Лабораторно захранване - дискусия

[Evtim Djerekarov]

Нямам нищо против, да се видим. И за мен, уикенда е приемливо.

 

Ето, най-простото, което успях да измисля. Може да се преработи и за биполярен транзистор.

 

Най-общо казано, в контролната схема трябва да има усилвател, който твърдо (ключово) включва или изключва транзистора,

като трябва да се предвиди някакъв тригер на Шмит или друг хистерезисен механизъм, за да може напрежението на включване да е по-високо от напрежението на изключване.

 

Включващото напрежение трябва да бъде поне с Vgs(on) и някой друг волт отгоре по-високо от максималното желано изходно напрежение..

 

Редактирано Октомври 29, 2014 от Evtim Djerekarov

[Parni_Valjak]

Имате лични съобщения  . Запазете конфиденциалност. моля.

 

Евтиме, топло, но с малки съществени особености.

 

Не вклювайте модула в публикацията, нека да е Black Box ADDON.

Редактирано Октомври 29, 2014 от Parni_Valjak

[bluelemon]

Шушу мушу къща разваля 

[Baby Thomas]

Абсолютно подкрепям!

 

Това е Форум и целта е обмяна на опит и знания. Или пишете нещо съществено, за да се вижда и евентуално да е от помощ на всички или си направете фирма за частни уроци по електроника и други сходни и си таксувайте учениците.

[Evtim Djerekarov]

Обмяната на знания и опит е нещо коренно различно от обмяната на ноу-хау. Все пак, помислете колко хора, от активно пишещите в този форум, си споделят на драго сърце схемите, и ще се убедите, че е така. Има по-популярни информации, които често се разискват, и много хора ги знаят. Когато обаче се опре до по-специфични познания, до които човек трудно е достигнал, нещата изглеждат различно. Освен това, обмяната на знания няма нищо общо със създаването на машина за копи-пействане. Това не са познания, това е папагалска история. Аз дадох напълно достатъчно нишани, за да може човек, който все пак се занимава с електроника, да разбере. Е, не е схема за директно копиране, но нали за познания си говорим.

А и g_vayov вижте, колко схеми публикува - рай!

 

Истината е, че твърде малко от участниците ги е еня за познанията. Когато се публикува някаква схема - край - няма коментари, няма разисквания, на начинът й на работа, на предимствата, недостатъците. Все пак, ако напишете "Lab Power Supply Schematic" в търсачка, ще имате достатъчно добри идеи за копиране, В тази тема, по-скоро си обсъждаме реализации и възможности. Който разбира (и го интересува познанието) може да извлече напълно достатъчно от нея.

Редактирано Октомври 30, 2014 от Evtim Djerekarov

[Evtim Djerekarov]

Още 5 стотинки по темата:

 

-Чудя се, ако регулиращите елементи са мосфет транзистори, не може ли да измерваме тока (който е общ за целия контур) в техните дрейнове, вместо в сорсовете, за да не влошаваме (или за да влошаваме значително по-малко) изходното съпротивление на захранването.

 

-Както вече писах, според мен, освен ограничението по ток, трябва да има ограничение по мощност.

Ако да кажем, максималната изходна мощност е 200W и мощните транзистори са способни на значителни токове(особено при ниски напрежения, където сме в SOA), то на ниски напрежения може да отдадем значителни токове(на цената на по-добро филтриране):

 

5 волта и надолу - 40 ампера.

10 волта - 20 ампера.

20 волта - 10 ампера.

40 волта - 5 ампера.

60 волта - 3.3 ампера.

 

Дори да приемем, че 40 ампера е твърде много, но мисля, че може да се допусне 10-20 ампера ток при ниски напрежения, особено с по-горе обсъжданите нововъведения, особено пък ако имаме повечко вторични напрежения на трансформатора.

Редактирано Октомври 30, 2014 от Evtim Djerekarov

[bluelemon]

"Почесване по главата", аз всъщност даже не я чета темата щото нищо не разбирам може да ми делнете спам писанията. 

[g_vayov]

Поради факта че изхода се следи и се регулира, токоснемащите резистори не оказват влияние върху изходното съпротивление. Изходното съпротивление е равно на:

Rout = ΔUout/ΔIout

Измерване на тока в дрейновете не знам дали е оправдано. Довечера ще си отделя няколко часа за работа по схемата, тогава ще помисля и по този въпрос.

[Parni_Valjak]

Мощността рефлектира директно върху температурния режим. Следене на температурата в определени места е достатъчен и стабилен начин на защита. 

Мощността, която е допустима е в пряка зависимост от околната температура, и само нейното отчитане не върши работа. 

***********

Приемам забележката по-горе и вече няма да пиша друго, освен общи приказки. 

Ако можеше да се блокират троловете във форума или поне се порицават, нямаше да има проблеми, но сега заради тях, и останалите няма да получават информация. 

Болен здрав няма да носи!

Приемам и другото предложение - който иска Know-How да си го поръча от утвърдени фирми. Ако му го подарят, да съобщи тук, за да черпим с пълни шепи.

