travelcaster2

Съжалявам, но без да мисля изтрих снимките от Photobucket. Качих ги пак.

Здравейте, пускам няколко снимки на Съкровищницата на Lateef. Трудно ми е да я анализирам, признавам си Това е графиката,рисувана от Колтрейн и подарена на Латиф.Стотици скали: Архаични, Гъцки, Китайски, Японски, Арабски, Египетски, Европейски, авторски, синтетични, Монголски. Хармонизира ги и дава патерни. Много политетрахорди с патерни, хибридни тетратонични скали и арпежи и др. Завършва с десет съвременни пиеси за пиано. Сериозен труд.

Ще намекна в събота, когато съм по-свободен и ако искаш ще ти я дам да я ксерокопираш

Първият акорд на A Hard Day's Night

Здравейте! В look inside на Амазон липсва стр.i, която е INTRODUCTION, както и стр.vii и viii: EXPLANATION OF TERMS. Но се добива представа за книгата. Много по-интересното следва: Първа глава Tritone Progression.Представлява делене на октавата на 2 равни части, т.е. на 2 тритонуса. Нотите са до, фа#, октава горе до. Интерполация от 1 до 4 ноти. Симетрична интерполация от 1 до 3 ноти. Несиметрична интерполация. И тук в ex.50 се получава нещо страхотно! Scriabin: Prometheus Scale, която е: до, ре, ми, фа#, ла, сиb. Каква свежест! Само с махането на 1 нота (сол) от Сол Мелодичен минор или в случая До Lydian b7. Но това е първото ми впечатление и по-правилно е, мисля да се каже, че нотата сол не участва по начало. Не се базираме на Мелодичен минор, а той се е получил, прилагайки тези техники! Забележете, че скалата е 6 степенна и някак си тази симетрия дава по-голяма свобода в разработването на ритмиката. И се усеща някаква "характерност" като при пентатониката. Следва Ултраполация, Инфраполация, Инфра-Интерполация, Инфра-Ултраполация, Интер-Ултраполация, Инфра-Интер-Ултраполация. Много ценен материал за модерна композиция и Холсуърд звучене... Втора глава Ditone Progression, т.е. делене на октавата на 3 части от по 2 тона (по-популярно е 3 големи терци) Отново Интерполация от 1 и 2 ноти. Ултраполация от 1 до 3 ноти. Инфраполация от 1 до 3 ноти. Още в първия пример ex.231 виждаме Schoenberg: Ode to Napoleon - до, си, ми, миb, лаb, сол, до, сол, лаb, миb, ми, си Драматизъм, получен от разработване на тези техники само върху 3 ноти. Това е на 34стр. от 250. Стига се до Sesquiquinquetone Progression или Equal Division of Eleven Octaves into Twelve Parts. Това е по средата на книгата. Ето, indy минимални впечатления. Весели празници на всички!

http://www.youtube.com/watch?v=7Bpx76N0jAo&feature=player_detailpage На няколко пъти Ерик Гейлс подскача от изненада! Не е очаквал така да се свири Red House

Класика в жанра

Млад съм във форума, макар, че съм стар на години. Но разбрах, че се поощрява споделянето на умения, школи, нотни примери и др. за подобряване на музицирането. Това беше предназначено за позналия от къде е предишният лик, който написах. Изпихме го. И чичко Гугъл не може да познае, защото не е музикант, който може да чете ноти "между редовете". Да не задавам гатанки. Това е от Пат Мартино. Той показва 5 фрази-вертикални(а свири хоризонтално). Затова ги разделих наполовина и от получените 10 свързах тази дълга фраза. Първия такт го добавих аз, за начало. Не е мой, разбира се. Понякога, когато "нямаш ден", вдъхновение или просто се чувстваш изчерпан от полза може да са подобни дълги фрази (извадени от библиотеката),които да спасят положението. В случая за Gm или всички акорди от F тонален център. Не успях да намеря в софтуера как да напиша първите 3 ноти като триола; това е второто нещо, което пиша на него. Надявам се на някого да му е от полза фразата. Подреждането на частите не е много логично, но имаме пълната свобода да се свири от средата, от последната част, да се правят паузи със всякакви стойности (половин такт)... Успех!

Няма нужда от сложни графики и схеми. Просто се наизустява реда на диезите: ФА ДО СОЛ РЕ ЛА МИ СИ и реда на бемолите: СИ МИ ЛА РЕ СОЛ ДО ФАт.е. наобратно.Бързо, като скоропоговорка и от тук идват редът и на диезните и бемолни тоналности. Това е всичко, което е необходимо и върши работа при всички случаи.

Здравейте! Преди 10г. транскрибирах този лик. Сигурен съм 99%,че не е публикуван никъде. Мога да го докажа, но това не е толкова важно. Изсвирен е от голям китарист. По-важно е самото съдържание. Темпото да е около 120. Започва спокойно в минор, включва upper structure triad /често използвана практика,за да се покаже пълната надстройка на Am7 т.е. 9 и 11/. 11-та степен, която е консонансна за минор, но avoid за мажор е на върха на фразата и така несъзнателно се забелязва от слушателя. Във втория такт има красиви хроматизми,а горната и долната точка на контура е #f,което показва Дорийския характер. Завършва с характерна бибоп хватка, а с #g загатва за Мелодичен минор. Ако някой може да познае от къде е,ще го черпя каквото пожелае.

