travelcaster2

Много добро! За тези, които не бяха на концерта бихте ли споделили кой китарист кой хорус свири?

Полицай спира леко почерпен водач и го пита: -Пиян ли сте господине? -М-м-м...не! -Е, искате да кажете, че сте трезвен ли?!? -М-м-м...не! -Е, какъв сте тогава??? -Таман съм си!

За захранването се говори и по света. http://www.notreble.com/buzz/2013/01/09/n-audio-introduces-powerbox-mk2-stompbox-power-supply/

iRig Stomp го дават за 45 евро. Това ли е схемата? Има и потенциометър.

Христо Георгиев отдавна живее и работи в кв. Горна баня. http://hristogeorgiev.hit.bg/

Обосновката е в инструкционалното видео на Скот Хендерсън Fusion. Там той дава насоки какво да се свири върху тези акорди. Скали, тризвучия, арпежи, пентатоники. Това е за пентатониките от него. Има го в Нета. Просто е задължително да се проучи.

За мажорен акорд Сmaj7 Ла, Ре и Ми минорни пентатоники. За минорен акорд Сm7 До, Ре и Сол минорни пентатоники. За полуумален Сm7b5 Ме бемол и Фа мин. пентатоники. За мажорен септакорд с алтерации Calt. До, Ми бемол, Фа и Си бемол мин. пентатоники.

Точно. Докарали сме го на стара градска песен. Има прилика със "Село Бреница".

Кавърът вече има клип.

Отново брилянтно. Наистина Прогресив. С различна тематичност. Развитие, като музика за филм. И...виртуозни елементи.

Не е моя... Просто... Думите са излишни...

Прав си. Въпросът е как. Винаги се започва със скали и секвенции. За опознаване на грифа на инструмента. После секвенциите се усложняват многократно. Всяка мелодия (фраза) може да се свири като секвенция. Не е скучната 1 2 3 5, 2 3 4 6, и т.н. (степени на скалата) До Ре Ми Сол, Ре Ми Фа Ла, а мелодичен пример, по-разнообразен като : (в минор) 1 3 5 8 7# 5 7 5 6 4 4# 5...До Миb Сол До Си Сол Сиb Сол Ла Фа Фа# Сол.....Има тризвучие, хроматизъм, подсказка към Дорийски лад (Ла бекар) пак хроматизъм и финал на стабилната 5-та степен - Сол. Ре Фа Ла Ре До# Ла До Ла Си Сол Сол# Ла.... и т.н Примера, който давам е от един голям майстор Joe Diorio, от неговата книжка Jazz на Red Hotline Series (Hotline 3). Голям е, защото негов ученик е Scott Henderson. И отново си прав за "ваденето" на фрази и цели сола на любими майстори. Аз допълвам, че това е изключително полезно, особено ако се нотира. Едва тогава се вижда какво свирят по тези скали и как импровизират по тях. Отново стигаме до необходимостта от музикална грамотност...

Страхотен е. Намерил е ниша, в която пръв (с много труд, последователност, упоритост) постига голям успех. Всички етюди са скучни. Дори неговите. Такъв е животът. Не знам за какво спорим, но забележи: когато G3 (Сатриани, Вай, Ерик Джонсън) правят продукта G3 винаги изпълняват нещо на Джими Хендрикс. G3 с Малмстийн - също. Тук като че ли си противореча. Аз понасям критика. Когато става въпрос за явление като Хендрикс никой не говори за "даскали". Говори се за явление. Нашата тема е импровизация. Най-добрите импровизатори казват, че добрата импровизация е подготвената импровизация. Съфорумците ни са от меломани, които слушат музика, до професионалисти, които правят музика. За публиката. "Средната класа" са младежи, на които пиленцето е кацнало на рамото и им подсказва, че биха могли да правят музика. Имат даденост. Единият (или повече) процент талант. За да разбера аз за какво спорим предлагам моята теза. А тя е: Талантът трябва да се развива с работа. Ежедневна, без пропуснат ден. Според условията на всеки. С учител, без учител,с методика, без методика. Знае се, че учител по класическа музика не може да подготви рок музикант. Значи рок музикантът трябва сам да се вземе в ръце и сам да се подготвя. Няколко часа дневно целенасочена работа. Загряване, като при спортистите, както и разпяване при вокалистите. Скали, секвенции, тризвучия, четиризвучия. Работа върху артикулация на по-трудни пасажи. Анализ на парчето, на което ще свиря соло довечера. Анализът дава изводи, които... ...Колкото и да съм красноречив, в един пост не мога да обясня принципите на импровизация, които се представят на 500 страници текст (+ нотен). За сега приятна вечер. Весели празници и успешна Нова година!

