dedo pop

Покана за концерт на Георги

Полша. Някакво село със замък. Майсторски клас. 12 участника имат на разположение 20 рояла и по една клавинова за всеки в стаята. Fazioli-то е от конкурса Шопен през 2021 г. На него бе спечелена първата награда. 3 рояла.mp4 Fazioli.mp4

2006 г. публикувах в този форум каква каталогизация намерих вкъщи, направена от Георги. Тогава бе на 6 години и се радваше, че може да чете и пише. Форумът беше на друга платформа и не мога да открия темата. Намерих снимките в дълбините на забравен хард и ги качвам наново. Май още тогава си е личало накъде ще тръгнат нещата.

Вече ще се концентрира сериозно върху пианото. Решил е да намали камерната музика и съпровода. Акордирането му е хоби, отдавна му купих ключ и другите необходими неща и от време на време си позволява да пипа по малко, ако някой роял съвсем се е разакордирал. Преди година си спечели уважението на тонрежисьорите в академията , защото се е наложило по време на практиката им да акордира роял.

Да, в Полша е. Град Бидгошч, доста на север. Академията е малка, но преподават няколко от членовете на журито на конкурсите "Шопен", "Рубинщайн" и още доста други, постоянно гостуват за майсторски класове изтъкнати пианисти от цял свят. Относно девойката. Обикновено всяка вечер се чуваме с него и си говорим понякога по два часа. Обаче на 29 юни не се обади. На 30 говори с майка му и обяснява причината - излизал с момиче от известно време, но му била шута. И с всичките му негативни последствия. Булката го подкарва сериозно и на другия ден е вече чисто нов и пътува за конкурса. За конкретния конкурс спомена две основни добри причини. Едната е разговор с изтъкнатия пианист и педагог Станислав Юденич, любимият ученик на Дмитрий Башкиров. Говорили са няколко часа и му дал изключително ценни съвети относно начина на подготовка, избора на репертоар и конкурс. И ако спечели какви трудности ще види. Второто - покупката на дигиталното пиано Касио. Дало му голяма свобода и спокойствие, че винаги има инструмент, на който може да върши черната работа. И тази сигурност му повлияла много добре на психиката. Преподаването ще е задължително. Затова учи и педагогика.

Фациоли са изключително приятелски към пианиста. Клавиатурата и механиката са най-отзивчивите, които е пипал. По отношение на звук, просто трябва да се чуе на живо. И според него са само за концерт. Имали са репетиции на по-малки Фациоли в учебни стаи и е било нетърпимо, свирел е със затворени капаци, отворил прозорците на стаята и пак е било трудно овладяването. Последните модели на Бьозендорфер - Виена Концерт са уникални. Най-новата серия Ямаха CFX е в пъти по-добра от предната. Нищо в наименованието не е променено, но става дума за нов тип инструмент. Планове? Първо да си купи роял за вкъщи с помощ от семейството. Всъщност една от причините да участва на този конкурс е и наградата, затова се скъса от работа, но я и получи. Засега се е насочил към Kawai GX серията, точния модел според парите. Репертоар - иска да се захване сериозно с Рахманинов, въпреки сериозното нежелание да бъде изучаван в неговата академия, да завърши успешно магистратура догодина, надява се с помощта на тази награда да се вреди и за докторантура, защото на година имало само по едно място. Което би му дало възможност да остане в академията, за да продължи при сегашните му преподаватели и репетира на хубави инструменти и зали. И естествено го завърти възходяща спирала с концерти и участия, а трябва да намери и време за някоя девойка, щото не си е работа да остане сам. А моето желание е задължително догодина да се се стегне и участва на конкурса в Лийдс, който е сериозно ниво и естествено Шопен, въпреки думите му, че не усеща половината творчество на Шопен. Мога да споделя, че от време на време аз и булката водим сериозна борба с Георги, щото почва да гледа мрачно, отчаяно и т.н. За съжаление си има слабо място и то е паметта, която му изневерява просто ей така. Ако на някой му се пътува, на 17-и в понеделник ще свири във Велинград. Залата е малка, роялът също, но е приличен инструмент. Ще свири Шопен и някои неща от конкурса.

