CyberGene

Свиря предимно Шопен и по-малко Дебюси. Но Равел не съм свирил досега, честно казано, а и не познавам много творчеството му за пиано. Бях си свалил на ноти паваната за една инфанта, която е по-известна, ама нещо не ме изкефи някак... Можеш ли да препоръчаш нещо друго негово? По възможност да не е супер виртуозно, щото съм хобист все пак П.П. В момента например се мъча с Отраженията във вода на Дебюси, но тия арпежи ми взимат душата Много се вдъхновявам от това изпълнение на Клаудио Арау: http://www.youtube.com/watch?v=l0Hyq4Xc7Q8 Има грешки, но трябва да отчетем, че на това изпълнение е на 80 години!

Лошото е, че за да го настроиш самичък с камертон, трябва да знаеш как да си направиш темперамента, броейки биенията на ухо (7bps, 8bps, 9bps), за което се изисква най-малкото да прочетеш схемата на действие.

Има 2-3 програми, които записват всички струни, за да изчислят нехармоничността им, темперамента и от там разпъването на всяка отделна струна, но най-евтината беше 250 Евро, а от там нагоре стават много скъпи, защото се ползват от акордьорите. Ако това питаш де. Иначе има обикновени електронни тунери, но както е известно пианото не може да се настрои на теоретичните честоти, заради нехармоничността на струните си и трябва да се направи от акордьор, който знае какво точно прави. Dirk's piano tuner - 250 Евро Tunelab Piano Tuner - 240 Ево Veritune - 600 Евро Всяка от тези взима предвид нехармоничността и изчислява най-подходящ строй за конкретно пиано и струни.

С дискета и попълване на митническа декларация съм се занимавал преди време до летището за едни ДНК-тестове. С книгите беше на митницата, която е зад автогарата и там стана доста бързо, като само платих ДДС и това беше. Но цялата простотия се наложи заради това, че книгите са пристигнали от Амазон САЩ. И друг път съм поръчвал от САЩ и са ми ги доставяли на адрес без да плащам нищо, но тоя път се заядоха. Разбрах, че било най-добре първо да се провери дали книгите ги няма в някой от европейските Амазони и да се поръча от тях - тогава е в рамките на ЕС и няма да плащаш нищо, директно ще ти ги доставят на адреса.

Искам да предупредя, че публикуването на линкове за сваляне на книги със защитени авторски права е забранено в този форум.

От класическите пианисти в последно време много се кефя на Кристиан Цимерман - за мен е най-добрият интерпретатор на Шопен.

Тези с "плътните" клавиши имитират като форма клавишите на пианото. От там нататък дали отдолу имат някаква механика, която да имитира тежестта и поведението на клавиша на пиано или са стандартни меки/леки синтезаторни клавиши зависи от съответния модел. Също така е вероятно тези "плътните" да имат малко по-дълбок ход на клавиша, докато другите да са по-плитки.

Пробвай да превключиш HOST SELECT SWITCH, а ако не е от това, да вържеш кабела на друг USB-порт (пробвай ги всичките). На Уиндоус обикновено драйверът за такива неща се инсталира само за порта, на който е бил вързан кабелът, когато за пръв път е включено устройството, а на останалите не работи. За друго не се сещам в момента.

Я обясни точно с какъв кабел MIDI 2 USB го вързваш? Към DIN 5-иците отзад на пианото или към специалния конектор To Host на пианото? Щото онова съобщение по-горе май излизаше само във втория случай. Аз съм имал P90 и съм го вързвал все към 5-иците и не съм имал такива проблеми.

Искам само да предупредя, че даването на линкове към пиратски софтуер, както и обяснения за хакване/кракване и прочее неща за пиратски софтуер са забранени в този форум.

