Gregg

Може, даже е препоръчително, предвид че съвременното производство лампи далеч не са толкова корави, колкото едно време. За общо намаляване на напрежението B+ reducer-а, както synchu вече пoсочи работи добре. По принцип всичко над 450 Волта на скрийна обаче може да се окаже проблематично. Напрежението може да се свали с един 5 Ватов ценер (или няколко ако е необходимо) със съответното напрежение, както е примерно в крайното стъпало на Mesa Roadking II.

Изходният траф може да "изгори" и бе никакви видими признаци за това. Примерно става пробив между първична и вторична намотка. Пробивът се вижда само при размотаване - няма нито пушек, нито мирис. Може да стане и пробив между два слоя на първичната. В първия случай при измерване на съпротивлението на намотките всичко може да изглежда ОК, но вследствие на загубата на индуктивност на първичната усилвателят няма мощност. Това се установява лесно чрез измерването й със съответния уред. Във втория случай едната половина на първичната ще има по-ниско съпротивление, съответно по-малка индуктивност от другата.

В тонкоректорите тип Fender/Marshall бас потенциометърът е логаритмичен съответно 250к/1М. Когато за презънс се ползва конфигурацията с 25к линеен потенциометър практически НИКОГА няма плавно регулиране, затова още преди години там фирмите започнаха да слагат 10к или 20к обратно логаритмичен потенциометър (reverse log). С него вече има плавно регулиране. Намират се без проблеми по онлайн магазините. Отдавна слагам такива. Относно гейна ако след 9-10 часа вече положението е нетърпимо и няма смисъл да се върти повече най-вероятно е необходим 5%-ен логаритмичен потенциометър. Масовите лог потове обикновено са около 20-те %. Дори за 10%-ен има специално обозначение. 5%-ни се ползват в разновидностите на Peavey 5150 (1М Gain и Resonance/Depth), както и в Mesa DR (250к Gain). По принцип се намират, но цените са малко солени спрямо обикновен лог пот. Ползвал съм ги за поръчки, работят както тряба.

Точно някакъв нестабилизран адаптер са ползвали, което в този случай се е оказало фатално.

Имах преди време един случай с Boss DD-5. Преди дигиталната част има чип с максимално входно напрежение 10 Волта, което като се надвиши чипът изгаря и дори прави малка дупка на платката. Това завлича цялата дигитална част, след което ефектът става само за сапунерка. Други ефекти носят и на 12 и на 15В, така е добре да се внимава и както каза Евтим да се чете.

Има и бюджетни решения за реактивен атенюатор в рамките примерно на около 150Евро, при положение, че сте склонни да си сглобите сами един кит, примерно TT Tonehound, който ще ви излезе около 125 Евро с доставката. https://www.tube-town.net/ttstore/kit-tt-tonehound-light-100w-8-ohm.html Може евентуално може да се наложи да се добави един вентилатор, но зависи на какви мощности ще се ползва. От изхода се взема сигнала и се подава на усилвател 1 Ватт (не лампов), примерно с LM386 (има китове по магазините )и вече имате реактивен атенюатор с регулируеми нива до 1 Ват или колкото искате. Не съм ползвал въпросния това, но това е, което се намира на най-прилична цена в цял вид. Има и още по-просто решение на АМТ, но там вече е напълно направи си сам. Пробвал съм го, но лично на мен ми звучи по-добре варианта, когато е чист товар плюс малък амп (не лампов) след него. http://media.amt-sales.com/gitarnyj-attenyuator-s-imitaciej-nagruzki/ Напълно и абсолютно безмислено е да се спускате на разни цифри. Там няма никакви чудеса и/или вълшебства, компонентите, които се ползват за реактивен товар са ясни и то отдавна. Ако ви се занимава допълнително може да се опитате да докарате импедансната крива на товара спрямо някакъв известен говорител, но това е за по-любознателните

Само за сведение торпедата нямат нискочестотен резонанс, така че са малко "полуреактивни".

Ако ъглите са т.нар. Dumble style, на каквито ми изглеждат, гарантирано не могат да потънат в шпертплата наравно, ако не се дълбае.

