CyberGene

Направих търсене в Интернет и виждам, че Орла е италианска фирма някаква, с доста беден сайт, на който разгледах различните езикови версии, включително преведената италианска и не мога да открия някъде звукът на пианото да използва по няколко семпъла за различни динамики... Аз лично не бих си купил нещо от фирма, за която не знам нищо, а за инструментите липсва подробна спецификация. Касио може и да не е най-доброто, но е достатъчно добро, изтествано, с ясни спецификации и в крайна сметка е електронен гигант, който със сигурност има достатъчно качествена изработка на продукцията си. Най-добре е в такъв случай директно човек да отиде и да пробва двата инструмента и да направи сравнение и да прецени за себе си. Но ако се поръчва по Интернет, без изобщо да се пробва, моето мнение е да се довериш на Касио. П.П. Така като слушам и тази демонстрация в ютюб, като звуци не ме кефи, но това си е лично предпочитание.

По-добре някакво Casio Privia. Такива кучи марки са ми малко съмнителни.

С тоя компютър абсолютно никакви грижи няма да имаш да пуснеш софтуерните пиана. А как се намират, ми има два начина: 1. Купуваш си ги легално 2. Сваляш ги нелегално

Новите Касио имат много добри клавиатури, но в звука не са нещо кой знае какво. Ако имаш сравнително добър компютър (Intel Pentium IV, 1-2GB RAM, 7200rpm хард-диск) с прилична звукова карта, можеш да си пуснеш готини софтуерни пиана (Synthogy Ivory, Steinberg The Grand и т.н), които като звук ще издухат почти всяко от хардуерните пиана, така че това ти е вариантът, но пък е играчка.

На кривия музикант диезите му пречат За много години на всички!

Темата няма да се трие, за да остане информацията в нея и следващият човек, който има подобен проблем, да не пита пак и всичко отначало, ами да търси и да чете. Иначе на какво се спря ти последно?

Такава клавиатура отдавна е измислена и се нарича хроматична, използва се например в баяните и позволява голяма вирутизност, ако я овладееш както трябва Ето един поздрав към всички с едно руско изродче: http://www.youtube.com/user/Hrustevich#p/u/25/o0Bn4m6dQbI

soundcraft, ами твоето мнение нямаше абсолютно никакви факти, директно се препоръчва нещо, просто така... Значи свирил съм няколко пъти и веднага казвам, че клавиатурата макар и да е с хамър механика е с осезаемо по-леки клавиши от останалите хамър клавиатури на другите марки. Опитвам се да намеря по-конкретни данни, но имам спомен, че средната тежест на средното до на един акустичен роял е около 70 грама, като при роялите с по-лека клавиатура е около 50, а при тези с по-тежка до 90-100. Та за Алезиса го даваха около 35 грама. И без да гледаме числата, от личен опит на пианист, който е свирил на доста акустични пиана и рояли го казвам, че клавиатурата на усещане е нереалистично лека. Това е направено нарочно, защото това е синтезатор и е правен компромис между тежка и лека синтезаторна клавиатура. Доколкото за звука, тук няма какво да спорим - единственото интересно е стерео семпли, дори не са по три семпъла на клавиш за по-реалистична динамика. За damper resonance, key-off samples и string-resonance изобщо не говорим - такива няма Според мен авторът на темата трябва да си отговори на един много важен въпрос - до каква степен за него звукът на акустично пиано и клавиатурата към този звук трябва да се доближават до реализма и доколко е склонен на компромис. Ако не желае почти никакви компромиси, тогава да се ориентира към стейдж пиано - Ямаха или Роланд. Ако е склонен на повече компромиси и не държи на най-съвършения пиано звук и клавиатура, може да се обърне към уъркстейшъни от същите марки, както и към Корг. И звукът и клавиатурата са си съвсем добри и прилични при тях, но просто за соло акустично пиано за класическа музика или джаз може и леко да му дотегнат, но пък поне звукът може да го докара без проблем със софтуер после. Така че и с Тритон нямаш грижи. Аз обаче винаги съм се питал до каква степен джаз музикантите използват функциите на уъркстейшъните за живо изпълнение? Щото един уъркстейшън има в повече от едно стейдж пиано само това, че има сикуенсър, възможност да зарежда семпли и евентуално повече звуци. Джазмените в повечето случаи ползват едно стейдж пиано, на което сменят акустично пиано, фендър пиано, клавинет, евентуално смесени с пад, стрингове или нещо такова, или пък в сплит с бас. Ако свирят повечеко фюжън или им трябват синтезаторни звуци, използват допълнително някакъв кийборд с меки клавиши - синтезатор, където могат да си пускат други бленди като хамънд или някакви аналогови звуци, които така или иначе с твърда клавиатура не стават за свирене. Така че вместо да се правят компромиси, аз съм за решението хубаво стейдж пиано + малък синтезатор от сорта на Roland Juno D/G, Yamaha CS-серии, Korg X50 и т.н. Ако трябва да се прави компромис само с един инструмент, понеже усещам, че авторът е склонен по-скоро на такъв, тогава решението за него е Yamaha S90ES или S90XS.