Мерси

Айде и аз пак да се изфукам Продадох си домашното (и непреносимо) Kawai CA63 и на негово място си взех стейдж-пиано Kawai MP6 На няколко дни ми е, така че ревю може да направя по-нататък, но засега съм супер доволен, клавиатурата е много приятна, има let-off механизъм, звуците са му много добри и има доста готини функции. А Rhodes пианото му е просто фантастично, най-доброто, което съм пробвал в електронна клавиатура засега - много реалистично е и има много мегдан с ефекти човек да си го докара по начина, по който иска да звучи, освен това има и амп-емулация Съвсем скоро възнамерявам да се върна към груповата свирня, с тая идея го взех

Всъщност аз нямах предвид, че ми стърчи кутрето, а че като натискам с него някакви отдалечени клавиши, последната две фаланги се огъват около ставата си повече от нормалното и в обратна на нормалната посока. Но иначе тоя проблем със стърчащото кутре го знам, той се води даже за некултурен, ако държиш чаша или нещо такова, така че внимавам за него, ама все пак съм забелязвал, че го правя при някои дейности, без да се усещам

Според мен човек с напредването и овладяването на някакъв инструмент стига до оптималната за него самия постановка и едва ли има някакви универсални истини. Аз примерно уроци по пиано имам само 3 месеца като почнах да свиря на пиано в 6-ти клас и от там нататък съм свирил сам, та това за свитите пръсти ми го е набила тогавашната учителка Сега като се гледам на запис отстрани не свиря нито с много свити пръсти, нито с много изправени, средно положение, което за мен си е оптимално. Ако се опитам да ги свия повече или да ги изправя, не съм достатъчно прецизен в динамиката и в скоростта. Но пък не бих се учудил и да съм развил някои доста погрешни техники и да говоря пълни глупости Примерно на едно видео скоро забелязах, че на някакви доста разпънати акорди ми се огъва кутрето в ставата почти наобратно и то не само, че е грозно, ми е и вредно така, обаче след дълго умуване стигнах до заключението, че понеже не съм с най-дългите пръсти на света, това се получава като следствие от напъните ми да си разчекна дланта максимално и да хващам акордите прецизно... Та искам да кажа, че може и да не съм прав, но си мисля, че правилната постановка сама си идва, няма нужда много да го мислиш

Принципно погледнато правилната постановка е тази, при която пръстите са свити, например толкова, колкото биха били свити, ако държиш в дланта си топка за тенис. Това е класическата постановка на европейската школа. Виждал съм редки изключения, в които доста добри пианисти свирят с много изпънати пръсти, но май са черни музиканти, джазмени и самоуки в повечето случаи. В общи линии не е най-добрата постановка това, но ако ти е само за кефа, няма да ти попречи чак толкова много.

Мерси, ще я погледна и нея

Еми пристигнаха (за пръв път ми ги задържат в митница и трябваше да платя 25лв за освобождаване...) Post-bop jazz piano не струва - нищо ново за мен, обичайните ала-бала базови глупости и нищо полезно според мен. Bebop Licks for Piano - горе-долу става, ама като цяло е слаба ракийка, има и разни грешки, самите ликове уж са за пиано, ама авторът понеже е китарист, е вкарал някакви скокове, дето трудно се свирят на пиано, а и знаците не ги слага правилно (не алтерира диатоничните тонове, а слага знаци както му дойде...) Обаче!!! Connecting chords with linear harmony е велика! Четейки я, се чувствам както когато четях The Jazz Theory Book на Ливайн за пръв път - просветлен и откриващ нещо напълно ново, но много съществено за мен! Препоръчвам горещо! В общи линии съм изчел един куп боклуци, но ако трябва да синтезирам накратко за хора, които много искат да започнат да се занимават с джаз, но нямат никаква представа от теoрията на джаза (както бях аз и вероятно до някаква степен продължавам да съм), да не си губят времето с глупости, а да прочетат първо The Jazz Theory Book на Mark Levine и след това Connecting Chords with Linear Harmony на Bert Ligon.

