Parni_Valjak

http://www.cedar-audio.com/

Стандартни мулти намоткови трансформатори може евентуално да има някъде, но силно се съмнявам. Защото за посочената цел не е рентабилно да се захваща никоя сериозна компания поради малкия обем поръчки. Още повече, че може да се искат различен брой вторични намотки, различни напрежения, различни токове... Остават "custom" решения, с всички последствия от това. Другото решение е да се монтират "N" на броя единични трансформаторчета в една кутия. На пазара има различни видове, които са подходящи. Дори може да се комбинират различни мощности и напрежения за всеки конкретен случай.

Помниш ли това: Мирно! Бегом! Остави, имаш желание! Майтап малко да става, че напоследък все сериозни теми се заформиха...

http://forum.muzikant.org/index.php?s=&amp...st&p=598242 Това е последния четвъртък на ноември! Май се ошумуляваш, А?

^^ Ако нещата се правят професионално, ( от суперлативите, с които коментираш се очаква да са такива), е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се направи контрол, измерване и приемане на всеки елемент от подложките - ВИК, Електро и т.н. Работата явно е приета без необходимата проверка, на "чисто доверие", което става ясно понеже грешката е открита години след това. Това никак не говори за професионализъм. Човешкият фактор си е предвидим отвсякъде! Минаването метър на проверката не е извинение, а тарикатлък, от който се пати. Не може да се разчита на мерки във всяка една апаратура, които да решат проблемите в захранващата мрежа. Трябва винаги да се контролират две елементарни неща - напрежението и сфазирането. Глобализацията докарва а България апаратури от цял свят, като най-често те не са предвидени за работа тук! Сериозните фирми правят специфични модели за различните общности. Нима някой взима мерки за привеждане в съответствие? Непрекъснато говоря на много хора (главно свързани с музикалния бизнес) за сериозно отношение към организацията на мрежовото захранване, и всички минават метър, докато не изпищят от последствията. Никога не се намират средства за специалисти, а за бира, кеф и глупости винаги се намират! Както и да е, апаратурите като се повредят, се изхвърлят, ама като си отиде човек? Виждам, че Ники е дал правилното решение, за което изписах толкова много талаш

^^ Вярно е, че жакчето е важно. Но останалото не е за пренебргване! Кабелите на евтините скушалки са калпави и не се запояват по обикновенния начин. Някои са тип "литцендрат", други са алуминиеви, трети са само с по две финни жичлета... Освен това не е въпрос само на спойки, защото ако не се направи всичко останало качествено, след няколко дена слушалките пак ще са за ремонт. Естествено цялата операция трябва да е рентабилна, а тя е в пряка зависимост от стойността и качеството на слушалките. Няма да е уместно да се дадат 10 и повече лева за ремонт на слушалки от 20 лева. Е, ако става въпрос за стойностни слушалки, тогава има смисъл.

Offtopic: L.K. преглеждайки старите постове, забелязах, че последният четвъртък на ноември скоро е преминал... Но нямам спомени за нещо особено...

За стойността на индуктивността и за въздушната междина: За измерване: http://www.angelfire.com/electronic/funwit...e_Analyzer.html За запознаване с дроселите: http://www.aikenamps.com/Chokes.html За смятане и премятане: Приятно занимание! ПП. Ето и едно модерно решение - електронен филтър: http://www.mennovanderveen.nl/eng/vdv-e-choke.html А тук има доста подробно разглеждане на въпроса за дроселите и не само: http://www.turneraudio.com.au/audiofilterchokes.html

Измерваш им индуктивността при постояннотоково подмагнитване с ток, равен на преминаващия през тях в схемата. След това смяташ ZL за честотата на която искаш да работят и преценяваш колко ще са ефективни дроселите. Така ще разбереш дали стават за твоето приложение. (Не забравяй омическото съпротивление на дросела при сметките!) Може да постъпиш и по друг начин. Поставяш ги на съответното място в схемата и пак правиш измервания. А. Измерваш пулсациите преди и след дросела и разбираш колко е разликата. или B. Измерваш нивото на мрежовите хармонични на изхода на усилвателя. Без сигнал разбира се. Може и със сигнал, но ще е по-трудно. Така ще видиш например дали 50 или 100 херца преобладават за да се ориентираш какво е положението. Добре е да се хвърли един поглед и на по-високите хармонични, защото наличието на 150 или 200 херца може да доведе до някои заключения относно качеството на филтриращите елементи - дросели, електролити. И не само за тях! В този случай трябва да се внимава за припокриването на нивата на хармониците от захранването и от електромагнитните полета, които създават такива хармоници, но по друг път - въздушно-капков . Даваш на късо дросела и пак мериш. Разликата показва ефикасността. Ако искаш, ще поясня каква е измерителната постановка за отделните случаи. Само предлагам. ПП. Хехе, и аз поставях ленти на прозорците...не че съм специалист, ама се справих!