Кликни, плати 23 евра и ще получиш 2-3-4 лика от пентатоника, илюстрирани на богато. Но ти се спестява теорията с бла-бла, за да си готов за другите 23 евра. Това аз уважавам в тези хора, защото те съумяват да изкарат много пари от мързеливите. Това аз наричам "Мъни дот ком". Който го може, си купува частен самолет и вила в Монако...

Еми за какво говорим? За едно и също.

Малмстийн много ми харесва. Но заради шоуто спестява истината. За да пресъздадеш Паганини, Бах, Хендрикс, Блакмор в своята музика не е достатъчно да ги слушаш, а да научиш техните произведения наизуст и да ги анализираш, за да ги приложиш на практика. Това е работата, за която говоря. А книгите, които публикува Малмстийн са "скучни технически упражнения" на тема Хармоничен минор.

Мислех си, че е ясно на всички или се подразбира, затова и не задълбах натам. Аз опонирах на ликовете като единствено средство в импровизацията. Абсолютно си прав в това, че човек на изкуството трябва да има даденост, талант, който го подтиква, дори притиска "да каже нещо ново, дори старо, но по свой начин, дори на жаргон, дори чепато, изкривено, но през неговия поглед". За мен това е дефиницията за изкуството... Това не се учи. То е от Горе... Следва работата. Независимо, дали е академично образование или копаене с групата в гаража - работа е. Това, че съм използвал "купешки изрази", забрави. Но как да обясня, че за да има мелодия тя не може да е гама, не може да е арпеж (само) или лик, а богата конструкция от много елементи с ритмични фразировки, контур, кулминация, динамика, тембър и т.н и т.н. Многото работа довежда до преминаването от количество в качество... Талантливият и грамотен музикант има по-лек път от талантливия неграмотен. Вторият тип се изправя пред предизвикателството да открие сам с години труд вече открити неща. Например: свежестта на Лидийската скала към мажорен акорд или Дорийска за минорен. Драматичното или изненадващо за слушателя звучене на Умалената или Целотонната скала. Испанското във Фригийския лад. Блусарското в Миксолидийския и Пентатониката, Блус скалата. Необходимо е поне бегло познание по ел. теория и хармония, за да може импровизаторът да се ориентира: "Няма грешни тонове, има грешно разрешение" са казали майсторите. А какво е правилното разрешение? Открито е още през средните векове.

Богат речник, да. Но не съм съгласен, че само с ликове се получава. Обяснявам. Ликовете са извадки, кратки цитати, които трудно ще паснат на композицията в момента, каквато е импровизацията. Трябва да се свири с години "досадни" упражнения като скали, секвенции, тризвучия, четиризвучия. После се смесват умело във вид арпеж-скала, за да се получат мелодични линии. Познаване на хармонията, гайд тонове и гайд линии, ориентири. Без да е минал през ритмични упражнения по солфеж (може да не е в муз. у-ще, а в ансамблово свирене в гаража) импровизаторът ще реди осминки и ще е скучен. И не на последно място - поне 200 наизустени стандарти (цели произведения с тема и сола) от неговия жанр. Много от тях ще съвпаднат с контекста на дадената импровизация. Всичко казано дотук (в тези десет реда думи) трябва да се пее. Може да не си добър певец. За това има надарени певци, на които им се пее. Но инструменталистът трябва да пее (дори наум) мелодиите, които предстои да изсвири, за да е сигурен, че звукът, който извлича от грифа на инструмента е верният тон. Познаване на грифа в последователни позиции. Извинете ме, станах досаден.