sevenstring

Споко! Така или иначе, сигурно ще пробвам и двете марки на живо (да съм го напраил отдавна, ако имах време, ама тоя уикенд най-сетне май ще тръгна по магазините) и ще имам възможност да си преценя сам. Впрочем вече съм изчел тонове reviews от harmonycentral.com, ама винаги ми е интерсно да разбера и какво мислят хората тук, щото България си е България - с нашите си вносители, условия на репетиране, озвучаване и т.н., което сигурно също си има някакво значение. Иначе, целта ми е да си взема кубе за метъл, което да ми поема добре ниските (че бича с едно 7-струнно дръво), и да има драйв канал, с който да мога пълноценно да заместя смотаните дисторшъни на процесора си. От това, което съм чел, май наистина Randall-ите са по-доброто решение в ценовия клас, който мога да си позволя. Па, ако греша, отворен съм за още съвети!

От казаното до тук разбирам, че продуктът е поредния от категорията "икономията е майка на мизерията" . Благодаря за коментарите, с които в общи линии потвърдихте съмненията ми и ме насочихте още по-твърдо към Randall!

Абе, откакто си търся кубе, вече срещам 5-6 обяви за този модел. При това обичайният случай е: купено преди няколко месеца, почти неизползвано, супер изгодна цена. Това хубаво, ама ме навежда на мисълта, че това нещо ще да е голямо разочарование, щом хората масово се отървават от него и то с цената на немалки отстъпки. Та, някакви впечатления?

Общоприетото по мои впечатления е да се нарича Drop-(тона, до който се сваля последната струна). От друга страна да му вика кой както си иска.

И, btw, Radnall е идеалната марка за целта!

На всякаква китара може да стане, макар че по принцип е добре да е: - с по-дълъг гриф и, в най-добрия случай, с удължена скала; - с фиксиран тип bridge (без плаващо тремоло), или поне с класическо фендърско тремоло (с 6 болта и три пружини). Аз си дропвах една стратокастерка по т. начин и си ставаше супер въпреки късия гриф и стандатната скала. Single coils според мен не пречат, а даже придават по-оригинално звучене, щото все пак изрязват най-бучащите ниски и се получава хем нисък тон, хем bright тембър (естествено, ако ритъм партиите се свирят на бридж или бридж+мидъл адаптер, иначе бучи и маже жестоко). Идеални струни за целта - D'Addario 10-52 (Light Top - Heavy Bottom се казваха май). С една идея може да са ти хлабави, но пък са причтни за свирене.

Аз от две години си купувам D'Addario и GHS за 7-струнката от Щатите (щото тука кога има, кога не) и сякаш наистина са в по-добро състояние, но, като се замисля, единствената по-осезаема разлика е по-бавното им ръждясване. У нас всичко има среден престой на склад/витрина 5 пъти повече от там, та хич не е за чудене защо може да се купи Ernie Ball с ръждица още от пакетчето. Впрочем, за мен Earnie Ball са най-скапаните струни, като изключим куча-марките - улягат бавно, ръждясват бързо, изфалшивяват бързо, късат се по-често ... въобще, ако имат нещо хубаво, май наистина не е стигнало дотук.

... леле-леле-леле-малеее-мале-леле ...

За али-балите съм съгласен, ама не пропускай шанса да си намериш кубе с драйв канал, който можеш да използваш! За МЕ-50 в комбинация с усилвател съм чел почти само хубави неща (за сметка на това, че хич не ставал за директно свързване), ама друго си е един по-натурален драйв да вкараш вместо процеосрния ... самият аз много съм се наточил за кубе точно по тази причина.

Ами, с групата ми свирихме в клуб трима души със зумове (различни модели) директно през пулт, така че със сигурност не е невъзможно по принцип да се получат работещи бленди, стига обаче да има и някой, дето да разбира поне малко от озвучаване и да направи адекватни корекции от пулта. В нашия случай за щастие такъв човек в групата има, та прозвучахме ... е, не мога да кажа супер хипер перфектно, но бая добре като за клуб. Обаче все пак трябва предварително да си си приготвил пачове, които си пробвал и знаеш че звучат нормално при директно свързване, или най-малкото да отделиш време да направиш такива по време на саунд-чека ..., което не си е малка предпоставка. Щото половината дисторшъни на 707II през пулт просто никакви ги нема, и, ако си ги заложил в някои пач, горко ти ... Повечето добри китаристи (или такива с повече пари) си носят кубетата по участия, което е показателно. Куча-не-куча марка, ако си си направил звука и си си мислил идеите с него, по-добре си го носи! Възможните усложнения са да имаш кофти feedback/"връзване"/микрофонии или просто мястото на сцената да е малко, но по принцип това си е по-читавия вариант. Пък и, ако нещо се сбъгяса, през пулт пак винаги можеш да минеш.