CHINOSZ, Всичко си пише на задния панел, и се съмнявам, че ако не го разбираш, ще трябва да попрочетеш малко. Не знам как си с английския език, но Wikipediа е прекрасна възможност за отговори на твоите въпроси. Като начало: http://en.wikipedia.org/wiki/Balanced_input http://en.wikipedia.org/wiki/Studio_monitor След това може да се информираш за "room acoustics", защото част от регулаторите са ориентирани към контрол на тази акустика. Да се коментират, без да знаеш за какво става въпрос, е безмислено.

По всяка вероятност усилвателя е някаква комбинация на немска машина от Vermona и някаква доработка тип DIY. Личат характерни елементи от Vermona, но дали вътре има нещо общо, никой освен изработилия усилвателя няма да може да каже. Поне докато не се представят снимки от вътрешността. Не препоръчвам пускане без предварителна диагностика, защото може да се получат неприятни ефекти. Ако наистина е лампов, високите напрежения могат да предизвикат проблеми с остарелите електролити, лампи или овлажненни трансформатори. Също така, всякакви некомпетентни интервенции могат да създадат допълнителни проблеми. При ламповите усилватели трябва да се спазват изискванията за импеданс на озвучителното тяло, а както се вижда от снимката, са посочени два(!) случая - 6 и 12 ома. Без да се провери какво точно се има предвид и дали въобще е това което пише, не е препоръчително да се правят експерименти. И сегашното състояние на усилвателя не е известно, но при пускане с неподходящи високоговорители или без товар, със сигурност ще има още изненанди. Вярно, че на харизан кон зъбите не се гледат, но прогнозирам, че за да се приведе усилвателя в добре работещо състояние, ще се наложат финансови инвестиции. Последното е добре да се знае, преди да се предприеме каквото и да е.

Особено лявото копче има доста интересни положения .

Добро постижение. Почти всичко е наистина както трябва. Има идея надписите да са на български! Но някакси не се връзва "гейн" - ама никак! Особено, когато има точен български превод - "усилване". Ако се държи на определена терминология, нека да си е на английски, както си му е реда. Разбирам повсеместната гъзарщина да не се използват българските думи, защото "не кефят" както английските и се приемат като простеене. Това е добре представено още на "23 майя 1871 от Д. П. Войников". Лошото е че не сме мръднали грам от тогава!

Parni Valjak напоследък се изтарикати и не си къса нервите . Такива теми ги гледа отстрани и се забавлява. След толкова информация и знания, които съм публикувал, няма смисъл да обяснявам, че има търсачка, че въпросите се предъвквани десетки пъти и т.н. Опитът показва, че ... "Отговора е ... Я, го знам... Скакауец!!!" Да са ми живи и здрави да флудят, да флудят...

За количества ли става въпрос? За какви видове и какви стойности?

Когато става въпрос за комуникации, на първо място е проблемът с разбираемостта на съобщението. Понеже целта на GPS съобщението е да се отличи спрямо околния шум, нивото му трябва да е 5-6 dB по-високо от целокупния шум - околен, от запис, от смущения, от комуникационния канал и т.н. Предполагам, че с тези съображения са посочени -5dB (спрямо нивото на полезния сигнал). Всеки запис, който не е нескопосан, може да отговори на тези изисквания. Друг е въпросът, ако предположението ми се базира на неправилно подадена информация. Ако се подаде по-подробно задание, може да се коментира повече.

Би ли обяснил, какво разбираш под ниво на шум -5dB? Защото честно казано е лишено смисъл? P.S. L.K. Твърдо не може да се определи "характера" на шума с осзилоскоп. Той може да хване само Time domain, докато характера на сигнал, било то и шум е комплексен, и включва още доста неща, едно от които е поведението във честотната област...

Посоченото в горните два поста е вярно, но непълно. Съществуват компоненти в сигнала, които са динамично зависими и при статично положение (липса на сигнал примерно) не съществуват. Въпросът за измерването е, как да кажа, много разтеглив. Това "С каквото мериш нивото на сигнала с такова мериш и нивото на шума" е частен случай с много условности. Какво се мери? Ефективна стойност? Върхова стойност? Кратки случайни избухвания? Колко кратки импулси могат да се забележат? С каква грешка ще се определи шумовия сигнал? И много още. Най-напред трябва да се дефинира какво се разбира под шум, имайки предвид, че музиката също е шум по определение. Има начини да се анализира спектралния състав на сигнала и да се определят различните компоненти със сложна апаратура и тежки математични методи. Това обаче е нещо, което нито може да се позволи финансово, нито пък има смисъл, съобразявайки се с "ценността" на предполагаемия музикален продукт. Въпросът е прекалено сложен за да се елементаризира, затова по-полезно ще бъде да се обясни каква е същността на въпроса и неговата скрита цел.. Пак ще се върна на вида шум - защото често неправилно се определя като шум съвсем друго. Например брум, съскане, пищене, "дишане" (амлитудна кодулация на някакъв компонент от сигнала), дали има повторяемост - т.е. дефинируемост в математически смисъл, защото има случаен (недетерминиран), повторяем (детерминиран) и псевдо-случаен, с автокорелационна функция близо до или равна на 1. Няма да отегчавам повече, идеята ми беше да хвърля малко светлина, или да забуля още повече въпроса за шума. Предлагам да се даде по-обширно и точно определение на въпроса, за да се стеснят възможните отговори.