Soundcraft, моите извинения, но китарист да дава съвет на пианисти... Тоя Алезис има гадна и нереалистична клавиатура за класически и джаз пианисти. Изобщо това е стара технология и ако не се лъжа общо целият инструмент имаше 16МБ или 32МБ семпли. И логично от там звуците му също са зле, по-специално пианото. Бих препоръчал на човека, тъй като доскоро е свирил само на акустично пиано, нещо, което има много добра клавиатура и звуци на пиано, но има и други звуци. Такива са RD-сериите на Roland (RD-700, RD-700SX, RD-700GX, градуирани клавиатури) и S-сериите на Yamaha (S90, S90ES, S90XS, обаче клавиатурите им не са градуирани, т.е. не са по-тежки в басите и по-леки във високите, но това не е чак такава болка за умиране). При повече пари, може и по-скъпите им братчета уъркстейшъни - Roland Fantom-сериите или Yamaha Motif-сериите. Между другото може би ще продавам моя RD-700SX скоро. Ако те интересува, пиши ми лична.

Е, нормално е свирка от класа и цената на OASYS да има 500+ мегабайта семпли, защото реално погледнато това си е цял компютър. Само че като ще се ползва компютър, тогава са прекалено малко... Сравнени с 10+ гигабайтовите библиотеки, за които сме говорили тук и доста от нас ползват (аз например ползвам Synthogy Ivory Italian Grand). Нека сравняваме свирки от един и същ клас. Лично аз следя от над 10 години единствено и само стейдж пианата (както и софтуер и всичко свързано с пресъздаването на акустичното пиано по електронен път) на всички марки, защото свиря в 99% от времето с този звук и мисля, че знам какво търся. Синтезатори и уъркстейшъни никога не са ме вълнували особено. Това че има платка за тритон от доста време, отново не означава нищо, защото самият тритон е уъркстейшън на доста високо ниво и доста скъп, а самата му клавиатура поне до скоро не беше градуирана (не знам сега как е, но мисля че и сега не е, защото не е предвидено да е стейдж пиано). Трудно ще убедиш един пианист, че трябва да даде всички тези пари, за да получи нещо, което пак не може да доближи P-сериите на Ямаха или RD/FP-сериите на Roland на една трета от цената на тритон. Нека гледаме стейдж-пианата на Корг. Имах SP-200 и мисля, че това беше възможно най-гадното пиано, на което съм свирил - отвратителна и неградуирана клавиатура, единични семпли, липса на симулация на състейн и резонанс между отворените демпфери, липса на key-off семпли, няма халф-педалинг. Това е единственият случай, в който съм се радвал, че успявам да си продам инструмента, пробутах го на безценица. Текущият модел на SP-сериите е SP-250, ако не се лъжа и при него положението не е много по-добро, защото единственото по-ново е градуирана клавиатура (най-накрая!) и по три семпъла на клавиш (но не на всички 88-клавиша), като отново липсват състейн-семпли, резонанси, key-off и т.н. Мисля, че Корг ще въведат тези неща скоро, защото горе-долу вървят със 7-8 години закъснение от останалите марки. Виждате, че в момента големите марки вече пускат решения с физическа симулация! За каква разлика в технологиите за пиано симулация говорим просто! А че големи имена свирят на всякакви инструменти е вярно, но това не прави самите инструменти по-добри, а просто доказва, че гениите на каквото и дърво да свирят, пак си остават гении Знам, че сте големи фенове на Корг, но това са реалностите. Абе ако човек свири само на акустично пиано класика и джаз, ще знае за какво говоря, не искам да кажа, че Корг е боклук, но просто за класически и джаз пианисти, които знаят какво точно търсят, са прекалено слабо решение. Весели празници!