Естествено, че patch level не е еквивалентно на boost, само че понякога върши работа, като трябва да ти изпъкне солото. За тази цел естествено могат да свършат работа и други gain-ове и level-и по веригата банки на процесора. BTW, някъде бях чел, че Том Морело използва външен еквалайзер без никакви корекции на самите честоти, само за да си boost-ва на солата. Виждал съм пък един пич да свири само с drive-а на кубето си основните китари, а вкарва отгоре външен дисторшън за солата ... въобще това нещо може да се направи по толкова начини, че ... А за това през кубе и през пулт кое как звучи ... естествено, че няма нищо общо, както и между два различни пулта или еднакви пултове, вързани към различни системи (стъпала, монитори, колони, драйвери ... к'во ли не). През кубе почти всичко в Zoom-a си прозвучава, през пулт бая пот трябва, дорде докараш и 5 читави "мръсни" бленди (поне аз като по-невеж от 7th string съм таka:)).

Tия пачове са за 707, а не за 707II, а при Zoom-овете, макар че изглеждат доста сходни, всеки модел произвежда бая различни резултати. За boost-а, пичове, не мога да разбера как някои може да отрече факта, че произвежда адкси много шум (и микрофонии). Не съм голям експерт, ама адаптерите и на двете ми китари са DiMarzio, екранирани, и не мисля, че шумът идва от тях. Да оставим пък, че съм свирил с външен Booster - камионче и въобще не съм имал такъв проблем. Накратко, процесорът не е никак лош, ама Boost-ът не му е силна страна. Честно казано, и без това го намирам за напълно излишен, при положение че не се активира с отделен педал. При това положение е по-добре просто да си копираш пача в съседен location с по-висок level.

След няколко месеца дебнене си купих моята седемструнка (Washburn с FR и Buzz Feiten + егати солидния hard case) от music123.com за точно 189 долара (беше намалена с 10-20 долара, щото има едно малко отчупване на боята в долната част на тялото, дето въобще няма никакво значение за нищо и даже не се и вижда много-много). Евтина-евтина, ама грифът й е като на Ibanez, та свиря на нея по-лесно, отколкото на стратокастър, и въобще съм супер доволен от почти всичко (само ъпгрейднах бридж-адаптера). Тия Harley-не-знам-какво-си определено ми се чинят по-куча марка, ама не бих се учудил и от тях да става нещо читаво; освен това поне на пръв поглед ми се струва, че направили точно същото, което и Washburn (в първата секунда почти я припознах с моята като дизайн и конструкция), ама да изчакаме колегата да си я получи, да я пипне и да разкаже от първа ръка как е.

Аз нито съм теоретик, нито кой знае какъв практик, но впечатленията ми от не особено скъпите ми китари и най-разнообразни чужди такива са, че всяка си има собствени магарии за съобразяване. За седмата струна на Washburn-a ми например е абсолютно задължително празна да е малко по-ниска (респ., по-високите да са на интервал + едно към гьотере спрямо нея), за да звучат добре акордите нагоре по фретовете; за другата ми стратокасърска китара обаче далеч не съм убеден, че това е универсално валидната рецепта. Освен естествените свойства на струните и хармониците им в крайна сметка си има голямо значение и как се съотнасят прагчетата и т.н., а за по-евтини и/или преработвани китари (с ъпгрейди на бриджа и/или сменени прагчета, каквито промени е претърпял моят ала-стратокастър) факторите вече стават доста, поне според мен. Целият този булшит го пиша по-скоро за такива като мен, дето, пробвайки общовалидните правила върху своите по-непретенциознички китари и апаратури, понякога не успяват да получат очаквания на теория резултат. Иначе признавам без бой, че съм на светлинни години зад повечето от хората, писали по темата, и мога само да им кажа "евала" за заинтересоваността и грамотността по тези въпроси (и сори, ако съм оспамил излишно темата).

