travelcaster2

patzo, същата постановка съм направил. Но май нищо не доказах. Нямам скъпарски измервателни уреди. Проектът "отлежава".

Басурендер, благодаря за оценката. Моето виждане е следното: За начинаещи таблатурата е много полезна. Когато един китарист напредва технически той постепенно опознава грифа. Грифът е неявен. Свирил съм цигулка. Там като че ли е по-лесно, защото интервалите между струните са еднакви. Има симетрия. При китарата всяко нещо (скали, тризвучия, четиризвучия, акорди, фрази, клишета, интервали, орнаменти, украшения, рифове, каквото се сетиш) може да се изсвири на пет места! Това изисква такова обиграване, че въпросът къде да се изсвири намира отговор в артистичното решение за по-остър или по-мек тембър. Най-добрите свирят по 8 часа на ден. Ако нямаме тази възможност трябва да търсим поне 1-2 часа за свирене. Целенасочено. По която и да е методика. Но без да пропускаме ден. За да не загубим "мускулната памет" на пръстите, а да я доразвиваме.

Тук се забавляваме и споделяме разни неща. Аз самият не се взимам много насериозно, защото винаги има още какво да научиш независимо от напредналата възраст. А ако реша да се възприемам като крайна инстанция - това е огромна грешка. Таблатурата е още преди нотописа. За лютня и подобни инструменти с прагчета. Даже има три различни разновидности: Френска, Италианска и Германска. Но усъвършенстването на стандартния нотопис (за всички инструменти и певци, композитори, аранжьори, диригенти) неизбежно води до отживяване на таблатурата. След II Световна война отново възкръсва. Вероятно с популяризирането на китарата. Заражда се най-големия феномен на културата на века - рок музиката.

Не се обиждам, напротив, темата е интересна. Защо я пуснах. Яви се ученик, доста голям, със семейство и дете. Но с голямо желание да свири. Досега се е самообучавал от Нета или в разговори с приятели. Знае 5 пентатоники. Но не може да ги прилага. Показах му как да ги свързва с проходящи тонове и да минава от позиция на позиция. Пак "не откинва". Не му се занимава с учебници, защото там се започва от АБ, цели ноти, половинки ноти, изучаване на 1-ва струна на 1-ва позиция и т.н. Това е досадно, а той го знае. Значи диагонално трябва да преминем 3-4 години обучение за 2 седмици. Съгласен съм на всичко. Симпатичен ми е. Тогава обясних: имаш акорд, жулиш пентатониката, която е подходяща, но знаеш, че следва да прозвучи друг акорд. Когато дойде времето на този друг акорд трябва да изсвириш тон от акорда, да имаш ориентир (нота от акорда на 1-ва или 2-ра струна). Дори му казах, че както в казармата има йерархия на чиновете, в музиката има йерархия на степените. 1-ва, 3-та, 5-та, 7-ма степени са началници. А това са ноти. В С7 са До, Ми, Сол и Сиb. В таблатурата с линии и цифри не става ясно и бързо коя нота свириш. Едва тогава просвири. Леко наивно, но като научи 50 клишета ще стане по-изразително. 7-ма струна, казах, че нямам нищо против таблатурите. Купил съм десетки книжки с таблатури. Който смята, че му вършат работа да ги ползва. Аз не се справих. Вижда се от горните абзаци, че не успях с таблатура да обясня кои са тоновете на мажорно или минорно тризвучие и четиризвучие. Налага се да се ползват ноти, които да изразяват тоновете на акорда. Но твоето упорство ми прилича на един, който казал: "Няма да карам автомобил. Не ми се учи за свидетелство за правоуправление. Ще карам каруца с кон. Там не се иска книжка."

