travelcaster2

А погледна ли в магазинчето на ул. Цар Симеон? Между бул. Мария Луиза и Борис на южния тротоар. Там две женици продават и са затрупани с чарколяк. Ако в момента нямат на другия ден ще имат.

Наближава рожденият ми ден. Трудно се избира подарък за човек, който си има всичко. За да облекча избора дадох подсказка...

Да, Телма Хюстън... Но този звук! Кажи как се постига? В сайта си Хендерсън преди време беше показал чейна си, но...

Такъв звук търся. За свиренето - нямам думи. Доразвива Хендрикс и SRV!http://www.youtube.com/watch?v=-l2-Pwlov9A

Сигурно е от стари избори, но да се оставиш в ръцете на такава маймуна е тъпо и безотговорно.

Малко "замириса на кебапчета" (музикантски лаф, илюстриращ кръчмарско свирене), но такъв е животът.

SoulSound, ето една историйка от "работните ми моменти". http://forum.muzikant.org/topic/122724-aei-dhaa-ie-aei-dhaa-aei/ Голяма веселба настана.

Тази история чух от един приятел и колега. Стори ми се забавна и я преразказах за вас в първо лице. Разбира се, ще разкажа и мои истории.

Работя в кафтан. Сръбски. Не минава вечер в кръчмата, без да е станал бой между масите. Тази вечер плахо отварям вратата на салона и тутакси през вълните на пушек в стената до мен се разби празна бутилка. По чудо оцелях. Няма как. Тук работя. До работното си място стигам на пръсти, по счупени стъкла, кръв и повръщано. Докато прескачам локвите прехвърлям наум репертоарния си план. Включвам микрофона и китарата и ми хрумва гениалната идея: "Дунаве" Като запях "Дунаве" боят спря. Враждуващите лагери замръзнаха на място и ме фокусираха с бляскави погледи. Пеейки стиснах зъби, защото разбрах, че екшънът ще се пренесе на мой терен. На малката ми, 20 сантиметрова сцена. След миг всички пееха с дрезгави гласове песента. Забравиха повода за кавгата между тях и седнаха да си пият. Пият си от обяд. Но винаги има нещо, което ги човърка отвътре и бързат да покажат хулигантското в себе си. Идват с моряшка походка двама яки младежи към мен. Не, към микрофона. Да пеят. Да се изявят. От сблъсъкът с тях моите зъби се удрят зловещо в метала на микрофона. Те ревят в микрофона, а аз си опипвам зъбите. Песента свърши. Но агонията няма край. Възгласи: "Още, още", "Дунаве". От изпитателният поглед на управителя разбирам, че трябва да я изпея пак. Сега пък към моята маса потичат чаши с питиета, а аз трябва да покажа, че отпивам от питиетата в знак на благодарност към платилият ги... "Дунаве" за втори път. Нещата се повтарят, обстановката се нагорещява. Шефът е пиян, но държи повече от другите на алкохол. И понеже той плаща надницата ми тази вечер излълних "Дунаве" 13 пъти подред...

Добре дошъл. Твоите перипетии в музиката са и наши перипетии. При теб се забелязва толкова откровено отношение към професията, че одобренията на твоите мнения надхвърлят 200% цифрата на мненията ти!!!!! Такова КПД не съм виждал досега. Браво! Ако си в София да пийнем по някоя и друга бира. ЧичоМито

Признах те за "Хей, Джо" с привкус на Малмстийн. То са едни арпежи, едни хармонично подредени секвенции... За звука - такъв е търсен. "На вкус и цвет товарищ нет."

По-евтините тунери "пулсират" и объркват работата. В случая проблемът е в търсене, сравняване и достигане до избор на марка струни. Известен е анекдотът, че всички марки ги поръчват във фабриката на Дадарио, с изключение на Гашевска. Не ги препоръчвам, защото оставаш без прагчета.

Поздравления! Макар, че тенекиите са рязани с брадви и секири личи си старание. Малка провокацийка: Моето захранване ще има тримерче (или ключе) за намаляване на захранващото напрежение. Защото още SRV е забелязал, че някои педалчета работят по-добре с леко изтощена батерия.

http://www.youtube.com/watch?v=qoRSa05hxlM

Когато "подгрявахме" Gary Moore. 2007-ма в НДК зала 1. От ляво на дясно чичоМито g, Деси v, Румен b, Цецко dr и БОРО lead guitar. http://www.facebook.com/video/video.php?v=108105319239780