Ако мога и аз да споделя нещо от моя скромен опит в импровизацията.
По принцип при първите си опити по импровизация аз изпитвах следната трудност: При импровизиране не можех правилно "да уловя" дължината на фразата, примерно на една четиритактова фраза. В рока обикновено имаме за импровизация четири четиритактови фрази - или общо 16 такта. При малко музикантски опит, китаристът обикновено "превишава" тактовете дадени за соло импровизация, още повече ако барабанистът "не подава" редовно с брейкове и чинели. Но барабанистът не е длъжен "да подава". Как го реших този проблем? Ами, започнах да броя наум докато импровизирам. Отначало беше трудно. В главата ми звучеше: 1, 2 ,3, 4..1, 2 ,3, 4.. Обърквах се от броенето. После то стана механично... нещо като механична пулсация в мозъка... 1, 2 ,3, 4..1, 2 ,3, 4.. Така вече винаги знаех точно на коя фраза и такт се намирам, без това да ми пречи да си движа пръстите по грифа!