sevenstring

Както казваше барабанистът в предната ми група, "не е от китарата" . Иначе, много се кефя на тая басня за Фендър (страт) срещу Гибсън (лес пол). Особено на варианта, че лес пол "определено" били по-добри за блус от страт, който закопава половината тексаски блусари (в това число Стиви Рей Воън, лека му пръст) барабар с Ерик Клептън, Джими Хендрикс и няколко десетки други "заблудени души" от световна величина ... Имам особено мнение и по тезата, че стратът не ставал за метъл, но нейсе ... Това, което определено може да се твърди, е, че повечето модели на ESP далеч не са били вдъхновени от класическия рок и блуса, но, че не ставали за нищо, е поредният бисер в колекцията.

"Веднага" и "прилични пари" са взаимно изключващи се понятия. Освен ако не си го закършил наистина зверски, със заложни къщи не ти трябва да се занимаваш. От този форум за по-бърз и ефективен канал за реализация на музикални инструменти втора ръка в България не се сещам. Пускаш я с разумна отстъпка за бързината и, ако е читава, 90% до седмица ще си я продал.

Слаш, ама групите му все се разпадат, преди да стигнат до Източна Европа ... Ще трябва явно Мохамед да отиде при планината по някое време в този живот ...

Тъй, тъй - дека са тия пендели, дека е "Орал ректум" ... По темата - не знам кой е текстописецът на Георги Христов (консистентната бездарност на текстовете му ме навежда на предположението, че става дума за един и същи щатен писач), но по отношение на тъпи текстове този талантлив като данни, но лишен от въображение наш певец според мен печели наградата за цялостно творчество!

^www.musiciansfriend.com и още поне 5-6 подобни. Даже и поотделно да ги купуваш, в Щатите пак излизат даже не по 15, а по 13-14 лв. комплекта (освен Кольо да е имал предвид с вкл. шипинг до някъде). Както ще забележиш, от същите сайтове можеш да си купиш и D'Addario, Earnie Ball и Dean Markley за по 5-6 лв. ..., както впрочем правя аз със съдействието на разни приятели от там.

Е, добе де, струва ли си човек да дава пари за неръждаемост, ако не може да си бендва на воля? Съмнявам се, че има някой, който бендва първа струна през цялото време в буквалния смисъл, но едва ли пък има соло китарист, който да не бендва първа струна относително често. Между другото, от ривютата, които съм чел в нета, любовта / омразата към Еликзир до голяма степен зависи от стила на китариста. Няма човек, които да отрича, че са много трайни, обаче на доста хора им идват хлъзгави / изплъзващи се и трудни за бендване, някой даже казват, че по-лесно им се разстройват (вероятно пак поради тази "хлъзгавост").

Абе, доста често си е проблем - някои струни, особено от тия, дето се продават в България, и само от стоене ръждясват , да не говорим, че, дори след едно-две пипания, с малко повече влага и прах в околната среда (в т.ч. разбирай типична родна репетиционна ) ръждата атакува със страшна сила. А, дори и да се свири рядко (което не означава задължително, че свирещият не е добър музикант, а просто, че толкова време има за тази цел), трябва да се свири качествено! Ех ... . Пък има и едни такива хора с още по-големи договори, дето си имат и китарни техници покрай кашоните ...

^^Безспорно! Под 2-3 месеца имах предвид по-скоро относително аматьорски режим на свирене - 2-3 пъти седмично по 1-2 часа и предимно вкъщи или нещо от рода, какъвто ми се струва е случаят с повечето хора във форума. Иначе за професионален музикант, който свири всекидневно и то по двойно и тройно повече, безпорно няма такъв филм.

абе то добре ама тези са от миналата сряда даже се гордея, че имам Ernie Ball 10-52 струни, пазя си пакетчето даже , това сега го прочетох. Е, това вече не си е работа. За съжаление обаче масовите Ърни Бол, които се продават у нас (а май и не само у нас) понякога имат тази склонност. Препоръчвам преориентация към други марки.

