lyubohar

Ограждате лепилото с много тънко тиксо. Сигурно имате платмасови меки пилички за нокти. Лека-полека отнемате от лепилото. После махате тиксото и продължавате. Гледал съм малки цикли от ножчета за бръснене. Има я процедурата в този сайт: http://www.stewmac.com/Gifts/?lac_guid=e6852468-8cbc-e611-80ce-ecb1d775572a&utm_campaign=1791&utm_medium=email&utm_source=NPA&utm_content=1791_C_20161207 Представляват едно ножче м/у две пластмасови пластини.Само малка част в средата е гола и с нея се цикли. Страничните части се водят по лака. Но това след грубото пилене.

Ако беше в/у метал щях да ти предложа да го загрееш. Но в/у боя-мисия невъзможна. Ако си реставратор може да опиташ под лупа да пилиш само лепилото и после да полираш. Но е много трудно и пипкаво. Нов лак/боя.

На някои поялници има изрично изискване да не се поврежда покритието на човката. Отделно качествения припой. Напоследък и на мен не ми се получават идеални спойки. Винаги прегаря човката.Дали индукционен,или с нагревател. Навремето ползвахме един доста дебел припой и прости поялници и спойките ставаха идеални. Не знам от възраста ли е,или от нещо друго.

Спокойно младеж. Такива неща човъркам от преди 40 години.

Преди много лета (моите са доста повече от вашите )имаше само ГДР-ски лампови усилватели. И за да надвикаме барабаниста ги преработвахме по мощност. А иначе сега за спорта ,а и за да спасим някое и друго радио си човъркаме.Аз де. От радио Ригонда 102. От някакво наше радио,мисля Хармония. Тъй като усилването идва малко ще трябва да се сложи и още едно предусилвателно стъпало. Поради липса на място решил съм да е с една миниатюрна лампа 6Н17П. Ама кога ли ще се намери време от другите ми хобита.

Колега,май си прав. Заблудата е моя.

Не съм специалист,ама ако се вържат по втория вариант при повреда-прекъсване на шпула,мишур усилвателя остава без товар. А при първия вариант остават поне два работещи.Дори и на 16 ома може да се довърши участието. Разбира се това е чрезвичайно събитие.

Ако си от София мога да помогна. Като ти чета поста оставам с впечатление, че с лявата ръка мислиш че ще ти е по лесно с лъка. Ама да знаеш, че с дясната няма да ти е по леко да работиш с цигулката. А не можеш и нея с лявата. Така, че за теб ще е без значение коя ръка какво ще държи-и в двете положения ще ти е доста трудно.

Ако е за начинаещ вземаш една каква да е здрава цигулка(може и китайска от магазина). Обръщаш магарето(може би трябва да се напасне наново). Обръщаш струните и подбрадника и си готов. Обаче ако е за професионалист няма да стане така лесно. Ще трябва да се отвори и смени моста и мястото на душата. Може би и нови дупки за ключовете. А защо не се опиташ да се учиш като за десняк? Аз в моята 60 годишна практика познавах само един колега от софийски солисти,който свиреше на обратно. Иначе доста колеги са левичари,ама държат цигулката нормално. То за начинаещия ще е все трудно и необичайно. Успех.

Нотни материали има в музикалния магазин Камертон. Има си сайт-може да проверите. "Мен лично ми дойде в повече и ме заболя главата от написаното вътре. Струва ми се, че не е това начина да се учи човек на музика и да развива музикалност..." "Аз лично като понауча някоя гама, затварям очи и слушам най-вече звука дали ми харесва, пък пръстите да си щракат където искат. Ако е накъсано, коригирам, ако прозвучи фалшиво рабирам че съм объркал клавиша и т.н." Ако някой си мисли,че свирене на инструмент и учене музика става лесно с едно щракване на пръсти-жестоко се лъже. Ще минат много години обучение докато се стигне слушането само на звука,а пръстите сами да вървят. За сега не е измислено нещо по кратко.

http://www.liutaiomottola.com/formulae/fret.htm Ето тук има разяснения по въпроса.

Здравейте. Занимавам се със дърворезба.Започнал съм да правя една мандолина от дърво. Знам,че се прави трудно музикален инструмент, но съм решил ей така за кеф да си направя сам.Свирил съм на барабани и китара.Горе долу имам представа какво правя, но не знам прагчетата на какво разстояние едно от друго се слагат. Не намерих и в гугъла никаква информация. Моля някой ако знае да помогне. Горе-долу така трябваше да изглежда това,което сте написали. Ако Ви е трудно има си програми за правопис и направо показват грешките.

Щом си начинаещ няма да се справиш с избора. Може да не е нов,но ти трябва професионалист-кларинетист. Има различни системи кларинети,тънкости при проверка на годноста. Иначе има голяма опасност да си хвърлиш парите на вятъра.