OASYS е уъркстейшън и доколкото ми е известно акустичните и фендър пиана просто използват семпли. Корг винаги са били най-слаби в технологията за пиано звук и макар на Корг-феновете да ви е обидно, са по-слаби в тая област вече дори от Касио... Мисля, че все още не използват дори ефект или семпли за симулация на резонансите при натиснат състейн педал - нещо, което другите марки започнаха да използват преди около 10 години, а до скоро ползваха и само по един семпъл за клавиш (при това не за всички клавиши). На Корг силата им е в синтезираните звуци и всякакви други области, без акустичните и електроакустични пиана. В случая с CP1 говорим за най-последни технологии за акустично пиано и Фендър пиано, използващи физическа симулация с изключителен контрол над всеки параметър на звука, както и клавиатура с дървени клавиши за максимален реализъм.

CP5 е на прилична цена. Ако си продам Роланда, ще си взема един. Пък и така като гледам, има същата класвиатура и повечето от звуците за акустично пиано на CP1, само липсват някои екрани за модификация на звука, но предполагам звуците му по подразбиране са достатъчно хубави (слушайки демонстрациите), за да има нужда да си изработвам собствени. А в добавка има и над 200 други звука, сред които надявам се да има клавесин, който на Ямаха е много добър и го няма в CP1.

Ооо, супер! Дано да не са много скъпи.

Леле, това е просто ненормално! Миро, по идея на Влад, но и изобщо поради тази извънземна оферта, която правиш, закачам темата ти най-отгоре. Жалко, че не съм в Пловдив, защото веднага бих започнал да идвам на уроци при теб! Направо почвам да обмислям дали не мога да измисля нещо за през уикендите, ти си ми един от любимите джаз-пианисти!

Fazioli са модерни рояли, които се правят някъде от 80-те години на базата на научни разработки по акустиката на роялите. Те са едни от най-скъпите и най-ценени като звук рояли, но за съжаление не съм пробвал такъв - мисля, че се изработват по 100 на година ръчно и струват майка си и баща си Имат модел, който е най-дългият в света - 3.08 метра. За сметка на това ползвам Synthogy Ivory Italian Grand, което е семплиран Фациоли и звучи най-добре сравнен с другите в комплекта, така че да кажем, че съм "пробвал" виртуално Фациоли Всъщност темата така и така е за любимата марка - ми аз напоследък не свиря много, но когато свиря, ползвам единствено пианата на Synthogy Ivory, така че това ми е любимата марка Може да е софтуер, но за мен е най-добрият звук на пиано изобщо, който може да се постигне със софтуер/хардуер, изключвайки истинските рояли. Ето два мои записа от Synthogy Ivory за сравнение на Стейнуей и Фациоли (не че е много коректно де): Импровизация по Ръченица на Стайнов (Synthogy Ivory [steinway]) Нюейдж рехармонизация на Autumn Leaves (Synthogy Ivory [Fazioli])

Като ще си говорим така, най-добре Fazioli

Снощи когато ми каза, го слушах набързо на говорителите на лаптопа, сега вече на слушалки. От звук чак толкова не разбирам, може би наистина барабаните като звук може да са малко по-добре. По-специално gated reverb се ползваше повече към края на 80-те и началото на 90-те, особено типични са за ФСБ, те просто не могат без този звук - справка началото на "Протегнах Две Ръце" (както и "Обичам те дотук"), никога не могат да бъдат сбъркани. Но ми се струва, че настройката ти не е добра, реверберация почти не се чува, а може би ти е прекалено ниско нивото за гейта, може би и двете. При теб звучат малко плоско, като да са в стая, изпъкват напред в микса, може би това има предвид Blue Zone... Поразцъкай настройките на gated reverb и с това ще се оправят значително. Както и да е, за аранжимента искам да поговоря - прекрасен е!!! Това си е моят стил, усещам го разбирам го и за мен си е супер! Браво! Ако си поиграеш още малко и изчистиш някои неща, ще си стане готово яко парче. Смятай щом вчера преди да заспя си го тананиках и не ми излезе от главата