Таблатурата не е блокова схема. Тя е скица на схемата, където отделните елементи са нарисувани в реалния им вид. Лампата със стъклото, трансформатора с ламелите и изолациите, резисторите с цветния код, а всичко това върху ламариненото шаси. Така е затруднено четенето на схемата. Елементите са от едната страна, а връзките между тях от другата. Затова е създаден начин в схемотехниката за по-ясно и прегледно изразяване на дадено устройство. Друго сравнение: Имаме говорен апарат, както и слухов. Но вместо да ги ползваме за изящно изразяване използваме жестоматичен превод. Правим се на глухонеми. Не съм против таблатурата. Наложила се е и имам десетки книги на най-добри автори, написани с ноти и отдолу TAB. Това обаче ни дава (заради 2-та реда) двойно по-малко информация. Първото попаднало ми пред очите примерче заснех. Ако някой го запише на таблатура и се получи толкова ясно - ще го черпя.

Музиката е език. За 4 години майчиният език се научава по слух говоримо. С малко думи. Беден речник. За 14 години се научава писмено. С малко лексика. Беден език. За 24 години... Кога се стига до изящно слово? След прочитане на много книги. Американчетата не обичат чужди езици. Решават, че стандартният нотопис не им е нужен. Изкопават таблатурата от Средните векове и се "закопават". Защо? Таблатурата - плюсове и минуси Плюсове: 1. По-лесно се чете от начинаещи. Минуси: 1. Не може да покаже продължителността на нотните стойности. 2. Ползва се само за струнни инструменти с прагчета. Не се ползва от останалите инструменталисти и певци. И тук комуникацията прекъсва. 3. Не може да се направи анализ на пиесата. В коя тоналност е, какви скали и ладове се ползват. 4. Не може да се ползва за преподаване на музика, солфеж, теория. 5. Ограничена информация за ритъма и времето. 6. Не различава музикалните части на пиесата. 7. При четене на TAB не може да се свири или пее на "прима виста". 8. Не може да се композира. Не може да се аранжира. Не може да се защити композицията пред агенция за авторско право. 9. Ползва се за бледа имитация на свиренето на някой друг. И т.н. Да си представим следната ситуация: Конкурс за песен. Представят се така наречени "клавири". Как ще представите своята иначе сполучлива идея за песен с таблатура? Ще стане смешно, не, по-скоро трагично и още по-лошо - карикатурно. Знам, че ще си навлека неодобрение от голяма част от членовете на форума, но няма как. Трябва да го кажа. Защото го мисля.

"Функционалното е красиво" Има място и за сиренце и доматче...

Телекастър фен.

Не съм чел всички мнения, възможно е някой да е казал това, което ще кажа аз. А то е: 1. При седнало положение китарата се опира на три места: - на крака, на гърдите и на подлакътника на дясната ръка. При тази постановка лявата ръка не подпира нищо, а единствено и само свири. Тя е свободна да възприема различни положения, за да достигне лесно звукоизвличане на един или няколко тона. 2. Когато свирите прави, коланът осигурява стабилното положение на китарата. Лявата ръка отново не придържа грифа, не подпира нищо и само свири!!! Забележка: И при 1. и 2. е възможно и желателно движение на цялото тяло, за да се изнесе китката на лявата ръка на удобното за нея място. Без напрежение и болка. Това движение на цялото тяло се възприема от публиката и като шоу. Не на последно място да отбележа, че ако се свирят акорди с баре е по-добре да се заместят с техни обръщения с участие на свободни струни. Аз например не свиря акорди, а ги замествам с фрази, клишета, арпежи, дори паузи. По този начин разнообразявам свиренето и не се моря. Задължително е при всички инструменти пръстите да са естествено заоблени и да натискат струните без усилие. Това доставя удоволствие и не може да причини болка.

Не знам защо казва така. Вероятно защото исках да е снимка и ходя да я преформатирам в незнаен сайт онлайн. Ето я на PDF и формата на Guitar Pro 5, от който може да се чуе. Kolio-k.pdf Специален лик от Кольо.gp5 Много добра фраза, симетрична, измислена за бързо изсвирване. Започва с Ла Дорийски (Фа#), малко хроматизми и хубав звук.

От видеото на Кольо, пост N 22 нотирах от 5:00 до 5:04. Много изпипана фраза.