Ще бъда по-обстоятелствен. Конкурсът е държавен, решение на Министерството на културата за популяризиране на съвременните полски композитори. Това е цялостна политика на полската държава. По регламент се свирят само композитори от 20 век. Затова няма Шопен. Конкретният концерт му препоръча сегашният му преподавател Павел Вакареци, който е финалист на "Шопен". Дъщерята на композитора Милош Магин му даде и специална награда за изпълнението на концерта. Поляците много добре усвояват средството за европрограмите за култура. Ако в България парите отиват само в бетон и асфалт, в Полша половината средства са за култура. Строят се нови училища с уникални зали, в неговата академия роялите са предимно до десетгодишни, има от всяка марка и модел по няколко броя. През първата година на следването през седмица ни пращаше видео как идва камион и разтоварват няколко чисто нови рояла. Примерно два броя Yamaha CFX, Shigeru Kawai SK7, няколко Bosendorfer Vienna Concert, Steinway A, B, D и всичко останало. В обикновените музикални училища имат концертни зали с качествена акустика и поне по два концертни рояла за избор при продукциите на учениците. Ще цитирам Георги: "Много съжалявам, но българчетата колкото и да са талантливи и способни, няма къде да се докоснат до качествен инструмент в хубава зала и така не знаят каква музика може да се свири". Той лекинко пообиколи няколко места в Полша и това промени изцяло усещането му и търсенето за звук. Часове наред сме говорили за драстичната разлика между България и Полша. Наскоро в концертната зала на неговата академия гостуваше Людмил Ангелов. Според Георги никой в България никога и никъде никой не е "чувал" как може да музицира Людмил Ангелов, защото първо няма инструменти, второ няма зали. И така не може да оценим какво богатство е този човек. За рояла. Yamaha са спонсор на конкретния конкурс. Затова е имало само CFX. Чисто нови, дори фолиото не е свалено, макар да не си личи от видеата. Амии, роялите не са били никак добре - тежки, глухи, мътни, неотзивчиви. Мнение на абсолютно всички участници. Но в течение на конкурса са започнали да се променят. Пианистите са отдали промяната или на разсвирване, или че от Ямаха са си взели поука и техниците и акордьорите са се постарали повечко. Така на финала вече ставали за свирене. В Полския институт в София има Yamaha CFX, много добре поддържан. Миналото лято направи рецитал и стана много добре. Слуховете из музикалните среди са за динамика и промяна сред предпочитанията. Steinway все повече отстъпват от качеството, позволяват си влагане на по-нисък клас материали в новото производство, което изисква постоянна грижа от лицензиран акордьор. Новите рояли Yamaha много бързо се амортизират и само за десет години от висок клас падат до средно ниво. Но при тях дори след сериозна поддръжка и ремонт не се възстановявали. Интересни са Shigeru Kawai. Все по-добри, издръжливи и лесни за поддръжка и много приятни за свирене. Плетньов обикаля с Shigeru Kawai, Марта Аргерич в последно време ги предпочитала (тя е лична приятелка с проф. Попова - първата преподавателка на Георги и затова той понякога получава информация от първа ръка). На предния конкурс имаше възможност за избор между Yamaha CFX, Shigeru Kawai SK-EX, Steinway D и Fazioli F308. И макар никога да не бе пипал Fazioli след консултация с преподавателите му избра него. Разправя интересни работи - как в момента в който приключи с избора изведнъж около него идват представителите на фирмите и се почва с хвалбите колко хубаво и чудно свири и т.н., малки подаръчета - чанти, химикалки, ключодържатели, тениски и други такива . Та на Fazioli му се получи абсолютно всичко, дори в повече. И разни благинки като обяд със сина на собственика на Fazioli, размяна на контакти, покана за гостуване във фабриката, да посвири в тяхната зала. Естествено роялът е бил подготвен конкретно по желанията на Георги (хорааа, това в България го няма). За съжаление главният техник и акордьор на Fazioli почина преди няколко месеца. След един от туровете на конкурса Лука Фациоли (синът на собственика) похвалил Георги, че за първи път чувал Fazioli да звучи както им се искало. И още много мога да пиша по темата. Пускам линкове и от предния конкурс Не знам защо вторият клип не почва от където трябва - Превъртете на 2:27:00. А аз отивам да репетирам с колежките https://photos.app.goo.gl/5288FqxvtoQ9Lju97

