвпада с наименованието за лад на английски (ладово=модално). Модално свирене е когато се свири (най-често) върху един акорд, тоест върху един mood (настроение). Много често обаче се излиза от това настроение и се свирят много различни ладове върху основния акорд (лад, настроение). Блуса не е добър пример за модално парче освен ако не се свири изцяло върху един акорд и се ползват различни ладове за да се загатне блусовото звучене и форма.

 

Не се втелявайте в това кое как се пише. В крайна сметка е важен звука. Дали е диез 11 или бемол 5 няма голямо значение - важен е цвета който този звук изразява съпоставен към другите звуци (хармоничен инструмент, бас...). Музиката е звук а не калиграфия. Правилното записване е нужно когато се изисква така наречената прима виста в класически оркестри, биг бенд и т.н. В музикалната практика на джазови, поп, рок, блус и т.н. групи записването няма чак такова голямо значение. В джаза записването е сведено до минимум понеже всички знаят какво се свири върху определени акорди и как то звучи, а и се предпочита личната интерпретация на материала.

 

Да не забравяме: теорията трябва да обяснява и служи на музиката а не обратното.

[CyberGene]

Модално идва от думата mood, което съвпада с наименованието за лад на английски

 

Всъщност идва от mode (лад), а не от mood (настроение), но иначе си прав де, модално означава ладово, така че приемам забележката за правилна.

 

Модално свирене е когато се свири (най-често) върху един акорд

 

Да де, ама отново няма дефиниция на това какво е модално свирене в контекста на темата. Оригиналното парче в тази тема е с много акорди и не е модално от тая гледна точка. Тогава изобщо говорим ли за модално свирене? Както казах - модалните парчета всички ги знаем кои са и как свирят големите майстори върху тях. Тук става дума за обратното - модално свирене върху немодално парче. Аз смятам, че такова животно нема. Не че темата е излишна, но... просто е за раздел Джем Почти не се сещам за импровизация в какъвто и стил музика да е, която да не ползва ладове, освен ако не се свири само един тон В тая тема имаме пример за парче с акорди и свирене на някакви ладове върху тях. Ако това е модално свирене, то тогава аз питам: кое свирене върху същите акорди е немодално? Свирене на един тон, свирене на хроматизми нагоре и надолу, свирене по терци, кварти, квинти.. нещо друго?

[travelcaster2]

Среща се и термина "Модален блус"... Различен от стандартния блус.

[Steppenwolf]

Модално парче е такова, което е на мода дори когато модата е съвсем друга.

[Tozi]

Модален джаз.

[CyberGene]

От линка в Уикипедия:

Modal jazz is jazz that uses musical modes rather than chord progressions as a harmonic framework.

 

Подложката в тази тема не използва ладове като хармонична основа, а използва акорди. Следователно тя не е модален джаз. Темата обаче се казва модално свирене. И понеже е върху акордова прогресия, искам да попитам кое във въпросната импровизация я прави модално свирене, при положение че е върху акорди, и също така кое би я направило немодално свирене пак върху същите акорди? Не получавам отговор на тези си въпроси и започвам да си мисля, че май 8 страници само се лаладжийства.

[Tozi]

Аха. Аз коментирах заглавието на темата а не изпълнението на Батемито (Чичо Мито).

Модално би станало ако се свирят акордите върху бас фа диез и се вземе фа диез фригийско настроенеие като основа. Или ако всеки от акордите се свири по 16 такта (поне :)) и се третира като отделно настроение (лад).

 

 

Подложката в тази тема не използва ладове като хармонична основа, а използва акорди.

 

Модално не означава безакордово. Най-малко могат да се изсвирят всички диатонични акорди от съответния лад във всички обръщения и разновидности. След това могат да се изсвирят всички останали, както и да се съпоставят акордови прогресии от други парчета. И всичко това върху бас фа диес (в случая).

 

А за лаладжийствата си апсолютно прав - 90% от форума се е превърнал в това.

[CyberGene]

Ето това вече е отговор, който ми звучи добре. Може би няма да е зле и Чичо Мито да обясни какво е имал предвид, може би е просто объркване от негова страна, но няма лошо. Дори и погрешно предпоставена темата генерира някакъв интерес към теорията, така че пак е някакъв успех за теоретичния отдел на форума, който по принцип си е леко екзотичен за масата

[travelcaster2]

Харесва ми бързия разбор на kolio_k в пост N 24. Вярвам му и оставих в дескрипшъна на видеото само това: 

I use F# Aeolian, Tritone Substitution and G Lydian Dominant equal to C# Super Locrian.   C#alt is virtual dominant chord of F#m.

 

Той днес има рожден ден.

Честит Рожден Ден, Кольо! Много здраве, щастие и вдъхновение!

[CyberGene]

На Кольо разборът е наистина много хубав. Честит рожден ден, Кольо!