Абе, не знам защо, но и аз имам някакво ирационално добро предчуствие за тези китари. Даже някак си ми изглеждат по-стабилни от един Ibanez, примерно ... съзнавам, че това не е особено смислен коментар, но все пак да споделя. Мисля, че рано или късно ще се реша на нещо тяхно. Мерси за отзивите, пък ако още някой има какво да каже по въпроса, добре дошъл е! P.S. Не съм от хората, склонни лесно да обвиняват българския музикален пазар за това, което представлява поради съвсем естествените си особености (ниска ability to pay, скромен мащаб и т.н.) , но в такива моменти искрено се дразня, че не мога просто да си вляза в нещо с размера на среден супермаркет и да пробвам от първа ръка всичко, каквото ми е интересно, ами трябва за марки, дето не са сред 5-те най-масови (ако има и толкова системно продавани у нас), да четеш и да правиш догадки ... Мани Schecter (те са си с една идея по-аристократични), ама поне ESP да имаше някаква дистрибуция у нас ... но млъкни, сърце!

Аз предлагам проектоспогодба за безмитен внос на китари от САЩ, субсидиране на международния им транспорт и обявяването им за освободени доставки по ДДС: http://www.music123.com/Ibanez-Joe-Satrian...ar-i26582.music Кога ще ходим да ревем пред парламента?

То това парче си е само за нек (готино, btw, напомня ми за Слаш). е, добре де, грифа усещаш ли го по-труден за солиране в крайна сметка?

Абе, извинете, че отвярям стара и може-би вече изчерпана тема, ама има ли някой, който да добави още отзиви за тази марка? От 3 години ги зяпам и аз по американските сайтове и много им се кефя на ниво гледане; обаче се чудя защо пък, като изглеждат толкова добри и са относително достъпни като цена, някак си не са толкова популярни и дали нещо не ги прави добри само за по-тясна аудитория ... чел съм разни reviews, ама ще ми е интересно да чуя и повече BG отзиви.

Aми, лично, аз свързвам pitch shift-a именно с това (най-близка до ума ми справка: Dimebag Darrell, Pantera).

според мен да си модифицираш целия строй за продължително свирене по този начин е една малка безумица, а от нисък до среден клас процесори да се очаква нещо читаво пък съвсем върти здраво ключовете, друго спасение няма!

ако се кефиш основно на Мейдън, както ми се струва, по-скоро си купи някакъв читав стратокастър (не най-ниския клас squire естествено) и ъпгрейдвай със Seymour Duncan адаптери. btw, ако имаш подходяща апаратура и малко въображение, със стратокастър с high output адаптери можеш да докараш бая готин метълски звук и за доста по-твърди неща. иначе, Jackson за мен определено е по-добрият вариант от Yamaha по не по две причини: 1. това си е китара за метъл, за разлика от Yamaha; 2. цените са поне с една-две идеи по-достъпни и са с доста скромна надценка като за българския пазар.

Аз повече от 8 струни не искам. според мен това завършва идеално диапазона нормален бас + нормална китара (ако си дропнеш осмата в Ми) и е на границите на playability (сори, ама как да го кажа на български) от гледна точка на ширина на грифа, така че все още да можеш и да си солираш нормално. За Мънки съм съгласен, че не е точно академик по китарна техника, ама там важна е идеята!

^хмм ... и все пак го четох това интервю някъде, заклевам се

Уви, така е! Аз си имам някакви там естествени дадености за бързина и някои техники (легати и дабълхенди ми дойдоха отръки без много упражнения, усетих ги някак си), ама, като не съм се обучавал методично, свиря с много мазане, собено пасажи, в които всеки тон се пиква с перцето ... Даже, като се учех едно време, направих една хитрина, която ми струва много в това отношение и до ден днешен, като замествах пикинга с легати ... въобще калпав пример съм аз. От друга страна, прави са колегите и за таланта. Свиря с един китарист, който вкъщи не е свирил и наполовина колкото мен, ама просто си има усет за тоноизвличане и мед ти капе на сърцето като го слушаш, каквото и да барне. Не знам, аз съм си аматьор по отношение на свиренето, ама все си мисля и че има нещо хубаво в това човек да свири повече по усет и вдъхновение, отколкото да зубри уроци и упражнения ... понякога резултатът не е много качествен, но пък някак си изграждаш собствена индивидуалност. И, честно казано, без да съм им чел биографиите, мисля, че отличаващите се китаристи по света са минали по-скоро по този път, отколкото по академичния ...

(Относно едната по-висока струна над Ми) бях чел някакво интервю (или реферецния към такова) със Стив Вай, в което обясняваше, че това му била първата идея за 7-струнна, а именно да сложи една по-висока над 6-те стандартни. Обаче технически такава струна, дето това да го издържи, нямало, затова минал на вариант една по-ниска. Та, сори, хора, ама явно не става тая работа ... Впрочем, беше ми много забавно да разбера, че в крайна сметка съвременната седемструнна се е родила от чиста гъзария, просто щото с Ibanez решили, че трябва да измислят нещо по-така. Във всеки случай обаче, добре се е получило!