Всички знаем, че за импровизация се ползват фрази от скали, тризвучия, пентатоники, арпежи и т.н. Споделям с вас един арпеж на акорда Em7b5. Той може да се разглежда и като извадка от Сол Мелодичен минор, така, че когато е нужен Мел.минор може да се свири този арпеж на малка терца под основния тон на Мелодичния минор. Арпеж на Em7b5.pdf Не ми се смейте, че не написах "ауфтакт", но не намирам в Guitar Pro 5 как се пише. Затова натрясках в 1-я такт паузи. Не писах пръсти на лявата ръка, защото се подразбират. Започва и завършва с 1-ви пръст. Само на 1-ва струна има малко, но приятно разтягане м/у 1-ви и 4-ти.

В читалище Младост, 1-ва част преподава Валентин Митачков, подготвил много добри музиканти, които от години свирят в западна Европа и Щатите. Аз също преподавам, но той е по-добър от мен. Освен това цената в читалище е по-ниска от частни уроци.

Един фокусник в търсене на "реквизит" и номера е стигнал до интересна идея.

Хубаво, благодаря за подкрепата, но как да измерим дърпането " с една и съща амплитуда"? Валякът даде предложение, което е най-точно. Независимо от силата на задействане на 2-те струни, в началото на трептенето им взимаме една и съща амплитуда. Най-високата. От там нататък се очаква да има разлика в затихването или в дължината на трептене на 2-те струни, поставени в различни условия и различни плоскости на резонаторните дървесини. След точно фиксирано време се сравняват техните амплитуди и се вижда коя е по-голяма и коя - по-малка. Така се нареждаме ако не пред колегите Айнщайн, Питагор с неговата Питагорова кома, Аристотел, Архимед и т.н. то близко след тях.

Мензурите са еднакви - мерил съм ги с дървения метър. Метър и 10см дъска отрязана наполовина. За чепът, останал в едната половина - не знам как ще се отрази на изследванията. Ключовете са Съветски, от времето, когато комплектът струваше един рубль и несколько копеек, нътчетата и бриджовете са еднакви, даже ги занесох зад ФМФ-то, където от край време има галваническа лаборатория и им наслоиха малко месинг ( за 1 левче). Струните са 5-та за акуст. китара. Еднострунната китара става за педал стил или слайд. Но най-добре е да се свири със счупено гърло на бирена бутилка. Място за адаптери има. Много интересен звук вади, когато се тръкнат рязко струните една в друга. Абе въобще - приключение.

Това се получава от неправилна постановка на инструмента. За правилна постановка много помага свиренето с колан. Така лявата ръка не придържа инструмента, а единствено свири.

Да, точно басист с премерен, константен удар в стил slap ни трябва. Ако не си зает ела.

Едва ли ще стигнем до там. Просто се забавляваме. Е, ако някой колега прояви интерес, аз съм зад него.

Не трябва да триеш нищо. Грешка. Повярвай ми, добре звучеше, групарски, като че ли сте една банда. Като не го триеш по-късно можеш "да цитираш себе си", в други парчета, в друг контекст.

Eeee, щом от 68-9-та съществува, значи Иван - собственик и готвач вече е милионер. То си личи - отварят в 11, затварят в 15.30. Насмогнали са си на масрафа. Да се върнем на "сериозната" тема. Значи... водим криминално разследване и събираме доказателства. Ще има и разпити на свидетели. Ако някой от зрителите разполага с измервателна техника за времето на трептенията на струните - да съдейства. Само да не си помислите, че правя реклама на евтино вино. Мързи ме да го местя. Само този шкаф от масивен чам беше подходящ за "резонансова кутия". P.S. Докарвам ли го поне на външен вид на инспектор Гаджет?

jabs, ако си кулинарен турист мини да хапнеш в едно тенекиено капанче на "Коперник" между "Гео Милев" и трамвая - срещу училището. Иван е страхотен готвач.

Лими, прав си, но какво? jabs, за готиния прякор (художествен псевдоним). bluelemon, жена ми ги изпрати на нейна приятелка да ги бродира в Пловдив. Любимият ми град.