+1 Те, за да ги хване ръжда, 99% вече и като звук не стават, фалшивеят и прочее ... не си е работа. Препаратите от потъмняване и ръжда може и да спасяват, но от другите неща - не. Евтим често препоръчва един струни, дето се намират при Капъша - Cobra. И аз едно време си взимах от тях и мога да потвърдя, че са много добро и икономично решение (преди по 6 лв. вървяха, сега не знам колко са, но сигурно пак са с поне 2-3 лева по-евтини от стандартните марки). По-добре се прежалвай за тези левчета и имай свеж звук на всеки 2-3 месеца. Поне според мен си струва.

Като препрочитам пак темата, въпреки че и аз съм радетел на оригиналните композиции и по-разчупеното мислене по отношение на акордни прогресии, отклонения от класическите гами и т.н., от друга страна леко ме обзема едно дразнение ... не толкова към някой конкретен коментар тук, колкото към общата склонност на българина все всичко да е чувал и всичко да му напомня на нещо, което вече знае ... малко един бай Ганьовски синдром от типа "хора, къщи, салтанати ...", ако ме разбирате. Има една закономерност според мен, че човек, колкото по-малко е слушал дадена музика (даден жанр), толкова повече всичко в нея му се струва еднакво и познато. Направило ми е впечатление специално за рок и метъл, че точно хора, които много-много не слушат такава музика, са най-склонни с лека ръка да хвърлят всякакви (включително най-безумни) аналогии на нови парчета с някакви известни банди. Обзалагам се, че на човек, който няма култура в областта на и афинитет към класическа музика, сигурно половината автори също му звучат еднакво ... и к'во сега, Лист да стане от гроба и да се застреля, щото някой не може да го различи от Шопен ли? Ей сега преслушвам, примерно, Екстрийм - на "Am I Ever Gonna Change" припевът, погледнат схематично, е повече от стандартен - Ре - Ла - Ми - Сол - Ла - Ми, куплетът е с основна линия Сол - До - Ре - абсолютно нищо, което човечество да не е било измислило при тях ... а парчето е просто убийствено! И к'во сега, да го отсвирим, щото, примерно, 60% от него били с "неоригинална" хармония? А къде отидоха саундът, аранжиментите, интродукциите, преходите, отстъпленията ...? В крайна сметка има толкова много фактори, които придават индивидуалност и оргиналност освен тези неща, че далеч не е нужно да се гмурка човек в дълбоки експерименти и чътвъртични интервали, само и само да е абсолютно сигурен, че е оригинален. И, колкото и да им е болно на някои хора да си го признаят, талантът и оригиналността си личат най-много, когато с един и същи общоизвестен набор от хармонии и мелодии един хора правят посредствена и полу-крадена музика, а други - парчета, които ти скриват шапката. Пак казвам, не се заяждам с някого тук конкретно, просто размишления ...

Какво толкова радикално те разочарова бе, човек??? Аз моя Винтидж, вярно, не съм го купувал от xxxx, ама съм пробвал 1-2 и в техния магазин и си бяха на пръв поглед ОК. Освен сегашната им партида да е нещо по-зле ... Я разкажи в детайли, че ми стана интересно!

Теб пък въобще не съм те имал предвид. А, ... те повечето коментари след Алексиевските прелести са изчезнали ... Още по-добре. Трийте и тоя и предния ми!

(както и към всички останали, които се "вдъхновиха" от предходния ми коментар) Не съм казал, че е слаб китарист, нито имам нещо против сексуалната му ориентация. Не съм от тези, дето замерват обратните с камъни или отказват да седят на една маса с тях - просто не обичам да гледам снимки на целуващи се мъже, ОК? За допълнителна информация, Queen са ми любима група No1. Причината, поради която не слушам Алекси Лайхо, както и Роб Халфорд и много други музиканти от тази "партия" е, че музиката им не ми харесва, не че са обратни. Айде стига толкова обяснения ...