Там ще има поне два ампа с power scaling (един "прост" вариант и един с микроконтролер), обаче ще могат да се чуят само през реактивния товар и импулси/слушалки, защото друг вид свирня освен тази по време на демонстрациите не е разрешена.

Други атенюатори - българското торпедо: 1U реактивен товар (100W) с 1% фиксиран атенюатор + модул с 16 импулса в едно. На изложението в София другия месец ще може да се чуе на живо. Междувременно ще пусна някои неща на ФБ страницата.

Подобен похват съм виждал мисля в една версия на Digitech Whammy.

Практически 1/ и 2/ са повече в областта на теорията, особено ще се отнася до приложения като един уа педал. Ако обаче се цели някаква по-голяма точност за дълъг период от време може би трябва да се вземат предвид. По детайлна информация предполагам може да се намери в нета. Относно 3/ там е въпрос на експерименти на слух, но също не мисля, че е нещо фатално.

Преди години бях правил едни експерименти с "оптронен потенциометър" с два фоторезистора в един корпус и ползвах термосвиваем шлаух, но нямах нужда от голяма точност и не съм пасвал фоторезисторите, които все пак не бяха случайни. За целта ти препоръчвам да видиш схемата, която Меса ползват в Triaxis. Там има един операционен с обратна връзка към фоторезисторите, за по-голяма стабилност). Оригиналният оптрон с два фоторезистора е P873-13 на Hamamatsu (HTV), обаче него забрави да го намериш или ако ти попадне някоя бройка цената ще бъде най-малкото скандална. Патентът за "оптронен потенциометър" на Меса го има в нета - номер 5208548. В MEF има доста дълга тема по въпроса. Ако ти е интересно мога да изровя и платката със стойностите от архива си. Минусите на такъв потенциометър са: 1/ фотоклетките деградират с времето 2/ термозависими са 3/ внасят оцветяване, което е на вкус - може да ти хареса, а може би не. Затова впоследствие минах на "потенциометър с релета", но това вече е друга тема. За такова приложение обаче това едва ли ще се отрази много.

Мисля, че в темата Цецо има един мой амп (и той далеч не е единствения), където има resonance + presence + режим на единия драйв канала с изключване на обратната връзка, така че в случая той най-добре ще каже кое как му звучи. Лично на мен отворени докрай resonance + presence не ми звучат както амп без обратна връзка.

Нека сега на принципа "Ако едно нещо може да свърши по-лесно и по-прост начин, вместо по-трудно и по по-сложен начин", както и от чисто практическа гледна точка да обобщя следното: 1/ През последните 20 години и след няколко стотин детайла изрязани на лазер на различни места досега не съм имал случай някой да ми е отказал да работи с CDR файл. За други видове софтуер не мога да коментирам - за него и ставаше дума първоначално. В повечето случаи у нас никой не си прави сметка за времето, което влага за да си направи сам нещо и след това си мисли, че му е излязло по-евтино, обаче ако времето се остойности, тогава нещата започват да изглеждат по друг начин. Както казват американците времето е пари, но явно ще ни трябва известно време, за да го осъзнаем напълно. От тази гледна точка дори излиза по-евтино да си платиш някой да свърши определена работа, отколкото да вложиш няколко часа, за да се научиш сам как се прави и то без да си сигурен, че ще я свършиш както трябва. Не може, а и не необходимо всеки да разбира от всичко. 2/ Така както не е необходимо да си инженер, за да си смениш контакта вкъщи или да си архитект, за да си замажеш плочките, по същия начин не е необходимо да усвоиш най-сложния софтуер, за да си начертаеш едно елементарно шаси и то особено ако става въпрос за инцидентни проекти. Казвам всичко това и въобще влязох в подобна дискусия единствено и главно с цел да не останат с грешно впечатление онези, които тепърва са решили да се впуснат в подобни начинания. Същото се отнася например и за проектирането на печатни платки - въобще не е необходимо да се усвои Алтиум дизайнер (не дай Боже пък онова дърво Ийгъл - крайно непрепоръчително особено за начинаещи), за да си начертаете една елементарна платка за ефект например. Ако някой иска да го направи и се забавлява да усвоява по-сложни софтуерни продукти в това няма нищо лошо - дори напротив, но ако не желае или няма възможност, това не бива да го възпира, защото има и по-прости решения, с които може да се свърши същата работа. От тук нататък който каквото иска да ползва и здраве да!

