interman

Добрият стар Les Paul е най-красивата китара правена някога

http://www.gibson.com/files/USA/Slash/Slash_LP_USA_h.jpg Les Paul е най-красивата китара, аз предпочитам най-много tobbacco-burst финиша

Affinity е прилична китара основният и недостатък е разстройването особно като ръчкаш тремолото, но аз съм го разкарал. Адаптерите не струват, но иначе поне тая която имам (с хъмбъкър) е много удобна.

Тоя комплект дето си дал си е супер, обаче за метъл си е по-добре някой суперстрат.

Едно от най-добрите описания на блус Само не я бий, че после може за нищо да не става

Ето още едно от Ангъс: "Всички си мислят, че оплешивявам, а на мен просто ми расте челото".

Като става въпрос за блус обаче и особено за Red House никой не може да я изсвири по-добре от Хендрикс - http://www.youtube.com/watch?v=CjOQ9r35uiU&feature=fvw

мамка му супер звучи нищо по-добро от винтидж звука

То и лев си е супер много за перце ама повече е абсурдно. Няма смисъл просто, а и не знам колко трябва да блъскаш по китарата, че да счупиш перо.

Ето какво е казал великият китарист Робърт Плант: I PUT ON MY JIMI HENDRIX ALBUM AND MY SON SAID "DADDY, WHO'S THAT" AND I SAID "WELL SON, THAT'S GOD"... - Robert Plant

Без думи. Добре че сподели с пича наблюденията си, ама си е пълен смях това дето каза.

Отначало я държах по-високо май и братовчед ми ме видя един път и вика ти на цигулка ли свириш И си я свалих на нормална височина, което е добре, щото почнах да свиря и с палеца. Забелязал съм, че хората които свирят предимно седнали си качват китарата супер високо като се изправят или както беше написал авторът "папионка"

От шредърите можеше и да е най-добър, ама от китаристите не мисля.

Аз лесно се справих с треската като с вокалиста изпихме половин шише уиски преди концерта и мога да кажа, че поне на мен не ми се отрази на свиренето да съм направил 1 грешка. Гадното беше, че седях малко дървено, ама другия път няма да се оливам толко

Добра тема само дето е писана по-скоро от метълската страна на нещата, но примерно си е важно да знаят хората, че и да свириш метъл не е задължително гейна да е на макс. На концерта на даскалото слушах двама дето свириха кавъри на Металика и бяха избичили диста на 10 и беше супер мазало едва разпознах една от песните. Ама не случайно повечето начинаещи се заблуждават така. Колкото повече усилваш гейна толкова по-лесно и бързо се свири, а грешките се замазват.

Не притежава толкова добър външен вид. По принцип не ги боядисват много и за лака не съм сигурен. Нямат и други детайли на стандартите и къстъмите, но иначе като звук са близо не мога да ти кажа точно не съм свирил на такива.

Много ми е странно как правите сола по матрица. По принцип трябва сам да намериш позицията, от която да свириш като слушаш ритъма и без да знаеш на тия акорди коя пентатоника съответства. Harvester Of Sorrow изсвири го и сам си отговориш на въпроса

Не виждам как може да ме притесни това черното. Нали си звучат добре и не се късат лесно.

Пич зависи какво ти харесва. Аз бих взел Мексиканеца без да му мисля

По-добре събери още малко и си вземи Affinity значително по-високо качество са.

Аз до колкото съм чел Ангъс Янг не използва ефекти освен дист и може би ривърб на някои места.

Най-лесно се учи с песни. Отначало ще зазубриш няколко след това ще ти стане ясно как са построени научаваш няколко скали и си екстра. Упражнения от сорта "сега натискате 10-то прагче на трета струна след това 7-мо на втора, може да не звучи добре, но е много полезно" ми се струват тъпи и скучни и отказват повечето хора. За това взимаш дадена песен дето ти харесва и гледаш какво трябва да научиш за да можеш да я свириш.

С пецакани Постоянно се прецакват жаковете ил се късат по средата

Squier и още съм с нея - перфектна си е за парите