Гала концерта

От време на време си позволявам да давам съвети в теми относно избор на пиано и метод на преподаване. Доколко имам право и мненията ми имат тежест, оставям да преценят потребителите на форума. Писал съм и преди - синът ми е студент в музикална академия. Снощи спечели много сериозен международен конкурс. https://polishmusiccompetition.pl/we-have-the-winners-of-the-3rd-international-competition-of-polish-music/

По темата спор няма и не може да има. За обучение по пиано трябва пиано, най-добре роял с 88 клавиша. Ако родителите нямат възможност за акустичен инструмент, минават на електронно пиано с 88 клавиша, максимално наподобяващи механиката и клавишите на акустическо пиано. И звук на Бьозендорфер Виена Концерт (примерно). Пиша това от позицията на родител, чието дете започна да свири на 7 годишна възраст. Първият му инструмент бе Yamaha DGX520. Изкара една година и не можах да изтърпя постоянните негови и на учителката натяквания и взехме на заем руско пиано. След две години акордьорът, който викахме два пъти годишно помоли повече да не го викаме за конкретния инструмент, а да се стегнем и му купим хубаво пиано. Стягането представляваше минаване на хляб и чубрика, взимане на заем от роднини и приятели и му купихме чисто ново пиано Petroff. Той си го разопакова. Идея си нямате как светят очите на дете, което получава добър инструмент. Компромис с музикален инструмент никога не трябва да се прави. Защото е най-честата причина за отказване от страна на детето. В четвърти клас започна при друга учителка и уроците вече бяха на роял. Стар, грохнал, пребит, но роял. Огромен скок нагоре. След това музикално училище, сега е студент и има достъп до класни инструменти. И зали с добра акустика. Преподаватели, които са безкомпромисни. Около него само концертиращи пианисти и лауреати на конкурси от А група - "Шопен", "Чайковски", "Кралица Елизабет", "Бузони", "Клайбърн". И тук вече минавам на фукня, защото победителят от последния конкурс "Бузони" от време на време ни гостува и свири на пианото у нас. Затова няма как Лара от Австралия да ме впечатли. Регнах се в туич, поизмъчих се десет минути да гледам нейни видеа. За мен е тормоз такова свирене. Поне пианото ѝ да беше акордирано. То неприятно. Мнението ми се затвърди - пляка нещо там на клавиатурата. Ако ще говорим за пианистки нека да са Юджа Уанг, Хатя Буниатишвили, Ева Геворгян от мъничките, тряскащата Валентина Лиситца (преди ми харесваше, сега не) и недостижимата Марта Аргерич. Аз не съм чел книги за педагогика. Наложи ми се да са учебници, иначе нямаше да ми дадат диплома, в която да пише педагогика. Преподавах две години, махнах се, но имам постоянен (ежеседмичен) достъп до преподаване и работа с деца. Така вече 25 години. Статистиката е безкомпромисна. Отдавна е доказала, че резултат се постига с качествен, класен акустичен инструмент и обучение по класическия метод. Големите компании знаят как да се справят. Някои наистина се "справят". В момента има раздвижване и промяна в позициите. Музиканти и акордьори все по-често се оплакват от Ямаха и Стайнуей, Шигеру Кауай настъпват здраво и сериозни музиканти започват да ги предпочитат, Фациоли се появиха 1981 година и са изключително класни инструменти. Играчките с 61 и по-малко клавиши са точно и само за игра. При тях тежка клавиатура няма. Ако ще е за Тинки Уинки, все тая. За съжаление българите много харесваме компромиса. Затова цялата ни работа е така - аха да стане и накрая нищо. В момента върви детското издание на "Ван Клайбърн". Няма българин. 2/3 са азиатци. Защото са безкомпромисни в обучението по музика. @korifei От различни светове сме. Ти се впечатляваш от изпълнители и музика, която никак не ми допада. Наложи ми се да опозная света на класическата музика заради моя син. Покрай него и лични познанства с много педагози. Часове разговори с тях по темата. Затова реагирах остро на думите ти "се чудя що за учител по пиано ще предложи 88 клавиша на 7 годишно дете ..." Това е публичен форум, ще вземе някой да ги прочете и приеме за истина. Последствията са неприятни. От нежелание на детето да се занимава с прекрасното изкуство на музиката, до тендовагинит с гадни последствия. И такива познавам - спряха да свирят защото неправилната постановка заради компромисния инструмент им повреди ръцете.