Редактирано Октомври 30, 2014 от Parni_Valjak

[Evtim Djerekarov]

За топлинната защита е ясно. Мисълта ми беше, че няма да е зле, на ниски напрежения захранването да може да отдава и по-значителни токове. 1V, 3A не звучи много гот. За тестване на много неща (примерно пелтие елементи), трябва да се осигурят относително ниски(1-14V) напрежения при по-значителни (1-20A) токове.

 

Още един въпрос - предвижда ли се някакво значително охлаждане на "токоизмерващия" резистор, също предвижда ли се, той да е съставен от множество паралелни/последователни резистори. Неговото нагряване е в състояние да доведе до значителни грешки в измерването и плаване на граничния изходен ток.

Редактирано Октомври 30, 2014 от Evtim Djerekarov

[Parni_Valjak]

Тук проблемът е в вторичното захранване, защото 60 волта и 20 ампера са 1200вата...

По-скоро трябва да се помисли за диверсификация на вторичното захранване за да не се отива в конструктивни безмислия.

 

Ама, нека да се ограничим в летенето! В споменатия случай няма много разум да се комбинират толкова отдалечени изисквания в едно устройство...

Досега дори не се обели дума за конструктивни ограничения.

Може да се използват два различни модула, пък може да са в един корпус.  

 

Я да се върнем в началото и да се реши какво ще се прави. За чий говоря за задания?

[Evtim Djerekarov]

Мисълта ми е, че може да се направи така, че регулаторът да допуска по-високи изходни токове при ниски изходни напрежения, така, че ако при 60 волта, регулаторът позволява 0-3 ампера, то при 10 волта, те са да кажем 10-15 ампера. Разбира се, кое и доколко е възможно, много зависи от "black box" решението и в частност - стойността на най-малкото входно напрежение.

 

Но дори да вземем center-tapped варианта, да кажем с намотки +-33 волта, то щом трансформаторът е достатъчно як за 60V, 3A(180W), то може да се очаква, че е достатъчно як и за 30V, 6A(180W), така, че дори в това решение, има смисъл регулаторът да е направен така, че да ограничава до 6A всички напрежения до 30 волта и после линейно да смъква ограничението от 6 до 3A, за изходни напрежения от 30 до 60 волта. Не знам дали е твърде лесно, това да се реализира с аналогови средства, но не би трябвало да е твърде сложно.

Редактирано Октомври 30, 2014 от Evtim Djerekarov

[Parni_Valjak]

ПП. Много навременна забележка за измерителния резистор!

 

Трансформаторите не са разтегателна дъвка...

Конструктивно е невъзможно или недопустимо споменатото ...

Не е пък разумно да имаш траф, който да се ползва на 50% през по-голямата част от времето.

Да повторя - в рамките на позволената мощност може да се направи диверсификация, но това е отделен момент.

 

Остава и моментът за електронната част , как ще работи при 3 и при 20 ампера... Трябва презастраховане - електрическо, конструктивно... Изобщо калпава работа.

 

Помисли защо не може да се използват различни токове в BB. В този вариант! При друг вариант, може да се направи. Но много стават изключенията от правилата, и това елиминира умните решения, достояние на оригинала.

Редактирано Октомври 30, 2014 от Parni_Valjak

[g_vayov]

Сега го смятам.

Ако се използват два броя от този модел >http://bg.farnell.com/te-connectivity-cgs/ths251r0j/resistor-al-clad-25w-1r0-5/dp/1259401

Разсейваната мощност върху всеки от тях ще е P=R*(I/2)*(I/2) P= 1*(3/2)*(3/2) = 2,25 W

От характеристиката на страница 3 на описанието, виждаме че при 25 W ще имаме повишение на температурата на корпуса 80 градуса. От това следва че температурното съпротивление е 3,2 градуса на ват.

В този резистор разсейваме 2,25 W при максимален ток. Повишението на температурата му спрямо тази на средата ще бъде: 7,2 градуса.

Декларирания температурен коефициент е +-50 ppm/C = 0,05mOhm/C. При промяна на температурата с 7,2 градуса, промяната на съпротивлението ще бъде 0,36 mOhm. Това са 0,036 %.

Горното е по данни от производителя при монтиран радиатор с площ 53500 мм^2 и дебелина 1 мм.

Да го сметнем за много по лошо охлаждане. При 2,25 W се повишава температурата с 50 градуса. 50 * 0,05mOhm/C = 2,5 mOhm промяна на съпротивлението. Или това са 0,25 %

Ако нещо не съм оплескал сметките, мисля че резултата е задоволителен.

Редактирано Октомври 30, 2014 от g_vayov

[g_vayov]

Всъщност за да кажем дали е задоволителен, трябва да го отнесем към заданието.

Граница за стабилността на тока в изхода не съм указал изрично но да приемем, нестабилност на изхода по ток < 0,04% + 5mА.

При три ампера в изхода, трябва отклонението да е под 6,2 mA.

В случай 1 имаме отклонение с 0,036 % или грешка с 1,08 mA.

В случай 2 имаме отклонение с 0,25 % или грешка с 7,5 mA. В този случай излизаме от допустимите рамки.

Редактирано Октомври 30, 2014 от g_vayov