DX7 си остава култов синтезатор и любим на много известни музиканти. Поп и фюжън музиката на 80-те и началото на 90-те сигурно нямаше да съществува без него Едно от "хубавите" му неща е, че е цифров синтезатор и много лесно може да се пресъздаде в софтуерна емулация, така че хората да могат да го ползват и днес, например Native Instruments FM7

Естествено, че е така, но там е работата, че в раздела дори не става дума за музика, всичко е сведено до търсене на чалга-стилове или селски спорове за това дали PA 50 бил по-добър от Roland еди-колко си... Та мен ме притеснява, че точно това може да те откаже от форума Много би ми било интересно да те видим в темите за джем и авторска музика, теория и композиране, погледни и тях, ако имаш време

Ха, Ясен от група ТЕ! Добре дошъл сред нас! С композициите ти от първите албуми в Акага са свързани и първите ми стъпки в джаз-фюжъна. Ако знаеш колко съм ви въртял касетките Надявам се да намериш нещо полезно за себе си в този форум или поне да имаш тази благосклонност да ни научиш на нещо и да споделиш част от опита си. За съжаление разделът напоследък е окупиран предимно от темички за чалгаджийски свирки и стилове, а и като цяло на глобално ниво е почнал да се наводнява от агресивни имбесили, но нека това да не те отказва. Радвам(е) се, че си сред нас

Айде стига толкова

Между другото - когато пишех по-горния си пост, мислех да дам за пример точно това видео Но както казах - само изроди могат да правят това.

Така, поизтрих някакви глупости. Следващият офтопик за ракията ще получи голямата награда на модераторския екип. Ако искате да разберете каква точно е тя, знаете какво да направите

Сега - да не навлизаме в спорове, които почват да излизат от основната тема, но всеки инструмент си има специфики - поради възможността или невъзможността да се изсвири нещо на него, а също и разликите в звука, така че основни неща като хармония, ладове, тонове може да са универсални между инструментите, но има и такива, които са си специфични и не могат да се "взаимстват". Това имах предвид за Холдсуърт, като казах, че трудно ще ми свърши работа. Разните скоци по грифа при китаристите малко сложно се осъществяват на дългата клавиатура на пианото Не казвам, че е невъзможно, но само малцина изроди притежават такава техника. Обратно - при китаристите е доста трудничко да си правиш хем акорди в един регистър, хем да свириш соло - в друг. Не че е невъзможно, ама пак се изисква да си изрод. Подобни примери могат да се дадат за много инструменти.

Хубава темичка. Вдъхновение ми идва не повече от 10 пъти в годината. В останалото време съм в някаква по-голяма или по-малка депресия, липса на идеи, отвращение от инструмента, от музиката, от собствената ми безсилност... В зависимост от степента на това състояние правя две неща: ако е много силна, изцяло спирам да свиря, дори музика не слушам, като е имало моменти, в които по около месец изобщо не се занимавам с музика; в по-леките състояние свиря единствено и само класическа музика по ноти: Шопен, Дебюси, Моцарт, Бах, Бетовен - страшно помага да поддържаш техника и да не се откъсваш от инструмента, като в същото време не си тормозиш главата със собствени идеи - вместо това преоткриваш гениите на музикалната история и удоволствието е неописуемо. Всъщност като се замисля, преди да започна да се знимавам с джаз (към края на 10-ти клас), свирех само класическа музика и никога не бях изпитвал нещо друго освен безкрайна любов към пианото и музиката, а свирех от 4 до 8 часа на ден. С джаза и собственото творчество се появиха и "кризите".