Съветът за 61 клавиша е абсолютно погрешен. Пианото има 88 клавиша. С определен размер. Тежка клавиатура. Точно колко грама са необходими за натискане на клавиша. Сложна механика. Детето трябва да свикне с този размер още от първия урок. Снощи бях на финала на Международния конкурс "Млади виртуози 2023 - Лидия Кутева". Сред тримата финалисти нямаше българин. Имах възможността да поговоря с хора от кухнята на конкурса. И с членове на журито. С голяма болка споделиха липсата на подготвени на съответното ниво български младежи. Затова 61 клавиша в никакъв случай. От самото начало трябва да се свири на клавиатура с пълен размер. И колкото може повече да прилича на механично пиано. И звукът също максимално да се доближава до пианото. Imperial Bösendorfer наистина има повечко клавиши. Доста рядко се среща по концертите. По конкурсите въобще го няма. Повечето клавиши не му помагат да стане лидер сред роялите. Затова мнение на @CyberGene си е напълно на място. Уроците за деца са съобразени с възрастта им. Само дето азиатците не мислят така. Затова печелят конкурси и здраво завладяват световните сцени. Австралийката Лара просто не може да свири на класическо пиано, особено роял. Нивото ѝ е 7 клас софийското музикално училище. Може затова и да не иска. Следя доста от пианистите от целия свят, но това девойче за първи път го чувам. Аз се лигавя на миди клавиатура с малки клавиши. Korg MocroKEY. Бивш акордеонист съм и все още зорлем докарвам орнаментиката на българските хора. А класически пианист набързо ми изсвири с лявата ръка най-чепатите моменти от Бачковското хоро, за да може с дясната да нотира. С лявата, в бясно темпо. Защото от 7 годишен свири на акустично пиано.

Преместих мнението си в другата тема.

025 - Илия Луков - Едно мало дете

Изпит по цигулка. Миналия петък. Роялът е на три месеца, но не е акордиран нито веднъж, защото е даден временно на музикалната академия (не става дума за България) от производителя. Спаднал, но поне равномерно. Изпитващата комисия казва на цигуларя да се настрои по рояла. Приревало му се е, през цялото време едвам се стискал. Десетина херца надолу му разказали играта. По време на свирене колкото и да се контролирал неволно се връщал към познатия му строй. После споделил, че му станало лошо, защото натискал струните на правилните места, но излизал друг звук. Не разбрах дали е абсолютист. Много забележки от изпитващите и към цигуларя и към акомпанятора. Не добра оценка. В понеделник се обръщат, пианистът има изпит по акомпанимент. Свирят същото произведение в друга зала на друг роял. Суперлативи от изпитващите и към двамата. Отлична оценка.

То си беше цяла сага. Събрал си пари човекът и решил, че трябва да се подсигури с инструмент, защото проблемът с възможност за свирене станал сериозен. И почнахме четене на ревюта, разговори с притежатели и изборът бе Kawai CA79. На държеше да посвири, не да купува на сляпо, заради предишен опит с дигитални инструменти. Намери наличен на 5 часа път. Отиде и нещата се развиха много бързо. В магазина имало разопакован СА99, посвирил 45 минути и думите му бяха "огромно разочарование". Нито като звук, нито като отзив на клавиатурата. Нищо общо с акустичните им инструменти. Защото три месеца всеки ден имаше (и в момента е така) възможност за работа на чисто нов Shigeru Kawai SK7. Почнал да пробва другите и много повече харесал CN серията. Ямаха Клавинова също му допаднала. Та минавайки покрай касиото забелязал хвалбата на акордьора и решил да пробва. И му харесало, много. Толкова много, че колкото да се въртял и повтарял Kawai и Yamaha пак се връщал на Casio-то. Същото усещане е имал ноември месец, когато му се отдаде възможност да посвири на Fazioli. Всички инструменти били прекрасни, но с Fazioli се усещал като едно цяло, изключително отзивчив инструмент. И така след няколко дена четене и споделяне с колеги поръча Касиото. И първия ден след доставката колегите му се изредили да свирят и споделяли едно и също - много добър учебен инструмент. Пренасянето и сглобяването станали малък празник в общежитието. Ето тези снимки ми изпрати от магазина.