Welcome in the club , boys !

Не е вярно, че няма изход усилвателя! Крак 1 на Eingang 1 e именно изход pre-master fader.

засега не По принцип да, но преди това имам други ангажименти, към известни люде Всичко е "Custom" и няма да се намери в "магазинната мрежа".(интелектуална собственост с две думи ) Noise floor at output SNR related to input -120...-127 dB (фиг.2) Да, Gain Control е стъпков, с калибрирани стъпки от 5dB. Да, нивата са верни. ПП. Цифровият дисплей определя референтно номинално ниво на индикатора, което в дадения случай може да бъде: -10dBV, (което е за японският стандарт за домашно-студийна техника (Fostex, Tascam, Roland,...)) 0dBm/dBu +4dBm/dBu +6dBm/dBu Малко допълнителна информация, която се вижда от картинките . Максимално изходно неограничено ниво... 57.6V, peak to peak !!! (фиг.6) Интермодулационни продукти под -80дБ (фиг.3) Консистентност на хармоничния състав в честотната област с преобладаващо наличие на четни хармоници (хармонизиране) (фиг.1) За трансформаторна конструкциия (каквато е дадената) много сериозни постижения са: Поведението при ниски честоти (фиг.5), Време на нарастване и спадане 6uS=>166,7 kHz (фиг.7,8) (еднакво време за положително и отрицателно нарастване!) Закъснение на сигнала от вход до изход 2.8uS=> 357.1 KHz (фиг.9) Може би това са повечето необходими отговори, но да не ги фиксираме.

До тук коментариите са сериозни и от сериозни хора . Разбирам отдалечеността от техническата част, и това е в реда на нещата. Измерванията са нещо обективно, и дали са полезни, зависи от способността за интерпретация. Това не е лесно и се изисква сериозен опит и знания, за да се намери съответствие между тях и звука. Би било самонадеяно, да твърдя, че съм достигнал способността да правя 100% съответствие. Дори най-сериозните специалисти от AES, непрекъснато разширяват тази област на квалификация. Все пак досега не съществува друг метод за определяне на качеството на даден звукотехнически продукт, който да е повтаряем, предвидим, достоверен и т.н. освен специализирани електроакустически измервания. И в тази област има условия, които дават най-доброто, но както при всички неща в живота, стремглаво летят във финансовите висини... Стига с преамбюла, сега ще публикувам няколко картинки с резултати от реалните измервания. Тези, които са свикнали да поглъщат смляната храна на рекламите, може да се разочароват. Защото там нещата са гладки и заоблени, като участнички в фотосесии . Някои, да не кажа повечето графики може да се окажат на пръв поглед неясни във връзката със звука, но доколкото ми позволяват възможностите, ще се опитвам да давам обяснения. Интерпретирането на графиките нека да се осмисли, преди да се напълни темата с некомпетентни мнения. За да не измествам центъра в посока на моите виждания, предлагам, който има конкретни въпроси, да ги зададе, а аз ще се опитам да дам отговори. Here we go straight ahead - ФИГ.1 ФИГ.2 ФИГ.3 ФИГ.4 ФИГ.5 ФИГ.6 ФИГ.7 ФИГ.8 ФИГ.9 Обяснения кое какво е за сега няма да давам, тъй като информацията е предназначена за тези, които все пак имат някакво понятие или поне имат желание да научат. Това не означава, че ще игнорирам зададени въпроси, освен ако са ... съвсем глупави. C'est la vie!* * "That's life!"; or "Such is life!" or "It is what it is!" It is sometimes used as an expression to say that life is harsh but that one must accept it.

Семплите не са "my cup of tea". Да се преценява апаратура, която е класи над домашна звукова компютърна система, най-малкото е несериозно. Мога обаче по-нататък да дам реални измервания , които са точни и меродавни, за разлика от субективнната преценка на ръба на възприятията. Все пак това е висш клас студийна апаратура, а не китарджийски ефект/дефект. Всичко е вярно и инструментално калибрирано; нивоиндикатора е в абсолютни стойности ; няма и грам китайски номера! Иначе благодаря за доброто отношение към вложения труд и знания .