Kurzweil са доста добри в падовете и синтовете по принцип, понеже ставаше дума за това. Звуците в този специално са взети от скъпите Курцвайли, на какъвто примерно свири Джордан Ръдес от Дрийм Тиътър. Иначе Корг Тритон или Ямаха Мотиф предлагат повече възможности наистина, но са много скъпи нови и ще трябва да се търси на старо. За тия пари и чисто нови в общи линии много малко неща стават...

Някой Kurzweil ще ти свърши добра работа. Примерно: http://www.thomann.de/gr/kurzweil_sp47.htm

И още малко допълнения. Ако ще правиш само музика вкъщи, без да свириш наживо, най-добре да си вземеш просто миди клавиатура и да ползваш повече софтуер, няма смисъл да даваш луди пари за стейдж пиана, които в общи линии няма да ти дадат нещо повече от хубави софтуерни синтезатори и семпли, напротив, ще те ограничават. По въпроса за софтуера има писано много. Колегата Rudibass може би се е заблудил малко, защото Sibelius е софтуер за правене и печат на ноти, но за композиране и изобщо правене на музика ти трябва DAW (Digital Audio Workstation) софтуер, аз лично предпочитам Cubase, също така Logic (само на Mac), Reaper, Ableton (повече за съвременна и по-електронна музика) и т.н. Всеки от тях върви с набор от доста звуци, но има и отделно продавани софтуерни инструменти, като бих препоръчал доста нещата на Native Instruments. От друга страна, ако ще свириш и на живо с група, може би ще ти трябва не стейдж пиано, а уъркстейшън, който има секвенсър и може да просвирва предварително записани неща и т.н, зависи от типа музика и твоята роля в групата. Ако не те кефи твърда клавиатура с хамър механика (като на пиано), може да спестиш пари и да си вземеш нещо с меки клавиши. По въпроса USB или DIN MIDI, няма никакво значение, аз лично предпочитам DIN MIDI, защото мога да го включвам и изключвам по всяко време, докато с USB трябва първо да включиш клавиатурата и тогава софтуера и ако направиш обратното, трябва да спреш софтуера и пак наново. Но пък USB се включва директно с USB-кабел, за другото обикновено ти трябва специален изход на компютъра, какъвто вероятно няма да имаш и ще стигнеш пак до MIDI-USB преходник, така че практически пак няма никакво значение какво ползваш. USB е по-добро от гледна точка на това, че клавирите с такъв ход обикновено предлагат и други екстри по USB като управление на нещата по клавира чрез компютър, създаване на пресети и т.н. Ако има нещо друго, питай.

Някой ще каже, че съм пристрАстен, защото свиря на Kawai, но аз съм имал дигитални пиана от всички марки (от 2001-ва досега съм имал общо 7 дигитални пиана) и смятам, че за момента Kawai предлага най-доброто съотношение цена/качество.