Ключовете ми се струват от боядисано обикновено дърво. Би трябвало да са поне абанос. Долната дъска не е лоша-с хубав ригъл. Горната не се вижда добре. Лака е доста мътен и непрозрачен. Общо взето цигулката ми прилича на фабрична изработка на ученически инструмент. Дай по добри максимални снимки на тялото. И само на главата с ключовете. Вътре не пише ли нещо-Страдивари,Гварнери...?

По скоро 6н23п е аналог на ECC88.

Ето една преработка на Регент 30.И тук се ползва само шасито на крайното стъпало. Не,че не може да се копира някой известен усилвател,но още една разработка за сведение. http://www.udaloff.com/regent30.php

Да,сега е безмислено да се правят такива експерименти. Поръчваш си изходен трансформатор за 4 крайни лампи и си готов. Но през седемдесетте години нямаше такива възможности. Почти всички по кръчмите свиреха с ГДР-ски усилватели. Опитай се да надвикаш барабаниста. Тук там някой правен Маршал и това беше. И се прибягваше до тези преработки. На мен лично не ми се е случвало крайна да ми сдаде багажа по време на свирене. На един-два месеца ги сменях.

Не съм такъв специалист да коменирам задълбочено по въпросите ти,но мога да потвърдя от собствен опит, че е възможно крайните лампи да работят с извънредно високо анодно. Лично съм преработвал едновременните китарни усисватели МV3 и Regent 30. С удвояване на анодното се получаваха съответно номинална мощност 40W за 2 EL84 и 80W за 2 EL34. Не съм го измислил аз.Само повтарях преработката по статиите. Има информация в сп."Радио,телевизия,електроника".Кн.12 от 1973г.и кн.1 от 1974г. На някой може да му се струва невъзможно,но дълги години свирих с подобни преработки. Само по често се сменяха крайните лампи. Нещо не се копира коректно линка.

Чудя се какво толкова и се чудите на тази китара. Както казаха-нищо не струва.Така,че почти всичко е позволено. Щом си боядисвал коли,значи ще се справиш.Махаш стария лак. С каквото искаш-шкурка,цикла,но само по дължината на жилите. Ако е нитроцелулозен може да пробваш с коресилин. И след това пръскаш с някакъв безцветен лак.След първата ръка го мини с финна шкурка,че дървото ще набъбне. Ако пък си мераклия може да удариш преди това едни интарзии с перманентен флумастър, но за целта трябва да си направиш едно приспособление,което да води писеца успоредно на канта. Една дъсчица,гвоздей без глава и една дупка за флумастера. Ако пък си още по мераклия-продават ваденки за кръглия резонаторен отвор. Къде ги продават-не знам,но все някой може да сподели.

Нямате право на съобщения,затова пиша тук. 0888 224 240 Харизанов Обадете се да Ви насоча.

Точно за гриф на китара не съм пробвал,но за гриф на цигулка-да. Е не точно шийката,а самия гриф. Много често на евтините цигулки грифа е от боядисано обикновено дърво,което след употреба се изтрива на места. За да се имитира абанос се боядисва няколко ръце с черна боя и като изсъхне се матира с вата. Е,може и със шкурка,но е по опасно да не се престърже боята. Става много добра имитация.

Колега,пак се изказвате неподготвен.От 45 години обикалям света. Такава ми е професията,че аз можех да пътувам и можех да си пазарувам неща,които ги нямаше тук. Изобщо вместо да коментирате излишно преминете в друга тема,където можете да сте полезен.

"Лъскавият гриф е проблем за мен, ръката ми непрекъснато "задира" в него и смяната на позициите не става с лекотата, която се усеща при другата ми китара, която е с матово покритие на грифа." Точно за това не коментирах нуждата от матиране на шийката на грифа. Не случайно шийките на класическите струнни музикални инструменти не се лакират. А се оставят само на грунд,или намазани с масла. Имам и 60 годишна практика като цигулар и знам,че лака по шийката на грифа винаги пречи.

Колега,изказвате се малко неподготвен за стоманените вати. Става въпрос не за тези с които си търкате тенджерите. А за специални за шлайфане на фини политури,преди да им се направи гланца. От номера им зависи колко мат ще се получи.Тази от 4 нули е много фина и няма да има ефект. Колегата по горе е прав,че след недълга употреба боята пак ще се гланцира. В лютиерството се ползват за изглаждане на следите от четката при лакирането. Предимствата на тези вати е,че при шлайфане приемат профила на инструмента,а не като шкурката и дори тези абразивни вати да допират само на една повърхност. А ги ползвам вече повече от 30 години за моите цигулки и лъкове.А Вие каква практика имате да споделите? Никога не е късно нещо ново и полезно да се научи.

На филмчето гледам,че ползват шкурка,може би водна. За това матиране аз бих ползвал стоманена вата.В мосю Бриколаж продават различни размери.Може би 2- 3 нули ще са най подходящи.