Хора стига сте се препирали. ИСКАХ ДА ПОПИТАМ СЛЕДНОТО: Ще си купувам китара. Ще и сложа струни десетки и ще я настроя в РЕ тоналност (така си свиря винаги). Затова с каква мензура ще бъде по-подходящо да е китарата: 648 мм или 629 мм? Ти пък стига си се засягал! За мен спор няма (и общото правило е), че, когато правиш ниски тюнинги, по-дългата мензура е по-подходяща, но, както казва и Евтим, и другият вариант си има очарованието. Личен опит: страт (мензура 25.5) в C-drop (или drop C ... имаше някакъв академичен спор за словореда преди известно време ) ми беше оптимален с хибридни струни .10-.52; с по-тънки от тях обаче според мен не става. Kато се има предвид, че 10-ките се вoдят стандартни за стандатртен строй при Лес Пол (24.75) както 9-ките за страт, струва ми се, че по-ниско от Eb със стандартен .10 комплект би било малко на ръба.

Още ли ги мерите тия пусти мензури ...? За мен отговорът е много прост: няма мензури сами по себе си за солово / ритъм свирене; има конструкции (тяло, профил и сглобка на грифа), по-подходящи за едната или другата цел. В интерес на истината обаче обикновено 24.75 мензурите са на китари със сравнително по-неудобни конструкции, когато стане дума за солиране над 15-та позиция.

Е, ако ще маркираме и всяка певица, хващала китара, понятието "китарист(ки)" доста се разводнява ... ^Иначе моите уважения към Ейврил, фен съм й!

Абсолютно не виждам причина да не режеш! Я виж батетата Зак Уайлд и Джеймс Хетфийлд с Лес Пол тип китари и EMG-та какво правят ...

Само 1 обща забележка - като по-начинаещ и аз си мислех, че е голяма работа китарата да има 24 прагчета, ама, като посвириш реално осъзнаваш, че над 22-ро обикновено кой знае какво не се случва. Та, по принцип не мисля, че този критерий трябва да се счита за водещ ... На Ibanez моделите, дето почват с G, като цяло не са кой знае какво. Щом предпочиташ китари без тремоло, бих те посъветвал да чекнеш H и MH сериите на ESP / LTD, както и Schecter - и двете марки предлагат нелоши модели с tune-o-matic / tone pros бриджове, барабар с 24 прагчета (не съм казал, че пречи да ги има ).

^Е, те т'ва е истината!

... а по принцип е възможно и човекът просто да си ползва и по-непретнциозни китари за back-up. Иначе, да, всички китаристи на Даун се водят ESP artists (http://www.espguitars.com/artists.html).

само дето 1во е било епи след тва гиби нооооооо както и да е Е и? Не ми изглежда авторът на тази тема да се интересува от полу-акустичните джаз и блус китари, в които Епифоун държи историческото първенство пред Гибсън. Останалото от днешния каталог на Епи (и най-вече Лес Пол, което ми се струва доста по-близко до темата) са предимно поевтинени реплики на Гибсънски модели, произвеждани в Азия, които повечето хора си купуват, когато нямат или не им се дават пари за американ-мейд Гибсъни. Може и да са по-качествени китари от Скуайърите, но аналогията е неизбежна, доколкото и двете марки са компромис с оригинала.

В един случай можеш, и то не намалени, а съвсем нормални - ако има кой да ти я донесе от Щатите. В Musiciansfriend преброих тъкмо 6-7 китари с флойд от М и MH сериите, които се вписват под 500 лв., а за малко над 550 лв. гъзарията може да бъде пълна, като си вземеш най-евтиния Kirk Hammett или Alexi Laiho (макар че лично аз не го клюпам тоя) signature модел .

... тъй както крокодилът е по-дълъг, отколкото жабата е зелена ... Между другото, Vintage се считат от немалко хора за по-добри от Epiphone - основно като съотношение "value for money", но според някои дори и в абсолютна стойност. Нямам опит с Epiphone (имам кратък и до тук положителен с Vintage) - вероятно Epi-тата са малко по-добри по отношение на дървото, за хардуера и електрониката малко ме съмнява ... да не забравяме, че, общо взето, това са Squier-ите на Gibson ...

Има няма 2-3 теми под твоята и опа-а-а: http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=44038 - сродна душа задала същия въпрос, а разни видни форумни разбирачи отговаряли. Даже и търсачка не се иска за това, само да беше погледнал какви теми има на първа страница в раздела, преди да напишеш твоята ... no further comment.