 

И така, "модално свирене" не е правилно заглавие на темата, понеже парчето не е модално, което се потвърждава и от анализа на Кольо, който говори за акорди. Дори модалният интерчейндж, макар и да съдържа в името си думата модален, изобщо няма нищо общо с модалната музика/джаз. Класическата музика е пълна с модални интерчейнджове например.

 

Както и да е, на мен поне ми се изясниха някои неща, като например това, че няма как върху стандартно парче да се свири модално В началото си мислех, че става дума за ново понятие и проявих съвсем здраво любопитство, но... Може би имаше известно раздразнение от моя страна, заради липсата на обяснения, но явно тази липса на обяснения е била предизвикана от първоначалното объркване на Чичи Митко (доколкото разбирам така обичаш да ти казват, надявам се да не го сметнеш за неуважително ) Човек винаги научава нещо ново 

[Steppenwolf]

Доколкото премерих при първото си влизане в темата, под "модално свирене" чичо Митко просто е имал предвид това, което на запад наричат Теория на акордовите скали (chord-scale theory), удобна за мислене според акорда на момента, т.е. върху какъв акорд коя скала се свири. В този смисъл не иде реч за баш модални системи, за каквито писахте Tozi, CyberGene, а и каквото вмъкнах в предходни страници на темата.

 

http://en.wikipedia.org/wiki/Chord-scale_system

 

Книгата The Chord-Scale Theory and Jazz Harmony на Barrie Nettles & Richard Graf (доколкото знам, съответстваща на програмната схема в Berklee) е чудесна - тя разглежда тези неща, както и модалните системи.

 

В класическата хармония "modal interchange" обикновено не се нарича дословно така, а се говори за хроматични акорди под влияние на смесване на ладовете, както и за алтеровани акорди, като нашите (П. Хаджиев и др. - по спомен!), навярно под влияние на немската и руската школи, разделят акордите на същински и несъщински алтеровани. Несъщинските се дължат на смесване на акорди от ладовете, а същински алтерованите са тези, дето не могат да се открият по степените на никой лад. А модалност естествено има и в класическата музика (в най-общия и широк смисъл на думата "класическа") - Дебюси, Месиен и др.; модална е и ренесансовата полифония.

[travelcaster2]

Материята е малко "хлъзгава".

Зададените акорди F#m, G и А предполагат Фа диез Фригийски. Но аз избрах по-светлото звучене на Еолийския минор. По-горе обяснявам свойствата на ладовете; от светли към тъмни.

При тоналност Фа диез минор, започва и свършва на нея,  подсказана от наличието на Ла мажор ( паралелен мажор ) логично е да се свири Фа диез минор. Натурален минор. Еолийски вид. Еднакъв с Ла мажор. Йонийски.

Функционална хармония.

Но вместо очаквания диатоничен акорд на 7-мата степен на Ла мажор G#m7b5 авторът на бекингтрака е сложил чужд на хармонията акорд G. Решил е да ни провери как ще реагираме. Обикновен квинтакорд. Върху него аз продължавам да свиря тонове от Фа диез Еолийски и слушателят чува модална микстура от квинтакорда ( Сол, Си, Ре ) + моето До диез. Четвърта повишена степен на акорда Сол мажор. Това не е нищо друго освен Сол с Лидийско звучене.

При последното прозвучаване на акорда G променям тактиката.  Аз го разглеждам като Неаполитански акорд. Той подготвя доминантата на Фа диез минор - До диез7. В класическата хармония това се прави с проходящи тонове, за избягване на "паралелните квинти". Аз обаче използвам по-съвременната концепция на Tritone Substitution и свиря Ре Мелодичен минор. Тоновете са: Си, Ре, Фа, Ла, До#. Тази скала отнесена към Сол се нарича G Lydian Dominant, 4-то обръщение или mood на Ре Мелодичен минор, защото съдържа тоновете на Сол7 ( Фа, 7-ма степен доминант ) и #11 (До диез, 4-та повишена Lydian ). Същата скала е еднаква със скалата C# Super Locrian или Altered - 7-мото обръщение или mood на Ре Мелодичен минор. По този начин използвам появата на акорда G за да го превърна виртуално в доминантовия на Фа диез минор - C#alt (alt значи, че някои степени са му повишени или понижени, за по-голяма напрегнатост. Тези степени могат да бъдат единствено 5-та и 9-та). За С#alt. тоновете са: Си-малка септима, Ре-b9, Фа=Ми диез - терца, Ла=на Сол двоен диез - #5 и До# - основен тон.

Крайно време е да си отворя една бира. Не, по-добре малко уиски. Двойно. За екзотика.

Редактирано Октомври 28, 2013 от travelcaster2

[Baby Thomas]

Мен пак не ми стана 100% ясно.

 

При следните 4 такта - | F#m | G | A | F#m |

Ако баса през цялото време жули само F# (или някакво рифче базирано на F#m) ще имаме F# Phrygian Mode.

Ако баса се сменя всеки такт според акорда ще имаме к'во? F#m акордова прогресия, но не и mode?!?!