Варианти имаш много вече и всички са добри (ще изброя само стейдж-пиана с 88 клавиша и хамър-механика, защото всичко останало е компромис): - Nord Stage (вече го казайа) - най-скъп е, но има защо (могат да му се качват семпли, не си вързан с предварително зададени звуци, има и аналогов синтез). На мен лично не ми харесва клавиатурата, пробвал съм я, просто ми евтинее, но аз свиря предимно класическа музика и соло джаз-пиано и съм доста претенциозен на допир. Отделно от това макар и да има голям избор на акустични пиана, на мен лично никоет от тях не можа да ми пасне на сърце, така да го кажем. Генерира се страхотен звук специално за запис, но за свирене някак си се чувствах все едно свиря просто много добри семпли и нищо повече. Но пак казвам, аз съмпретенциозен в една тясна област. Иначе съм с двете ръце за този Норд, ако ще го ползваш да правиш записи и изобщо това е най-доброто, спор няма. - Yamaha CP5 - за мен лично една от най-добрите клавиатури като усещане, има по-добри Rhodes-пиана от всички други (включително от Норда, лично мнение). Акустичното му пиано, макар и според някои като звук за запис да е малко стерилно, при свирене на живо се чувства като истински органичен инструмент, просто не усещаш, че свириш на нещо електронно, а се отпускаш и мислиш само за музиката. - Korg SV-1 - това е невероятно маниашки инструмент, на външен вид изглежда като ретро синтезатор, всичко е прости врътки и бутони, няма дисплей, идеята е да бъде винтидж И между другото има две истински лампи (!), които се виждат през едно прозрачно капаче - ползва ги, за да придаде лампов звук, когато ползваш амп-симулатор режимите. Има невероятни Rhodes-пиана и т.н. Но е малко ограничено откъм набор на други инструменти и функции. Клавиатурата е приятна, мен лично ме кефи и на няколко пъти съм се замислял да си го взема. За Funk, Soul, R'n'B се е утрепало, влез на сайта на Korg и гледай видето с Frank McComb (който слуша Soul и фънк знае за кого става дума) - гарантирам ти, че няма да можеш да спиш от кеф няколко дни - Roland RD-700NX - не съм го пробвал, но някои хора доста го харесват. Аналогично е на Yamaha CP5. Rhodes-пианата малко куцат, което го прави малко неподходящо за теб вероятно, но все пак трябва да го пробваш, ако имаш къде. - Kawai MP6 - това нещо си го поръчах от Камертон и трябва да пристигне до края на месеца (Пфф, мислех да си мълча и да се изфукам, като дойде, ама айде...) Свирих на него известно време, докато го имаше там. Ще споделя по-задълбочено мнение и аудио от първа ръка, когато дойде, но съотношението цена/качество за мен е най-доброто. Ако имаш повече пари, предполагам горните ще ти свършат повече работа, но не много повече от това Kawai, а то е на половин цена, предлага може една от най-добрите клавиатури, има супер акустично пиано и Rhodes-пиано и т.н. и изобщо за мен Kawai в момента като клавиатури са най-добрите (имам в момента Kawai CA63 с дълги дървени клавиши). Това не е с дървени клавиши, но като усещане се доближава.

Брей, значи съвсем по късмет съм случил на това да поръчам добра книга! Аз просто търсих за бибоп ликове и "Connecting Chords With Linear Harmony" не беше сред резултатите, но я имаше като книга, която са си купували хората, които търсят за бибоп ликове Много ме обнадежди с твоя коментар. Дали си струва да си купя останалите му книги? За мен досега библия на джаза винаги е била The Jazz Theory Book на Марк Ливайн, която си купих още 2002-ра и почти не съм гледал други книги за джаз оттогава.

Аз нали съм на периоди, та нещо бях зарязал джаза за доста дълго време, не само като теория и практика, ами дори и като слушане, направо ми беше писнало и последните година-две се бях концентрирал само в класиката (основно Шопен) и друго не свирех/слушах, ама сега пак започнах да си връщам стария интерес към теорията на джаза и импровизацията и по-специално реших да обърна внимание на нещо, което винаги много ми е куцало - бибоп импровизация и шаблони, та преди седмица си поръчах от Амазон следните три книжки: Post-Bop Jazz Piano - The Complete Guide with CD!: Hal Leonard Keyboard Style Series Connecting Chords with Linear Harmony (Jazz Book) Bebop Licks for Piano: A Dictionary of Melodic Ideas for Improvisation (REH Prolicks) Като пристигнат, ще споделям от тях, ако има нещо интересно. Да видим още колко време ще ме държи, преди да се върна на гения на Шопен Мисля си, че понякога джаз-музикантите подценяват класическите музиканти доста. Вярно е, че се свири нещо по ноти, но пък се изисква наистина сливане с музиката, за да я почувстваш добре и да я интерпретираш и според мен е еднакво трудно както да импровизираш джаз, така и да интерпретираш класическа музика качествено. Но да не отклоняваме темата