Малко информация за обучение по музика в България. http://mysound.bg/?act=article&id=10791

Лимитед едишън до 1000 бр.

Не бъди толкова безпощаден. Слагай някакъв банер за под 12г. и за хора със сърдечни проблеми например, че не е препоръчително да слушат това. Отскоро не пуша, но като го чух, запалих цигара на балкона; гледам, че по Перловската река вече плуват 2-3 Стратокастера. Кольо, извинявай за шегата, просто благородно ти завиждам, а хуморът ми е малко чепат. Не съм първият, който използва алегорията с плаващи китари. Писах в канала ти в You Tube, че съм горд да чуя българин да изпълни Dolomite на Scott Henderson. И то не в детската стая пред компютъра, както няколко младежа правят плахи опити - нотите ги има в Нета, а на голяма сцена с бигбенд! 6 възходящи хоруса, и не цитираш Scott, а показваш свой натюрел. Очаквам с интерес още много твои неща.

ВДЪХВА РЕСПЕКТ!

Всичко на живо ли е?

Много ми хареса.

Имам книгата на Слонимски, както и тази на Юсеф Латееф, на първа страница има графика, рисувана от Колтрейн и подарена на Латееф. Но мързелът е голям.

Tozi, когото всички уважаваме е казал всичко това в подписа си: да не забравяме основното. В случая "Елементарната". Грамотността е толкова важна, колкото и таланта /маже да се спори/. Между интуитивния и академичния музикант има разлика, но ако се съчетаят и двете - това е сигурна предпоставка за успех.

Като имам предвид твоето виртуозно свирене във всички аспекти, стилови, жанрови, емоционални тембър, тон, и още хиляди неща, държа на своето, че Ел.Т.на Музиката е детска играчка. В сравнение с последващата 20 години работа на младежа.

Това е много важна тема, бих казал фундаментална и може би трябва да се коментира в основните раздели на форума. Става въпрос за композиция. Солото може да бъде кулминация в пиесата /песента/, затова добре трябва да познаваш формата и, основната мелодия /тема/, да я доразвиеш, украсиш, да придадеш драматизъм и т.н. Импровизацията е прекомпозиране в момента; изкуството в нея е да представиш темата по свой начин, погледната през твоя поглед. Много може да се пише за тези неща, но мястото им не е тук. Басурендер е абсолютно прав. Пеенето, дори на ум е задължително. А има хиляди учебници, където въобще не е застъпено, интересно защо ли!? За пари, разбира се. Кит Джарет свири фантастични импровизации и през цялото време ръмжи, даже скимти: това е неговото пеене наум. Всички големи го правят. Нарича се "предварително слушане". Непосредствено преди него, обаче е опознаването на грифа. Ли Ритенюр показва техника на опознаването в You Tube. Да знаеш не коя нота /няма време за имената на нотите/, а кой тон ще чуеш извличайки звук от всяка струна на всяко прагче на китарата. Съветският приятел е научил това от книгата на В. Молотков "Джазова импровизация на шестструнна китара". В началото обяснява подробно как се опознава грифа,а след това предварителното слушане. Не може да се мине без пълно научаване на "Елементарна теория на музиката" на Парашкев Хаджиев /тя за това е елементарна,защото може да се научи при добро желание наизуст/. Задължително и Солфеж. Да можеш да си пееш /наум/ вършейки всяка друга работа любими мелодии с ноти или без ноти. Да умееш да слушаш, а след това да транскрибираш любимите ти сола. От "Ел. теория" ще разбереш с какви изразни средства дадено соло така впечатлява слушателя. Следва 20 години работа. Пентатониката е първа за китаристите. Мажорна гама /скала/ и нейнете разновидности стари ладове /moods/. Тук спираш с Парашкев Хаджиев - неговите обяснения са архаични и минаваш на Дон Мок. Той е издал безброй неща за китара,напоследък видеа, но трите му книжки за мелодичен, хармоничен минор и симетричните скали са добре подредени, едностилно, с нотни примери за прилагане на скалите към много видове акорди, както и с аудио записи на примерите. Не гледай с пренебрежение на Хаджиев - класика, Молотков - джаз и Мок - фюжън. Рок музиката ползва неща от всички стилове и дори ги доразвива. Успех!

Това е хай-тек мамата С голия каубой, местната атракция на Тайм Скуер станахме почти баджанаци Кара като Фернандо Алонсо, превключва скоростите, приказва, пуши и си сменя дисковете едновременно. Зетят беше станал разноглед. Реши да впечатлява сватовете като им подари едно кило смилянски боб и десетина диска с български хип хоп, но после се спря на компромисен вариант- кукерски маски- така, да им вземе страха. Малко ми е дивичка, но още си падам по нея Какво ще кажете за парчето, а? И сещате ли се кой пее?

За една Коледа си идва щерката и води зет! Преди това ми бяха донесли пресния дист на Сатриани и VOX и понеже това го мога реших да направя нещо като музикална поздравителна картичка с гейна на max, да видя какво ще стане. То така и стана, прекалено "наситен" звук, но както и да е. Покрай тези празници не се изтрезнява много, повечето неща са "у мъглата", но карай да е весело. При тях карат само автоматици и зетът се впечатлил, че една лелка - майка и кара кола със скорости. Казал: Ти имаш High-teck mama, така и нарекох парчето.

Не е той. Пее го Юки. И мен ме мързи да отварям линкове:

Благодаря!