Който иска да се забавлява с Аутокад няма лошо. Просто отбелязах, че за подобни прости неща въобще не е необходимо да се вади тежката артилерия и работата може да се свърши с по-прости средства, но всеки да решава за себе си. На повечето места лазерът реже с точност до една десета. На практика за едно такова шаси не ти трябва по-голяма точност на софта. В крайна сметка става дума за една огъната ламарина, а не за дюзата на дизелова помпа. Това за "инвалидските" възможности на Корел няма да го коментирам, защото който го ползва е наясно как звучи подобно твърдение.

Корел експортва във всякакви аутокад файлове включително DXF и DWG. Дори версия 9 ще ти свърши работа за такова нещо.

Да чертаеш такова шаси с Аутокад е все едно да трепеш муха с оръдие. Ако няма някакви напасвания на отвори в 2-3 равнини (какъвто е случая) и един Корел върши работа, а и всички, които режат на лазер работят с корелски файлове..

Няма проблеми, само да му оправя малко козметиката. И без това ще искам и Цецо да го пробва с неговите басове, така че смятам съвсем скоро да се обадя.

Последно успях да напъхам една олекотена версия (без крайното и трафове) на 1176 в кутия 1590ВВ, напълно аналогово изпълнение, без СМД-та и импулсни, с висок входен импеданс за адаптери. Остава да го пробват музиканти на живо и да си кажат мнението.

Благодаря. До такъв вариант се стигна след консултации с музиканти, които са редовно по сцените. По-сериозната част от проекта всъщност беше добавянето на МИДИ, за което както вече казах заслуга има Калата. В следващият проект към електрониката от този педал е добавен реактивен товар/ фиксиран атенюатор в 1U рак кутия.

Здравейте, Отдавна имах намерение да направя нещо подобно, но то стана възможно след като АМТ пуснаха в продажба своят модул Pangaea CP-16. С помощта на нашия MIDI спец Kalata и по желание на ползватели беше добавено и MIDI управление. Чрез USB връзка в плейъра има възможност да се заредят 16 импулса (20msec, 24bit/48kHz). Латентността е 1.2msec. С помощта на фирмения софтуер има възможност за широк кръг честотни настройки на импулсите в реално време и добавяне на room response с различна продължителност. Дисплеят показва номера на активния импулс, а чрез бутоните UP и DOWN може лесно да се избере необходимият ви импулс, като начинът на изображение може да се променя между тип банка/присет (0-0/3-4) или последователен номер (1-16). Индикаторът на входното ниво позволява то да се контролира, за да се избегне клипване на ДАК-а на модула. Чрез ключа и потенциометъра Attenuation се регулира входното ниво при включване на педала в изхода на усилвател. Два вида стерео изходи - небалансиран/ за слушалки и XLR балансиран (с ground lift) за включване към миксер. Педалът се захранва със стандартно захранване за педали 9-12В.

Там има два резистора, които се превключват след разделителните кондензатори на фазоинвертора и на практика образуват фиксиран PPIMV. Друг вариант за атенюация, който не видях да с екоментира е т.нар. power scaling. Прилага се сравнително лесно, особено ако се манипулира само напрежението на решетките. Там ефективно може да се контролира нивото, при което крайното стъпало започва да клипва. Както и за останалите методи на атенюация, така и тук има различни мнения относно крайния резултат.

Tой всъщност си е един цял амп Пече се тука един реактивен лоудбокс/атенюатор с импулси, ама да видим кога ще стигна до него.

Коментарът беше в обратната посока - има подобрение на качеството и то при по-ниски цени. Щом е копие на Солдано е задължително да има.